Прополис (пчелният клей)

Прополисът (пчелният клей) е един от най-ценните пчелни продукти. През последните години поради специфичните си свойства той събуди интереса на химици, лекари и изследователи. През 1974 г. в Братислава се състоя първият, а през 1976 г. вторият Международен симпозиум по прополис. И двата симпозиума утвърдиха прополиса като уникален продукт, прите­жаващ широк кръг на биологично действие без каквато и да била токсич­ност за човека. Ето защо той все по-широко се прилага в медицината с лечебна и профилактична цел.

От дай-далечни времена хората са забелязали, че пчелите убиват попадналите в кошера животни (мишки, жаби и др.) и след това ги облепят със специално клейково вещество, в резултат на което трупът остава неразложен, мумифициран в течение на години. По такъв начин пчелното семейство се избавя от неприятната миризма и бактериалната флора, съпровождаща разлагането на трупа на пришълеца. Оттук произхожда и името на клея („про” „полис” — за защита на народа).

Съществуват две теории за произхода на прополиса. Според теорията на Kustenmacher (1912 г.) прополисът е продукт от жизнедеятелността на пчелите – смолист остатък от преработката на пчелния прашец, обога­тен с различни ферменти и биопродукти от стомашния сок на пчелите. По теорията на Resch (1927 г.) пчелите „събирачки на прополис” го вземат от пъпките, повърхността на плодовете и кората на растенията. Тази т.нар мъзга, слуз или пъпков секрет служи за защита на растението и бъдещо­то му потомство от микроскопичните му врагове и при травми. Съвре­менното схващане обединява двете теории: основната част на прополиса идва от растенията, а допълнителната – от самите пчели.

Занесли го в кошера в кошничките на крачката си, пчелите ,,събирачки на прополис” го предават на други пчели, които от своя страна из мазват с него килийките, където пчелата майка снася яйцата си. По този начин   се   осъществява противомикробна   профилактика, осигуряваща живота и здравето на бъдещите поколения. Освен това с него пчелите запушват различни пукнатини в кошера, намаляват размерите на прел ка­та, залепват рамките с цел предотвратяване на вибрациите и пр. Така с помощта на прополиса се осъществява регулирането на климата и дезинфекцията на кошера. Излишният прополис складират и използуват при нужда.

Общото количество прополис в един кошер е 150 — 300 g. Възможно е това количество да се увеличи до 600 — 900 g чрез специални съоръжения. Изготвят се решетки (телени, дървени или пластмасови) с диаме­тър на отворите 3 — 5 mm. Те се поставят в кошера над рамките или вмес­то обичайните преградни дъски. Пчелите веднага започват да запушват отворите с прополис, който пчеларят изземва в определени дни.

Прополисът съдържа летливи етерични масла, които имат изразена фотивомикробна активност и насищайки атмосферата на кошера, особено при нагряването от слънцето, защитават пчелното семейство от микроорганизмите. Известно е, че пчелни семейства, разположени на слънце, заболяват по-рядко от нозематоза и вароатоза. Съдържащият се в него нафталин има акарицидно действие. Ето защо е необходимо да се оставя достатъчно количество прополис в кошерите, тъй като той представлява естествената защита на пчелното семейство.

Производство и съхранение на прополиса

Събирането на прополиса зависи от наличието на прополисова суровина е природата и от вида и силата на пчелните семейства. От голямо значение са също географските и климатичните условия.

Принудителното събиране на прополис със специалните съоръжения трябва да става разумно, така че да остава достатъчно количество за пчелните семейства. Събирането се извършва след главната паша (в противен случай има опасност да се провали медосбора) или в безберитбени периоди, когато температурата на околната среда е 20 — 25°С. Тогава смолисти­те вещества имат по-мека консистенция. При нашите условия това се осъ­ществява до 30.IX или най-късно до 15.Х. Необходимо е след това да има още 10 — 15 хубави дни, за да могат пчелите да съберат нужния им пропо­лис за зимата.

Прополисът се съхранява в чисти, сухи, тъмни и проветриви помещения при температура до 25° С. Продължителността-на съхранение не оказва съществена роля върху лечебните му свойства. Като търговски артикул той трябва Да отговаря на определени органолептични (вкус, цвят, аромат и пр.) и физико-химични (киселинно, осапунително, естерно и йодно число, восъчно и водно съдържание и пр.) свойства. Изследва се антибиотичното му действие спрямо Staphilococcus aureus. Химичен състав и физични свойства на прополиса

Дълго време прополисът оставаше един от най-загадъчните продукти на пчелното семейство. Доскоро химичната му природа беше съвършено непроучена. През 1964 г. група френски изследователи отделиха и идентифицираха в прополиса 3,5,7-триоксифлавон, който се оказа силно биологично активно вещество. Чехословашките из­следователи И Чизмарик и И. Мател от своя страна установиха наличие на кофеинова и ферулова киселина, притежаващи ярко изразена антибактериална активност. Тези изследвания представляваха етап в изучаване­то на прополиса, но не изчерпваха уточняването на основните компонен­ти на този продукт, съдържащ няколко десетки различни вещества, всяко от които притежава един или друг тип биологична активност. С методите на тънкослойната хроматография, спектралния ядреномагнитен резонанс и др.

и идентифицира в състава му 22 различни съединения. Успоредно с това той установи наличието на същите съединения и в отделяните ве­щества от пъпките на някои видове тополи, брези и иглолистни растения. Така бе установено, че тези защитни растителни вещества са първоизточ­ниците на прополиса. Като тест за съпоставяне на прополиса с неговите предшественици — защитните растителни вещества и смоли,Поправко из­ползува феномена на потискане прорастването на пшеничните зърна и антимикробната активност и на двата продукта. Той доказа, че основни­те източници на биологичната активност на прополиса се дължат не на специфични продукти от биосинтезата на медоносните пчели, а на защит­ните вещества, отделяни от растения те. Известната антимикробна защита на пчелното семейство се дължи не на развитата у пчелите способност да произвеждат собствени антибиотици, а на възможността им да подбират най-ефективните в това отношение растения, първоизточници на прополиса, т.нар. активни прополисоносители. Това се осъществява въз основа на ге­нетично закрепени механизми за разпознаването им от страна на пчелите. По този начин прополисът свидетелствува за тясната връзка между защитните системи на два различни вида – насекоми и висши растения. При то­ва първостепенната роля в биосинтезата на особено активните, защитни и сложни съединения имат растенията. Пчелите представляват уникален об­ществен организъм, надарен със способността да открива тези вещества и да се ползува от тях. От своя страна човек използува откритите и прера­ботени с помощта на пчелите растителнозащитни вещества, но вече като лекарствени форми и препарати.

За правилното използуване на прополиса в медицината се налага преди всичко прецизно да бъде изучен неговият химически състав, който до голяма степен вече е известен. Прополисът е многокомпонентна сложна система от биологично активни вещества. Носители на биологичния ефект са както отделните му компоненти, така и комплексът от тях.

Установено е, че основният компонент на прополиса са флавоноидите, които съставляват 25 % от активното му съдържание. Те са производни на флавона и флавонона. Известно е, че насекомите нямат биосинтетичен апарат, способен да синтезира флавоноиди. Докато в растенията флавоноидите са обикновено под формата на гликозиди, в прополиса те са в свободно състояние. Счита се, че първичният растителен материал по­пада под действието на ензимите на пчелите, т.е. отцепват се захарните остатъци и се освобождават флавоноидите в свободно състояние. Флавоноидният състав на прополиса, получен от различните растителни видове, не е еднакъв.

Прополисът съдържа редица органични киселини (канелена, кафеена, ферулова, бензоена, висши мастни киселини и др.), някои техни алкохоли, феноли, алдехиди и естери, значително количество минерални вещества, между които манган, цинк, барий, титан, мед, калай, никел, кобалт, хром, калций, фосфор, натрий, желязо, магнезий, молибден, алуми­ний, силиций и др. Количеството на витамините в прополиса е малко и доста изменчиво. Установени са витамините В1, В2, В6, С, Е, никотинова и пантотенова киселина и др. Установено е също наличието на аминокисе­лини и ненаситени мастни киселини, които се отделят от слюнчените жле­зи на пчелите и попадат в клея при събирането му от растенията.

Свежият прополис има жълто-зелен до кафяв или тъмночервен цвят. При съхранение той потъмнява, а под действие на слънцето губи пластичността си. При температура над 30°С става мека лепкава маса, а под 15°С е твърд и крехък, лесно се счуква или смила. Има приятна специфич­на миризма и възгорчив вкус. Прополисът е с относителна плътност 1,112 — 1,136 и точка на топене 80 — 105°С, благодарение на което лесно се отделя от восъка. Оптималната температура за съхраняване на термолабилните му съставки при тяхното извличано ь 93°С (на водна баня). Той се разтваря лесно в спирт, хлороформ, етер, амоняк, оцетна кисели­на, като това му свойство зависи от температурата на разтворителя и продължителността на екстракцията. Част от прополисовата маса обаче остава неразтворена.

Прополисът се състои от 50 до 80% смоли и клеисти вещества, 5 — 15 % етерични масла, 10 — 35 % восък, 5 — 1.5 % пчелен прашец, 5 — 10 % дъбилни вещества и 5 — 10 % механични примеси. Първо качество от търговския продукт прополис е допустимо да съдържа 30% восък, 50 % био­логично активни вещества, 20 % други примеси. Макар че той запазва за неограничено време непроменени качествата си, счита се, че свежият про­полис е с по-голяма биологична активност.

Биологично действие на прополиса

Още от 1906 г. е известно, че прополисът има противомикробни свойства, но те бяха окончателно доказани през 1948г. от В.Кивалкинг. При това тя установява също, че антимикробното му действие има из­бирателен характер, т.е. различните микроорганизми се повлияват различ­но. Особено активен е прополисът към Грам-положителните и киселинно устойчивите бактерии и по-слабо – към Грам-отрицателните. Съхраняването на прополиса в продължение на 3 – 4 години не намалява антимикробните му свойства. Антимикробните вещества са термостабилни, затова водните екстракти на прополиса, които се получават при термична обра­ботка, запазват своята антимикробна активност.

Важно свойство на прополиса е неговото противобактерийно действие към туберкулозния, салмонелния, тифния и други болестни причинители.

Изучено е също антимикробното действие на прополиса върху микрофлората на стомашно-чревния тракт. Установено е, че пероралното (вътрешно) приложение на прополиса не води до дисбактериоза в червата. От друга страна, дълготрайното му приложение за разлика от анти­биотиците и сулфонамидите не предизвиква поява на резистентни форми на микроорганизмите, т.е. не се стига до приспособяването им към него. Щамове микроорганизми, чувствителни към прополиса, се проявяват със значителна устойчивост спрямо антибиотиците, приложени в същата кон­центрация.

Прополисът има доказано клинично и експериментално противогъбично действие. От него се повлияват причинителите на някои заболя­вания по кожата и окосмената част на главата (гъбичките от родовете Trychophyton, Candida, Epidermophyton и др.), както и едноклетъчният паразит Trichomonas vaginalis – причинител на възпаления на влагалищ­ната лигавица у жената и на пикочния канал у мъжа.

Съществуват данни и за изразено антивирусно действие на прополиса, дължащо се на флавоноидите апигенин, акацетин, пектолинарингенин. Изследвано е влиянието му върху растителни патогенни вируси и е било установено силно антивирусно действие, особено към вируса на некрозата на тютюна, и то при много ниски концентрации. Експериментал­но и клинично е доказан също противовирусният ефект на прополиса в съчетание с пчелно млечице и прашец спрямо вируса на грипа

Поправко счита, че прополисът и неговите първоизточници притежават специфична особеност да потискат растежа на растенията и прорастването на семената. Най-вероятно във връзка с този инхибиращ ефект са установените от К. Нешукайтане морфологични изменения в клетките и тъканите на карциномния асцит на Ерлих, поставен в контакт със сух спиртен екстракт от пропопис. При това се наблюдава пълно преустано­вяване на дишането на асцитните клетки на карцинома. При хистоморфо логичните изследвания, проведени в Каунаския медицински институт, са били установени дистрофични изменения в туморните клетки и прераст­ването им в съединителна тъкан. Преживяемостта на третираните с прополис опитни животни в сравнение с контролните се е увеличила достовер­но. Същите автори извършват и клинични наблюдения при болни със зло­качествени заболявания, при които прополисотерапията участвува в об­щия комплекс на лечение, и получават твърде удовлетворителни резулта­ти, налагащи по-нататъшни изследвания в тази област.

През 1985 г. на Международния симпозиум по апитерапия, състоял се в Краков (ПНР), колектив от МА в Познан, секция „Фармакология и фармакогнозия”, докладва върху in vitro цитостатичното действие на прополисови фракции, екстрахирани с дълбоко етерно извличане. От седем­те различни фракции авторите се спират на 4, които са със сравнително добра активност и достатъчни качествени показатели за борба с човешки­те тумори (ЕД50/КВ 9,5,15, 16, 19 μg/ml). Авторите считат, че най-актив­ните субфракции съдържат освен два флавоноида още и три структурно различни недостатъчно проучени съставки с карбоксилносвързващи гру­пи. Според съвременните данни се счита, че някои карбоциклични сесквиерпенни компоненти (лактонни групи) отделно или в комбинация с метоксифлавоноиди или с 5,7-дихидрооксифлавоноиди играят съществена роля в цитостатичното (противотуморно) действие на етерния екстракт на прополиса.

Прополисът притежава стимулиращ ефект върху трофиката и регенерацията на растителните и животинските тъкани, особено що се отнася до костната, мускулната и нервната тъкан. Той притежава особено ярко изразена способност да повишава епителизацията и гранулацията при зарастването на раните. Тези свойства са най-вероятно във връзка със съдържащите се в него флавони. Фармацевтични препарати на базафлавонови глюкозиди се използуват в медицината за лечението на язвената болест и други раневи процеси.

In vitro стимулиращият ефект на прополиса върху възстановяването на тъканни култури бе докладван на симпозиума по апитерапия, състоял се през 1985 г. в Краков (ПНР), от колектив от Катедрата по биоанализ и екология към Силезийския медицински институт. Експериментът е бил извършен с тъканни култури, смесени с Tween 80 и 20, разредени с физиологичен и разтвор на Henks, които представляват подходяща органична среда за развитието на клетките. За контрола служат същите тъкан­ни култури, но с добавка на 3 % воден екстракт от прополис Като крите­рий за оценка на действието му върху клетъчните среди са служили об­щият брой на клетките и броят на клетките в делене (митотичен индекс). Наблюденията върху митозите са били провеждани през няколко различ­ни по продължителност интервали от време. За всеки отделен интервал са били отчитани броят на митозите и митотичните състояния на клетките. В клетъчните култури, съдържащи Tween 80 и 20, са установени промени в структурата на цитоплазмата и във формата и броя на клетките. Подоб­ни промени не са наблюдавани в клетъчните култури, съдържащи воден екстракт от прополис, независимо от същото съдържание на Tween 80 и 20. По това се съди, че Tween 80 и 20 сам за себе си влияе на митотични­те процеси, но при наличието на прополис не настъпват промени в цито­плазмата, формата и броя на клетките в изследваните клетъчни култури.

Прополисът потиска развитието на някои тъкани (зародишни, туморни), но в същото време стимулира регенерацията на други. Подобна полифункционалност се наблюдава често при веществата от естествен произход, участвуващи в защитните системи на висшите растения

Прополисът предотвратява или спира развитието на възпалителния процес. Флавоноидите му влияят укрепващо на капилярните стени, като намаляват чупливостта им. Успоредно с това намаляват агрегацията (слепването) на еритроцитите и тромбоцитите в кръвта, с което се подобрява микроциркулацията и се намалява опасността от образуване на тромби в кръвоносните съдове.

Прополисът има добре изразено анестизиращо (обезболяващо) действие, превъзхождащо неколкократно това на кокаина (3,5 пъти) и на новокаина (5,2 пъти)

Прополисът притежава за­щитно действие спрямо йонизиращите лъчения. Механизмът на лъчезащитния ефект все още не е достатъчно изяснен, налице са обаче натрупа­ните експериментални и клинични данни.

Прополисът намалява стомашната секреция и действува спазмолигично на стомашната мускулатура.

При вътрешно приемане прополисът стимулира неспецифичната и специфичната имунна защита на организма, което обуславя повишаване на резистентните му сили. Активното влияние на прополиса върху факторите на имунитета се изразява експериментално в увеличение на комплементарната и фагоцитарната активност, както и на количеството на пропердина в кръвта на животните. Той стимулира синтезата на специфичните антитела — аглутинини, преципитини и повишава съдържанието на комплемента и на гама-глобулиновата фракция в серума, т.е. активизира функ­циите на редица защитни механизми.

Много автори установяват липсата на каквато и да е токсичност на прополиса. Нещо повече, при някои инфекциозни заболя­вания дори е установено известно антитоксично действие. Антикосичното действие на прополиса е установено на широк експериментален фронт. Дифтерийният екзотоксин след обработка с воден екстракт от прополис не предизвиква некроза и обща интоксика­ция в опитните животни, т.е. прополисът, който е биологично безвреден за организма, притежава детоксикиращо (обезвреждащо) действие вър­ху токсините.

Румънски автори изследват in vitro действието на водния екстракт на прополиса върху повърхностния антиген на хепатит „Б” и установяват изразено инхибиращо действие.

Изучено е съчетаното действие на прополиса с обичайните антибиотици. Установено е, че той повишава антимикробната активност на пеницилина, стрептомицина, тетрациклина и др. (от 10 до 100 пъти), като едно­временно с това пролонгира ефекта им

Перспективни се оказват комбинациите на прополиса с различни химически вещества (салицилова киселина, натриев хлорид и др.) най-вероятно във връзка с предизвиканото от тях увеличаване проницаемостта на кожата. По такъв начин добавките усилват неговото биологично действие.

Методи на приложение на прополиса

Независимо от положителните му свойства прополисът трябва да се прилага внимателно. Всеки лечебен препарат в т.ч. и прополисът, се назначава в определени дози, които се определят в зависимост от стадия, характера и тежестта на заболяването, от възрастта и теглото на болния и др. При несъблюдаване на тези условия прополисотерапията може да доведе до влошаване на състоянието на болния, затова лечението следва да се провежда под контрола на лекуващия лекар. Съществуват хора с повишена чувствителност към прополиса, при които лечението трябва да се провежда след биологична проба за свръхчувствителност и първоначално да се започне от по-малки дози.

Вътрешно приложение. Натуралният прополис се взема под форма на прах, гранули, таблетки и др. при дневна доза 1 — 5 г, приета на 3 пъти 1 – 2 часа преди ядене. Поглъщането на късчета прополис не се препо­ръчва поради опасността от разрушаващ ефект върху стомашната лига­вица. Спиртният му екстракт (10- 20-30-процентен) се приема по 30 – 40 капки в лъжица топло мляко или топла вода 3 пъти дневно 1 – 2 ча­са преди ядене. Водният 10 % екстракт от прополис се приема по 1 – 2 супени лъжици 3 пъти дневно 1 – 2 часа преди ядене. Прополисовите пасти и прополисовите масла на база пчелен мед, слънчогледово, краве, маслинено масло, маргарин и др. (10, 15, 20 %) се вземат по 1 чаена лъжица 3 пъти дневно 1—2 часа преди ядене.

Децата приемат вътрешно прополиса в 1/2 — 1/4 от дозата на възрастните.

Външно приложение. Прополисът се прилага външно под формата на мехлеми, спиртни екстракти, влажни или влажно-съхнещи компреси от водно-спиртни емулсии, гаргари с прополисова вода, пластири, пластинки от натурален прополис, супозитории, шпрей и пр.

Физиотерапевтично приложение. Най-често използуваните начини за физиотерапия с прополис са следните:

1.Електрофореза с прополис. Използува се галваничен или импулсен ток. Прополисът се прилага като воден екстракт или като спиртно-водна емулсия (1:10;1:5). Активни са и двата полюса.

  1. Фонофореза с прополис.   Като контактна среда служи унгвент (екстракционен или прополизат) с концентрация 10-15 %.
  2. Инхалации с аерозол от прополис. Използуват се компресионни или ултразвукови аерозоли. При домашни условия се провеждат парни или топло-сухи инхалации с прополис. Може да се използува и джобен инхалатор. За разпрашаване служат водният екстракт (10%) или спиртно-водните емулсии (1:5 или 1:10).
  3. Топлолечение. При този метод прополисът обикновено се комбинира с восък.

Лекарствени форми на основа прополис

Създаването им е свързано с проучвания на съвременно равнище на химичния състав и биологичните свойства на прополиса. В практиката се изпол­зуват три вида лекарствени форми според тяхната консистенция — течни, меки и твърди.

Най-често в практиката се употребяват следните течни лекарствени форми на прополиса:

  • Спиртен екстракт. Нарязаният на дребно прополис се залива с 95° спирт в съотношение 1:5 или 1:6 (100 д прополис и 500 или 600 ml спирт). Отворът на съда се запушва и се оставя да престои на тъмно при стайна температура за 3 – 4 дни, като многократно се разклаща, след кое­то се прецежда през няколко слоя марля или филтърна хартия. Филтратът се поставя в мерителен цилиндър и се добавя 95° спирт до изходния
    обем   (500 или 600 m1). По такъв начин се получава съответно 20 % или 15 % спиртен екстракт. За по-лесно, макар и по-неточно, получаване на 30 % спиртен екстракт от прополис се постъпва по следния начин: 30 г прополис, нарязан на малки късчета, се залива със 100 m1 95° спирт, държи се 4 – 5 дни на тъмно в запушен съд, като периодически се разклаща. След това се филтрира. Съхранява се на стайна температура. Има неограничен срок за съхранение и служи като изходен продукт за получа­ване на другите форми (емулсии, концентрати, прополизати и др.).

Прополисова вода. Остатъкът от прополиса след получаването на спиртния екстракт се използува за приготвяне на прополисова вода. Този остатък се залива с дестилирана вода в съотношение 1:20 и се разбърква много добре. Оставя се да отлежи десетина минути, след което се прецежда през марля. Разтворът се загрява на водна баня   (80°С – 90°С)   при постоянно разбъркване, при което остатъкът от спирта се изпарява. След 12 часа се филтрира. С течение на времето активността на прополисовата   вода постепенно се снижава (трайност — около 10 дни). Прополисовата вода е подходяща за инхалации, гаргари, компреси и др.

  • Емулсии. Спиртно-водните емулсии се приготвят от 30 % спиртен екстракт, смесен с вода в съотношение 1:5, 1:10 и 1:100. Те имат ограничена трайност (6 — 7 дни). Употребяват се в стоматологичната практи­ка, за компреси и др. Спиртно-маслените емулсии се получават от 30 % спиртен екстракт, смесен с глицерин, слънчогледово или рибено масло, витамин А и др. В съотношение 1:1 или 1:2 имат неограничена трайност. Преди употреба се разклащат.
  • Воден екстракт. Получава се по следния начин. 10 д натурален прополис, нарязан на късчета, се залива със 100 т1 студена вода в емайлиран съд, който се захлупва и се поставя на водна баня в продължение на 45 минути. Оставя се да изстине. Отделеният на повърхността восък се събира, а течността   (съдържаща термолабилните съставки на прополиса) се излива в стъклен съд (шише). Към остатъка на дъното на съда се добавя още 10 д свеж прополис и още 100 т! студена вода и се оставя да ври 10 —15 минути на слаб огън (не се поставя на водна баня). След като изстине, восъкът от повърхността се събира, а течността, съдържаща термостабилните съставки на прополиса, се излива в същия стъклен съд. По такъв начин се получава около 200 т1 10 % воден екстракт от     прополис с трай­ност 10 дни.

Меките лекарствени форми на основа прополис са следните:

1.Концентрат от прополис. Използуват се два вида концентрати: „гъсти” с влажност от 25 % и „сухи” с влажност до 5 %. Концентратите се получават от спиртните екстракти чрез изпаряване на спирта до съответния процент влажност в сушилен шкаф при температура 60°С. Възможно е спиртът да се изпари и на водна баня (до 1/3 от първоначалния обем),при което обаче излитат някои от ценните съставки на прополиса.

Концентратите служат за изходен продукт при приготовляване на мехлеми, пасти, супозитории. Последните се изготвят от сух концентрат (0,1 д) и какаово масло (2,0 д).

2.Мехлеми. За основа на мехлемите служат вазелин или вазелин-слънчогледово масло, а за емулгатор — ланолин. В практиката се използуват 1, 2 и 5 % прополисови мехлеми. Едно – и двупроцентните се приготвят съответно от 1 и 2 g „гъст” концентрат на прополис с добавка на 90 gва­зелин и 10 д ланолин. За получаването на 5 % мехлем се използува 5 g концентрат от прополис и се добавя 80 д вазелин и 15 g ланолин. Добре разтритият ланолин се смесва постепенно с концентрата от прополис при постоянно разбъркване до степен на еднородна маса. След това, продължавайки разбъркването,се поставя и вазелин.

Народната медицина препоръчва при приготвянето на мехлемите да се използува 10 % пчелен восък.

  • Прополизати. За основа на прополизатите служат вазелин и ланолин в съотношение 9:1 или 8:2. Към 100 д основа се прибавят 10 — 20 ст3 от 30 % спиртен екстракт. Основата се затопля на водна баня и се добавя спиртният екстракт.   При постоянно разбъркване течността се довежда до кипене, при което спиртът се изпарява. Полученият унгвент (3 — 6 %) още топъл се прецежда и разфасова в подходящи опаковки.
  • Екстракционни мехлеми. Приготвят се с различни основи: вазелин, вазелин-ланолин, слънчогледово масло и др. Основата се загрява до­бре, след което се поставя (съответно на желания процент — 15, 20, 30 или 40 %)   различно количество дребно нарязан прополис. Екстракцията се осъществява на водна баня при непрекъснато разбъркване в продължение на 20 — 30 минути. Изстива 15 — 20 минути и още топъл разтворът се филтрира през два слоя марля.

Използуването на екстракционните мехлеми не е много целесъобразн но, тъй като при приготовлението им не се извличат всички ценни състав­ки на прополиса.

5.Пропслисов мехлем със салицилова киселина (прототип на пропо-зал-унгвент). Разработва се във Фармахим, но все още не се произвежда серийно. Приготвя се по следния начин. 100 д дребно нарязан натурален прополис се залива с 20 – 30 г 95° спирт. Оставя се да се мацерира за 2 — 3 дни в стъклен съд на тъмно при стайна температура, като често се разбърква енергично. 500 д вазелин се загрява до кипване, след което се охлажда до 60 — 70°С. Постепенно се добавя мацерираният прополис и се бърка на слаб огън 10-15 минути, при което спиртът се изпарява. Още
топъл, мехлемът се прецежда. В малко количество от него се прибавя 25 г салицилова киселина, впоследствие тази смес се поставя към останалата част от мехлема.

6.Прополисови пасти. Прополисът на малки късчета се поставя в хладилник, при което става крехък и лесно се счуква. Добре стрит той се прибавя към основата (мед, маргарин, краве масло и др.) при енергично разбъркване, така че да се получи 10, 15 или 20 % смес. Може да се използва                                                                                                                   също гъстият концентрат на прополиса (при съотношение 5 д концентрат на 100 д основа). Препоръчваната доза е чаена лъжица 3 пъти дневно 1/2 — 1 час преди ядене.

В практиката се използуват два вида твърди форми прополис.

  • За вътрешно приложение. Натуралният прополис   (след предварителното му почистване от външни примеси) се приема във вид на грану­ли, таблетки или настърган. Дневната доза е от 1 до 5 д, разпределена на 3 приема 1 -11/2 часа преди ядене. Общото количество прополис за целия курс на лечение варира според заболяването и състоянието на болния от 20 до 200 и повече грама.
  • За външно приложение. От натурален прополис се отрязват пластинки, затоплят се леко и се прикрепват с лейкопласт само върху бол­ния участък, например кокоши трън, мазол, брадавица и др. Така фиксирани,те остават 2-3 или повече дни в зависимост от естеството на стра­данието. Пластири се приготовляват от восък и прополис, с които е напое­но парче памучна материя.

Преди употреба пластирите леко се затоплят и може да се използуват многократно, тъй като с течение на вре­мето не губят активността си. Прилагат се и върху големи участъци от тя­лото, например стави, гръден кош и др.
В народната медицина се използуват като пластири онези уплътня­ващи парчета плат, които пчеларите поставят над рамките в кошера и кой­то пчелите сами напояват много добре с чист прополис.
Показания и противопоказания за лечение с прополис

За съвременната медицина са от значение следните биологични и фармако­логични свойства на прополиса: антибиотично, местно анестезиращо, противовъзпалително, противотоксично, имунологично, капиляроукрепващо, регенеративно и дермопластично и лъчезащитно. Прополисът се прилага за лечение на рани, изгаряния, декубитуси, трофични язви, гнойни проце­си на кожата, при ринити, синуити, отити, фарингити, за лечение на сто­машна и дуоденална язва, гастрит, колит, бронхит, ставни заболявания от дегенеративен и възпалителен характер, за профилактика и лечение на лъчевите увреждания, при лечението на възпалителните лигавични процеси в устната кухина, при повишена чувствителност на зъба, пулпити, парадентопатии, след изваждане на зъб, при възпалителни процеси на влага­лищната лигавица, ерозио на шийката на матката, при лечението на кожните заболявания, придружени със сърбеж, при трихофитиите, рагадите, острите и хроничните екземи, алопециите (косопада) и пр.

Единственото противопоказание е рядко срещащата се непоносимост към него. При неправилно и дълготрайно приложение може да се получат алергични реакции.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню