Грижи за пчелните семейства след сваляне на магазините

Грижите, които трябва да положат за пчелните семейства след приключването на беритбата и свалянето на магазините, имат за цел, от една страна, да създадат най-добри условия за успешно презимуване на семействата, а също така и да осигурят добра основа за бързото им развитие през пролетта на следната година и за по-пълното използуване на ранната паша.

Най-важната работа   по   създаването и поддържането   на   здрави, силни и подмладени есенни семейства ре извършва незабавно след приключване на беритбата, което по време у нас е в зависимост от налич­ната медоносна растителност и метеорологичните условия на годината и съвпада с края на юли или първата половина на август. Това важи преди всичко за местностите, където липсва късна есенна паша. При добре под­готвените от този момент пчелни семейства има малък брой умрели пчели. Те се развиват добре през пролетта и се нуждаят от по-малко грижи. От семействата, които не са подготвени добре през есента, не може да се очакват много добри резултати; те не винаги са в състояние да събе­рат големи запаси храна, макар за тях през пролетта да се полагат не­малко грижи. Най-голямата грешка, която допускат мнозина пчелари, се състои в това, че закъсняват с подготовката за зимуване на пчелните семейства и чe повечето случаи тя се изразява главно в това да наба­вят зимна храна за пчелите в късна есен.

Главното, към което всеки пчелар трябва да се стреми, е след прекратяването на беритбата да не «допусне пчелните семейства да спрат своето развитие и да изпаднат в бездействие и летаргия. Пчеларят не бива да се мами и утешава и тогава, когато семействата в този момент гъмжат от пчели, тъй като повечето от тях са стари, а в гнездото има малко пило поради това, че беритбата е спряла или е много слаба. Та­кива семейства не могат да презимуват успешно, дори и да имат доста­тъчно храна, защото част от старите пчели ще измрат през есента, зи­мата, и много рано напролет и семействата ще отслабнат силно силно.

Ето защо успешното и без загуби презимуване на пчелните семейства и бързото им развитие през пролетта на следната година зависят от правилната им и умела подготовка за зимуване. Добре презимуват и бързо се развиват през пролетта само силните пчелни, семейства с много млади пчели, които са осигурени с необходимата им за през зимата и в ранна пролет доброкачествена храна, имат млади продуктивни майки и са с правилно съставени и затоплени гнезда.

Подготовката на пчелните семейства за зимуване трябва да започне рано, както се изтъкна и по-горе, непосредствено след прекратяване на главната беритба. През това време пчелите започват сами да се подготвят за предстоящия зимен сезон и това се забелязва по намаляването на активността им. Количеството на клея в кошера се увеличава. С него пчелите запушват всички цепнатини и залепват рамките към фалцовете на кошера. Намаляването на приноса на нектар има за резултат изгонването и избиването на търтеите, с изключение на семействата с не оплодени майки или без майки. Намаляването на беритбата се отразява и на снасянето на яйца. Пчелите започват да пренасят меда от крайните пити в средните, напущат крайните пити особено тези от северната страна на гнездото, и се събират към центъра около пилото и по питите на южната страна.

След свалянето на магазините всички пчелни семейства трябва да се прегледат основно, за да се провери състоянието им майка, сила, количество и качество на храната. Всички забелязани нередности и изобщо състоянието им се отбелязват в бележника. Много пчелари забавят този преглед и го извършват значително по-късно, за да облекчат работата си при стесняването на гнездото при зазимяването. Те изчакват пилото да намалее. Такова забавяне обаче е неоправдано и вредно, още повече, че за изправянето на някои нередности е необходимо продължително време.

Значение на майката и нейното качество за успешното зимуване. Пчелите зимуват, като се групират плътно около пчелната майка в кълбо, и така по-лесно поддържат необходимата температура. Без майка през зимата пчелите не могат да образуват плътно кълбо, тъй като са неспокойни. Много от тях се отделят от кълбото, разпълзяват се по питите и умират. Пчелните семейства, останали без майка, отслабват и често не могат да доживеят до пролетта. Причината за това е, че пчелите в осиротелите семейства изразходват през зимата повече храна, отколкото в нормалните семейства, и заболяват от диария.

За успешното зимуване на пчелните семейства има значение и качеството на майката – произход и възраст. Известно е, че майката може да започне да снася яйца още през зимата, например през януари или февру­ари. Това е възможно обаче, ако майката е млада и плодовита, при по­ложение, че и другите необходими условия са налице.

Докато младите майки иззимуват почти винаги благополучно, без смъртни случаи, смъртността при старите майките значителна.

Смъртността на   майките през зимата, изразена в проценти, е в зависимост от възрастта им: при едногодишните 0,2%, при двегодишните 2,9% и при тригодишните 10,0%. Освен това установено е, че младите майки снасят не само повече яйца на денонощие (1500-2000), но че продължават да снасят и по-късно през есента.

По правило майките трябва да се сменяват на двегодишна възраст, а двегодишни майки са тези, които са зимували вече две зими. Трябва да се сменяват майките и на такива семейства, които са слабо продук­тивни без оглед на възрастта. Когато обаче плодовитостта на майките е висока и очевидно възрастта им не се отразява върху силата на семей­ството, може да бъдат оставени за още една зима.

С оглед на подготовката на пчелните семейства за презимуване старите майки трябва да се заменят с млади непосредствено преди главната беритба. Този начин се практикува при силни семейства, когато пашата е богата, но непродължителна. В този случай вместо отнетата майка на семейството се дава зрял маточник. С това за кратко време снасянето на яйца се прекратява, но то допринася за увеличаване на медосбора, за­щото много от пчелите в семейството няма да бъдат ангажирани с отглеждането на пило и ще се включат в натрупването на запаси.

Майката може да се смени и към средата на главната беритба. Този начин се практикува при условие, че пашата е продължителна и майките снасят много яйца, в резултат на което се изтощават силно. В този случай замяната на старите и изтощени майки с млади ще допринесе за усилване на семейството и за подобряване на състава му с млади, есенни пчели, което е важно условие за успешното зимуване.

Препоръчват се различни начини за смяна на пчелните майки, но повечето автори са на мнение, че придаването на новите майки трябва да става внимателно, за да не бъде убита новата майка от пчелите на семейството, към което тя се придава. Затова най-добре е новите майки да се придават в специалните клетки, в които се оставят за известно време, докато пчелите свикнат с тях, придобият тяхната миризма и проявят признаци, че са склонни да ги приемат.

Значение на есенната паша за отглеждане на млади пчели. От опити на Украинската пчеларска станция е установено, че ако в семействата през лятото има много пчели, които са взели участие в събира­нето на нектар и преработването му в мед и следователно са разходвали много енергия, те имат по-кратък живот. Така например при излюпените през юли пчели смъртността през есента и зимата е възлизала 61%. За намаляване на пчелите през есента показват и опитите на Татарската опитна станция, според които в едно семейство загубата на пчели от 1 септември до 6 октомври (за период от 36 дни) е била 1,710 кг пчели (от 3,480 кг~на 1,770 кг). Това представлява загуба на около 17 000 пчели. Удължаването на периода на снасянето на яйца през есента при наличието на млади майки се постига по естествен път твърде леко, ако има есенна паша.

Есенната паша играе ролята на възбудител. От редица наблюдения е било установено, че когато дневният принос на нектар в пчелно семейство е около 100 г, майките са в състояние да снесат по 400—500 яйца на ден. При липса на беритба обаче майките биват хранени много слабо от пчелите и много рано преустановяват снасянето на яйца. Ако дневният принос възлиза на 0,5до 1 кг, снасянето се увеличава значи­телно и може да достигне от 500 до 900 яйца дневно. От тези данни се вижда, че есенната паша за пчелите е твърде важно условие за повиша­ване силата на семейството и главно за отглеждането на повече млади пчели. Ето защо трябва да се обърне много голямо внимание на въпроса за стимулиране на майките към снасянето на яйца през есента. Това най-често може да се постигне, като пчелните семейства през този период се пренасят в райони с по-късна паша – места, в които се отглеждат по-късни култури – зеленчукови, слънчоглед, особено този, засяван за силаж памук, люцерна за семе и др.

Същото може да се постигне чрез засяване около пчелините на специални медоносни растения – фацелия, кумонига и др., и то така, че цъф­тежът им да съвпадне с есенния   безберитбен период.

Есенно подбудително подхранване. За подбуждане на майката към снасяне на яйца, особено когато липсва естествена есенна паша, Така пчелните семейства се дава през август и септември подбудителна храна (спекулативно подхранване).

За тази цел най-добре е те да се подхранват с естествена пчелна храна- мед, като се използват питите с по-малко мед (маломедни пити). Тези пити се разпечатват предварително и се навлажняват с топла вода. В празните килийки на питите около разпечатания мед се налива около 200г хладка вода.

Подбудителното подхранване през този период може да се извърши и със захарен сироп. За тази цел на пчелите се дава по-рядък сироп, приготвен в съотношение 1 част захар и 2 части вода или 2 части захар и 3 части вода. Сиропът се дава хладък. Пчелите се подхранват всеки ден или през ден. Ако се подхранват ежедневно, на едно пчелно семейство се дава по 200-250 г сироп, а ако се подхранват през   ден, — по 500 г. Слабият ефект, който се получава при подхранване с малки дози храна, се обяснява с това, че в случая храната се взема само от малък брой пчели, а останалите пчели не получават храна и остават пасивни, т. е. те не помагат за повишаване носливостта на майката.

Съвсем друг е бил резултатът, когато пчелните семейства са били подхранвани на два пъти (в края на август и в началото на септември) с по 2-4 кг сироп наведнъж. При това положение много пчели са били в активно състояние и усилено са хранили майките, вследствие на което за период от 20 дни в едно семейство са били отгледани до 9000 млади пчели. Този опит заслужава да се направи у нас за проверка при условията на нашата страна.

Освен това от същия опит се вижда, че прибавянето на белтъчини към захарния сироп дава много добър ефект.

Подбудителното подхранване на пчелите дава добър резултат при спазване на следните условия:

  1. В кошера да има достатъчни запаси мед, не по-малко от 8- 10 килограма.
  2. Ако липсва прашец в гнездото или пчелите не могат да съберат такъв, към захарния сироп да се прибавя и белтъчната храна под формата на белтъчно-витаминно подхранване (чрез прибавяне към захарния сироп на хлебна мая) или чрез даване на медо-прашецова смес, или пък чрез прибавяне на бито мляко или яйца.

Горните подбудителни храни се подготвят по следния начин:

а)                                                                                               Мед о   п р а ш е ц о в а смес. Приготвя се от равни части мед и цветен прашец. След приготвянето й сместа се съхранява на сухо и про­ветриво място в херметично затворен съд (буркани). Преди подхранването тя се разрежда с вода в съотношение и кг от сместа на 1 чаша хладка вода. Така разредената смес се дава по около 200—300 г наведнъж, като се намазва на празна изградена пита.

б)Белтъчно-витаминна храна.

Подхранването на пчелите със захарен сироп или разреден мед с прибавка на хлебна мая се повишава плодовитостта на майките, увеличава се бързо броят на пчелите и в резултат на това се увеличават добивите от мед и восък. Действието .на тази храна се обяснява със съдържащите се в маята (дрождите) голямо количество белтъчини и витамини от групата В. Уста­новено е също, че белтъчно-витаминната храна има значение главно за по-слабите семейства, докато при силните семейства, запасени с доста­тъчно мед и прашец, тя не е така необходима.

Белтъчно-витаминната храна се приготвя по начина, описан при пролетното подбудително подхранване. Добре е, ако към нея се прибави и малко мед. Храната се дава в хранилка вечер, а сутринта се вдига и по­чиства основно. На слабите семейства се дава ежедневно по 150-200 г храна в течение на 15-20 дни.

Подбудителното подхранване не бива да продължава до много късно през есента, а трябва да приключи приблизително 30-35 дни преди по­следното облитане на пчелите. Това се прави, за да може късно излюпените пчели да се облетят и освободят от събраните в храносмилателната им тръба остатъци и да презимуват спокойно. Ако в гнездото няма сво­бодни килийки, снасянето на яйца намалява. За да не се допусне това, от гнездото трябва да се извадят временно няколко пити с мед и на тяхно място да се поставят празни изградени (но не и прясно изградени) пити или пък маломедни пити. След излюпването на последните пчели питите, от които те са се излюпили, се изваждат и на тяхното място се поставят отново   питите с мед и прашец.

През периода на спекулативното подхранване на пчелните семейства през есента те са силно възбудени и понеже обикновено няма паша, те са склонни към кражба или нападения, които трудно могат, да бъдат ограничени или спрени. По тази причина пчелите трябва да се подхранват или много рано сутрин, или привечер, когато няма летеж. Вътре в кошера раната трябва да се дава много внимателно, за-да не се допусне да се разлее част от нея по кошерите или на земята около тях. Това условие трябва да се спазва особено строго, когато подхранването става с мед, който може да привлече пчелите не само от други кошери на същия пчелин, но даже и от околните пчелини.

Поради опасност от появата на кражба при пчелите при подхранва­нето през есента с течна храна в някои страни пчеларите прибягват към даването на суха храна, т.е. извършват подхранване със суха захар. При това подхранване пчелите са напълно спокойни и подбудата е продължи­телна, тъй като храната се приема по-бавно, отколкото захарният сироп. Този начин на подхранване има и това предимство, че храната се дава в голямо количество наведнъж, например не по-малко от 1 кг, и не е необходимо всеки ден да се прави сироп и да се раздава на семействата. Така се облекчава работата на пчеларя. За тази цел най-добре е да се дава пудра захар, като се използуват вътрешни хранилки, който събират към 1 кг захар.

Използуване на помощни майки. За увеличаване количеството на младите есенни пчели, които имат много голямо значение за доброто зимуване на семействата, може да се приложи

Метод за използуване на помощни майки. За тази цел се използуват подлежащите на смяна по-стари майки за до­пълнително отглеждане на млади пчели за зимата. Майките, които се сменяват в края на юни или в първата половина на юли (това зависи от пашата), не се унищожават, а с тях се образуват нуклеусни семейства от 2 пити със зряло пило, пита с храна и празна изградена пита. Така образуваното малко семейство се поставя до друго основно семейство. В про­дължение на около два месеца майката в нуклеуса продължава да снася яйца и до момента на съставянето на зимните гнезда се отглеждат зна­чителен брой пчели, с които се подсилва основното семейство. Яйцата от тези майки могат да се използуват по два начина:

  • Питите със снесени яйца периодично се изземват от нуклеуса и се предават за по-нататъшно   отглеждане в основното   семейство, а на нуклеуса се дават други   празни пити за засеменяване. Това обикновено се прави в постоянните пчелини.
  • След образуването на нуклеуса и смяната на майката в основното семейство двете семейства се оставят да се развиват самостоятелно, без пренасяне на яйца от нуклеуса в основното семейство. При окончателното съставяне на зимните гнезда всички пчели от нуклеуса заедно с питите се присъединяват към основното семейство, а след това старата майка от нуклеуса се унищожава.

Количество и качество на храната. Едно от най-важните условия за успешното презимуване на пчелните семейства е в кошерите да има достатъчен запас от доброкачествен запечатан мед. Ако запасите мел не стигнат за зимния период или медът е лошокачествен, презимуването ще бъде неблагополучно и може да завърши със загиване на се­мействата.

За да се осигури достатъчно и качествен мед за зимата, преди всичко е необходимо да се оставят в запас по няколко пити с чист нектарен мед, който пчелите са складирали още по време на главната беритба. Във всеки добре уреден пчелин за същата цел се оставя като неприкосновен запас по около 5 кг мед, който се използува само в неплодородни години. При липса на мед запасите за зимата може да се попълват и чрез подхранване на пчелите със захарен сироп.

За качеството на меда в гнездата трябва да се следи постоянно Особено важно е да не се допусне пчелите да зимуват на манов мед, т. е. мед, който е получен от преработката на екскрементите на някои видове насекоми, като листни и щитоносни въшки и др. При употребата на такъв мед в храносмилателната система на пчелите остават значително количество несмлени остатъци. Пчелите не могат да се освободят от тях през зимния период — остатъците започват да гният и се образуват отровни вещества, които са много вредни за пчелите. В някои райони у нас пчелите натрупват манов мед през лятото и есента в доста големи количества. В предпланинските гористи райони пчелите могат да събират мана не само през есента, но и през пролетта. Медът с примес на мана поня­кога е вреден и през лятото. За зимата в пчелните семейства мановият мед трябва да се отстрани и замени с чист нектарен мед или със захарен сироп. Медовите запаси трябва да се дадат в такива пити, които не съдържат остатъци от бързо кристализиращ мед.

Мановият мед или присъствието на мана в меда може да се разпознае по един от следните достъпни начини:

  1. Взема се 2—3 г мед и се поставя в стъклена епруветка. След това към него се поставя още толкова дестилирана вода и към получената смес се добавя 96% спирт в количество 5—6 пъти повече от разредения мед.
  2. Взема се 4—5 г мед и към него се добавя равно количество вода. След това към разредения мед се добавя двойно количество варова вода.Получената смес се загрява до кипване.

При наличност на мана в меда или при чисто манов мед на дъното на епруветката се получава утайка във вид на ръждивокафява парцалеста маса.

Както медът, така и захарният сироп, които се оставят за зимен запас, трябва да бъдат запечатани. Незапечатаният мед, особено когато е в голямо количество в гнездото, става воднист от зимната влага, вкисва се и предизвиква диария у пчелите. При нормални условия пчелите успяват да запечатат меда от есенни беритби,но при късно подхранване възможно е това да не стане. Ето защо късни подхранвания по начало не бива да се правят.

Количеството на храната, която трябва да се остави като зимен запас на пчелните семейства, зависи от няколко условия: силата на семейството, особеностите на района — височина над морското равнище, клима­тични условия и др. Във всеки случай обаче то не бива да бъде по-малко от 16 до 18 кг на семейство. Опитът е показал, че поставянето на по-големи количества храна дава най-добри резултати. При това трябва да се отбележи, че посоченото количество храна служи не само за задоволяване нуждите на пчелите през зимата, но и в ранна пролет, когато още няма при­нос на нектар, а нуждата от храна е значителна във връзка с отглеждането на пилото. Тези запаси всъщност са зимно-пролетни. Когато се съставя зимното гнездо,(например при по-слаби пчелни семейства), посоченото ко­личество мед не може да се подреди в него, затова една част може да се съ­храни отделно в склад и да се даде в кошера с   питите рано   напролет.

Известно е, че през зимата, когато не се отглежда пилото, пчелите се хранят само с въглехидратна храна, т. е. само с мед. Като се има предвид обаче, че оставянето надпити с прашец в гнездото не се отразява вредно върху зимуващите пчели, а, от друга страна, има райони, в които пчелите не могат да събират свеж цветен прашец било поради липса на съответни медоносни растения, било поради това, че времето е непостоянно и пчелите са възпрепятствувани в летежа си да го събират, поста­вянето на пити с прашец в гнездото още през есента няма да е без зна­чение и по-скоро ще се окаже полезно и необходимо. В краен случай възможно е необходимият цветен прашец за ранното пролетно развитие на семействата да се даде с пити с прашец, приготвени още предната година и съхранени до пролетта на следната година в сухо и проветриво място. Независимо от начина, по който ще бъде подредено гнездото за зимния период, за да стане правилно разпределение на зимните запаси в него, необходимо е в гнездото да има известна площ с празни ки­лийки. При това положение част от пчелите, които са по питите, през зимата навлизат в празните килийки, а другите запълват пространството между отделните пити (междините) и така образуват плътно кълбо. При изследване на въпроса за разположението на пчелите в различните места на кълбото и при прегледите на питите в различни периоди през зимата винаги са били намерени пчели в празните килийки. Запълването на празните килийки с пчели зависи от силата на семейството и от температурата на обкръжаващия кълбото въздух. Колкото семейството е по-слабо и тем­пературата по-ниска, толкова повече пчели отиват в празните килийки. В по-силните семейства празните килийки в центъра на кълбото са били свободни, а тези по периферията на същото са били заети с пчели в ивица от 3,5 до 5 см.

Освен посочените условия за доброто презимуване на пчелните семейства трябва да се има предвид и следното:

  1. Да се осигури добра защита на пчелина от студа и ветровете. Тъй като при продължителна употреба кошерите се разсъхват, по тях се образуват пукнатини и др. налага се те да се ремонтират своевременно. В противен случай се създава възможност за образуване на силно въздушно течение вътре в кошера, от което може да се получи охлаждане на гнездото. В здравите кошери пчелите са защитени и от техните неприя­тели, например мишките и др. Важно е пчелините да са защитени естест­вено от ветровете, което се постига чрез създаването на изкуствена за­щита — ветрозащитни стени от дървесни и храстови видове, стобори от кирпич или други подръчни материали.

Съставяне на зимното гнездо. За поддържане на необходимата температура в зимното кълбо обемът на гнездото трябва да съответствува на силата на семейството. Поради това в гнездото трябва да се оставят толкова пити, колкото пчелите могат да покрият плътно, изцяло и нагъсто от горе до долу, т. е. да изпълнят пространствата между пи­тите. По време на зазимяването на семействата пчелите обикновено не покриват всички 12 пити, а по-малко, и това налага да се извадят излиш­ните непокрити с пчели пити, т. е. да се стесни гнездото. За да се про­вери количеството на пчелите, които покриват питите, най-добре е коше­рите да се отворят в по-студени дни или в най-студените часове на деня, за да се принудят пчелите да се свият на кълбо и да напуснат край­ните пити. Това ще ни покаже най-добре истинския обем на гнездото. Гнездото се сформира, когато по-голямата част от младите пчели са се вече излюпили, а питите се подреждат така, че при окончателното образуване на зимното кълбо и при движението на пчелите в кълбото те да имат на разположение необходимата храна най-близо до себе си. Това се постига, като в гнездото не се оставят пити с по-малко от 2 кг мед, т. е. такива, на които половината от площта и от двете страни е заета със запечатан мед. Ако количеството на меда в оставените пити е по-малко, може да се получи така, че в гнездото да има общо необходи­мото количество мед, но поради неправилното му разпределение част от пчелите ла не могат да го използуват и да загинат, а дори да загине ця­лото семейство. Това се получава поради обстоятелството, че маломедните пити в центъра на гнездото (след като пчелите изядат меда в тях) изолират пчелното кълбо от храната, разположена встрани от гнездото зад опразнените пити.

При подреждането.на питите обикновено в средата на гнездото се оставят тези с по-малко храна (2 кг мед), а отстрани — питите с повече мед (3 кг и повече). Питите може да се подреждат по няколко начина в зависимост от силата на семейството — в средата на плодника, което е за предпочитане при слабите семейства или към едната, именно по-добре сгряваната (южната) страна. При всички случаи обаче питите, на които има още пило, трябва да са срещу входа. След съставянето на гнездото то се ограничава с преградните дъски. Ако питите не изпълват целия плодник, празното пространство зад преградната дъска и отгоре се затопля. Затоплянето става най-добре чрез поставянето на възглавнички или тюфлечета отстрани, които са направени от зебло или от друга подобна материя и са напълнени със слама, конопен или ленен паздер, вата, сух мъх и др. Много подходящи и икономични са сламеничетата от пресувана ръжена слама или папур. Те са добри изолатори на топлината, а същевременно не допускат овлажняване на гнездото. Затоплянето отгоре над по­кривните дъсчици или покривното платно може да стане или с възглавниците, които са съставна част на всеки кошер, или чрез поставянето на празен магазин върху плодника, който се изпълва с материалите, посочени по-горе. При поставянето на затоплящите материали не бива да се допуска те да бъдат силно уплътнени.

За успешното презимуване на по-слабите семейства (ако те не са съвсем слаби и не подлежат на присъединяване към други по-силни семейства с млади майки) най-правилно е те да се съберат по две в един кошер, като се разделят с плътна, но тънка преградна дъска, която може да бъде надупчена с нажежен гвоздей. По такъв начин обикновено пчелите от двете семейства образуват общо зимно кълбо и се топлят взаимно.

След подреждането на питите и поставянето на затоплящите материали дъното на кошера се изтегля напред, за да се почисти добре, и върху него се поставя лист хартия или по-добре намаслен картон. Постилането на дъното осигурява това удобство, че през пролетта на следната година дъното се почиства много по-лесно, а освен това тази под­ложка служи като контрола за състоянието на семейството след презимуването, напр. да се види дали храната е изразходвана напълно. На входа след прекратяване на летежа на пчелите се поставят миши предпазители. В това състояние пчелните семейства се оставят да дочакат зимата.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню