Мед и медолечение

Медът е използуван като храна още от пещерния човек. Пчелите са били отглеждани в древния Египет преди около 6000 години. Човек много ра­но е открил, че освен хранителни качества медът притежава и ценни лечеб­ни свойства. В египетски папирус отпреди 3500 години медът се препо­ръчва за лечение на бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболя­вания.

Пчелите събирачки на нектар, кацайки от цвят на цвят, с хоботчетата си извличат от цветните венчета съдържащия се там в съвършено мал­ки количества нектар, изработван от особени жлези на растението, нарече­ни нектарници. Свежият нектар представлява прозрачна сладка течност. Захарното му съдържание варира и зависи от вида на растението, от което е събран, от климатичните условия и пр. Той съдържа инвертна (5,57 %) и тръстикова (11,3 %) захар. Нектарът съдържа още 78,8 % вода, азотни вещества, белтъчини (0,21 %), неорганични и органични вещества, мине­рални соли и др.

Преработката на нектара в мед започва още със събирането му в медовото стомахче на пчелата малка част от него се усвоява, за да замести енергетичните загуби на пчелата събирачка на нектар, а останалата част се обогатява от организма на пчелата с ферменти, органични киселини и някои други вещества. Част от водата се резорбира. Пристигнала в коше­ра, пчелата събирачка предава нектара на друга пчела приемчик, която го поглъща и след това започва многократно да го изнася на върха на хоботчето си. При това значителна част от водата се изпарява, а’нектарът се обогатява с нови количества ферменти и други активни вещества. На­края пчелата приемчик поставя капчицата, вече значително променен нек­тар, в специална килийка, където изпарението на водата продължава и за­почват някои промени под действието на съдържащите се в него фермен­ти. С течение на времето постепенно нектарът се превръща в мед, т.е. пре­работката на нектара в мед става вътре и вън от тялото на пчелата. Килийките, напълнени 3/4 с мед, се запечатват с восък. В меда продължават да се извършват физикохимични промени, докато накрая се превърне във висококачествен „узрял” мед.

Освен нектариия и мановия мед напоследък доби известност т.нар. експресен мед. За получаването му пчелите се приучват да усвояват 50 % захарен сироп, съдържащ извлеци от различни билки, медикаменти, ви­тамини и др. Преминавайки през организма на пчелите, съставките на из­куствения нектар се променят — захарозата се превръща в глюкоза и фруктоза, обогатява се с ферменти, аминокиселини, минерални соли, биоелементи, органични киселини, антибиотични вещества и пр. Получени са 85 различни вида експресен мед от соковете на различни плодове, зе­ленчуци, билки и лекарства (жен-шен, хвойна, фитин, атофан, хинин и др.). По този начин на практика се получава мед, действуващ съответно на вложения медикамент успокояващо, антиспастично, лаксативно, диуретично и пр. Съществува специален мед с антиревматични и кардиотонични свойства, използуван при лечението на ставни страдания, сърдечни неврози, ритъмни смущения, миокардиосклероза и др. Установено е, че експресният мед подобно на нектарния притежава добре изразени антибиотични свойства.

Медът, получен по този експресен метод, не само се отличава значително от изходния изкуствен материал, но е по-ценен за организма, отколкото изходните продукти. Не всички автори оба­че се присъединяват към неговото мнение. Според тях експресният мед представлява захарен (фалшифициран) мед с лекарствени добавки, бел­тъчини, стимулатори и пр. Всичко онова, което идва от растението, в него липсва. Много по-целесъобразно е да се използува натурален (нектарен или манов) мед, към който да се добавят екстракти от различни билки. Този билков мед въздействува, от една страна, чрез естествените лечебни свойства на меда и, от друга, чрез добавените точно стандартизирани лекарствени средства. Последните обаче не са преминали през организма на пчелите – ето защо някои автори предлагат експресният билков мед да се получава от натурален мед, разтворен в отвара на съответната билка и подаден на пчелите за преработка. При това се съхраняват свойствата на нектарния мед и се обогатявате тези на добавъчните съставки (билки, витамини, антибиотици и др.). Интерес представлява експресният мед, получен от нектарен мед, разтворен във воден екстракт от прополис и прашец. Той е в състояние да окаже много силно биологично въздействие и има предимството, че е приготвен от натурални продукти.

Медът като лекарствено и диетично средство. В състава на меда влизат около 60 различни вещества, много от които, макар и съдържащи се в минимални количества, имат голямо значение за здравето на човека. Поради това той не е само обикновен хранителен й вкусов продукт, но има значение и като лечебно и профилактично средство. Тези свойства на меда са известни много отдавна и той е използуван в народната медицина от незапомнени времена. Тези негови свойства са доказани и от медицинската наука и поради това той се използува за лекуването на редица заболявания в лечебните заведения.

Медът намира   приложение   и   се   използува   с успех, като противопростудно средство било самостоятелно, било в съчетание с топло мляко, лимонов сок и др. Познато и изпитано е дей­ствието на меда и при лекуването на стомашно-чревните заболявания, като гастрити, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, при ки­селини в стомаха и др. Добри резултати са получени при лекуване за­боляванията на черния дроб и жлъчните пътища, сърдечни заболявания, хипертония, хемороиди, бронхиална астма, против безсъние, за бързо зарастване и оздравяване на рани. Медът е важно диетично и лечебно сред­ство за децата. Установено е, че медът дава по-добри резултати, когато се използува в разтворено състояние, заедно с хляб, мляко, каши, плодове и пр. За нуждите на човешкия организъм годишно според проучвания на съветски специалисти на човека е необходим към 1,8 кг   мед.

Лечебни показания за употребата на различните видове мед

Акациев мед — общоукрепващо средство, прилага се при безсъние, стомашно-чревни, жлъчни и бъбречни заболявания, има също и лек отхран­ващ ефект.

Боров мед — използува се при простудни заболявания, заболявания на дихателната система, бъбреците, пикочния мехур, рани и др.

Балкански мед — има общоукрепващо действие, прилага се при заболявания на дихателните пътища, стомашно-чревния тракт, за лекуване на рани.

Мед от глухарче — препоръчва се при чернодробно-жлъчни заболявания, стомашно-чревни и бъбречни болести.

Мед от еспарзета — повишава резистентността на организма и хемоглобиновото съдържание на еритроцитите.

Мед от комунига — за лечение на неврози, стомашно-чревни заболявания и гнойни процеси.

Мед от кестен — при стомашно-чревни, бъбречни и сърдечно-съдови заболявания.

Мед от лавандула — слабо седативно и спазмолитично средство в случаите на стомашно-чревни и бъбречни колики, неврози и др.

Ливаден мед — при стомашно-чревни, бъбречни, белодробни и гинекологични заболявания.

Липов мед — при простудни заболявания и заболявания на дихателните пътища; има диуретично действие.

Мед от мащерка – за лечение на кашлица (бронхит, коклюш), гастрит и стомашна язва, колики, колит, възпаления, катари на горните дихателни пътища и пр.

Ментов мед – чернодробно-жлъчни болести, подобрява апетита, стимулира сърцето и успокоява нервната система.

Плодов мед — има профилактично и общоукрепващо действие; черешовият мед се употребява при заболявания на отделителната система.

Полски мед — при чернодробни, жлъчни, бъбречни заболявания; успокоява кашлицата, сърцебиенето и нервната система; прилага се при гинекологични заболявания.

Мед от слънчоглед — прилага се при бронхиални спазми и спазми на стомашно-чревния тракт.

Рецепти за ме до лечение, възприети от народната медицина

  1. Мехлем   за лечение   на   трудно   зарастващи   рани.     Приготвя се от 80 д пчелен мед, 20 д рибено масло и 3 г ксероформ.
  • Влажни компреси   (бани)   за лечение на рани, изгаряния, възпалени лигавици, 50 д   евкалиптови листа се заливат с 0,500 I вода и се ва­рят 3 — 4 минути. Течността се прецежда и към нея се добавят 2 супени лъжици мед.
  • Запарка от лайка. Една супена лъжица лайка се запарва в чаша кипяща вода. След охлаждане течността се прецежда и се добавя една чаена лъжичка мед.   Използува се за проплакване на устната кухина при стоматити, за гаргара при ангини или за клизми при колити.
  • Медово-чеснова кашица за лечение на грип. Очистеният чесън се счуква и се смесва с мед в съотношение 1:1. Приема се вечер по 1 чаена лъжичка с чаша топла вода или чай.
  • Запарка от липов цвят. Една супена лъжица липов цвят се залива с чаша кипяща вода. След 10— 15 минути се добавят една супена лъжица мед и сокът на 1/2 лимон. Пие се топла по 1/4 —1/2 чаша наведнъж. Използува се като потогонно средство при простуда.
  • За изтощени, отслабнали и загубили апетита си болни народната медицина препоръчва следната рецепта (по П. Пейчев): Смесват се по 1 кафейна чашка смлян на прах изсушен червен кантарион, жълт кантарион и бял равнец. Добавят се 1 кафейна   чашка   смлени плодове от шипка, 250 д пчелен мед и 250 д прясно краве масло. Разбърква се много добре. Приема се на гладно по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.
  • Козметични медови маски. а. Към един суров жълтък се добавя 1 супена лъжица мед и се разбърква добре. Получената маска се нанася върху кожата и се оставя да действува 10—15 минути. Измива се с хладка вода. Прилага се ежедневно преди утринния тоалет. Препоръчва се при суха кожа за профилактика на бръчките.

6.Сокът на един лимон се смесва със 100 д мед. Получената маска се нанася на тънък слой върху кожата на лицето и се оставя за 5 – 10 минути, след което се измива с вода. Прилага се при суха и нормална кожа.

в.Две супени лъжици брашно се смесват с разбития белтък на едно яйце и се добавя една чаена лъжичка мед. Получената тестообразна маса се нанася върху почистената кожа за 10 — 15 минути. Измива се с вода. Препоръчва се против бръчки при суха и нормална кожа.

г.Една супена лъжица мед се разбърква в две чаши топла вода. Препоръчва се за миене на лицето вечер в продължение на 5 – 7 минути, след което се изплаква с топла вода (без сапун). Използува се за подхранване на кожата.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню