Работа в пчелина и грижи за пчелните семейства през пролетта

Развитието на пчелните семейства и грижите, които трябва да се положат за тях през пролетта, в много голяма степен се определят от благополучното им презимуване. Под благополучно презимуване на семействата обаче не бива да се разбира само доживяването им до пролетта, а посрещането на пролетта в напълно жизнено и работоспособно състояние. Само Ври това положение пчелите ще могат да развият до настъпването на периода на главната паша максимално силни семейства, за да се използува тя напълно.

Добре презимуват и правилно се развиват тези пчелни семейства, които са били зазимени с млада и плодовита майка, голям брой предимно млади пчели, достатъчно количество й доброкачествени хранителни запаси от мед и прашец, съответно стеснено и правилно подредено гнездо, спокойствие и съответна вентилация. Колкото в по-голяма степен са били изпълнени тези условия, толкова по-малки ще бъдат грижите за пчелните семейства през пролетта, толкова по-спокоен ще бъде пчеларят.

Първият видим признак в ранна пролет, от който може да се съди че пчелите са живи, е излитането им за почистване от насъбралите се в тялото им несмилаеми остатъци от храната след продължителния принудителен покой през зимата. Пчелното кълбо се разширява, когато температурата навън се покачи на сянка и пчелите започнат да правят своите очистителни полети от всички кошери обаче пчелите не излитат едновременно. Това зависи както от състоянието на самите се­мейства, така и от местоположението на кошерите – дали са на сянка или са изложени повече или по-малко на слънчево огряване.

Първи осведомителен преглед. Този преглед се извършва, когато температурата на сянка е към 14°С и времето е тихо. Той е частичен, с ограничена цел и без преглед на цялото гнездо. Поради това, че по това време температурата е още ниска и има опасност от изстудяване на пилото, осведомителният преглед се прави за съвсем кратко време.

Най-напред още преди пчелите да са   излезли за почистване,   необходимо е, ако има още сняг пред кошерите, площадката пред всеки ко­шер да се почисти от снега и да се настеле със суха   слама или пепел. Това се прави с цел да не се допусне пчелите, които   пристигат при за­връщането си уморени и изстинали, да паднат пред кошера върху снега и да измръзнат, без да могат   да   влязат   в   кошера. На второ място трябва да се провери дали входовете на   кошерите не са задръстени от умрели през зимата пчели. Това, от една страна, ще пречи на излизането на пчелите,а от друга може   да причини задушаване на   семейството поради това, че не може да се проветрява. В случай, че пред входа   има струпани умрели пчели, те може да се извадят с дебел тел,   прикривен под прав ъгъл, с който като   с   лопатка   пчелите   се   обират. На трето място, трябва да се провери дали   пчелите   от всички   кошери   излитат навън. Ако от някои кошери не излитат пчели това може да послужи като указание, че семейството е   умряло.   Дали   семейството   е умряло, или не е, най-добре може да се провери, като през   прелката се вкарва гумено черво – слушалка и пчелите се прислушват. Ако не се долови   какъв звук, семейството сигурно е умряло. Такова   семейство може вед­нага да се отвори или да се внесе в помещение   и да се   прегледа   по-основно, което се налага и с   оглед на това да се   провери   от какво е умряло. При съмнение, че е загинало от заразна болест,   налага се да се съберат 40-50 умрели пчели и добре опаковани   да се   изпратят на из­следване в най-близката ветеринарнобактериологична   лаборатория.

При добре презимувалите семейства пчелите излитат дружно и енергично. Те бързо се освобождават от нечистотиите и скоро след това започват нормално и спокойно да работят. Те носят вода, а ако времето благоприятствува и ранните пролетни растения са започнали да цъфтят, те носят прашец и нектар, почистват усилено дъното от умрелите пчели и от други остатъци. В семействата, в които презимуването е било неблагоприятно и са силно отслабнали, останали са без запаси храна, осиротели са или са болни или пък са пострадали от мишки, пчелите не излитат или летят много слабо. Такива семейства трябва да се прегледат същия ден или в най-скоро време.

През благоприятни меки зими, когато времето е топло и има хубави слънчеви дни, пчелите имат възможност и се почистват и по-рано, което е много полезно за тях. Наблюденията показват, че някои семейства не излизат за почистване, макар че времето е подходящо и това правят пчелите от други кошери. Щом като се убедим, че семейството не е умряло, трябва да бъдем спокойни, тъй като в повечето случаи това се дължи на доброто състояние на семейството и на това, че то очевидно не се нуждае в момента от излитане. За такива семейства по добре да не се прилагат никакви мерки и да не се принуждават пчелите да правят очистителни полети. Ако пчелите от някое семейство правят опити да излетят, но това не им се удава и падат на земята неспособни за летеж, има съмнение за заболяване. Най-добре е в такива случаи да се вземе проба от пчелите й да се изпрати за изследване.

Втората неотложна работа по пчелина   в ранна пролет   е почистването на дъната на кошерите от събраните по тях отпадъци, восъчни капачета, останали още умрели пчели и пр. За тази   цел дъната се изваждат навън, остъргват се добре с рамкоповдигача и се избърсват с чисти парцали, напоени с 5% разтвор на непречистена   карболова   киселина или 4%-ов разтвор на формалин, за да се дезинфекцират. След това по-|чистените дъна се оставят за няколко минути да се просушат на слънце 1и отново се почистват с чисти парцали.

За да не се допусне охлаждане на гнездата при почистването на дъната, най-добре е във всеки пчелин да има 1—2 резервни дъна, които се поставят временно на мястото на тези, който се почистват. Събраните от дъната восъчни отпадъци се пресяват и отделят от другите не­чистотии и след това се претопяват, а умрелите пчели и останалите отпадъци се изгарят. Дъната се почистват най-лесно, когато при зазимява­нето на пчелните семейства през есента на дъната на кошерите се постилат вестници.

След като се извършат посочените по-горе предварителни работи, пристъпва се към самия преглед. С него се цели да се установи състоянието на семейството и да се отстранят по възможност още по време на прегледа или в същия ден такива нередовности в семейството, без премахването на които има опасност то да загине в най-скоро време.

При този преглед се снема капакът и се махат затоплящите материали на плодник, а след това се открива частично надрамковата по­кривка и се повдигат малко няколко крайни пити, за да се види дали в тях има още запечатан мед. При преглеждане на една-две пити от средата на гнездото, ако се установи, че има личинки, яйца, това по­казва, че в семейството има и майка.

Ако при прегледа се установи, че питите са повече и по някои от тях не се намират пчели или са много малко, гнездото трябва да се стесни, като се извадят излишните пити.

В случай, че затоплящите материали са влажни, най-добре е да се заменят с чисти и сухи.

След като се извършат посочените по-горе работи, кошерът се покрива с капака до следващия главен преглед и входовете на кошера се стесняват съответно на силата на отделните семейства.

Такъв преглед се извършва на всяко семейство и за всичко, което се установи при прегледа, се водят бележки. На семействата, в които се установяват сериозни неблагополучия, трябва да се помогне в най-скоро време.

При първия пролетен преглед от най-голямо значение е да се установи дали пчелните семейства имат майка или не, дали имат храна, или са изразходвали целия запас от храна през зимата, дали рамките са чисти или зацапани, дали има зацапване и по самите пити и стените на кошера, което е указание за заболяване на пчелите, какво е състоянието на затоплящите материали и самите пити – влажни, мухлясали пити и други подобни. Без отстраняване на някои от тези нередности семейството ще се развива бавно, а ако то е без храна или без майка и не му се помогне, то сигурно ще   загине.

Главен пролетен преглед. Скоро след първия пролетен преглед трябва да се извърши основен преглед с цел да се отстранят всички нередности в пчелните семейства, установени по време на прегледа, и гнездата да се подредят по такъв начин, че на семействата да се създадат най-благоприятни условия, които са необходими за бързото им развитие и засилване, така че след това да не става нужда да се правят чести прегледи.

Главният пролетен преглед се извършва, когато настъпи по-постоянно топло време и температурата на сянка да не е под 15-16o.при този преглед се определя много по-точно, отколкото при първия пролетен преглед силата на семейството, наличността, а още повече качеството на майката, количеството на храната и общото състояние на гнездото.

За да се установи дали в семейството има майка и какви са качествата, най-добре би било майката да бъде намерена. Това обаче не винаги е лесна работа, особено ако в семейството има много пчели. През този период майката най-често се намира на някоя от питите в средата на гнездото, където е най-топло и където тя предпочита да снася яйцата. Майката може да бъде намерена по-лесно и бързо през деня, когато повечето от летящите пчели са навън. По-трудно се намират младите майки, които са много подвижни и при отваряне на кошера и нахлуване на светлината в него се подплашват и се крият между пчелите и в по-затулени места, по долната страна на рамките или в ъглите на самия плодник. При намирането на майката тя трябва да се прегледа внимателно, но без да се пипа, и да се види дали няма някакъв недостатък (например оръфани крилца, повредено краче и пр.). По пилото може да се съди до голяма степен и за качеството на майката.

Когато има много пило и е правилно разположено, без да са пропуснати килийки, майката трябва да се приеме за добра. Но ако пилото е малко, например само на 2-3 пити, и разпръснато, а семейството е силно, добре запасено с храна и външните условия са благоприятни, това показва, че майката е слабо, продуктивна. Ако има гърбаво пило, това също показва, че майката е негодна. Когато пилото е малко, не винаги може да се извади заключение, че майката е вече негодна, тъй като това може да се дължи не на недостатъци на майката, а на други причини — несъответно разширено гнездо, слабо затопляне на същото, недостатъчни-запаси от мед и прашец и пр. За да се провери дали причината за това състояние е в майката, преди всичко трябва да се отстранят спомена­тите недостатъци, а именно семейството да се подхрани няколко вечери подред с рядка храна (разреден мед, захарен сироп в отношение 1 част захар и 2 части вода), а гнездото да се стесни и затопли. Ако и след това майката продължава да снася малко яйца ясно е, че причината трябва да се търси в нея.

При липса на майка или в случай, че майката е стара и дефектна, и когато са заложени свищеви маточници трябва да се даде нова, млада и оплодена майка от запасните, макар да има незапечатано и запечатано пило, но няма снесени яйца. Новата майка трябва да се даде 3-6 часа след отнемането на старата.

При семействата, които са останали без майка, може да се постъпи по няколко начина, но най-добре чрез придаване на запасни оплодени майки, каквито трябва да има във всеки пчелин. Тези запасни майки се съхраняват в малки семейства, наречени нуклеусни семейства, защото се държат в нуклеуси – малки отделения, под един и същ покрив в кошера с основното семейство, но са отделени от него с плътна преградна, дъска. Нуклеусните семейства се образуват още по времето на отглеждане на майките през предната година.

Ако осиротялото семейство е слабо (с пчели само на 3-4 междини) и в пчелина има запасни оплодени майки в нуклеуси, най-добре е нуклеусното семейство с майката да се пресели в осиротялото семейство, и то по следния начин. Вечерта, след като пчелите престанат да летят, питите на осиротялото семейство се разместват към двете страни на кошера, за да се образува свободно място в средата. Пчелите на осиротялото семейство се подпушват с дим или се напръскват с медова вода и в свободното място в средата на гнездото се пренасят питите на нуклеуса с пчелите и майката върху тях. При това се следи питата от нуклеусното семейство, на което се намира майката, да попадне в средата между питите с пчелите от своето семейство. След това питите с пчелите на осиротялото семейство се подреждат от двете страни до питите на нуклеусното семейство, кошерът се затопля и затваря, през входа се пускат няколко струи дим и така образуваното семейство се оставя на спокойствие за   няколко дни.

Ако в осиротялото семейство има достатъчно пчели, постъпва се по следния начин. Улавя се майката от някое от нуклеусните семейства к се затваря в клетка, а от гнездото на осиротялото семейство се изваждат питите, които не са покрити с пчели. Клетката с майката се поставя между 2 пити в средата на гнездото и между килийки с разпечатан мед, така че тя да може да достигне до меда. На другия ден клетката се изважда, премества се металическата капачка, която затваря отвора на клетката, отворът се запълва с парче восък от восъчна основа и восъкът се надупчва с шило. След това клетката с майката се поставя на същото място. Сега пчелите бързо прегризват восъка и освобождават майката. В ранна пролет осиротелите семейства лесно приемат дадените майки и при този начин рядко се случва майките да бъдат убити.

В някои случаи обаче пчелите на осиротелите семейства не са наклонни да приемат придаваната им майка. Това лесно може да се забележи по държането на пчелите към майката. В тези семейства след поставянето на майката пчелите се приближават до клетката и веднага след това се връщат обратно раздразнени или се опитват да я ужилят. Причина за това може да бъде наличността на пчели-търтовки в семейството, а в някои случаи неприятната миризма на самата клетка. За да бъде приета майката, преди всичко е необходимо да се отстранят тези причини, например клетката да се измие основно, за да се отстрани миризмата. Едва след като пчелите проявят склонност да приемат майката и започнат да я хранят през мрежата на клетката, отворът на клетката се запълва с восък или със захарно тесто, върху което се поставя тънка восъчна коричка, намазана с мед отвън.

Пчелите на нуклеусното семейство, от което е взета майката, се присъединяват към някое съседно семейство. За тази цел късно вечер на семейството, към което ще се присъединят пчелите, преградната дъска се повдига малко нагоре и през образувалото се по този начин празно пространство отдолу – между преградната дъска и дъното на кошера – пчелите от нуклеусното семейство лесно преминават към съседното се­мейство. Ако в пчелина има кошери, в които са били подслонени по няколко нуклеусни семейства, присъединяването става по същия начин — към пчелите на съседния нуклеус. На другия ден преградната дъска се изважда съвсем, входът на нуклеусното семейство се затваря, а питите с пило от нуклеуса се преместват в средата на съседния нуклеус или в основното семейство.

Когато липсват запасни оплодени майки, осиротялото семейство се присъединява към някое съседно нормално семейство. Питите на нормалното семейство се преместват през деня към едната стена на кошера и се отделят от празното пространство с обикновена преградна дъска На долната част на преградната дъска се залепва ивица от вестник така, че тя да закрие отвора между преградната дъска и дъното на кошера, а вечерта в свободното пространство на същия кошер се пренасят пи­тите от осиротялото семейство заедно с пчелите. През нощта пчелите прегризват ивицата хартия и се присъединяват към нормалното семейство.. След това на другия ден излишните празни пити се изваждат и гнез­дото се ограничава със същата преградна дъска. Гнездото се затопля от­страни и отгоре.

На семейства, които са останали без майка, по това време няма смисъл да се дава пита с млади личинки от други нормални семейства за да си отгледат майка, тъй като по същото време няма търтеи и пчелите, дори да отгледат майка, тя ще остане неоплодена. Освен това понеже до оплождането на майката ще измине доста дълго време, пче­лите на осиротялото семейство бързо ще намалеят поради естествена, смъртност, от което семейството ще се отслаби силно. Това налага се­мейството да се подсилва със зряло пило от друго семейство, което също не е за препоръчване, понеже с това ще се причини отслабване на нормалното семейство.

Главна задача при първия преглед е да се установи точно състоянието на всяко семейство и въз основа на това да се определи степента на намесата на пчеларя с оглед всяко семейство да се превърне в силно и продуктивно. Грижите, които трябва сега да положи пчеларят, представляват основата за постигането на горната цел,   като се спазва принципът – на семействата да се даде пълна възможност за непрекъснато нарастване до главната паша.

Много важно условие за това освен качеството на пчелната майка са хранителните запаси. Трябва да се има предвид, че пчелите инстинктивно пестят храната, ако запасите са малко. Те ограничават май­ката в снасянето на яйца, далеч преди запасите да са изчерпани. Това би било обаче във вреда за развитието на семейството. Докато пчелите загряват затвореното зимно кълбо, разходът на храна е малък (800-1000 г на месец). При усиленото развитие на пилото през април и май обаче зимното кълбо се разширява и цялото гнездо трябва да бъде затоплено до 35 -36°С. Вследствие на това нуждата от храна се увеличава силно “и достига до 5-10 пъти повече в сравнение със зимните месеци. Ако се ограничи развитието на пчелното семейство, последствията ще бъдат слаби пчелни семейства и лошо охранени пчели и пило. Това налага до момента на редовното и достатъчно пренасяне на нектар и прашец отвън в пчелното гнездо да има необходимия запас от храна, който примерно на 1 април не трябва да бъде по-малък от 8 кг и в ни­какъв случай да не пада под 4-5 кг.

При липса на храна или когато тя не е достатъчна,   пчелните семейства трябва да   бъдат подхранени, за   да се попълнят   запасите до посоченото   минимално   количество чрез запасни   пити с чист нектарен мед, центрофужен разреден мед, гъст захарен сироп или   кърмово тесто. Питите с мед за подхранване   трябва   един-два дни преди това да
са държани в топло помещение, за да се затоплят. Питите с мед се поставят   в гнездото до последната пита с пило.

Медовият разтвор трябва да е получен от   здрави   семейства. Ако медът е кристализирал, необходимо   е предварително да се   разтопи на водна баня (като съдът с мед се постави в друг съд с гореща вода).

Кърмовото тесто се приготвя от пудра захар и течен мед в съотношение 4:1. Омесва се грижливо така, че да се получи напълно еднородно тесто, което се прави на питки с около 1 кг тегло.

Захарният разтвор се прави гъст, а именно на 2 части захар 1 част вода, и се дава охладен до 40°С.

Пчелите се подхранват, когато времето е сравнително топло и меко, я само вечер, за да не се предизвиква кражба между тях. Поставят се големи порции по 2—3 л сироп или разреден мед, а ако се дава кърмово тесто, — по 1 кг.

Ако в гнездото е имало мед, но той е кристализирал и поради това пчелите не могат да го използуват, необходимо е питите с такъв мед да ч:е извадят и да се заменят с пити с течен мед. В много случаи достатъчно е питите с кристализиралия мед да се затоплят в помещения,, да се разпечатат и след това да се напръскат с хладка вода или да се по­топят за известно време в такава вода.

Ако липсва прашец или ако времето не е благоприятно за излитане, на пчелите трябва да им се даде прашец най-добре от оставени за запас пити с добре съхранен прашец. През този сезон прашецът е много необходим както за самите пчели, така и за приготвяне на пчелното млечице и кашицата, с която хранят по-възрастните личинки. Пчелите имат известен запас от белтъчини в тялото си, но той стига само за кратко време. При липса на прашец у пчелите настъпва белтъчен глад, вследствие на което снасянето на яйца спира, спира и отглеждането на личинките. Много от тях може да бъдат изсмукани от пчелите и ксжиците им изхвърлени навън и пр. Като се има това предвид, много важно е в пчелина или много близо до него да се засаждат добри и ранни медоносни растения, като дрян, върби и особено козя върба, леска, елша и др.

Освен мед и прашец за пролетното развитие на пчелните семейства е необходима вода особено в години, когато времето не е постоянно и дълго време пчелите не могат да излитат. Тя им е необходима през този сезон в големи количества за отглеждане на пилото. Ето защо при, липса на вода отглеждането на пило може да бъде дори преустановено. При продължително лошо време на пчелите трябва да се даде вода вътре в кошера като се използват подходящите за целта хранилки. За пра­вилното развитие на семействата през пролетта голямо значение има топлината в гнездото, в което за отглеждане на пилото трябва да се поддържа температура към 35oС. Това налага да се създадат такива условия, които ще дадат възможност на пчелите да поддържат необхо­димата температура без особено напрежение от тяхна страна, дори и в такива случаи, когато външната температура е значително по-ниска. Тази цел може да се постигне главно чрез стесняване на гнездото и затопля­нето му отстрани и отгоре. При недобре разширено и затоплено гнездо пчелите са принудени да консумират повече храна и да изразходват по­вече енергия, но въпреки това пилото не е осигурено от простудяване, тъй като през пролетта настъпват много често резки промени в темпе­ратурата. Последиците от недобре затопленото и разширено гнездо през пролетта са слабото засеменяване от майката и бавното развитие на семейството. Това изисква през пролетта в много по-голяма степен, от­колкото през есента гнездото да се стесни и затопли така, че вън от питите, заети с пчелите, да не остава никакво празно пространство.

При стесняването гнездото се оставя на толкова пити, колкото пчелите са в състояние да покрият плътно, а излишните пити се изваждат. Стесняването става за сметка на   недобре изградените и с търтееви килийки пити много старите, плесенясалите и изцапаните от извержения пити ако не са били отстранени през време на първия пролетен преглед. Ако между тях има пити с малко пило, те трябва да се поставят към края на гнездото и след излюпването на пчелите да се извадят. Гнездото трябвала се поддържа стеснено и затоплено до установяването на трайно топло време, което у нас трябва да се очаква по време на цъф­тежа на ябълките. За по-доброто затопляне и отглеждане на пилото разстоянието между рамките трябва да се намали на 8,6-9 мм или междините отгоре да се закриват с тънки летвички. Разположението на питите в гнездото трябва да бъде в следния ред. Откъм южната страна на кошера се поставят питите с мед, след тях последователно се нареждат питите с прашец, тези, засеменени с яйца, с незапечатано пило и в средата на гнездото питите със запечатано пило, а след това към северната страна — в същия ред, но в обратна посока. Когато питите са по-малко, най-добре е гнездото да се устрои в средата и да ограничи от двете страни с преградни дъски. След това се поставя горната възглавница и капакът.

С цел да се създадат най-благоприятни температурни условия в гнездото а също да се осигури максимално снасяне на яйца без опасност, че при добра беритба в ранна пролет нектарът и прашецът ще запълнят мястото и за снасяне на яйцата, много добри резултати при по-слабите семейства дава ограничаването на гнездото по метода на Б л и н о в. Това ограничаване се прави веднага след прегледа по след­ния начин.

Гнездото се разделя на две части. В едната половина (откъм южната страна) се поставят всички рамки с пило, а в другата —тези с меда и прашеца. Най-напред на южната страна на кошера се поставя възглавница, след това преградна дъска, питите с пилото и една пита с малко мед, но с доста­тъчно свободни килийки за засеменяване, втора преградна дъска, питите с храна, трета преградна дъска и зад нея втора възглавница. Затоплянето става по обикновения начин. Прелката се оставя отворена срещу питите с пило. След това гнездото се разширява с пи­тите зад преградната дъска (тези с хра­ната), от които пчелите са пренесли храната, и килийките са подготвени за снасяне на яйца. Така ограничено, гнез­дото остава до настъпването на по­стоянно топло време. При силните се­мейства не е необходимо да се прилага този начин.

За бързото развитие на семей­ството през пролетта от особено значение е пчелните семейства да бъдат защитени добре от вятъра, което може да се постигне преди всичко, когато те се разполагат в добре за­щитени от ветровете места чрез създаването на ветрозащитни стени (живи плетове).

Слабите, но с добри майки семейства е най-добре да се сдружат по две в един кошер, като се разделят с плътна преградна дъска. Така те взаимно се топлят по-добре.

Независимо от това, че на затоплянето на гнездото през пролетта трябва да се обръща голямо внимание, нужно е да се има предвид, че във връзка с повишаване на температурата и приноса на нектар и прашец условията за отглеждане на нови пчели се подобряват и в нормал­ните семейства се отглежда много пило. То обаче се нуждае от много пресен въздух и за да се осигури такъв в достатъчно количество, необ­ходимо е входовете на кошерите да бъдат значително отворени.

В такива случаи, когато при прегледа се установи, че кошерът и рамките са силно зацапани с петна от диария на пчелите и че някои пити са мухлясали, а затоплящите материали са силно овлажнени, най-добре е такъв кошер да се внесе в помещение и да се прегледа по-основно. Силно зацапаните рамки, на които няма пило, да се заменят с чисти. По същия начин трябва да се постъпи и с мухлясалите пити, а овлажнелите затоплящи материали да се заменят със сухи. По такъв начин ще се постигне и стесняване на гнездото, което е много важно за поддържането на топлината в него по това време.

Влагата в кошера е най-големият враг на пчелите. Повишената влажност води до плесенясване на питите, повреждане и разваляне на прашеца и ферментиране на незапечатания мед. Плесенясване в резултат на повишената влажност може да има и през зимата, но най-често това се случва в ранна пролет, когато започва отглеждането на пилото и цялото гнездо се затопля до 35—36°С и се увеличава консумацията на храната. В резултат на тези условия се образува много въглена киселина и водни пари. Ако водните пари не могат да бъдат отведени или да се поемат от порести материали, те се осаждат по студените части вътре в кошера, в незаетите от пчелите пити с мед, по стените на кошера и го овлажняват силно.

За да се подпомогне циркулацията на въздуха, в такива   случаи се препоръчва на една или две от покривните дъсчици над гнездото да се направят отвори с размери 4 x 20 см, които да се замрежат. За затоп­лящи материали отгоре също не бива да се поставят неподходящи ма­терии, като стари дрехи, парцали и хартия, през които не може да става циркулация на въздуха.

След завършване на посочените работи пчелните семейства се оставят да се развиват, без да бъдат обезпокоявани от пчеларя до момента, когато пчелите започнат да принасят нектар. С настъпването на този момент може да се пристъпи вече и към пролетното подбудително под­хранване.

Подбудително подхранване. Когато пчелните семейства, имат достатъчно доброкачествени запаси храна, когато в района на пчелите има ранна пролетна паша — върби, овощни дървета; репица, рано цъфтящи ливади и полски растения — и времето е благоприятно, така че пчелите могат да я използуват добре, те събират и пренасят много прашец и нектар. От това семействата се развиват бързо и се усилват за гавната паша, без да е нужно да бъдат подпомагани специално. Когато обаче такива условия липсват, семействата се развиват бавно и трябва да бъдат подпомогнати, като се подхранват за подбуждане на майката към снасяне на яйца. Това подхранване се нарича още спекулативно. Същевременно през този сезон при липса на цветен прашец на пчелите трябва да се осигури и белтъчна храна.

се постави захарта в горещата вода до разваряването   й.   У нас от така приготвения сироп се дава на пчелите по около 150-200 г на вечер.

Подхранването със захарен сироп предполага наличността на достатъчно количество цветен прашец в гнездото или на принос на пресен прашец отвън още от най-ранна пролет. Без прашец, т. е. без белтъчна храна, не е възможно отглеждането в къси срокове на голям брой и добре развити пчели. Установено е, че при благоприятни условия в сил­ните семейства за пролетния период в едно семейство може да се от­глеждат към 30000-40000 пчели при носливост на майката средно от 1000 до 1500 яйца на ден. Пчелите-кърмачки могат да изпълнят тази работа, да отделят голямо количество „млечице” за хранене на майката и на личинките само ако има достатъчно количество преди всичко бел­тъчна храна, и то главно свеж цветен прашец, в който се съдържат необходимите белтъчини, витамини и др. Ето защо без цветен прашец (или въобще белтъчна храна) при подбудително подхранване само със захарен разтвор не бива да се очакват задоволителни резултати. Освен това опитите, които са били извършени напоследък в Краснодарската опитна пчеларска станция, показват, че по-добри резултати се получават, когато на пчелните семейства се дава наведнъж голяма порция храна — по 2—4 кг. Когато на пчелното семейство се даде два пъти казаното количество храна, то се активизира бързо и снасянето на яйца от майката се увеличава много повече. Същите опити са показали, че при подхранване по описания начин в семейството за 20 дни се отглеждат 6000—9000 млади пчели.

Тези данни са в противоречие с досегашните разбирания и практиката по този въпрос и поради това ще бъде добре да се извършат подобни опити и у нас.

За да се получат резултати при подбудителното подхранване, нужно е да се има предвид още следното.

Подбудителното подхранване се прави в продължение на около три седмици. При него много важно е да знаем кога да започнем подхранването, тъй като от това до голяма степен зависи в повечето случаи получаването на добър резултат. Времето за започване на подбудителното подхранване е различно за отделните местности, тъй като и главната беритба не настъпва едновременно във всички местности. С подбудителното под­хранване се цели в пчелното семейство по време на главната беритба да се получи възможният най-голям брой летящи пчели-събирачки. Известно е вече, че пчелите-работнички стават летящи към 20ия ден след излюпването си и че пчелите се развиват за 21 дни. Следователно всяка пчела-работничка ще може да участвува в беритбата едва около 40 дни след снасянето на яйцето, от което тя се е развила. Оттук става ясно, че подбудителното подхранване на пчелните семейства трябва да се започне приблизително 40 дни   преди настъпването на главната беритба.

Ако подбудителното подхранване започне много преди посочения 40 дневен срок, например 2 месеца преди настъпването на главната паша, семейството ще се засили преждевременно и може да се рои, а при липса на запасна храна може да бъде застрашено от глад. Ако пък подхранването започне по-късно, скоро преди настъпването на главната паша и особено когато тя е краткотрайна, семейството ще бъде в максималната си сила след преминаването на беритбата и няма да може /да натрупа запаси за зимата. То трябва да бъде подхранвано за попъл­ване на запасите   му, за да не умре от глад през зимата.

Подбудителното подхранване няма да даде резултат, ако в пчелното семейство няма посоченото по-рано минимално количество запасна храна и поне малък принос на нектар. Особено опасно е да се форсира развитието на пчелното семейство   в ранна пролет   не само   защото по този начин може да се предизвика роене преди главната паша, но и поради това, че при повторно застудяване развитото в не­съответен на силата на семейството размер пило може да бъде простудено вследствие на събирането на пчелите в кълбо и изостава­нето му в крайните пити непокрито от пчелите.

Поене на пчелите. Пчелното семейство се   нуждае от   значителни количества   вода, както за собствени нужди на самите пчели, така и за отглеждането на пилото. Поенето се налага както в ранна пролет, така и през по-топли дни, особено ко­гато наблизо до пчелина няма водни източници. За да се предпазят пчел­ните семейства от загуби на летящи пчели и отслабване в този сезон, най-удобно е да им се дава вода вътре, в кошера до   момента, когато   времето се   затопли и настъпи беритбен период.

По-късно, при по-топло време и липса на вода наблизо, а също и за да се отвикнат пчелите да събират вода от замърсени или съмнително чисти водни източници, най-добре е в пчелина да се устрои обща поилка. Твърде удобна поилка може да се направи от дървено буренце с канелка. То се поставя на невисока поставка и на нея се прикрепва наклонена дъска с издълбан или направен от летвички по нея улей в зигзаговидна форма. Водата се стича на капки по улея, откъдето пчелите лесно я вземат. В поилката се налива хладка вода. За същата цел може да се използува и плитко дървено сандъче или каменно коритце, в което се поставя мъх, поплавък и други подобни, за да не се давят   пчелите.

Общите външни поилки имат този недостатък, че в райони, където има заразни болести по пчелите, чрез тях може да се съдействува за разпространението на заразата.

Във връзка с поенето на пчелите до известна степен спорен е въпросът, трябва ли във водата да се поставя сол или не. В литературата са отразени мненията на редица автори, например на Маурицио, която твърди, че солта е вредна за пчелите. Това сигурно е така, когато се касае до по-големи количества и когато пчелите нямат възможност да се освободят от излишното за организма им количество готварска сол. Когато обаче количеството на дадената сол не надвишава 1—2 г на 1 л вода и солта се дава през активния сезон за пчелите, такава опасност сигурно не съществува. Правилна е практиката на някои пчелари да имат на пчелините си по две поилки, в едната от които във водата се прибавя сол, а другата е с чиста вода. Така пчелите имат възможност за избор.

Разширяване на гнездата. Ако 2 седмици след главния пролетен преглед се установи, че майките снасят усилено яйца, а няма свободно място, гнездото трябва да се разшири, което се извършва постепенно. Гнездото има нужда от разширяване, когато всички междини се изпълнят с пчели и има пчели и на вътрешната стена на преградната дъска. За разширяване на гнездото се поставя само по една рамка наведнъж. За тази цел се използуват празни, правилно изградени с работнически килийки пити, които се поставят към края на гнездото — между последната пита с пило и съседната й с прашец и мед. Щом като питата се засемени от майката, тя се премества към средата на гнездото. Най-добри резултати се получават, когато се дават пити, в които е отглеждано вече пило и в самите пити има малко мед в горната част. Ако не разполагаме с та­кива пити, може да се поставят и пити без мед, като преди поставянето им се напръскват с меден сироп. Ако е необходимо, на същото семейство се дава нова пита след 4—5 дни. По-късно, когато времето се затопли и пчелите принасят значителни количества нектар, на едно семейство може да се дадат и две пити наведнъж. Те се поставят от двете страни на гнездото, също между последните пити с пило и съседните им с прашец. При разширяването на гнездото то трябва да бъде затоплено, но прелката да бъде отворена изцяло. По-късно, при настъпването на постоянно топло време и когато в семейството има вече много млади пчели, за разширяване на гнездото трябва да се дават рамки с изкуствени восъчни пити. В зависимост от условията и състоянието на семейството се дават по една или две рамки наведнъж. Едновременно с това рамките може да се раздалечат една от друга на нормалното им разстояние (12 мм).

Даването на пчелите да градят нови пити има голямо значение както за заменяване на старите пити и за подновяване   на   гнездото   (годишно трябва да се сменяват 1/3 от питите на всяко гнездо), така и за използуване на восъкоотделителната способност на пчелите за получаване на по­вече восък. През време на усиления градеж на силните пчелни семейства може да се дават за изграждане и по 2—3 пити наведнъж.   Щом като килийките на питите бъдат изградени до 2/3, две от тях се изваждат от гнездото и се   пазят   в   помещението   до главната беритба,   а едната се оставя за засеменяване. На мястото на извадените пити се поставят нови. Извадените рамки   с полуизградени пити се поставят в гнездото отново, през време на главната беритба, когато те   бързо биват доизграждани и запълвани с мед. Старите и подлежащи на бракуване пити се изваждат. Ако в тях има пило, те се изваждат постепенно, като най-напред се преме­стват към края на гнездото, където се държат до излюпването на пчелите.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню