Подобрение на пчелната паша

В миналото нашето пчеларство се е опирало главно на естествената медоносна растителност, но по-късно вследствие на промените, които станаха в селското ни стопанство, тя значително намаля и на много места се оказа недостатъчна, за да осигури високи добиви от пчеларството. С разораването на мерите, с намаляването на площите с естествени ливади, с въвеждането на по-съвършени начини за обработка на почвата, с борбата срещу плевелните растения, с максималното изпол­зуване на необработваемите площи и пр. естествената медоносна расти­телност намаля чувствително, макар и на някои места тя още да дава възможност за развитието на пчеларството. От друга страна, с масовото въвеждане на някои култури, като слънчоглед, репица, някои етерични, медицински и ценни фуражни растения, с разширяването на площта на овощните и зеленчуковите градини и бостаните, с озеленяването на населените места и пр. не само че не се пречи за развитието на пчеларството, но то става вече възможно и там, където по-рано е било немислимо. За в бъдеще следователно можем да очакваме съществено подобряване на медоносната база за сметка преди всичко на културната
растителност или на отглеждането на специални пчеларски растения. Видяхме, че главното условие за получаването на високи добиви от пчелните семейства са медоносните растения, но затова е необходимо те да бъдат в голямо количество, по-равномерно разпределени на територията и по време на цъфтежа да осигуряват без прекъсване паша през целия сезон – през пролетта за развитието на пчелните семейства, високи медосбори
през време на главната беритба и през есента за отглеждането на млади пчели. Понеже такива условия има на малко места, нуждата от подобряване и увеличаване на площите с медоносна растителност е наложи­телна. Възможности и условия за подобряване в тази насока у нас съще­ствуват. Необходимо е само незабавно, организирано и планомерно да се пристъпи към изпълнението на тази голяма задача. С оглед на условията в различните райони на първо място усилията трябва да бъдат насочени към   запълване и  ликвидиране на безберитбените периоди, което ще се постигне удължаване на времето за беритба. Освен това увеличаването и подобряването на медоносната растителност трябва да се съчетаят с интересите на цялото стопанство и да доведат до получаването на двойна полза. При това условие осъществяването на мероприя­тията в тази насока ще стане по-сигурно, и по-бързо.

Увеличаването на медоносната растителност трябва да започне от самия пчелин и неговата околност със засаждането на медоносни дървета, храсти и цветни растения в пчелина и около него за жив плет, в населените места, парковете, край пътищата и всички по-близки, неподходящи за други култури и неизползуваеми земи. За тази цел се препоръчват следните медоносни растения: дрян, ива, леска, ружа, планинска гъшарка, аубриеция, овощни дървета, малина, къпина, френско и немско грозде, нокът, мерджанче, липа, бяла акация, постоянно цъфтяща акация, кариоптерис, гледичия, кленове, японска акация, айлант, конски кестен, канадска златна пръчка и др. Не трябва да се забравя, че от това меро­приятие може да се получат много добри резултати и до голяма степен да се   осигурят   пчелните семейства   на   пчелина, като се   има   предвид, например, че при благоприятни усло­вия едно единствено липово дърво може да даде няколко килограма мед.

От значение е също така зася­ването на добри медоносни расте­ния (фацелия, краставична трева, ли­сича опашка синап, бяла едногодишна кумонига, исоп, резеда, лавандула, молдавска маточина и др.) на специално отделени за целта уча­стъци близо до пчелините – така наречените припчелинни участъци. Посевните срокове на тези растения при това трябва да бъдат така пресметнати, че цъфтежът им да съв­падне с периодите, в които няма ни­каква беритба или тя е много слаба.
Засяването на тези растения има зна­чение и за получаването на семена от тях за собствени нужди или за продажба.

Твърде много може да се постигне с подобряване на ливадите и пасищата, които у нас заемат все още значителни площи, но в много случаи се намират в лошо състояние. Това може да се постигне чрез посяване в тях на добри медоносни растения, като бяла и шведска детелина, сърповидна люцерна, еспарзета, миша глушина и др., чрез привеждането им в културно състояние и внасянето на ред в използуването им. С това не само ще се увеличат медоносните източници, но същевременно ще се допринесе извънредно много за подобряване и на фуражната база на селскостопанските животни.

За подобряване и увеличаване пашата на пчелите голяма роля ще изиграят увеличаването на площите на съществуващите, създаването на нови комплексни овощни градини и създаването на крайпътни овощни насаждения. Условията в нашата страна са благоприятни и ползата ще бъде много голяма. Същото ще се постигне и чрез увеличаване на площите с медоносни зеленчукови култури, бостани, семенни кръстоцветни растения и др. Във фуражните сеитбообращения в тревните полета при равни други условия трябва да се застъпят обезателно по-медоносни растения, като бяла и шведска детелина, еспарзета, едногодишна кумонига, фиево-фацелиева смес, смеси от кумонига и царевица и др.

Медоносната растителност може да бъде увеличена и чрез засяване на медоносни растения върху част от площите след прибирането на ранните зърнени и окопни култури, именно със синап, фацелия и др., които ще бъдат използувани от пчелите през есента, а самите растения след това да послужат за зелено торене.

Много голямо значение за увеличаване медоносната растителност имат създадените у нас полезащитни горски пояси, тъй като в състава им влизат голям брой и добри медоносни горски дървесни и храстови видове, както и овощни дървета. И тук обаче се налага при планира­нето им при равни други условия да се застъпват в по-голям размер по-ценните в медоносно отношение видове.

Важна задача, която стои пред нашето пчеларство, е внасянето от други страни и изпитването при наши условия на нови добри медоносни растения за въвеждане у нас. В това отношение заслужават по-голямо внимание растенията от райони с по-сух климат. Вниманието трябва да бъде насочено и към това тези растения да притежават и други стопански качества, например фуражни, или да се използуват и за други дели: храстовидна люцерна, абисински слънчоглед и др.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню