Медоносни растения в горите, полезащитните пояси и парковете

Горите са прародината на медоносната пчела. От най-стари времена, когато голяма част от земята е била покрита с просторни гори, пчелите са живеели главно в тях и са устройвали гнездата си в хралупите на дърветата. И днес в горите и близо до горска растителност пчелите намират сравнително най-добри условия за своя живот, а при естественото роене на пчелните семейства роевете намират най-сигурно убежище преди всичко в горите. В горите растат голям брой медоносни растения, а освен това там пчелите събират понякога и голямо количество манов мед.

Горите като източник на нектар и прашец са ценни, понеже оси­гуряват на пчелите паша в ранна пролет, когато по това време в полето и ливадите растенията не са започнали още да цъфтят или цъфтящите растения са много малко. В горите излъчването на нектара от цветовете е в по-голямо количество и по-постоянно, тъй като не се влияе в такава степен от засушаванията, както при растенията на откритите места.

От горите по-ценни в медоносно отношение са широколистните и смесените, защото в тях растат по-голям брой и по-медоносни дървесни и храстови растения. В иглолистните гори . има малък брой медоносни растения и те почти не трябва да се вземат под внимание при определяне пригодността на даде и район в медоносно отношение.

По-разпространени и с по-голямо значение за пчеларството медоносни растения от тази група, които се срещат у нас (горски дървета, храсти и тревисти растения независимо от това, дали те се срещат поединично или в групи и извън горите, покрай бреговете   на   реките, а също в парковете и покрай пътищата), са следните:

Леска (Corillus avellana). Тя цъфти рано напролет, още през февруари и март, приблизително с разтопяването на снежната покривка и е едно от най-ранните наши медонбсни растения. Леската цьфти, преди листата да са се разтворили, и образува голямо количество прашец. Може да се отглежда и в градините, като се използуват културните сортове, за живи огради в пчелините и близо до тях, на по-малко при­годни за друга растителност места и в горските пояси.

Може да се размножава чрез коренови издънки, отводки, разделяне на храста и от семена. От нея пчелите   събират   значително   количество висококачествен прашец, но само когато времето през пролетта   е   тихо и топло и когато леските са близо до пчелина.   При   ветровито   време разклонено, а клоните са извити. Листата имат   продълговато елиптична форма, по краищата са назъбени и с пепелнозеленикав цвят. Отгоре те са покрити с мъх, а отдолу с власинки. 5. Ива, козя, планинска върба. Среща се във всички планини у нас – из   храсталаците   и   го­рите, по влажни скални места, главно покрай потоците, а   също в пожа­рищата и сечищата. Достига на височина до 6 м. Листата са набръчкани, с яйцевидна форма, отгоре тъмнозелени, отдолу сиви с власинки. Ресите са големи, приседнали. Тичинките са две, с лимоненожълт цвят. 6. К р е х к а върба. Среща се в цялата   страна   край   реките,   на песъчливи и чакълести почви, но по-рядко в сравнение със споменатите. При засаждане за укрепяване на бреговете може да достигне   до   20 м височина. Младите клонки   имат   жълтеникав   цвят.   Отгоре   листата са матовозелени,   а   отдолу – сивозелени,  по   периферията   най-често   назъбени.

Дрян (Cornus mas L.). Дрянът се среща в цялата страна в храсталачните гори и по каменливите склонове в предпланинския пояс. Той цъфти рано напролет (март – април) и от него пчелите събират значително количество нектар и цветен прашец. Дрянът може да се отглежда с успех на по-влажни почви, съдържащи вар, и да се размножава чрез-семена, които предварително се стратифицират в пясък, чрез резници от едногодишни клонки или чрез коренови издънки. Много по-малко зна­чение като медоносно растение има кучият д р я н, но може да се използува за укрепване на бреговете на напоителните канали, понеже развива плитка коренова система, която укрепва почвата.

Бряст. Брястовете се срещат в предпланинските места. Те цъфтят в. края~на март и през април и са добри медоносни растения. От брястовете у нас най-разпространен е полският бряст. По-медоносен е клонестият, или белият бряст, който се среща рядко в Източна България. Медоносен е също и пла­нинският бряст, но се среща рядко. Пчелите събират от бряста нектар и прашец, през лятото понякога и смолисти вещества. Брястът е ценен като ранно медоносно растение.

Явор и кленове (Асеr).У нас от тях се срещат 9 вида и имат голямо значейие за пчеларството през пролетта, тъй като цъфтежът им; съвпада с пролетното развитие на пчелните семейства, когато други цъфтящи през същия период растения отделят незначително количество нектар. Почти всички видове клен отделят значително количество нектар.Освен това цъфтежът им протича последователно, така че при засаж­дане на всички или на повечето видове от тях може да се осигури добра паша за пчелите в продължение на близо 90 дни.

Така например цъфтежът на 6,от кленовете, включително на явора, в Софийското поле по наблюдения на Палазов1 протича, както е показано на табл. 5.

Поради положителните качества, устойчивостта на нектароотделянето и образуването на достатъчно прашец яворът и кленовете трябва да намерят много по-широко приложение, и то комплексно, при залеся­ванията в горите и на полезащитните пояси. Някои от тях имат значи­телна стойност като украсни растения в парковете и алейните насаждения,

Acer dasycarpum Ehrh. Произхожда от Северна Америка и често се отглежда у нас като парково и алейно дърво. На височина може да достигне дори до 30 м. Цъфти в ранна пролет, преди разлистването на дърветата. Цветовете са събрани в кичури. При благоприятно време за летеж на пчелите цветовете се посещават усърдно и от тях те събират умерено количество нектар и прашец. В първите дни на цъфтежа прашецът е жълт, но по-късно става   сив.

Acer negundo L. Произхожда също от Северна Америка и се отглежда у нас като декоративно дърво, което достига значителни размери. Цъфти изобилно преди разлистването на дървото. Цветовете му са събрани в кичури, които висят надолу. Пчелите събират предимно прашец, но при температури над 23°С — и нектар.

Остролистен клен, шестил (Acer plantanoides L.). Разпространен е в горите на предпланинския и планинския пояс. Среща се по-рядко, но в цялата страна. Застъпен е също като парково и алейно дърво и влиза в състава на полезащитните пояси. Започва да цъфти преди разлистването. Цветовете му са събрани в къси кичури. По данни на М. М. Глухо в нектаропродуктивността му достига до 20 кг на дка, а по наблюдения у нас и данни от контролен кошер тя може да достигне до 40 кг на дка.

Явор (Acer pseudoplatanus L..). Разпространен е из сенчестите гори като примес в широколистните и смесените насаждения. Среща се в цялата страна в планинския и отчасти в предпланинския пояс. По отношение на почвата е придирчив.   Достига   големи   размери   и   височина   дори   до 40 м. Цъфти след разлистването. Цветовете му са събрани в грозд. Макар и по-слабо нектаропродуктивен вид, яворът е твърде ценно медоносно растение благодарение на значителното му разпространение у нас. По данни от контролен кошер нектаропродуктивността му може да достигне до 20 кг на дка. От цветовете му пчелите събират и задоволително количество прашец.

Полски (черен) клен (Acer campestre L.). Разпространен е навсякъде у нас в равнините, предпланинския и планинския пояс. Не достига голяма височина. Не понася засенчване и е устойчив на сушата. По-често се среща в окрайнините на горите или самостоятелно. Благо­дарение на устойчивостта му на засушаване полският клен е застъпен значително в полезащитните пояси и с това значението му за пчелар­ството нараства. Отделя значително количество нектар, чиито капчици са видими и с просто око в цветовете. От тях пчелите събират и прашец, а прашецът се отвява лесно от вятъра и пчелите не могат да го използуват, а при повторни студове прашецът може да измръзне. Подобна ла обикновената леска ей турската леска. Тя се среща също навсякъде у нас, но главно в по-ниските гористи места.

Елша (Alnus). В нашата страна са разпространени три вида елша. Това са средно големи дървета, които цъфтят също рано напролет. От тях пчелите събират главно цветен прашец, а понякога и смолисти вещества Черната елша расте главно покрай бре­говете на реките и в блатисти места в полските райони или в долния .планински пояс. Цъфти през март. Достига значителна височина. Ко­рата е сивокафява. Листата са закръглени, обратно яйцевидни; голи, тъмнозелени, в младо състояние лепкави. От тях пчелите събират клей. Бялата елша се среща и в планинските места по­край потоците, а планинската елша расте, в по-високите планински места и цъфти през втората половина на пролетта.

Върби. Върбите цъфтят рано, повечето преди листата да са се развили (март-април), и представляват най-ранната подбудителна паша за пчелите. От тях пчелите събират много нектар и значително количе­ство прашец с лимонено жълт цвят. През време на цъфтежа пчелните семейства увеличават пилото и се засилват. Тяхното значение се увели­чава с това, че различните видове цъфтят в различни срокове. При силни семейства и благоприятно време от върбите пчелите могат да натрупат я запаси. През лятото от тях пчелите събират и мана. Върбовият мед има тъмножълт цвят и едва доловим горчив вкус. За подобряване па­шата на пчелите върбите са много подходящи и трябва да се използуват широко за тази цел и особено в по-влажните и дори мочурливи места, в които други растения не виреят, за укрепяване на бреговете на реките, каналите, язовирите, покрай пътищата, в парковете и пр. Те може да бъдат включени и в състава на някои от полезащитните пояси.

Върбите най-често се размножават чрез колове от по-дебели клони с дължина 1 – 2 м и чрез резници с дебелина до 2 см и дължина до 25 см. Засаждат се направо на мястото.

В нашата страна са разпространени повече от 15 вида върби. По-ценни от тях за пчеларството са следните: 1. Бяла върба. Разпространена е из цялата страна, засадена или като диворас­тяща покрай реките, или по влажните места около населените пунктове. Тя е дърво, което може да достигне до 25 м височина и повече. Лис­тата й са ланцетовидни, на върха заострени, а по краищата назъбени и докато са млади, имат сребрист оттенък. Кората на стъблото е със сиво-пепеляв цвят, груба и дълбоко напукана. Един от най-рано цъфтящите видове върба. 2. Тритичинкова върба. Среща се из цялата страна, главно покрай заблатени места и край реките, като до­стига до 6- м височина. Клоните й са тънки, жилави, с тъмнозелен цвят. При старите дървета кората се бели на пластове. Цъфти, след като ли­стата се развият. 3. Р а к и т а. Разпространена е из ця­лата страна, главно край реките. Храст, който достига на височина до 3 – 4 м. 4. Сива върба. Също разпространена в цялата страна покрай заблатените места и край реките. Стъблото й е право и Там, където полският клен се среща в голямо количество — в естестве­ните му находища, — пчелните семейства се развиват бързо, като могат да натрупват и запаси. Медът има жълт цвят и е твърде ароматен.

Мекиш (Acer tataricum). Среща се в цялата страна из храсталачните места и горите, предимно в предпланинския пояс и по-рядко в равнините. От кленовете той цъфти най-късно. Не е взискателен към почвата и най-често се среща на варовити терени, където не достига големи размери. Предпочита слънчеви места. Цветовете му са бели и събрани в гроздовидни съцветия. При средна температура от 22°С цве­товете му отделят интензивно нектар. Цъфтежът продължава около 25 дни. Мекишът е най-нектаропродуктивен от всички кленове и заслужава много по-широко разпространение.

Добри медоносни растения са още дивият бадем (Amygdalus nana W.), който се среща по варовитите места, и песъкинята (Prunus padus L.), която расте на по-влажните места.

По-късно, през втората половина на пролетта, в гористите места цъфтят следните дървета и храсти: мъждрянът (Fraxinus ornus L.), оскрушата (Sorbus domestica L.), нокътят (Lonicera xylosteum L. и други видове), конският (дивият) кестен (Aesculus hippocastanum L.), който е много добро медоносно растение, но се среща у нас главно като парково и алейно дърво. Той заслужава най-широко разпро­странение. По-добро медоносно растение е червеният, конски кестен. Конският кестен е твърде широко раз­пространен вид у нас като парково и алейно дърво и влиза в състава на полезащитните пояси. Отделя нектар и при по-ниски температури, но съдържанието на захари в нектара му е ниско. Посещава се много от пчелите главно за прашец. Събирането на нектар от цветовете му е възможно, когато температурата е над 18°С, тъй като при такива тем­ператури нектарът се отделя в по-голямо количество.

Конският кестен не е взискателен към почвата, но не понася влажните почви. Размножава се със семена, но за препоръчване е с фиданки. Добре е да се засажда около пчелините в   голям размер.

Бяла акация (Robinia pseudoacacia L.). От   дървесните   видове, които цъфтят през пролетта, едно от най-добрите медоносни растения у нас е бялата акация. Тя е разпространена главно в равнините,   но може да вирее и в планинските райони. Особено много се среща в Дунавската равнина и покрай самия Дунав, където образува цели гори. Там тя съставлява и главната паша за пчелите. Според мястото акацията цъфти през април – май (табл. 7, по X. Палазов) след овощните дървета, но в по-високите места – и през юни в продължение на 10-12 дни (отделното дърво). Отделните цветове на акацията (200000-300000 на едно дърво)   отделят нектар в продължение на 4-5 дни. В сухо и ветровито време и на плитки почви отделянето на нектара обаче е слабо. Освен това, понеже времето   през периода на цъфтежа на акацията е доста променливо   и   има   чести   валежи, за да   се   използува   по-пълно   акациевата   паша,   необходимо   е пчелните семейства да бъдат добре подготвени   и   силни   още   в   ранна пролет. На богати почви отделянето на нектар е   обилно   и   при благо­приятни атмосферни условия са отбелязани случаи   на   увеличаване   теглото на контролния кошер с по 6-7 кг на ден (Ломско, Плевенско). На каменисти и варовити терени дневният принос не   е   по-висок от   2 кг.

От бялата акация пчелите събират повече нектар и по-малко цветен прашец със светложълт цвят. Акациевият мед е висококачествен, с много приятен и фин аромат и почти безцветен. Той кристализира с много дребни кристали и бавно дълго време след изваждането му. По­ради ценните качества на акациевия мед той се цени високо и е пред­почитан пред останалите видове мед.

Бялата акация не е много взискателна към почвените и климатич­ните условия, расте бързо и дава здрава дървесина, която намира ши­роко приложение. Тя се размножава много лесно, лесно се прихваща и заслужава да бъде разпространена масово, като се използува широко при залесяването и укрепването на голи, стръмни, поройни и пустеещи места, в парковете и покрай пътищата. Особено голямо място тя трябва ,да получи в състава на полезащитните пояси. Започва да цъфти на петата-шестата година.

Постоянно цъфтяща акация (Robinia semperflorens). Рядко разпространен вид у нас. По данни на Ив. Димитров в сп. „Пчеларство” (кн. 3, 1960) малък брой растения от този вид има във Видин. Според същите данни цветовете на постоянно цъфтящата акация се посещават добре от пчелите. Най-важната особеност на този вид е, че цъфти про­дължително време — през май, по средата на юли и в началото на август (три пъти).

Гледичия (Gleditshia triacanthos). Гледичията е много добро
медоносно растение. Цъфти през май-юни (табл. 8, по X. Палазов) след акацията и се посещава много добре от пчелите, които събират от цве­товете й нектар и прашец. Цветовете й са зеленикави, събрани в гроздовидни съцветия.

От всички дървесни видове гледичията е най-устойчив на нектароотделянето вид. При висока относителна влажност отделя нектар в изобилие. При това температурите между 15 и 32oС не оказват влияние на нектароотделянето. Добивът на мед от гледичията поради по-благоприятните метеорологични условия през време на цъфтежа й е по-постоянен в сравнение с акацията. В гъсти насаждения цъфтежът на гледичията е по-ограничен.

Това дърво е разпространено навсякъде в нашата страна, не е взискателно и бързо се размножава. Среща се повече поединично, като-алейно и парково растение. Гледичията се използува много повече за съз­даване на живи огради, но в този случай тя е без значение за пчеларст­вото поради това, че се подрязва и не й се дава възможност да цъфти. Твърде добре е гледичията да бъде разпространена повече у нас и да се използува както при залесяванията, така и в полезащитните пояси, което ь. последните години вече се прави.

Липа (Tilia). След акацията и гледичията в началото на лятото започват да цъфтят липите. У нас липи има на много места: в горите, къ­дето на много места те образуват цели масиви, в парковете като алейни дървета, в населените места и пр. В   нашата   страна   се   срещат главно следните три вида липа: едролистна липа – с по-едри листа, които отгоре са по-тъмнозелени, а отдолу бледозелени и съцветия, които стърчат нагоре; дребнолистна липа – с по-дребни листа, отгоре синкавозелени, а отдолу светлозелени, и съцветия, които висят надолу; сребриста (бяла) липа – със средно големи листа, които отдолу са със сребристобелезникав цвят, и съцветия, които висят   надолу.

Липите достигат на възраст до няколкостотин години. Те са отлични медоносни растения и от тях пчелите събират много нектар а по-малко цветен прашец с бледокремав цвят. При богати глинести или глинесто-песъчливи почви, тихо и топло слънчево време и превалявания на топли дъждове отделянето на нектара от цветовете на липите достига своя максимум. При такива условия и посещаването на цветовете от пчелите е най-усилено. Отделянето на нектара при липите се влияе много от външните условия и е много по-малко при липите, които растат на бедни почви и в ниски и много влажни места, които са изло­жени на действието на мъглите, при засенчване (например при гъсто засаждане), при силни засушавания и силни дъждове.

Отделното липово дърво при благоприятни условия цъфти до 15 и повече дни и може да отдели толкова много нектар, че пчелите да произведат няколко килограма мед. При висока температура и суша липата прецъфтява много по-бързо. Благодарение на това, че отделните видове липа цъфтят последователно в различно време, липовата беритба може да продължи значително дълго време, ако в насаждението са застъпени и трите вида липа. Най-напред от липите започва да цъфти едролист­ната липа, след 10-15 дни – дребнолистната и на края – сребристата липа, която цъфти през юни, а в планинските места – през юли. Липовият мед има светъл жълтозеленикав цвят и много приятен липов аро­мат и вкус. Той има и много целебни свойства при гърлени и белодробни заболявания и се цени много високо. Много ценни са също липовата дървесина и ликото; те се употребяват за много цели, а от цветовете се приготвя най-хубавият чай. Липата заслужава най-широко разпростра­нение у нас и трябва да се засажда масово както в населените места, така и в гористите райони. Много важно е също да не се допуска унищожаването й.

От липите у нас по-малко разпространена е едролистната, а най-много сребристата липа. Общо взето, приема се, че най-медоносна е доебнолистната липа, но има случаи, когато например през 1948 г. в Питомен кестен. За някои части на страната, особено в Петричко и Берковско, добро медоносно растение представлява питомният кестен. В Петричко той образува цели гори по северните скло­нове на Беласица. Питомният кестен цъфти в началото на лятото. Полу­ченият мед има приятна миризма на кестени, но е с възгорчив вкус.

Китайски мехурник (Koelreuteria paniculata). Това ра­стение не е много   разпространено у нас,   но е   добър медоносен вид и заслужава да бъде засаждано в по-голям размер. Китайският мехурник цъфти в началото на лятото и от него пчелите   събират значително количество нектар и цветен прашец. Той достига на височина до 15 м и е силно, разклонено дърво. Отглежда се главно за засаждане в   парковете, по улиците и покрай пътищата.   По-добре се   развива в южните райони.    Айлант (Ailanthus glandulosa). Нарича се още китайски ясен. Айлантът е средно високо дърво, което също е   внесено у нас от чуж­бина й засега няма голямо разпространение. Това растение   не е взиска­телно към почвените условия и издържа много на суша. Цъфти в нача­лото на лятото. Отделя значително количество нектар, а пчелите събират от него и прашец. Недостатък на това растение е, че медът, получен от-нектара на цветовете му, има неприятен вкус.

Японска акация (Sophora japonica). Японската акация е южно декоративно дърво, което достига голяма височина, като образува широка корона. Тя прилича твърде много на бялата акация, но е без-бодли. У нас тя е пренесена отпреди близо 70 години. В пчеларско от­ношение тя е твърде ценно’растение, тъй като цъфти към края наля­тото доста продължително време — през един период, когато други цъфтящи растения има много малко. Цветовете й са бели, подобни на бялата акация, но по-дребни от тях. Медът, получен от японската акация, е от високо качество, с приятен вкус и аромат. При нашите условия в млада възраст тя е чувствителна на ниските температури през зимата и може да измръзне в студени зими. Освен това пъпките са много чувстви­телни към ниските температури и ако през март и април има такива тем­ператури, японската акация въобще не цъфти. Такъв е случаят например през 1959 г. в Софийско. Освен това, когато лятото е много горещо и сухо, цветовете й излъчват малко нектар и се посещават слабо от пчелите. Това се случва по-често, когато е засадена на по-плитки, бедни и по-сухи почви. Подходяща е за засаждане поединично в парковете и като алейно дЪрВ0 по-големи разстояния. Размножава се със семена.

В зависимост от метеорологичните условия на годината началото на цъфтежа варира в широки граници. Така например в Коларовград най-ран цъфтеж е бил наблюдаван на 15 юли, а най-късен – на 10 август, а в София – съответно на 15 юли и 8 август.

Храсти. От храстите известно значение за пчеларството имат след­ните видове:

Див бадем (Amygdalus nana). Среща се по варовитите терени на сухи, степни и каменливи поляни по много места в страната. Цъфти рано напролет и се посещава доста добре от пчелите.

Песъкиня (Prunus padus.). Среща се в храсталаците места и горите на по-влажни места. Махалебка (Prunus machaleb.) — по каменливите места. Цъфти през пролетта. По-късно в храсталачните места и горите, но най-често в по-високите места започват да цъфтят брекинята, скорушатаq офиката и мукинята (Sorbus aira).

По-голямо значение имат следните видове храсти:

Миризлива върба. Като дивора­стящо растение се среща рядко покрай р. Дунав и по крайморските скали, но се отглежда в цялата страна в дворовете и парковете. Цъфти в края на пролетта и началото на лятото и цветовете й издават силна приятна миризма. Посещава се извънредно добре от пчелите, които предпочитат този вид пред всички останали цъфтящи по същото време растения. От­деля голямо количество нектар, капчиците от който се забелязват в цветове­те и с просто око. Най-много нектар се отделя при температура около 20°С.

Нокът. Цъфти сравнително рано напролет, още през април и май. Отделянето на нектара е твърде постоянно и устойчиво на промените на времето, за което се съди от факта, че пчелите посещават цветовете му и при слаб дъжд. Тук спадат няколко вида: Lonicera etrusca – среща се често в храсталачните гори и по крайбрежието. Посещава се много от пчелите в района от Бургас до турската граница, както и в Странджа. Lonicera xylosteum – расте из храсталаците и горите, пре­димно в предпланините и планините. В Родопите, западно от Златоград, пчеларите го поставят в числото на добрите медоносни растения. Lonicera tatarica — отглежда се като декоративен храст в парковете и за жив плет. Посещава се много добре от пчелите. Lonicera caprifolium — също като Lonicera tatarica.

Сибирска акация (Caragana arborescens). Цъфти през май Цветовете й са с хубав жълт цвят и са събрани в кичури. Тя е високо растящ храст, който може да достигне при благоприятни условия до 5 м височина. Тя е добро медоносно растение и понеже цъфти непосредстве­но след овощните дървета, може да запълни периода между тях и бялата акация. Отделянето на нектара обаче се колебае и затова тя не винаги се посещава добре.

Кучи дрян. Среща се навсякъде в стра­ната из храсталачните места и горите, по каменливи места и другаде. Цъфти през пър­вата половина на лятото — юни. Цветовете са дребни, с бял цвят и събрани в   кичури. Добро медоносно растение, което се посещава твърде добре от пчелите. Цъфти с дребни розови цветчета, а плодовете му са снежнобели ягоди, които остават на храста до падането на сне­говете. Ценността на този вид се състои в това, че периодът на цъф­тежа му е твърде дълъг и съвпада с безберитбени периоди за пчелите през лятото.

Горска малина (Rubus idaeus.). Малината е разпространена във всички наши “планини и е едно от най-добрите медоносни растения. Тя цъфти през май-юни в продължение на повече от 20 дни и се посещава през целия ден масово от пчелите. Среща се повече в полусенчестите места и не е много взискателна към почвените и климатичните условия. В горските райони я има много в сечищата.

Къпина (Rubus caesius.). Къпината е също много добро медоносно растение. Тя цъфти по-късно. Освен в горите среща се и в пол­ските райони.

В гористите места и главно в покрайнините на горите, в горските поляни, сечища и пожарища се срещат голям брой тревисти растения, някои от които са и добри медоносни растения. По-голямо значение от тях в полупланинските и планинските места имат раноцъфтящите расте­ния, които, особено в ранна пролет и на по припечните места, започват да цъфтят много рано и осигуряват на пчелите цветен прашец, а понякога и задоволително количество нектар. Такива са кокичето (Galanthus gracilis), игликата (Primula suaveolis), кукурякът (helleborus odorus), гълъбовите очи (Anemone hepatica).

По-късно в горите започват да цъфтят широколистното ве­ликденче (Veronica latifolia), копривното великденче (Veronica urticifolia—в горските поляни), срещничето (Ajuga reptans), мъртвата коприва (Lamium galeobdolon), дивата ягода (Fragaria vesca), левурдата (Allium ursinum), момината сълза (Convallaria majalis), поималката, лопатките, планинската метли­чина, планинската чубрица, самобайката, лисичината, девесилът, ведрилата, устрелът, омайничето, мато­чината, здравецът, шаблекът.

Към края на лятото до есента от тревистите растения в горите по-голямо значение за пчеларството имат теснолистната върбовка
(Epilobium angustifolium), р а з г о н ъ т, ранилистът, тлъстигите, подъбичето, разните видове мащерки, риганът, и др.

От иглолистните борът (Pinus silvestris), елата (Abies pectinata), смърчът (Picea excelsa) и някои други имат малко значение за пчеларството, тъй като те не отделят нектар. От тях пчелите събират само цветен прашец и смолисти вещества. Понякога иглолистните отделят „медена роса” (листна мана), от която пче­лите приготвят боровия мед. По­ради по-голямото съдържание на мине­рални вещества и приписваните му ле­чебни свойства този мед, макар и тъ­мен и с не много приятен вкус, се предпочита, особено в чужбина.

Гората представлява интерес в медоносно отношение, когато в състава й влизат голям брой добри медоносни видове и когато насаж­дението не е много гъсто. Гъстите насаждения са от полза само в ранна пролет, докато дърветата не са се разлистили, с цъфтящите по това време в тях храсти и тревисти растения. В това отношение иглолистните гори са почти без всякакво значение. За пчеларството голямо значение имат горските окрайнини, поляните, широките пътища и особено сечищата — колкото повече има такива, толкова гористите терени са по-ценни.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню