Медоносни растения в ливадите

По-богата   паша   за   пчелите   е   растителността   на   естествените ливади. У нас още има твърде просторни ливади, които са богат източ­ник на нектар и прашец за пчелите. В повечето части на страната ливад-аите растения съставляват главната паша. От ливадните растения се до­бива много доброкачествения букетен мед. Някои от раноцъфтящите ливадни растения, каквото е глухарчето, допринасят твърде много за ранното развитие на пчелните семейства, които при наличността на това растение може да се засилят и без нарочна подбуда. Пашата от ливадните растения е твърде   продължителна и   благодарение на това   може да се използува и при подвижното пчеларство. По своя растителен състав обаче не всички ливадни растения са еднакво ценни. Има ливади, в   които преобладават диворастящите житни и кисели треви, които не отделят нектар и са без значение. Колкото растителността на ливадите е по-разнообразна и колкото повече в тях са застъпени бобовите, устоцветните и други медоносни растения, толкова те са по-ценни.

В зависимост от района, височината над морското равнище и застъпените отделни видове растения   ливадите са в цъфтеж   през различно време. Обикновено цъфтежът започва в началото на май и продължава до средата на юли с максимум цъфтящи растения през юни. При на­появане и недопускане на паша на добитък в тях след коситбата на ливадите може да се разчита на втора пчелна паша. Макар че по правило тя не може да се сравни с първата, може да има голя­мо значение за запасяване на пчелните семейства със зим­на храна.

От по-ранните ливадни растения по-важни за пчелар­ството са следните: подбел – край водите и в по-влажни ливади, глухарче- главно за прашец, но при по-високи температури пчелите събират и нектар), гарвански лук – на по-сен­чести места в сухите ливади, баири и скалисти места, жълт гарван­ски лук, ч е р е в ц а, овчар­ска торбичка, пролез, парички, г о р в а, часовниче, лепка, бяло прозорче, бърдун, срещниче, з а м б у н, тученица, безсмъртниче, божур, куку­виче грозде-на сенчести ливади, по баири и скални места и в по-сухи ливади, метличини, бяло подъбиче – по пасищата и на варовити терени, миризлив бурен, з в е з д а н, ливадно секирчe, з а н о в е ц, живениче,   мащерка, различните видове глушина, салеп, звънче, теряк, блатно кокиче, ли­вадна салвия, ранилист.

По-късно в ливадите започват да цъфтят следните по-добри медоносни растения: великденче, з в е з д а н, блатия – в по-ниски­те   и   влажни   места, козя брада, ливаден здравец – в по-влажните ме­ста,   д и н к а, м е д е н и к, полски   джоджен,   върбиче,   е н ч е, заешки   уши, обич­ниче, л у г а ч к а и др.

Някои от споменатите растения независимо от това, че започват да цъфтят рано, имат продължителен цъфтеж и затова пчелите събират от тях нектар и прашец и по-късно, понякога дори до есента.

Много ценни в медоносно отношение от ливадните растения са раз­личните видове детелина. От тях бялата детелина (Trifolium repens) е една от най-добрите. Това растение цъфти   продължително време до есента. Отглежда се и като фуражно растение и се нуждае от кръстосано опрашване. При засяване започва да цъфти на втората година.

В по-сухите ливади много добро медоносно растение е инкарнатката (Trifolium incarnatum). Тя се отличава с хубавите си розови до пурпурни цветове, събрани в продълговати цветни главички. Цъфти през. юни и отделя много нектар. Не е взискателна по отношение на почвата. Тя е много добро фуражно растение. В по-влажните ливади у нас е разпро­странена шведската детелина   (Tryfolium hybridum). Тя е много добро медоносно растение и се посещава усилено от пчелите. Те изпол­зуват добре нектара от цветовете й, тъй като цветните тръбички са къси Цветните главички на шведската   детелина са   бели в средата и розова към върха. Тази детелина е многогодишно растение и се развива напълно през втората и третата година. Цъфти от началото на лятото до есента. Друг вид детелина, която се среща често в нашата страна, е червената детелина (Trifolium pratense.). Тя е чувствителна към.засушаване. Посещава се по-слабо от пчелите, понеже цветните й тръбички са   дъл­боки   и   нектарът не може да бъде достигнат. Има наблюде­ния, от които се вижда, че през някои   по-сухи   години пчелите посещават добре червената де­телина, което се обяснява със скъсяването   на цветните тръ­бички   при   такива   условия,   а също и при много благоприят­ни   за   отделянето   на   нектара условия,   когато   нивото му се покачва високо в цветните тръ­бички.   Друг   вид   детелина е обърнатата    детелина (шабдар) (Trifolium resupinatum).   Тя е едногодишно растение с дребни червени цветни главички. Среща се повече във влажните   ливади. Цветовете й отделят много нектар и затова се посещават твърде много от пчелите. Добро фуражно растение. В по-високите места се среща планинската детелина (Trifolium montanum). Този вид има бели цветни главички и цъфти от май до август и се посещава добре от пчелите заради нектара и цветния прашец. Има много по-голямо значение като медоносно растение, понеже се среща и на по-сухи терени, а отделяне­то на нектара продължава и при по-топло време.

В ливадите, а също и в пасищата, много добро медоносно растение е звезданът (Lotus corniculatus. Той има влечащо се стъбло и жълти цветове. Цъфти продължително време, до есента, и дава много нектар. Добро медоносно растение из ли­вадите е и ливадният конски боси­лек (Salvia pratensis). Среща се повече в сухите ливади и цъфти продължително – от май до септем­ври. Отделя много нектар, но пчелите са затруднени при събирането му по­ради   дълбочината   на   цветовете.   На него прилича и   прешленестият конски боси ле к (бабка), който е отлично медоносно   растение и се   посещава много от пчелите. Има хубави сини цветове и цъфти през лятото. Други добри медоносни растения от същия род са Salvia sclarea – главно на варовити терени, Salvia nemorosa – широко разпространено (среща се и в горите и покрай пътищата), много добро медоносно   растение за лятна и есенна паша,   Salvia nutans – по сухите места и др.

Сърповидната лю­церна (Medicago falcata) е многогодишно растение, което цъфти с жълти цветове, през лятото и есента и отделя задо­волително количество нектар. Пчелите събират от цветовете й прашец. Не е взискателна много към климатичните и поч­вените условия и може да ви­рее навсякъде. Отглежда се ка­то много добро фуражно ра­стение.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню