Медоносни растения, отглеждани специално за пчели

Тук ще бъдат разгледани няколко вида растения, които, макар почти да не се използуват за други цели, имат голямо значение за пчеларството и заслужават особено внимание от гледна точка   на   подобрение на пчелната паша.

Ф а ц е л и я (Phacelia tanacetifolia.) Фацелията е едно от най-добрите медоносни растения, което може да изиграе голяма роля и да подпомогне   развитието на пчеларството в районите с   по-оскъдна   естествена   и друга   медоносна   растител­ност.   Фацелията   е   едного­дишно растение, което обик­новено се самозасява от опа­далите узрели семена и може да се задържи на едно място-дълги   години. Това растение е внесено у нас от чужбина за   пчеларски цели и намира, благоприятни условия за раз­витие   навсякъде   в нашата страна. Достига на височина до 60 см и повече и образу­ва   голям   брой   разклонени, странични стъбла. Листата на фацелията   са   пересто   на­сечени.   Цъфти изобилно   с хубави сини цветове, събрани в характерни   завити   съцветия. Към почвата фацелията не е много взискателна. Започва да цъфти приблизител­но 45 дни след засяването л цъфтежът продължава някол­ко   седмици.   Отделя много-нектар и се посещава от пче­лите почти през   целия   ден. Посещението е слабо само в много редки случаи, а именно, когато през същото време цъфтят масо­во други, също добри медоносни растения. От един декар фацелия се отделя от 30 до 100 кг нектар. Полученият мед от фацелия е светъл белезникав или светлозеленикав и много качествен.

Макар фацелията да не е много взискателна към почвата, трябва да се избягват много бедните почви. За отглеждането й по-подходящи са откритите и слънчеви места, тъй като на сенчести места и на много слаби почви растенията образуват по-малко цветове, отделят по-малко-нектар и се посещават много по-слабо от пчелите. За засяването й винаги обаче могат да се намерят и използуват достатъчно площи, по-малко пригодни за други цели (угарни площи), които ще се заемат през про­летта на следващата година, междуредията в овощните градини и други подобни.

За отглеждането на фацелията почвата трябва да бъде обработена добре, като се извърши дълбока есенна оран и култивиране през про­летта. Семената на фацелията и въобще самото растение издържат на ниски температури. Поради това фацелията може да се засява и през есента, но това трябва да стане сравнително късно, дори до декември, така че да поникне през следната пролет; при по-ранно засяване през – есента има опасност от измръзване на пониците. Второ засяване може да се направи в ранна пролет, а след това може да се извърши трето и четвърто засяване през две-три седмици. По такъв начин на пчелите може да се осигури непрекъсната паша за продължително време. При засяване и цъфтеж на фацелията през лятото, когато времето е много горещо и сухо, отделянето на нектар е сравнително слабо. Като се имат предвид условията в даден район и обстоятелството, че фацелията за­почва да никне 7-8 дни след засяването, а да цъфти 40-45 дни след засяването, като цъфтежът продължава няколко седмици, засяването може да се направи в такива срокове, които да осигурят паша за пчелите в периодите, когато такава липсва.

За засяването на един декар е необходимо около 1 кг семе. За предпочитане е да се засява с редосеялка при междуредия 30 см. По­неже семената на фацелията са дребни, смесват се с пясък. Грижите по отглеждането се състоят в разрушаване на образуваната кора и обработка в междуредията. За засяване тряб­ва да се използува прясно семе, тъй като то губи скоро кълняемостта си. Освен това трябва да се има предвид, че семето на фацелията кълни по-добре при по-ниски тем­ператури и когато температурата по време на сеитбата е по-висока, нужно е да се засява повече семе. Иначе посе­вът ще остане рядък.

Фацелията не е добро фуражно растение. В зелено
състояние до цъфтежа тя се яде от добитъка, но след
като стъблата й затвърдеят, фуражната й стойност се
понижава силно, още повече, че стъблата й са покрити с
твърди власинки. Фацелията обаче може да се употре­би за храна на селскостопанските животни, като се силажира и смесва с други фуражи, Може да се коси през време на бутонизацията, след което тя покарва и зацъфтява наново. От един декар може да се получи около
30 кг семе.

Кумонига   (Melilotus). Има   няколко вида кумонига, от които най-подходяща за засяване   като медоносно растение и като фураж е бялата едногодишна кумонига (Melilotus albus). Тя е тревисто многогодишно   растение, но за разлика   от другите видове кумо­нига започва да   цъфти още през първата   година   и затова   се   нарича едногодишна. Развива   се   много бързо и   достига на   височина до 2 м. Кумонигата цъфти   продължително време до началото   на   есента. Цветовете й са дребни,   с бял цвят.   От тях пчелите събират много нектар и отчасти   цветен   прашец.   Цветовете й се посещават през целия ден, дори тогава, когато времето е сухо и горещо. Медът, получен от цветовете на кумонигата, е бял до светлокехлибарен със зеленикав оттенък и със специфичен вкус и аромат, понякога със слабо възгорчив вкус. Кумонигата не е много взискателна към почвата и климата и може да се отглежда навсякъде в страната.

Бялата едногодишна кумонига е добро фуражно растение, но съдържа кумарин, поради което за пред-почитане е да се дава на селскостопанските животни изсушена (сено). Тя може да се използува и за зелено торене.

Канадска златна пръчка (Solidago canadensis). Това растение е пренесено у нас от чужби­на, но още не е намерило широко разпространение,макар че условията за развитието му у нас са благоприятни. Канадската златна пръчка е тревисто
многогодишно растение, което достига на височина до 1-2 м. То развива много подземни стъбла и когато веднъж се засади, трудно може да се изко­рени. Размножава се най-лесно чрез засаждане на корени­те и подземните стъбла. Тя е много ценно медоносно-растение, от което пчелите събират много нектар и цветен прашец. Цъфти продължително време през вто­рата половина на лятото, когато няма много други цъфтящи растения. Цветовете са дребни, със злато-жълт цвят, в големи кичури около една ос. Канад­ската златна пръчка е много подходящо растение за засаждане на пустеещи земи, сипеи и изложени на по­рои места, тъй като укрепява мястото. Може да се използува и за добиване на целулоза и каучук.

Краставична трева, пореч (Borrago officinalis). Твърде добро медоносно растение, което се сре­ща в естествено състояние у нас. Тя е едногодишно растение и достига на височина до 50-60 см. Стъблото й е разклонено и цъфти с едри сини цве­тове. В началото цветовете обаче са розови. Цъфтежът е продължителен – от средата, на лятото, до есента. Отделните цветове излъчват голямо количество нектар, но понеже на една растение се образуват сравнително малко цветове, общата продуктив­ност на мед е около 20-30 кг на декар. Цветовете на това растение може да се използуват и в медицината. Листата, особено младите, имат миризма и вкус на краставица и може да се използуват като салата. Зелената   маса е   добър фураж за селскостопанските животни.

Асклепиас (Asclepias cornuti). Това растение е вне­сено у нас от чужбина отскоро. Засега неговото разпространение е твърде ограничено и се среща тук-таме било като украсно в градините, било за провеждане на опити. Това растение е твърде ценно, тъй като от него може да се добие каучук, ценно влакно и отчасти мазнини. Асклепиасът е и много добро медоносно растение. Той е тревисто многого­дишно растение, което достига на височина до 1-2 м. Има широки к месести листа и цъфти продължително време. Цветовете му са сравни­телно дребни, с розов цвят. Пчелите събират от цветовете му нектар и прашец в голямо количество и Ги посещават през всяко време на деня. Цветовете му издават силен и много приятен мирис, който се чувствува отдалеч.

Растението, образува много странични подземни издънки и затова е подходящо за засаждане на пусти места, поройни земи, свлачища, които могат да бъдат добре укрепени. На едно място се задържа дълги години и мъчно може да се изкорени. Не е взискателно към почвата и не е чувствително към студа. Страда обаче от големи суши.

Освен изброените по-горе растения за същата цел може да се използуват с добър успех още следните: исопът, маточината, молдавската маточина, които, макар   и по-малко медоносни от посочените, имат това предимство, че може да се използуват и като украсни, медицински или ете­рични растения.

Образуване и отделяне на нектара

Нектарът се отделя от специални клетки, които образуват така наречените нектарници или медови жлези при голям брой покритосеменни растения. Самите нектарници се намират най-често по цветовете (цветни нектарници), и то главно при основата на плодника и тичинките, но у някои растения те са разположени в удебеленията на чашелистчетата или венчелистчетата на цветовете. Много по-рядко нектарните жлези се нами­рат и вън от цветовете, по други части на растенията (извънцветни нектарници), например по дръжките на листата, прилистниците и прицветниците, пъпките и пр., какъвто е случаят при че­решата, памука, фия и пр., които имат и цветни нектарници.

Нектарът се   излъчва   или   през  специални устица на епидермиса, с които са покрити нектар­ните жлези,   или пък се процежда през   стените (като през сито) от   клетките   на нектароносната тъкан. Количеството на отделяния нектар е различно в зависимост   от   вида на растението. При различните видове растения   отделяният   нектар се различава   и по своя състав, т. е. по   съдър­жанието   на гроздова, овощна и цвеклова захар, декстрини,   мелицитоза, манит,   азотисти   и   минерални   вещества и   др.

Образуването и отделянето на нектара е тясно свързано с условията, от които зависи жизнеността на растенията. Когато растението се намира при благоприятни условия на растеж и развитие и има на разположение в най-благоприятно съотношение необходимите условия — храна, влага, температура, светлина и пр., — образуването и отделянето на нектара е по-усилено и, обратно, намалява, когато тези условия лип­сват. Във връзка с това при различните растения отделянето на нектара е различно през различните часове на деня. За да се отделя нектарът, клетките, от които са образувани нектарниците, трябва да са набъбнали от вода и захари, тъй като при това условие те могат да окажат силно налягане навън и да опънат еластичните стени на клетките. Най-уси­лено отделяне на нектар има тогава, когато клетките съдържат доста­тъчно количество вода, и затова при суша отделянето на нектара на­малява.

Образуването и отделянето на нектара се увеличават под влиянието на пряката слънчева светлина, тъй като те са свързани с фотосинтезата и образуването на хранителните запаси в листата. Поради това колкото повече слънчеви дни има през сезона, толкова по-голям медосбор може да се очаква. Но при растенията, на които нектарниците са от­крити и изложени на изсушаващото влияние на високите температури или силните ветрове, се наблюдава обратното явление – при тях при такива условия отделянето на нектара е по-силно в по-мрачно време. С повиша­ване на температурата количеството на нектара се увеличава, като температура между 16 и 25°С, общо взето, е най-благоприятна. И в това от­ношение обаче отделните видове растения имат различни изисквания. За отделянето на нектара, от друга страна, са необходими денонощни коле­бания на температурата. Възприетото досега схващане, че колкото нощите са по-топли, толкова растенията на следния ден отделят повече нектар, според Глухов се оказа не напълно вярно и не може да се приеме за валидно във всички случаи. Обяснението за това е следното. Скорбялата в растенията се образува най-бързо при температури между 20 и 23°С, и то през деня. По-високите или по-ниските температури забавят обра­зуването й. През нощта, когато температурата се понижи, скорбялата се превръща под влиянието на ферменти в гроздова и овощна захар и се разнася по всички части на растението, при което и отделянето на нек­тара става възможно. Това не значи обаче, че нощите трябва да бъдат студени. Когато през нощта температурите са значително ниски (студени нощи), образуваната скорбяла, натрупана в хлорофилните зрънца, не може да се превърне в гроздова и овощна захар поради неактивността на ферментите при тези температури, а също и да се изразходва поради спи­рането на растежа и през следващия ден отделянето на нектара също ще се намали. Ето защо за по-доброто отделяне на нектар е необходимо нощите да са достатъчно топли.

При високи температури и суша концентрацията на захарите може да се повиши силно и нектарът може да се сгъсти дотолкова, че да не може да бъде използуван от пчелите.

Редуването на повишена влажност и умерени дъждове с ясно и топло време благоприятствува за образуването и отделянето на нектара. Честите и по-силни валежи обаче допринасят за силното развитие на вегетативната маса на растенията, а цветовете се развиват слабо. Освен това при растенията с открити нектарници нектарът може да бъде измит. С увеличаване количеството.на нектара вследствие на повишаването на влажността се намалява концентрацията на захарите в него.

Твърде неблагоприятно върху отделянето на нектара се отразяват продължителните засушавания, както и студените североизточни или топлите югоизточни ветрове.

Общо взето, според Глухо в благоприятни условия и добър медосбор може да се получат при топло и умерено влажно време, а за нама­ляване образуването и отделянето на нектара влияят следните условия: тю-ниска от 15°С температура, слабо слънчево осветление, сух въздух, ветрове, силно развитие на зелената растителна маса, както и резки промени на времето — настъпване на по-продължителни дъждовни периоди или засушавания.

Количеството на нектара се влияе също така и от разположението на отделните цветове на растението. От опитите на проф. Андреев в Украинската пчеларска опитна станция е установено,че връхните цветове които зацъфтяват по-късно, имат по-малки нектарници и отделят по-малко нектар в сравнение с долните цветове. С това до голяма степен, може да се обясни получаването на по-малки добиви през втората половина на лятото, а не само с общото намаление на цъфтящата расти­телност.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню