Рамкови (разборни) кошери

Рамковите кошери се наричат така, понеже гнездото им е съставено от подвижни рамки, които се изваждат и местят по желание. Това дава възможност да се прави пълен разбор, разместване и преглед на питите й да се направлява животът на семейството в желана от нас насока. Чрез активна и умела намеса в живота на пчелното семейство и чрез прилагане на съответни начини отглеждането на пчелите в рам­ковите кошери позволява бързо да се увеличават семействата и да се реализират високи добиви мед и восък. Получаването на 100, 200 кг и дори повече мед и до 3 кг восък от пчелно семейство в рамковите ко­шери е доказателство за това, че използуването на рамковите кошери представлява важно условие за успех и че в това отношение между рам­ковите и неразбориите кошери не може да става и сравнение. Подвиж­ната рамка прави възможно получаването на голямо количество добро­качествен мед без вреда за самото семейство. Пчеларството в рамкови, кошери тури край на избиването на пчелите и на така наречената роебойна система.

Идеята за използуването на подвижната рамка навярно е много стара, тъй като е известно, че още старите гърци са използували ко­шери с форма на големи цветарски саксии с подвижни дървени напречни летвички, към които пчелите са изграждали отделните восъчни пити – линейни кошери. За да се извадят питите обаче при линейния кошер, било необходимо те да се изрязват отстрани, тъй като те са залепени към   стените   на кошера.

От този прототип се е преминало към напълно подвижната рамка, която по размери и разположение е претърпяла до днес цяла еволюция; това е довело до създаването на най-различни по обем и форма разбории кошери. Но кошер с подвижна рамка в днешния смисъл на думата е бил създаден в Русия от Петър Иванович Прокопович в 1814 г. и само няколко години по-късно от 10 000 пчелни семейства в неговия пчелин 3000 са били подслонени в   създадения   от   него рамков кошер.

От откриването на подвижната рамка и кон­струирането на първите рамкови кошери отделни пчелари в различните страни на света са създали и усъвършенствували голям брой и най-различни кон­струкции рамкови кошери. Всички те обаче могат да бъдат групирани главно в две основни категории – стоящи и лежащи.

Стоящите   кошери, наречени   още   вертикални кошери, са тесни   и   високи, а лежащите, наречени   хоризонтални, ниски   и   широки.   При стоящите кошери обемът им при растежа на пчелното семейство се увеличава във вертикална посока, т.е. нагоре,   а при лежащите – в хоризонтална, т.е. встрани. Стоящите кошери от   своя   страна се  делят на отварящи се при преглеждането   отзад   и отварящи се отгоре (с горен капак). Вертикалните кошери могат да бъдат съставени от две   или повече отделения, които са разположени на етажи един над друг, с еднаква рамка (двукорпусни или многокорпусни кошери) или с различни по размер рамки. В последния случай горните   отделения с   по-малки рамки пред­ставляват така   наречените магазинни   надставки –   магазини,   или медарници – и служат за складиране на меда, а долното отделение с по-големи рамки – само за развитието на семейството и се нарича плодник

Хоризонталните кошери имат   обикновено   само едно   отделение с еднакви по размер рамки. В по-редки случаи напоследък и в   лежащите кошери започва да се   използува   второ отделение отгоре   с   полурамки като магазин. В този случай обаче   лежащите   кошери губят   до голяма степен типичното за тях разположение.

Като съоръжение кошерът трябва да бъде удобен за работа, а като жилище за пчелите трябва да създава на пчелното семейство необ­ходимите условия за правилно развитие. Главните изисквания, на които трябва да отговаря съвременният кошер, са следните:

  1. Да бъде топъл и в същото време да не допуска прегряване от слънчевите лъчи; да дава възможност на пчелите на поддържат необ­ходимата температура в гнездото, без да изразходват излишна енергии; да предпазва гнездото от резки температурни промени и валежи; да има добра вентилация. В топлите кошери пчелите презимуват по-добре през студени зими, изразходват по-малко храна, размножават се добре и са предпазени от различни заболявания.
  2. Да има достатъчно голям обем. При добра и плодовита майка за правилното развитие на семейството в него трябва да има достатъчно място за отглеждане на пилото и за складирания от пчелите мед и пра­шец, но същевременно да е пригоден лесно да се разширява и стеснява
    според нуждата.
  3. Да бъде удобен  за работа при   преглеждане, прехвърляне,   почистване и други манипулации и по възможност да е   с   опростена   конструкция.
  4. Размерите, както на самия кошер (сандък), така и на съответните му части да, са точни, стандартни. Това улеснява твърде много грижите по отглеждането на пчелите и повишава производителността на труда на пчеларя.
  5. Да бъде лек и удобен за пренасяне, от едно място на друго при подвижното пчеларство и опрашването на селскостопанските култури. За тази цел особено внимание заслужава въпросът за вентилацията и при­способленията за закрепване на отделните части на кошера.
  6. Да бъде направен от материал с голяма трайност и да бъде евтин.

Стандартността на кошерите има голямо значение както за удобство при заменяне на отделни части, така и с оглед на биологичните изисквания на пчелите.

Големият напредък в пчеларството между другото най-много се дължи на установяването на подходящи размери на рамките и на определянето на разстоянието на рамките една от друга, между рамките и вътрешните стени, дъното и тавана на кошера.

Като се изхожда от обстоятелството, че пчелите в естествено състояние са склонни да устройват гнездото си със сферична форма, естествено е да се приеме теоретически, че най-подходящи биха били рамките с кръгла форма. Но понеже такива рамки, респективно кошери, не би могло да се конструират, мнозина пчелари са приели рамките с квадратна, форма като най-подходящи и съответствуващи на естественото гнездо, същевременно на такава рамка отговаря кошер с правилна кубическа форма. Привържениците на такава рамка са смятали, че такъв кошер за­пазва най-добре отделяната от пчелите топлина през зимата и пчелите ще зимуват по-добре в сравнение с тези в кошерите с ниска и широка, рамка. Проведените по-късно многобройни сравнителни опити обаче по­казаха че пчелите зимуват почти еднакво добре и при двата вида рамки. В това отношение заслужава да се отбележи и фактът, изтъкван от Та рано в (1953), че пчелите в южните географски ширини са склонни да строят паралелни и ниски пити, докато тези на север — тесни и ви­соки. Понастоящем рамки с квадратна или близка на нея форма се срещат по-рядко. Такива са рамките на Гелап – 286/286 мм, амери­канската – 305/305 мм, на Едер – 340/286 мм. От рамките с ниска и широка форма в САЩ (и отчасти в Европа) широко разпространение-има тази на Лангстрот – Рут с размери 448/232 мм. Първоначално-рамката на Лангстрот е била с размери 441/232 мм, но по-късно тя е била видоизменена от Рут, за да се увеличи обемът на гнездото. В Европа най-широко разпространение има ниската и широка рамка; с раз­мери 435/300 мм (външно), известна под името Дадан-Блатова или стандартна.

Между вътрешните размери на сандъка, и външните размери на рамките трябва да се спазват абсолютно точно следните разстояния, които са установени в резултат на наблюденията на   Лангстрот   (1851):

  1. От дъното на кошера до долните летвички на рамките – 20 мм;
  2. От горните летвички на   гнездовите   рамки   до тавана на гнездото, респективно до долните летвички на магазинните рамки или рамките на горния корпус — 8 до 10 мм;
  3. От център до център на две съседни, рамки — 37,5 мм, с междина (проход) между двете рамки 12,5 мм;
  4. От страничните летвички на рамките до предната и задната стена на кошера и между крайните рамки и страничните   стени на кошера – 7,5 мм.

При строго спазване на тези разстояния много лесно може да се определят и вътрешните размери на кошера в зависимост от размера и броя на рамките. Така например дължината, широчината и дълбочината на кошера при стандартна рамка с външни размери 435/300 мм ще бъ­дат, както следва:

а)дължина – 450 мм, която се получава от дължината на рамката 435 мм и два пъти разстоянието между страничните летвички и предната и задната стена на кошера (2 X 7,5 мм);

б)ширина – 450 мм при 12 рамки   (12 X 37,5 мм); 675 мм при 18 рамки (18 X 37,5 мм); 750 мм при 20 рамки (20 X 37,5 мм) и т. н.;

в)дълбочина – 330 мм, която се получава от височината на рамката 300 мм + разстоянието   от дъното   на   кошера   до долната   летвичка (20 мм) + размера на надрамковия проход на пчелите (10 мм).

Най-добър материал за направа на кошерите е чамовият и смърчовият, т. е. от иглолистни дървета,на които дървесината е по-пореста и лош проводник на топлината. От широколистните дървета добър материал за направа на кошери дават липата, тополата червената върба. Дървеният, материал трябва да бъде сух и по възможност без чепове. Недостатъчно сухият материал (с повече от 15% влага) впоследствие се свива и се образуват пролуки. При липса на дървен материал кошерите може да се правят и от слама, но най-добри са дървените. За икономия на.дър­вен материал напоследък се правят опити да се използуват различни видове пластмаса. При използуване на слама или пластмаса от тях се правят стените, които се прикрепват здраво към скелет от дървен материал. За да бъдат трайни и устойчиви, кошерите се боядисват отвън с блажна безирена боя в бял цвят.

От вертикалните кошери главен представител и най-широко раз­пространен у нас и в много други страни е кошерът Дадан-Блат. Първоначалният образец на този кошер, конструиран от Шарл Дадан, се отличава от днешните образци, но най-същественото отличие е това, че той е имал рамка с размери 475/300 мм. По-късно швейца­рецът Бертран е намерил тази рамка за голяма и приспособил кошера Дадан към рамката на Блат, която е с размери 435/300 мм. Независимо от другите по-дребни конструктивни изменения, които са правени на кошера, той запазва рамката с размери 435/300 мм, която остава стан­дартна. В този вид кошерът се запазва и до днес под името Дадан-Блат. Този кошер е бил пренесен у нас към 1897—1900 г.

Кошерът Дадан-Блат се състои от две главни части – плодник (гнездо) и магазин. Плодникът е основата на кошера с вътрешни размери 450/450 мм и дълбочина 330 мм. Квадратната форма на плод­ника позволява използуването му в две посоки – за студено и топло подреждане на рамките. Плодникът лежи на три поставки от 4-5 см дебели дъ­ски, широки 25-30 см, или на 4 крака. Отдолу той е ограничен от движещо се напред в жлебове дъно с дебелина 2,5 см.

Дъното е издадено напред и образува площадка, широка 5-10 см, за кацане на пчели­те, а като продължение на нея има една дъска, свързана с пантички, широка до 15 см и на­ведена напред. Тя се нарича прилетна или предвходна дъска. Прилетната дъска има нужда, например през зимата, рано напролет и пр., може да се при­тваря над входа на кошера. Дъ­ното се затяга с два клина. На предната страна на плодника над дъното се намира входът на пчелите или така нарече­ната прелка. Той е изрязан по средата на долния ръб на предната стена и има 22 см дължина и 8 мм височина. Над входа се намира наклонен на­пред дъсчен сенник за предпазване   от слънчевите лъчи и дъжда. За да се направят по-удобни за транспорт, последните образци на кошера Дадан-Блат се правят без крака, а сенникът и продълже­нието на дъното – по-тесни. Страничните стени на плодника се правят от 4 см дебели дъски, а задната – от 5 см, така че след изработката да останат съответно 35-38 мм и 45мм дебели. На предната и задната стена на плодника вътре по горните ръбове се правят фалцове, дълбоки 15 мм, за окачване на рамките.

В плодника на Дадан-Блатовия кошер се поместват 12-гнездови рамки с външни размери 435 мм ширина и 300 мм височина Горната летва на рамката е 25 мм широка и 15 или 20 мм дебела, стра­ничните и долната летвичка – 25 мм широки и 8-10 мм дебели. Дъл­жината на горната летва с ушите възлиза на 470 мм. Фалцовете са тол­кова дълбоки, че при поставянето на рамката от повърхността на гор­ната летва до надрамковата покривка (тавана) остава свободно простран­ство от 8 мм, което позволява на пчелите да се движат и над рамките. Разстоянието при посочените размери на плодника и рамките от център до център на две съседни рамки е 37,5 мм, а проходът между двете рамки – 12,5 мм. Това разстояние може да бъде спазено точно чрез специални разделители, заковани по фалцове на плодника или на самите рамки. Това се постига чрез разширяване на страничните летви на рамките в горната им част. Такива разделители, респективно Хофманови рамки, са познати под името Хофманови. Плодникът отгоре се покрива с надрамкова покривка от платно или няколко обикновено 5 дъсчици с 47,5 см дължина, 9 см ширина и 1 см дебелина. Най-добре е ако тези дъсчици се вместят във втори фалц на предната и задната стена на кошера. Една от тези дъсчици се прави с кръгъл отвор за поставяне на хранилка. Дъсчените покривки имат това удобство, че не се хабят и лесно се почистват от клея. В самия плодник за огранича­ване на гнездото от празното пространство, когато в него има по-малко пити се употребяват специални преградни дъски. Тези дъски освен това улесняват твърде много преглеждането на семейството. С изваждането на преградната дъска при пълен кошер се освобождава място и се улеснява преместването на прегледаните пити. Преградните дъски може да се уплътнят с летвички или гумени ленти за сигурна изолация на двете отделения, когато в плодника има две семейства.

Върху надрамковата покривка се поставя горен сламеник (възглавница), дъсчена рамка, висока 5-6 см, а още по-добре 8-10 см, об­шита от двете страни със зебло и запълнена със затоплящи материали: мъх дребна слама, конопен пъздер и др. През зимата той запазва топ­лината в гнездото, а през лятото предпазва от прекомерно слънчево на­гряване. През зимата при стеснено гнездо, а също и в ранна пролет се поставят странични сламеничета в празното пространство между преград­ните дъски и стените на кошера. Твърде удобни за тази цел са рамките-възглавници, които имат следните размери: горната летва – дължина 470 мм и ширина 30-40 мм, долната — дължина 400 мм, ширина 30-40 мм и дебелина 15 мм. В средата на горния сламеник има отвор за поставяне на хранилка.

В районите с продължителни сурови зими, плодникът се прави двустранен, като пространството между двете стени се изпълва с материали, които са лоши проводници на топлината.

През време на медобера над плодника се поставя магазин. Той има квадратна форма и размери 450/450/165 мм. Магазинът е скован от дъски дебели като тези на плодниковите стени или по-тънки от тях. На зад­ната и предната стена на магазина се издълбават също фалцове с дъл­бочина 15 мм. Във фалцовете на магазина се окачват 12 рамки които имат дължината на плодниковите рамки – 35мм, но са високи 145 мм външно т. е по обем те представляват половин плодникова рамка. През зимата празните магазини може да се използуват вместо горен сламеник, като се изпълват със затоплящи материали.

Най-горната част на кошера е капакът. Той бива двускатен или плосък. По-удобен е плоският или с малък наклон капак, защото дава възможност при пренасяне на кошерите да се нареждат един върху друг, а също може да служи за поставка при преглеждането на семей­ствата Капакът трябва да приляга плътно към плодника и най-добре е да бъде обкован отгоре с ламарина. На предната и задната му стена има по един вентилационен отвор, които служат и за отвеждане на образувалите се водни пари през зимния сезон. Отворите се замрежват с метална мрежа, за да не влизат   вътре   оси, чужди   пчели или пчелни неприятели.

При посочените размери кошерът Дадан-Блат заедно с плодника и магазина има почти кубична форма и отговаря твърде много на изискванията на пчелното семейство за правилното му развитие и поддър­жане на топлинния режим.

При по-неблагоприятни за пчеларство условия в някои страни и у нас е застъпен, но в малък размер и кошерът Дадан-Блат на 10 рамки.

Кошерът Дадан-Блат на 12 рамки се произвежда у нас сизвестни различия от описания по-горе. Този кошер е познат като по­добрен   Дадан-Блатов   кошер.   По-главните   му   измерения са следните.

  • На дъното му   има отвор с   размери 13,5/17 сми вентилационна мрежа, закована на горната страна на дъното. Отворът може да бъде и кръгъл с диаметър 17 см.   Този   отвор се   затваря   плътно с врата,закована на панти, когато не е необходима вентилация;
  • На плодника е   открит още един   вход (по-горе — в средата на предната стена) с отделна предвходна дъска.

Върху плодника вместо покривни дъсчици или обикновена възглавнична рамка е монтирана специална обръщателна възглавнична рамка, разделена на три отделения и приспособена за тъмна вентилация. На дъното на същата в двете странични отделения е опъната метална мрежа, която отгоре се покрива с дъсчици, когато вентилацията не е необходима. В средната част на възглавничната рамка се вмества специална дървена или направена от пластмаса комплектна хранилка-поилка. Тя може да се помества и в крайните отделения на възглавничната рамка. Трите отделения на рамката могат да се запълват възглавници от зебло със затоплящ материал.

Комплектната хранилка-поилка представлява продълговата четириъгълна кутия с дължина 440 мм, дълбочина 65 мм и вместимост 1400 см3.. Тя е разделена с две преградни дъсчици на три отделения. В крайните отделения се налива храната (евентуално в едното отделение-вода, а в другото сироп или сироп и кърмово тесто), а в средата има две коритца, съединени чрез три плитки пореза с край­ните отделения и три канала за преминаване на пчелите.

Кошерът-лежак на стандартна Дадан-Блатова рамка почти по нищо не се отличава от нормалния кошер Дадан-Блат по размери, с изключе­ние на дължината, която се определя от броя на рамките, дали са например 18, както най-често се правят у нас, или 20-24 рамки. Освен, това той няма магазин. Във връзка с това той дава по-добри възмож­ности за едновременно отглеждане или подслоняване на две семейства, на едно семейднво и отводка, за повече нуклеуси със запасви майки и пр. За плътното отделяне на семействата в него също така много удобно е за плътните преградни дъски да се направят фалцове на предната и задната му стена.

Подобно на подобрения 12-рамков Дадан-Блатов кошер ЦКС произвежда и подобрен 18-рамков лежак със същите изменения, а именно отвор на дъното, два допълнителни входа на лицевата стена на кошера и обръщателна възглавнчина рамка с хранилка-поилка с големи размери – в средно отделение.

В нашата страна разборните кошери са въведени в края на XIX век. От Западна Европа са били внесени следните системи кошери: Дадан-Блат, Лаянс, Джирзон, Хубер, Лангстрот и др. от всички модели и системи у нас най-широко разпространение има 12-рамковият кошер Дадан-Блат, а напоследък и многокорпусният.

Кошерите с полурамков магазин и двукорпусните се състоят от плодник и магазин. В плодника се поставят плодникови пити, върху които живее и се развива през цялата година пчелното семейство. Магазинът представлява втори корпус на кошера и се поставя върху плодника. В него се намират магазинните рамки,в които пчелите складират събрания мед. След приключване на последната пчелна паша магазините се свалят.

В двукорпусните кошери, ако между корпусите не е поставена
ханиманова решетка, майката може да снася яйца и семейството да
отглежда пилото и в горния корпус. При тези кошери вторият корпус изпълнява ролята на магазин, като размерите на корпусите са еднакви. Еднакви Са размерите и на рамките им. Магазинът и магазинните рамки на кошерите с полурамков магазин са приблизително два пъти по-малки от плодника и плодниковите рамки. С изключение на многокорпусните кошери всички останали имат стандартна даданблатова рамка. Многокорпусните кошери се отличават от останалите по броя и размерите на корпусите и на рамките си      .

Кошер система „Фарар “

Кошерът на Фарар се появява в момента, в който американският специалист Ц. Л. Фарар започва да използва магазините на Дадан-Блатовия кошер и като плодник.

Тъй като Фараровият кошер не е включен в БДС, у нас съществу­ват различни размери на ниските наставки и всички такива кошер се наричат фарарови. Много пчелари използват четири наставки за плодник и четири пет наставки за магазини, в зависимост от вида и силата на пашата и от технологията на пчеларстване.

Всяка наставка, без значение дали се използва като плодник или като магазин, има на предната си страна, под ръкохватката, кръгъл отвор с диаметър 25 мм. Ханемановата решетка, с размери на настав­ката, е стандартен дял от кошера.

По средата на горната повърхност на страничните стени на дъното и на всички наставки се по­ставят дървени тапи с диа­метър 8 мм и дължина 6-7 мм, а отдолу се пробиват дупки 0,9 мм. Тапите и лентите, с които се превързва кошерът, дават възможност за преместване на негови­те части при транспортира­не

У нас повечето пчела­ри използват оригиналните размери на Фарар: височи­на на наставката (корпус, магазин) 168,28 мм, дължина 508,825 мм, външна ширина 412,72 мм, зак­ръгляйки ги на 170, 504 и 412 мм.

Според тези размери на наставките, отчитайки стандартните разстояния за преминаване на пчелите, се получава рамка с външни размери 450×160 мм. Горната носеща летва на рамките е дебела 20 мм, с летвичка за армиране, с десет вертикални тела основа. Страничните летви с Хофманови разделители са с де­белина 9 мм, а долните две летвички са с размери 8×10 мм, между които има разстояние от 4 мм. Тази рамка има вътрешни размери 432×130 мм

Обичайно е новите неща винаги да са обект на инте­рес за научни изследвания и накрая – на селекция и прило­жение. Такъв е случаят и хронологията на създаването и усъвършенстването на пчелното жилище – кошера. Мисля, че пчеларите повече ще уважават кошера, пригоден към съвременния начин на пчеларство, ако се запознаят с трудностите при отглеждане на пчели в кошери с остаряла кон­струкция. В уводната част вече стана дума за първите срещи на човека с пчелите и откриването на естествените жилища, в които успешно са се развивали пчелните семейства. Човекът упорито е работил върху това, да използва максимално пчелните продукти. Това е успял да постигне, като създал конструкцията на кошера. Били са нужни много го­дини на упорит труд, докато човекът прибавил в пчеларска­та практика и наука някои нововъведения.

Съвременни кошери

 

Времето е изиграло своята роля и в пчеларската на­ука. Човекът е приспособил кошера и неговите елементи към по-рационалното им ползване и получаването на по-висока продукция.

Кошерът е оръдието на пчеларя, което му помага да отглежда пчелите и да ги използва за производство на мед и восък и за осигуряване или увеличаване на добивите от селскостопанските култури. Освен добрата паша и обшир­ните познания на пчеларя за живота на пчелата кошерът е съществен фактор за успешно пчеларстване.

Основните условия, на които трябва да отговаря добрият кошер, са:

  • Да осигурява на пчелите добра защита от външни
    неблагоприятни условия: студ,   топлина,   вятър,
    дъжд, пчели крадци, вредители и неприятели, прекомерна влага.
  • Да облекчава живота и работата на пчелите, за да могат лесно да поддържат чистота, да е проветрив, да има достатъчно пространство за движение на пчелите в кошера, за влитане и излитане от него.
  • Да бъде достатъчно просторен за допълнително
    развитие на пчелното семейство и с достатъчно рамки или корпуси за добро използване на пчелните паши.
  • Да е с проста конструкция и изработка, с възмож­но по-малко тегло, без нищо излишно, непотребно и безполезно за пчелите и пчеларя, да е удобен за тран­спорт и пренасяне.
  • Да е лек и удобен за работа с минимално обезпокояване на пчелите, повреждане на питите, да е удобен за работа на по-възрастни пчелари, жени и деца.
  • Да бъде възможно най-евтин.
  • Да отговаря на приетите стандарти, в които са
    включени и оптимално застъпени посочените характеристики.

Кошерът е добър, когато е изработен със стандартни размери и има такава конструкция, която осигурява естествените условия за развитие на пчелните семейства.

Познаването на общите стандартни мерки е задължително за всеки пчелар и производител на кошери.

В света съществуват около 100 типа кошери, но масовият интерес към съвременното пчеларство като профе­сия и хоби е откроил няколко типа, които се ползват с при­оритет.

Това са на първо място ЛАНСГРОТ-РУТ (ЛР), ДАДАН-БЛАТ (ДБ), АЖ, ФАРАР и др.

Трудно е да се твърди категорично, че някой от посочените типове кошери е най-добър поради различията в на­чин на пчеларстване, климатичните условия, пчелните паши, нивото на образование на пчеларите и други фактори.

Изборът на кошер в прогресивното пчеларство е един от най-важните въпроси не само за отделния пчелар професионалист или любител, но и за предприятията и институциите, които се занимават с развитието на пчеларст­вото или с изработката на кошери. Този въпрос е особено важен за начинаещия пчелар, който няма достатъчно поз­нания за различните методи на пчеларстване, за типовете и конструкциите на кошерите, за живота на пчелното се­мейство и редица други елементи. Още в началото се поя­вява желание да се сменят кошерите, защото в болшинст­вото случаи това, което е харесвало в началото, по-късно се оказва неудобно или непрактично. Смяната на кошера е много скъпо нещо и пчеларят трябва или да търпи съществуващите кошери, или да поеме материалните разходи, свързани със смяната им. Най-лоши са половинчатите ре­шения на един пчелин да се съберат кошери от най-различ­ни типове, с което пчеларството се затруднява много.

Практиката показва, че почти у всеки пчелар дреме изобретател, който рано или късно проявява желание да създаде свой кошер, по-добър от всички съществуващи до сега. Ако не това, то поне да преправи кошерите, които вече има, по свой вкус. Всичко това е капан, в който болшинството несъзнателно се хващат.

Малко пчелари използват докрай опита на поколения пчелари, съветници, учени и конструктори, не се опит­ват да открият това, което отдавна е открито, и не се въо­душевяват от това, което отдавна е отречено като непрак­тично.

За да се колебае по-малко при избора на кошери, пчеларят трябва да има предвид следното:

  • Да избира само стандартни изпробвани и разпространени типове кошери.
  • Да избягва остарялото схващане, че кошерите
    трябва да се изработват с колкото може по-дебели
    дъски.
  • Кошерите трябва да са направени от суха и лека
    дървесина, за предпочитане иглолистна (смърч, чам,
    бяла ела) или липа, по-рядко от топола и върба. Теж­ката дървесина трябва да се избягва, а в по-ново вре­ме се изработват образци от пластмаса, алуминие­ви сплави и други материали, но това са доста скъпи експерименти. Най-масова употреба и популярност
    имат кошерите тип ЛАНГСТРОТ-РУТ и ДАДАН-БЛАТ.

Добрите качества на този кошер ЛАНГСТРОТ-РУТ

  • всички корпуси са с еднакъв размер, както и рамки­
    те в тях;
  • развитието на семейството не е ограничено в едно или две тела;
  • обемът му се увеличава вертикално и това напом­ня естествените жилища на пчелите – хралупите в стъблата на дърветата;
  • конструкцията на кошера регулират температурния режим в посока на движението на пчелното кълбо и положението на храната;
  • пролетното развитие на семейството се стимули­ра с честа смяна на местата на корпусите;
  • по отношение на експлоатацията многокорпусният кошер е с неограничени възможности, удобен за всички условия на паша;

Недостатъците на кошера тип ЛР са:

  • изисква от пчеларя повече теоретични и практически знания;
  • защитата на резервната пита от молци е затруд­нена, защото в него много пъти се излюпва пило;
  • работата с корпуси е по-трудна от работата с
    полу-корпуси, особено за по-слаби физически лица, жени и деца.

Статистиката показва, че със семейства в кошери тип ЛР се постигат най-високи резултати.

Този тип кошери се препоръчва в съвременната ли­тература, а и нашите най-известни пчелари работят с този тип кошер.

Любителите, които приспособяват кошерите за отг­леждане на по-слаби пчелни семейства, използват още и преградна дъска. За ограничаване на движението на пчел­ната майка през корпусите на кошера се употребява разде­лителна решетка. Тя е практична като преграда между плодника и магазина.

Всички външни повърхности на кошера трябва да се защитят от атмосферни влияния, като се покрият с боя. Препоръчва се да се използват специални бои за дърво. Ако кошерите са изложени на слънце, трябва да се избере по-светъл цвят за защита на дървесината. Кошер ДАДАН-БЛАТ

Получил е наименованието си по имената на своя пропагандатор Шарл Дадан, американец от френски произ­ход, и на немския пчелар Блат.

Този тип кошер е съвременен и доста разпространен по света.

Положителните характеристики на този тип кошер са:

  • плодникът има достатъчно пространство за развитие на семейството;
  • с отделянето на магазина от плодника е облекчено производството на чистосортов мед.,
  • възможност за разширяване по време на паша с добавяне на повече корпуси;
  • с добавянето на корпуси се намалява възможност­та за поява на естествен нагон за роене;
  • с добавяне на полукорпуси през пролетта плодни­кът се охлажда по-малко в сравнение със случаите,
    когато това се прави с цели корпуси;

Недостатъците на кошера Дадан-Блат са:

  • плодникът е относително ограничен и не е удобен
    за ползване на помощна пчелна майка;
  • поради разликата в конструкцията рамките в
    плодника се различават от рамките в корпусите.

Когато семействата не са достатъчно силни и когато по време на паша дните са хладни, пчелните семейства не преминават на работа в магазина, дори и плодникът да е вече пълен с пило и мед, така че пашата не се използва в достатъчна степен.

Кошерът Дадан-Блат има редица предимства в срав­нение с някои други типове, но и недостатъци в сравнение с кошерите тип ЛР. Той представлява преход между стари­те и съвременните кошери тип ЛР.

Освен всички съставни части в кошера Дадан-Блат може да се използва преградна дъска и преградна решетка, както е описано за кошера ЛР.

поради различията в климатично отношение, а също така и с оглед на растително-географските различия в отделните райони се е наложило прилагането на различна техника на пчелоотглеждане. Това от своя страна е довело и до използуването на няколко системи кошери.

  1. Стандартен вертикален кошер с два различни размера на рамката: гнездова — 435/300 мм и магазинна — 435-145 мм външно. Този кошер е най-разпространен и отговаря почти напълно на кошера Дадан-Блат.
  2. Едностенен двукорпусен или многокорпусен кошер
    с два или повече еднакви по обем корпуси на 12 рамки с размери
    445/300 мм. На предната стена на всеки корпус има горна прелка с
    кръгла форма и диаметър 25 мм, покрита с капаче. Горната прелка се прави в средата на предната стена на 7 см под горния ръб на същата. От данните, които са получени досега, се вижда, че добивите при равни други условия в сравнение с обикновения стандартен кошер са значи­телно по-високи.
  3. 3. Многокорпусен кошер с по 9 рамки в корпус и по-малък
    размер на рамката — 435/230 мм. При тази рамка дълбочината на кор­пуса е 269 мм. к
  4. Кошер – лежак на стандартна рамка 435/300 мм, с обем от 16 до 24 рамки, без магазинна надставка. Рамките може да бъдат обик­новени, т.е. ниски и широки, или, обратно,   тесни и високи
  5. Двустенен кошер с гнездо, което побира 14 рамки с размер 435/300 мм и магазин с размер 434/145 мм.

Както при кошера Дадан-Блат, така и за всички изброени кошери характерно е това, че при прегледите те се отварят отгоре и това позволява лесно преглеждане и изваждане на всяка рамка. Освен това при тях най-често прелките са отпред, т. е. със студено разполо­жение на рамките. При странична прелка, което е много често при кошерите-лежаци, разположението на рамките е топло.

По-известни системи кошери в другите страни са следните:

Кошер на Рут – вертикален, видоизменение на кошера, на Лангстрот от 1851 г. и поради това повече познат под името Лангстрот- Рут, с 10 рамки 448/232 мм. Рамките на плодника и магазина са еднакви по размер. Удобен за многокорпусно отглеждане на пчелите.

Кошер на Цандер – вертикален, с 10 рамки, еднакви по раз­мер в плодника и магазина — 400/200 мм вътрешно.

Кошер на Дзирзон – вертикален. Характерно за този кошер е това, че е триетажен, с по 10—12 рамки с размер 450/180 мм. Отваря се отзад и има топло разположение на рамките. Разпространен главно в Средна Европа (Германия), където е застъпена и павилионната система на пчеларство. Предвид на това, че се отваря отзад, а не отгоре, пре­глеждането на семейството е затруднено.

Кошер на Лаянс – лежащ на тясна и висока рамка с размер 410/330 мм и обем 20 рамки.

Споменатите кошери се срещат и у нас, но поединично.

Спомагателни кошери. Освен разгледания 12-рамков Дадан-Блатов кошер и кошера-лежак на 18 или повече рамки твърде удобен като временно пчелно жилище е 7-рамковият спомагателен кошер (фиг. 38). Той може да бъде използуван за вместване и за временно развитие на естествени роеве или отводки, за пренасяне на пчелни роеве, като оплодно кошерче и пр. Той се прави обикновено от късометражен материал с дебелина на дъските, не повече от 3,5 см.

Вътрешните размери на 7-рамковия кошер с нормална Дадан-Блатова рамка са следните: дължина 450 мм, ширина 227 мм и дълбочина 330 мм. Той се прави без магазин. По останалото устройство спомагателният 7-рамков кошер не се отличава съществено от обикновения Дадан-Блатов кошер.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню