Пчелно млечице и желе-роял-терапия

Пчелното млечице (т. нар. желе-роял) е сложен биологичен продукт, секретиран от нелетящите пчели на възраст от 5 до 15 дни, т. нар. пчели кър­мачки. С него те хранят до третия ден личинките на пчелите работнички, търтеите, 5 дни личинката на пчелата майка и самата нея по време на усиленото яйцеснасяне.

За развитието на пчелата майка от еднаквите оплодени яйца определяща роля играе млечицето. Съществува известна разлика между пчел­ното млечице, определено за личинките на пчелите работнички и онова, което пчелите кърмачки поставят в маточниците, където се развива май­ката. Това е т. нар. маточно, майчино, активирано млечице. Млечицето, определено за пчелите работнички и търтеите, се секретира от хипофарингеалните жлези, а в определеното за майката се добавя секрет и от мандибуларните жлези. В него се съдържа допълнително пантотенова кисели­на, биоптерин и неоптерин, които са 10 пъти повече, отколкото в млечи­цето, с което се хранят личинките на пчелите работнички. За да се развие пчела майка, пчелите добавят в така обогатеното млечице допълнително, т.нар. определящо вещество. Според Ремболд ролята на определящото вещество е да допълва хормоните през фазата на развитие на майката. Все още този въпрос не е напълно разрешен.

Под влияние на пчелното млечице пчелата майка е в състояние да снася ежедневно по 1500 — 2000 яйца, т.е. теглото на снесените дневно яйца надвишава два пъти собственото тегло на майката. За един сезон тя снася 200 000 яйца, което количество надвишава стотици пъти теглото и. Освен това за разлика от пчелите работнички тя има силно развит полов апарат, висока репродуктивност и много интензивна обмяна на веществата. Ускореното развитие, нейното дълговечие (тя живее 5 — 6 години за разлика от пчелите работнички, които живеят през активния период 30 — 60 дни), активната обмяна на веществата и високата и плодовитост се дължат изключително на храненето и с пчелно млечице.

Производство и съхранение на пчелното млечице

За получаване на пчелно млечице се подбират силни семейства с много, млади пчели. В кошера се поставят специални килийки за отглеждане на майки, наречени ,,маточници”, в които има заложени еднодневни личинки. По същото време пчелата майка се отстранява от кошера. Пчелното семей­ство е застрашено да остане без майка и да загине: пчелите работнички започват усилено да запълват маточниците с пчелно млечице. Изземването на млечицето става при тридневна възраст на личинките, когато то е в най-голямо количество и с най-добро качество.

При изземването на пчелното млечице от кошерите е необходимо да се спазват условията на съвършена   чистота и голяма бързина. Самото изваждане става ръчно (със стъклена или дървена шпатула) или с аспиратор. При силни семейства и специално допълнително подхранване в един ко­шер могат да се заложат 50 — 100 маточника и, тъй като в един маточник се съдържа 200 — 300 mg млечице, за един сезон (3 — 4 месеца) от един ко­шер може да се изземе 400 — 600 д от този пчелен продукт.

Съхраняването на пчелното млечице в натурален вид става при температура —20°С в херметически затворен стъклен съд без достъп на свет­лина. Възможно е консервиране в 45° спирт или мед.

Смесването на пчелното млечице с мед според съвременните японски схващания става в съотношение 5:100 или 5:150.

Смесването на млечицето с мед води до влошаване на качествата му, тъй като съдържащите се в меда ензими разрушават някои от съставките на млечицето. За да се избегне това, Виноградова препо­ръчва предварителното инактивизиране на ензимите на меда чрез нагря­ван е неправилно да се консервира млечицето в 45° спирт (ракия). тъй като алкохолът преципитира белтъците и по този начин намалява противобактериалните свойства на млечи­цето.

За известно време (до 6 месеца) млечицето запазва свойствата си в хладилник при температура от —2°С до —5°С. При правилно съхраняване (при температура от —18°С до —20°С) то се съхранява в продължение на 1 1/2 г.

Най-правилно е млечицето да се съхранява лиофилизирано. Това се осъществява по следния начин. Натуралното пчелно млечице се разрежда с вода, след което под действието на висок вакуум и ниска температура (от — 30°С до —50°С) водата се изпарява. Получава се бледожълт прах, който може да се съхранява дълго време, без да изисква специални условия. Трябва да се има предвид, че лиофилизираното пчелно млечице е силно хигроскопично, поради което се налага да се държи в херметизирани съдове без достъп на светлина.

Химичен състав на пчелното млечице

На специалния състав на млечицето се дължат високата му хранителна и биологична стойност. То съдържа всички основни вещества, необходими 33 изграждането на живия организъм: белтъчини, въглехидрати и масти. Освен това съдържа богат спектър от витамини — абсолютно необходими за развитието на личинките, минерални соли, ензими и други биологично активни вещества, някои все още недостатъчно проучени. Съставът му варира както в зависимост от расата на пчелите, така и от възрастта на личинките, от които е иззето млечицето.

Свежото пчелно млечице има вид на гъста белезникава маса, подобна на сметаната със специфична миризма и кисловат вкус. При стайна температура и изложено на дневна светлина е многб нетрайно.

Пчелното млечице е особено богато на белтъци, чието съдържание варира от 13 до 30 %. За сравнение — женското мляко съдържа 1,7 %, а кравето — 3,5 % белтъчини. Съотношението между албумините и глобулините е 2:1. В него са доказани 22 заменими и незаменими аминокиселини (арги-нин, гликокол, цистеин, хистидин, лизин, валин, левцин, изолевцин, трео-нин, серин, метионин, глутаминова киселина, триптофан, пролин и др.). Установено е също наличие на глобулинова киселина, известна в медицина­та като гама-глобулин, която служи за повишаване резистентността на ор­ганизма към бактерии, вируси и токсини. В белтъчния състав на млечицето е установено наличието на гелатин, един от най-важните компоненти на мезенхимната структура на ретикуло-ендотелната система.

Пчелното млечице съдържа 5,46 % масти (женското мляко съдържа 3,5 – 4,4 %, а кравето – 3,5%) и 12,7 % въглехидрати (женското мляко съдържа 7,0 %, а кравето — 4,7 %).

Пчелното млечице се характеризира с богат витаминен състав: витамин В1 в2, В3, В4, В5, В6, В7, В8, В9, В12 и в по-малки количества витамин С, А, Д и Е. Пантотеновата киселина (В5) играе важна роля в процеси­те на обмяната на развиващите се личинки. Тя се съдържа много повече в маточното, отколкото в обикновеното пчелно млечице.

От микроелементите, съдържащи се в млечицето, представляват интерес желязото, мангана, цинка и кобалта като вещества, необходими за кръвообразуването.

В състава на млечицето влизат още ацетилхолин, холинестераза, смилателни ферменти, хормони и други биологично активни вещества в общо количество 3,9 %. То съдържа и някои странични примеси – зърна от пра­шец, восък и др. Открита е също декаоксидеценова киселина, отнасяща се към карбоновите киселини. Пчелите кърмачки най-вероятно я синтезират или получават наготово от растенията. Пчелното млечице е първият естествен продукт, в който е открита тази киселина, влизаща в състава на медикаменти с противотуморно действие.

Биологично действие на пчелното млечице

Проучването на пчелното млечице е свързано с имената на много изследователи, експериментатори, клиницисти и практикуващи лекари от цял свят.

Едни от най-големите изследователи на биологичното действие на пчелното млечице G. Tawnsend (Канада) и П. Пейчев установяват експериментално, че то притежава анаболен ефект. Средните и малките дози усилват градивните процеси, ускорявайки обмяната на веществата, а ви­соките (500 и 1000 mg) ги забавят. Подобно е влиянието на пчелното мле­чице в зависимост от функционалното състояние на организма: при млади­те опитни животни то засилва градивните процеси, а у животните в перио­да на половото съзряване – ги потиска.

Пчелното млечице, добавено към храната на опитни животни,повишава апетита, количеството на хемо­глобина и броя на червените кръвни клетки. Опитните животни израстват по-бързо, живеят по-дълго (със 17 %) и са по-устойчиви към различните външни условия, отколкото контролните. Според същия автор млечицето усилва и дейността на половите клетки. Опитните животни (кокошки) удвояват носливостта си, а старите, при които снасянето е преустановено, започват наново да снасят. Същият автор наблюдава, че прибавянето на млечице към храната на насекоми удължава живота им два пъти.

Пчелното млечице в кошера е стерилно.

Разтворите на млечицето имат свойството да се самостерилизират.

Антибактериалната активност на пчелното млечице е изследвана от К. Yatsunami и Т. Echido (Япония). Резултатите от изследванията им са публикувани през 1985 г. Чрез най-съвременни методи, използувайки Bacillus subtilis и Staphillococcus aureus, те установяват, че антибактериална­та активност на млечицето се дължи на 10-хидроценовата и 10-хидродеканоевата киселина. Тази активност на млечицето обаче намалява при съ­хранението му по-продължително време и при по-високи температури, което обстоятелство се използува в Япония като тест за определяне на не­говата годност за употреба.

При разреждане или изсушаване пчелното млечице рязко загубва антибиотичните си качества.

Антибактериалният ефект на пчелното млечице е от значение само за лечението на някои кожни стафилококови инфекции, при които то се прилага локално. При вътрешното му приложение обаче разреждането му в кръвта е много голямо, ето защо не може да се разчита на неговите анти-бактериални свойства.

Пейчев проучва влиянието на пчелното млечице върху мозъчната кора и вегетативната нервна система и установява, че то има общостимулиращо въздействие върху висшата нервна дейност. То влияе възбуждащо върху парасимпатикуса, като засилва неговия ефект върху сърцето, кръвоносните съдове и гладката мускулатура. Чрез увеличението на адреналина, отделян от надбъбреците, пчелното млечице действува и на симпатикуса. Този едновременен ефект върху двата дяла на вегетативната система е важен момент от лечебните свойства на пчелното млечице. С това се обяснява уравновесяващото му действие върху вегетативната нервна система и благоприятният ефект при лечението на хипертоничната и хипотоничната болест. Хипотоничният ефект се постига по пътя на възбужда­нето на вагуса и рефлекторно — на съдодвигателните центрове. От друга страна, млечицето оказва пряко влияние на гладката мускулатура на съ­довите стени.

Изследвано е  влиянието на пчелното млечице върху консумацията на кислорода и активността на аденозинтрифосфатазата, които са биоенергетичните показатели на тъканно равнище. Чрез хистохимични ме­тоди е изучен механизмът на действие на пчелното млечице върху модел на неспецифичен възпалителен процес. Установено е, че то влияе на тъкач­ното дишане, оттам се стига до висока ферментативна активност на фибробластите и макрофагите. От друга страна, то поощрява и ускорява еволю­цията на възпалителния процес. Същите автори изследват фагоцитарната активност и фагоцитарните показатели на белите кръвни клетки до и след парентерално приложение на пчелно млечице. Наблюденията са проведени при експериментални и клинични условия (25 болни с възпалителни хи­рургически страдания). Установено е повишаване на имунобиологичната реактивност на организма чрез усилване на подвижната клетъчна защита.

В резултат на продължителни задълбочени експериментални и клинични наблюдения полски автори установяват, че пчелното млечице притежава изразен имунорегулиращ ефект при автоимуноагресивните заболявания от типа на системните заболявания на съединителната тъкан: ревматоиден артрит, първична гломерулопатия, автоимунна хемолитична анемия, бронхиална астма и др. Известно е, че при тези заболявания организмът образува антитела, свързващи клетките, чиято протеинова структура е била разрушена в резултат на автоагресивен процес. Под влия­ние на токсични фактори, явили се по време и в резултат на заболяване на собствен орган (автоагресия), настъпват изменения в строежа на собствения белтък. С изследванията на полските и някои други автори се доказа, че при автоагресивните заболявания пчелното млечице проявява имунопотискащ ефект, т.е. възпрепятствува синтезата на антителата, протича­нето на реакцията антиген — антитяло и на неспецифичните възпалителниреакции.

Много изследователи приемат, че пчелното млечице принадлежи към веществата с неспецифично действие за организма. Сумарният ефект от въздействието му води до общ подем на жизнените сили на организма. Физическият и психическият тонус на човека се подобрява. Подобряват се обменните процеси, трофиката на тъканите и пр., което говори за едно общо стимулиращо въздействие. Сумата от неговите специфични и неспецифични въздействия се отразява на функциите на почти всички органи и системи на организма.

В Япония още от 1955 г. е създаден препарат на база пчелно млечице. С всяка изминала година интересът към този пчелен продукт нараства извънредно много. От 1970 г. то е под покровителството на Министерството на здравеопазването и благосъстоянието на Япония като „натурален хранителен продукт, тясно свързан със здравето на човека”. На японския пазар то може да бъде намерено в натурален вид, смесено с мед или лакто­за, лиофилизирано или под формата на капсули и таблетки. Една част от произвежданото млечице се използува и за козметични цели. Т. Tamura, N. Kubojama, А. Fujii съобщават през 1985 г. на състоялия се симпозиум по апитерапия в Нагоя въз основа на своя богат клиничен опит, че млечи­цето е ефективно при 54 различни заболявания и състояния с коефициент на ефективност 80 %. Тези автори го прилагат при безапетитие, съпровож­дащо хроничните заболявания, при намаление на защитните сили на орга­низма, при метаболитна и хранителна несъвместимост, климактерични смущения, заболявания на стомашно-чревния тракт, бронхиална астма (особено у децата), хроничен запек, неврози, особено при придружените с безсъние, при чернодробни заболявания и др. Същите автори при опити с животни установяват, че млечицето оказва благоприятно влияние за на­маляване растежа на злокачествените тумори.

Благодарение на постигнатите добри резултати от приложението на пчелното млечице консумирането му в Япония нараства все повече. То се използува от населението не само като медикамент, а преди всичко като здравословна храна. През 1965 г. търсенето на млечицето на японския па­зар възлиза на около 3 тона, а през 1984 г. нараства на 180 тона.

Аржентински автори създават модел на атеросклероза в зайци, които те подлагат в продължение на 158 дни на хиперлипидна диета. Животните били разделени на две групи: опитни – на които инжекционно било приложено пчелно млечице, и контролни – оставени без пчелно млечице. Авторите проследяват нивото на холестерола и общите липиди в кръвта изследват очните дъна и коронарните съдове чрез коронарография. Просле­дяват също патологоанатомично измененията в аортните стени, бъбреците, надбъбреците, черния дроб и коронарните артерии у двете групи опитни животни. В резултат на своите изследвания те установяват значително сни­жение нивото на холестерола в кръвта на опитните животни (0 68 %) спря­мо контролните (1,37 %). Атероматозните лезии в аортата на контролните животни били изразени в 69,4 – 85,4 %, а у опитните, инжектирани с пчел­но млечице – в 10 %. Особено ярко били изразени благоприятните резул­тати (близки до нормалните) у опитните животни по отношение на очните дъна и коронарните съдове. Изследванията на черния дроб показват изра­зено протективно действие на млечицето върху чернодробния паренхим.

Клинични наблюдения (плацебо с двоен сляп опит) за изследване влиянието на пчелното млечице и пчелния прашец върху системната атеросклероза са извършвани и от румънски автори

Установено е, че при болни от диабет пчелното млечице води до намаляване на кръвната захар. Подобен ефект се наблюдава и при здрави хора.

Методи на приложение и препарати от пчелно млечице

Пчелното млечице се прилага вътрешно (чрез приемане през устата или ректално), инжекционно, физиотерапевтично и външно.

Вътрешно приложение. Млечицето се приема в натурален вид неконсервирано (запазено в хладилник) и консервирано в мед или 45° спирт. Доскоро се считаше, че стомашният сок разрушава голяма част от състав­ките му, затова бе препоръчвано млечицето да бъде поставяно под езика, откъдето то се резорбира и се разпространява по лимфните пътища. От наблюденията на японски и египетски автори (1985) бе установено, че млечицето може да се поглъща.

Дневната доза млечице е твърде различна според различните автори. У нас за оптимална се приема дневна доза от 120 — 180 mg, френски автори препоръчват 250 mg, при тежки случаи и до 500 mg, а японски — 450 mg, при тежки случаи до 1000 mg дневно. Цялото количество се прие­ма наведнъж (сутрин на гладно) или на два приема — сутрин и обед на гладно. Приемането на млечицето вечер не се препоръчва, тъй като възбужда нервната система, което може да доведе до безсъние.

Курсът на лечение трае два месеца и се провежда два пъти годишно. Най-добре е той да започва от средата на февруари до средата на април и от средата на септември до средата на ноември. При нужда може да се приложи и „изолирано” лечение по което и да е време, но времетраенето му не трябва да бъде по-малко от 1 1/2 — 2 месеца.

Пчелното млечице се съхранява в мед (5 g натурално млечице в 150 g мед) и в алкохол (5 g млечице в 100 ml 45° алкохол). Приема се по 1 чаена лъжичка или по 15 капки от алкохолния извлек в малко топла вода сутрин и обед на гладно. Консервираното млечице се съхранява при 10 —15°С.

У нас е известен препаратът апитонин (лиофилизирано млечице) на „Фармахим” под форма на капсули от 0,005, 0,02 и 0,06 g. Приема се вътрешно.

Физиотерапевтично приложение. За инхалации се използува натурал­но или консервирано в мед или алкохол пчелно млечице. Необходимото количество (5-10 мг) за една процедура се разтваря непосредствено преди употреба в 15 мл дестилирана вода. Използуват се компресорни или ултразвукови апарати за разпрашване. Процедурата продължава 15-20 минути. Провеждат се 15 – 20 ежедневни процедури (вж. Физиотерапевтични методи..).

Пчелното млечице влиза в състава на различни козметични кремове и мехлеми за лечение на рани, изгаряния и пр.

Показания и противопоказания за желероял-терапия

Пчелното млечице се препоръчва при астения от различен характер (сексуална, неврастенична, възрастова и пр.), реконвалесценция, хипотрофия и безапетитие у децата, хронични разстройства на храненето, атеросклеро­за с преждевременно остаряване и изхабяване, хипертония и хипотонип (особено кпимактерична), ендартерити и атеросклероза на съдовете на долните крайници, стенокардия и състояния след прекаран инфаркт на миокарда, бронхиална астма, анемии, нарушена лактация, ставни заболя­вания от възпалителен характер, себорея (външно прилагане на крем, съдържащ пчелно млечице) и др.

Като противопоказание за лечение с пчелно млечице се считат, макар и рядко срещащата се алергия към него, болестта на Адисон, острите инфекциозни заболявания и неопластичните процеси.

Понякога се наблюдават както при непоносимост, така и при свръхдозиране известни храносмилателни разстройства – коремни болки, по­връщане, диарии, които при намаляван; на дозата или спиране на лечение­то изчезват.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню