Фуражни растения

По-голямата част от фуражните растения и особено тези от семейството на Бобовите са много добри медоносни растения. За пчеларството те имат голямо значение, главно защото се отглеждат на големи площи и с това могат да създадат добра пчелна паша. Значението им за нашето пчеларство ще нарасне още по­вече, тъй като за отглеждането на по-голям брой селскостопански животни и за подобряването на животновъдството в нашата страна е необходимо да се произведе и голямо коли­чество фураж. Най-медоносни от фуражните растения са   следните.

Детелина – бяла, шведска и инкарнатка. Тези видове, както бе вече отбе­лязано по-горе, са застъпени навсякъде в лива­дите и пасищата, има ги по зелените площи в парковете и пр. Същите обаче може да се отглеждат като фуражни растения и от тях се произвежда много доброкачествено сено. Дете­лините дават сигурни и по-високи добиви, кога­то се отглеждат на поливни площи, и тогава те са много добри медоносни растения. Те цъфтят продължително време и от тях се получава светъл, с приятен вкус и аромат мед. Особено добър е медът от бялата детелина.

Еспарзета (Onobrichis sativa). Еспарзетата е едно от най-добрите фуражни растения и   много добро медоносно   растение.

Освен в диво състояние тя се отглежда и на­рочно за фураж. Еспарзетата е многогодишно растение и на едно място може да се задържи до 7-8 години. Цъфти през пролетта от долу нагоре с хубави розови цветове и се посещава от пчелите през целия ден. Добитият мед е много доброкачествен, светъл, с приятен мирис. Еспарзетата започва да цъфти обикновено на втората година след засяването й през май – юни. Тя раз­вива дълбока коренова система и след като се вкорени, успява и на по-слаби почви. Тя се развива добре на почви, които съдържат повече вар, и на слънчеви места. В много райони на страната с такива почви тя започва да се отглежда в значителен размер като фуражно растение, а също така и за   паша на пчелите.   Тя намира голямо приложение   като растение за укрепване на почвата в застрашени от пороите места. Доста издръжлива е на сушата, цъфти продължително време (до един месец) и след коситбата може да цъфти още веднъж. Медът, получен от нек­тара на еспарзетовите цветове, е много доброкачествен, светъл, със слабо розов цвят и с приятен вкус и аромат. Кристализира в много дребни кристали. От цветовете й пчелите събират и много цветен прашец с бледо розов цвят.

Серадела (Ornithopus sativus). Освен за фураж това ра­стение се отглежда и за зелено торене, но същевременно е добро медо­носно растение. Тя е едногодишно растение, ценно и поради това, че може да се коси и след прецъфтяването, без да губи от фуражната си стойност. Цъфти от юни до септември и отделя най-много нектар в районите с по-влажен климат. У нас засега се отглежда много рядко.

Люцерна (Medicago sativa). Добро медоносно растение при поливни условия.

Фий (Vicia sativa). Освен като фуражно растение фият е ценен и като медоносно растение. При него нектарът се отделя както от цвет­ните нектарници, така и от нектарници, които се намират на прилистниците — там, където листата се съединяват със стъблото. По-медоносен и по-високодобивен е зимният фий и там, където той е устойчив на сту­довете, трябва да се предпочита.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню