Пчелни продукти – Мед

В зависимост от района, растителните видове, годината, начина на изваждането, времето на беритбата и др. пчелният мед бива най-разнообразен както по външен вид, така и по химичен състав. Твърде големи са различията в зависимост от растенията или растителните части, от които той е получен – нектарен, листов, манов и смес от нектарен и манов мед.

По химичния си състав пчелният мед е твърде сложно вещество и представлява смес от различни захари, вода, някои органични киселини, минерални соли (главно съединения на фосфора, калция, магнезия, калия, натрия и др.), вещества, подобни на захарите (декстрини и декстриноподобни вещества), багрилни и ароматични вещества, ферменти, малко белтъчини, витамини от комплекса В, витамин С, тичинков прашец и др. Количеството на споменатите съставни части се движи в доста ши­роки граници в зависимост от произхода, сезона, начина на добиването, възрастта (дали е пресен или стар мед), от това, дали медът е течен или кристализирал, и пр.

Главните съставни части на нектарния мед са следните:

  1. Плодова и гроздова захар. Съдържанието на тези захари е около 75%, при което плодовата захар съставлява около 40%, а гроздовата — 35%.
  2. Вода около 20%.
  3. Тръстена захар.   Съдържа се в малки   количества – около
    2%. Присъствието на тръстена захар в нектарния мед се дължи на това, че тя не е могла да бъде инвертирана изцяло от пчелите   при преработването на нектара.
  4. Декстрини. Това са вещества, които по химичния си състав заемат средно място между скорбялата и гроздовата захар.

Останалите съставни части на нектарния мед – ацетилхолин, ферменти, органични киселини, витамини, хормони, антибиотици, минерални и други вещества — се съдържат в малки количества.

Мановият мед има по-сложен състав от нектарния мед. Той представлява най-често смес от манов и нектарен мед, а освен това и някои други вещества, част от които не са добре изучени и биват означавани като незахари или декстриноподобни вещества (виж „Пчелна храна”).

Химичен състав на меда

По химичен състав пчелният мед е твърде сложен продукт. Въглехидра­тите са основният му компонент и съставляват 95-99 % от сухото му ве­щество. Представени са под формата на прости (глюкоза и фруктоза) и сложни захари. В сравнение с нектарния мед мановият се отличава с по-голямо съдържание на сложни захари. Въглехидратите са подложени с течение на времето на постоянно ензимно разграждане.

Водното съдържание в меда варира от 15 до 23 %.

Медът съдържа следните минерални вещества и микроелементи: калций, натрий, фосфор, желязо, хлор, сяра, йод, манган, силиций, алуми­ний, телур, кобалт и др.

В него се съдържат и редица ферменти, които се получават главно от слюнчените жлези на пчелите: инвертаза, диастаза, каталаза, глюкооксидаза, фосфатаза и др. Активността на диастазата и инвертазата се използу­ват при анализите за контролиране на качеството и натуралността на меда.

Белтъчните и азотните вещества (0,3-0,5 %) се съдържат в меда в малки количества, но имат голямо значение, особено за организма на де­цата. Съдържанието им е в зависимост от количеството на прашеца и дру­гите органични примеси, попаднали в меда по време на медосбора.

В меда са установени малки, но измерими количества на следните витамини (в т.ч. за 100 г мед): В1 (тиамин) – 0,004 – 0,006; В2 (рибофлавин) – 0,02 – 0,06; никотинова киселина – 0,11 – 0,36; В6 (пиридоксин) – 0,008 – 0,32; пантотенова киселина – 0,02 – 0,11; С (аскорбинова киселина) – 2,2 — 2,4.

Наличието на флавоноиди в меда (0,1%) е от голямо значение. Количеството им варира в зависимост от количеството на примесения прашец. Флавоноидите влияят върху процесите на пропускливостта на ка­пилярите и тяхната чупливост, притежават спазмолитично, коронароразширяващо, противовъзпапително и регенеративно действие.

В меда се съдържат също някои органични киселини (ябълкова, млечна, оксалова, лимонена, винена и др.), багрила и етерични масла.

Антибиотичните вещества в меда според някои автори (Ст. Младе­нов) имат растителен произход – това са т.нар. фитонциди, и зависят от вида на растението, от което е получен медът. Според други автори антибактериалната активност на меда се дължи на натрупването в него на водороден прекис в резултат на окислителното действие на съ­държащата се тук глюкооксидаза.

Поради голямото съдържание на въглехидрати медът е високоенергиен продукт (100 г мед дават 1270 J, т.е. 300 — 320 са1). Глюкозата от меда преминава лесно в кръвта и се включва директно в обменните про­цеси, при което се освобождава значително количество енергия.

Цвят. Цветът на меда бива различен и зависи от багрилните веще­ства на нектара. Медът може да бъде безцветен или със слабожълт, жълт, жълтокафяв, тъмнокафяв и дори черен (при мановия мед) цвят. По цвят различните видове мед може да бъдат разделени на три качества: светъл, полутъмен и тъмен. Мановият мед независимо от цвета си трябва да бъде причислен към трето качество. Качеството на меда не зависи обаче само от цвета.

Зрелост на меда. Зрял е този мед, който съдържа не повече от 20% вода, има свойствената си гъстота и може да се запазва дълго време, без да се промени. Незрелият, воднист мед бързо ферментира, прокисва и губи ценните си качества. Такъв мед има свойството да се пени, придобива кисел дъх и може да се използува само като се преработи.

Консистенция на меда. В зависимост от съдържанието на вода, химичния състав и бързината на кристализирането медът има различна гъстота. Пресният мед е обикновено сироповиден. След около 1—1 1/2 месеца той започва да потъмнява от образуващите се в него кристали. След пълната кристализация медът губи прозрачността си и преминава в твърдо състояние. Способността на меда да кристализира напълно е указание за неговото добро качество. Според едрината на кристалите медът бива едрозърнест, среднозърнест и дребнозърнест. Едрината на кристалите няма значение за стойността на меда, но обикновено се предпочита мед, който кристализира ситно и има консистенцията на маслото.

Вкус и мирис. По начало медът се отличава от всички други хранителни вещества преди всичко с приятния си вкус и в това отношение той заема челно място в сравнение с останалите хранителни продукти. Има случаи обаче, когато той е с неприятен вкус и аромат; такъв е например кестеновият мед, който има малко възгорчив вкус, или медът, получен от нектара на някои медицински растения.

Ферменти в меда. Съдържанието на ферменти в меда го прави ценен като храна и повишава стойността му. Тъй като обаче ферментите се убиват при по-висока температура, медът (когато е кристализирал) трябва да се загрява при температура около 65°С, но не за дълго време. В практиката и при малки количества най-добре е изобщо да не се прибягва към загряване на меда, защото той губи от вкуса и аромата си и от стойността си като диетично и лекарствено средство.

Чистота на меда. В меда винаги се съдържат естествени примеси, като цветен прашец или някои микроорганизми, които обикновено са в малки количества и не оказват вредно влияние. Цветният прашец не само не е вреден, но е и полезен, тъй като обогатява меда с витамини. Медът обаче може да бъде замърсен с различни други примеси вследствие на небрежност при получаването му — пясък, влакна, прах, късчета восък, умрели пчели и пр. Такива примеси не са желателни и тяхното количество не бива да надминава 0,2%. Медът се почиства при центро­фугирането му, като се прецежда със сито или като се остави в съдовете за утаяване. При утаяването на меда по-тежките примеси падат на дъното на съда, а леките изплуват на повърхността. Тогава става и разслояването му в зависимост от съдържанието на вода. По-воднистият мед остава отгоре. Разликата в съдържанието на водата между долните и горните слоеве не бива да бъде по-голяма от 2%.

Съхраняване на меда. За доброкачествеността на меда от голямо значение са начинът на съхраняването му и съдовете, в които той се държи. Медът ч продукт, който издържа на дълго съхранение, без да се промени, ако се държи при температура, не по-висока от 10°С. Той трябва да се съхранява в сухи помещения и без други вещества, които може да му придадат някаква миризма. Когато е в малки количества, медът се съхранява най-добре в бидони от бяла тенекия, стъклени съдове или в дървени бурета от дъб, чинар, липа, които отвътре са намазани с восък, парафин или церезин. Обемът на буретата не бива да бъде по-голям от 100 кг, а материалът, от който са направени, да не съдържа повече от 20% влага.

Производство

За собствени нужди пчеларите отнемат от пчелното семейство голяма част от меда. За да не гладуват пчелите през зимата, те им приготвят захарен сироп (2 — 5 кг захар на 1 кошер), който пчелите превръщат в захарен мед. Той е лишен от ценните биологични съставки, получавани от растенията, а съдържа само тези, които се изработват от самите пчели в процеса на преработка на сиропа (предимно ензими). Съвременният начин за извличане на меда от питите е чрез центрофуги­ране, след което следва филтруване, утаяване, купажиране, нагряване, разфасоване и съхраняване.

Биологично действие на меда

Медът може да се разглежда като храна и едновременно с това като лекарствено средство. Подобно на всички хранителни продукти той съдържа енергетични и градивни вещества, но и много лечебно действуващи състав­ки, чрез които подобно на лекарствата влияе на физиологичните и оздра­вителните процеси в организма. Макар това действие да е по-слабо, то е по-продължително и по-природосъобразно в сравнение със силното, поня­кога твърде грубо действие на лекарствата. Носители на лечебния ефект на меда са, от една страна, неговите отделни съставки (захари, ферменти, антибиотици, аминокиселини, флавоноиди, витамини и др.), а от друга, тяхното комплексно въздействие върху организма.

Съдържащите се в меда глюкоза и фруктоза като прости захари не се нуждаят от ферментно разграждане, за да се усвоят. Това е било предварително извършено от пчелите, които са превърнали сложните захари на нектара в прости и по такъв начин са облекчили усвояването им от организма на човека. Захарите на меда имат предимство пред фабричната за­хар, която за да бъде усвоена от организма, се нуждае от разграждане под влияние на смилотелпите ферменти, а това често води до преобременяване на ферментните системи на организма. Тя дразни стомашната лигавица и може да доведе до възпаление. При употреба на големи количества фабричната захар повишава съдържанието на холестерина в кръвта, увреж­да коронарните съдове и води до затлъстяване. Захарите, съдържащи се в меда, в комбинация с ферментите, витамините, минералните вещества и органичните киселини правят меда многократно по-ценно за човека енергетично и лечебно средство, отколкото дори лекарствената глюкоза.

Проникнали в кръвта, захарите на меда са основен енергетичен материал за мускулите, респ. за сърцето и нервната система. Известно е, че при снижаване на количеството захар в кръвта спада както умствената, така и физическата работоспособност. Те увеличават количеството на гликогена в черния дроб и с това подпомагат активно обменните процеси в него и детоксикиращата му функция. Тяхното пълно изгаряне освобождава бъбреците от допълнителна дейност и по такъв начин ги ща­ди. Това от своя страна води до подобряване на отделителната функция на бъбреците, което улеснява излъчването на отпадните продукти от ор­ганизма.

Ферментите, съдържащи се в меда, подпомагат хранителните процеси в организма, като облекчават резорбцията и на другите храни от стомашно-чревния тракт. Освен това те стимулират секреторната дейност, с което се улеснява още повече усвояването на храните. Медът е важен продукт в диетичното хранене, тъй като той е в състояние да подобри усвояването на хранителните вещества.

Те добавят към дозирана храна две различни концентрации мед и с нея хранят опитни и контролни групи плъхове. Определено време след приемането на храна­та те убиват животните и определят степента на резорбция на хранителните вещества. Установено е, че белтъкът в храната, съдържаща мед, е бил усвоен с 14 % повече от белтъка на храната, несъдържаща мед. Ниската концентрация мед (2 и 8 %) е имала по-добро действие, отколкото висо­ката (10 %). Успоредно с това в опита е било установено, че медът подо­брява също усвояемостта на мазнините и въглехидратите в храната. Тези качества на меда дават основание той да бъде използуван при тежко и хронично болни, в периода на възстановяване след боледуване, при деца, които не се хранят и развиват добре, и пр.

Съдържащите се витамини в меда, макар и в малки количества, влияят на междинните процеси на обмяната на веществата и подпомагат функциите на жлезите с вътрешна секреция. По такъв начин медът засилва градивните процеси в организма, подобрява тъканната трофика и от­части компенсира витаминния дефицит.

Внесените чрез меда минерални вещества водят до алкализиране на вътрешната среда, което спомага организмът да се освободи от отпаданите продукти, имащи кисела реакция.

Съдържащите се в меда етерични и смолисти вещества имат леко възбуждащо действие, особено върху кръвоносната и нервната система, и тонизират организма.

Медът притежава имунологични (защитни) свойства, благодарение на което се повишават резистент­ните сили на организма. Той увеличава фагоцитарната способност на бели­те кръвни клетки, нивото на хемоглобина и броя на еритроцитите в кръв­та. Тези свойства на меда са потвърдени от народната медицина и от ан­кети сред хора, които употребяват редовно нектарен или манов мед. Та­кива хора са по-устойчиви към различни инфекции и към неблагоприятни­те условия на жизнената среда.

В малки дози пчелният мед притежава антиалергични свойства. Този факт е установен и доказан както клинично — при болни, така и експериментално – при опитни животни. Големите еднократни дози мед обаче водят до алергизиране на опитните животни. Този извод трябва да се има предвид при приложението на меда в медицинската практика.

Антимикробните и противогнилостните свойства на пчелния мед са открити емпирично още от най-дълбока древност. Съвременните експериментални наблюдения установиха, че антимикробните свойства на меда не се дължат на високото му съдържание на захари, а на антибиотични вещества от растителен и животински (от самите пчели) произ­ход. Хипофарингеалните жлези на пчелите отделят ензима глюкооксидаза, с който се осъществява ензимното разграждане на глюкозата. При то­ва се получава глюконова киселина и насцентен водороден прекис. По­следният заедно с някои други вещества (недостатъчно проучени) дей­ствува инхибиращо на бактериите: Staphilococcus aureus haemolyticus, Streptococcus pyogenes, Streptococcus haemolyticus , Corinebacterium diphtheriae, Esherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas pyocyanea, Bacillus anthracis, Bacillus mesentericun и др.

През 1985 г. японски автори докладват на XXX Международен конгрес в Нагоя, че медът съдържа фактора „вифидус”,, бла­годарение на който действува благоприятно при чревни бактериални инфек­ции, като например дизентерия. Успоредно с това той влияе стимулиращо на нормалната чревна флора.

Медът, поставен върху рана, води до прилив на кръв и лимфа благодарение на неговата хигроскопичност и свойството му да дразни тъкани­те осмотично и химично чрез органичните киселини, които съдържа. Към този ефект на механично почистване на раната трябва да се прибави и не­говото подчертано антибактериално действие. Съдържащите се в пчелния мед флавоноиди, внесени от примесения прашец, от своя страна усилват регенеративните способности на подлежащите клетки. Тези свойства на меда поради ниската концентрация, която антибиотиците и флавоноидите достигат в кръвта при вътрешното му приемане, имат значение само ко­гато медът контактува с раневия или гнойния процес (като стомашна язва, рани, ерозио на шийката на матката и др.).

Антибактериалните свойства, различни и специфични за различните видове мед, се променят в зависимост от условията на съхранение. Топлината и светлината (дори неонова) му въздействуват инактивиращо.

Методи на приложение и препарати от пчелен мед

Вътрешно приложение. Основен начин за използуване на чистия нектарен, манов или експресен мед. Известни са и препарати от мед на прах, получени чрез центрофугиране и вакуумно изпаряване на съдържащата се в него вода.

При вътрешно приемане с цел да се повлияе на горните дихателни пътища е необходимо медът да се задържа в устата, за да могат антибиотичните му вещества да контактуват по-продължително време с устната ли­гавица. Когато се използуват неговите антимикробни свойства при забо­ляване на стомашно-чревния тракт (ентерити и колити), се препоръчва да се приема вътрешно под формата на гъст воден разтвор с температура съобразно заболяването (вж. Апитерапия при стомашно-чревните забо­лявания ). При тези страдания някои автори препоръчват неутрализира­нето на стомашно-дуоденалния сок, който би намалил антибактериалното действие на меда, като предварително се взема 1/2 чаена лъжичка сода за хляб. Когато медът се използува при заболявания на дихателната систе­ма (бронхити), той може да се приема, разтворен в топло мляко, гръ­ден чай, в комбинация с прополис и пр. Дневната лечебна доза-варира в зависимост от естеството на заболяването, възрастта и теглото на болния и е дневно средно 100 д, разделена на 3 приема, 1/2— 1 час преди хранене. При деца се препоръчва по 1 д мед на 1 кг тегло. Курсът на лечение е 1 — 2 месеца, като след почивка от 1 месец може да се проведе втори курс.

Външно приложение. Известни са следните начини на местно прило­жение:

а.Местни апликации в носа. Използува се озахарен мед с големина колкото бобено зърно, което се поставя в двете ноздри при легнало положение на болния и силно обърната назад глава. В случаите, когато медът дразни лигавиците, трябва да се прибави и анестезин. Процедурата се повтаря 3 — 4 пъти дневно.

б.Местни вагинални апликации. Прилагат се тампониране и промив­ки. Озахарен мед на големина колкото орех се завива в слой марля и се поставя дълбоко във влагалището. Краят на марлята се оставя да стърчи навън така, че болната да може сама след 3-4 часа да изтегли тампона. Вагиналните промивки се правят с 30 % воден разтвор на мед по обичайни­ те в практиката методи. Ежедневно се прави по една процедура. Курс на лечение — 10 — 15 апликации.

с. Местно външно приложение. Използува се при заболявания и нара­нявания на кожата. Засегнатите участъци се намазват леко с нектарен мед или с меден мехлем. Препоръчват се също компреси или местни бани с 20 — 40 % разтвор на мед. Народната медицина препоръчва намазване на болния участък с мед и поставяне отгоре на медицинска сяра, листа от тю­тюн, кестен и др., които се прикрепват с лека превръзка. Процедурата се провежда обикновено вечер.

Физиотерапевтично приложение. Във физиотерапевтичната практика се използува методът за инхалационно внасяне на пчелния мед в тялото. Прилага се при лечение на заболяванията на дихателните пътища и се осъществява   по следните 3 начина:

а.Разпрашаване на меда с помощта на компресорен апарат. Изпол­зува се за лечение на горните дихателни пътища (ринити, синуити, ларингити, фарингити).

б.Разпрашаване на меда с помощта на ултразвуков апарат. Разпрашените частици са с такава големина, която им позволява да попаднат в долните дихателни пътища (при бронхити, бронхиална астма, бронхиектазии и др.

в. Разпрашаване с помощта на пара. Провежда се обикновено при домашни условия. Инхалациите имат по-слаб терапевтичен ефект, тъй като температурата инактивира някои от ценните съставки на меда.

Необходимо условие при инхалационното лечение с мед е предварително да бъдат изследвани антибиотичните му свойства с цел да се уста­нови дали е подходящ за микрофлората на даденото заболяване.

Електрофореза с мед. Съставките на меда се внасят в тъканите с помощта на галваничен или импулсен ток. Използува се 30% воден разтвор, като внасянето му се осъществява от двата полюса. Прилагат се напречна, надлъжна, директна и индиректна „кухинна” методика.

Водолечение. Прилага се под формата на медни вани (за една вана са необходими 4 – 6 супени лъжици мед при температура на водата 37°С и времетраене 15 – 20 минути) и местни (частични) бани с мед – извършват се с 30 % разтвор на мед в дестилирана вода при температура на водата 32 -34°С и времетраене 20 – 30 минути (препоръчват се 1 – 2 процедури дневно).

Показания, противопоказания и подбор на меда

В течение на хилядолетия пчелният мед се е използувал като питателна и вкусна храна. В съвременен аспект консумацията му представлява важен елемент на здравословния начин на живот. Както народната, така и съвременната медицина признават профилактичните и лечебните му свойства, въпреки че много от съдържащите се в него биологично активни ве­щества са в малки количества. Поради възможността медът да бъде прие­ман продължително време тези негови съставки имат важно значение за профилактиката на здравия организъм и за оздравителните процеси при болния. Успехът на лечението обаче зависи от вида и качеството на използувания мед и от умението да се подбере подходящият сорт мед за съот­ветното страдание. Установено е, че медът придобива лечебните свойства на растенията, от които е получен. Напоследък е открит начин за направля­ване летежа на пчелите с цел събиране на нектар от желания вид растения, особено от лечебните билки. По такъв начин се добиват специални лечеб­ни видове мед – т.нар. мед по рецепта.

Въз основа на антибиотичното. противовъзпалителното, кардиотоничното, регенеративното, имунологичното и други въздействия на пчелния мед той е показан като главно или като помощно средство при лечение­то на следните заболявания: стомашно-чревни (стомашна и дуоденална язва, гастрит и запек), дихателни (на горните и долните дихателни пъ­тища) , сърдечно-съдови (миокардиосклероза, хипер- и хипотонии и др.), гинекологични (ерозио на шийката на матката, трихомонално възпаление на влагалището у жената) и др., препоръчва се в диетата на бъбречно и чернодробно болните, при неврози и др., както и за профилактика на раз­лични заболявания

Единственото противопоказание за употребата на меда е рядко срещащата се непоносимост към него. При болни с ограничение на захарите, например за диабетици, употребата на меда представлява относително противопоказание.

Важно условие за резултатно медолечение е провеждането му с подходящо подбран по вид пчелен мед и преди всичко с чист нектарен или манов мед, съхраняван при необходимите условия и приеман по подхо­дящ начин.

При гинекологично болни, и по-специално при трихомоналното възпаление на влагалището, най-подходящи са мащерковият, полският и ливадният мед. При анемично болни се препоръчва мед с по-високо съдържание на микроелементи — манов, боров и др., при хиповитаминозни състояния — ментов, боров, експресен — морковен и др., при неврози и сърдечно-съдови заболявания — мед с по-високо съдържание на етерични мас­ла: лавандулов, планински, валерианов и др., при болести на храносми­лателната и отделителната система — кестеновият, ливадният, пол­ският и др.

Понякога може да се попадне на мед, който е със слаби или е без всякакви противомикробни свойства. Ето защо, когато се разчита на противомикробните свойства на меда, той трябва предварително да бъде изпитан спрямо причинителите на съответното заболяване. За потискане на Грам-отрицателните бактерии най-подходящ е кестеновият, липовият и планинският мед, а за Грам-положителните — мащерковият, ригановият, липовият и медът от полски цветя. От различните изследвани видове мед се назначава индивидуално онзи, който при бактериологичното и алергологичното изследване се окаже с най-добър ефект.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню