Състав на пчелното семейство

Една от най-характерните особености на медоносната пчела е за­дружният й живот в семейства, числеността на които до голяма сте­пен зависи както от условията, при които е поставено да се развива се­мейството, така и от годишния сезон.

Независимо от количествения състав семейството на медоносната пчела се различава и качествено с това, че е съставено от различни по устройството си и с различни функции индивиди. Нормално всяко се­мейство се състои от една майка и много хиляди п ч е л и-р а б о т -н и ч к и. През пролетта и лятото по време на размножителния период в него се появяват и неголям брой търтеи

Полиморфизмът при медоносната пчела е възникнал с разделянето на функциите между отделните членове в семейството, което е довело до по-съвършено изпълнение на работата в семейството, до повишаване значението на пчелното семейство като биологична единица и до загуб­ване способността на съставящите го единици-към самостоятелен живот.

Пчелна майка. Майката е единствената женска пчела в семейството с напълно развити органи за размножение. В сравнение с майките при други насекоми, включително родствените на медоносната пчела, като осите, земните пчели и др., при които майките са цялостно раз­вити като женски индивиди, пчелната майка е развита непълно. При нея редица свойствени за тази форма дейности, а именно строителната дей­ност, инстинктът за отглеждане на потомството, защитата на гнездото, събиране на храната и др. са изчезнали. В замяна на това половата дей­ност, т. е. снасянето на яйца, е силно развита. Това преустройство у майката е довело и до дълбоки изменения в нейния морфологичен и анатомичен строеж

Тялото на майката, както и на останалите форми в пчелното семейство (търтеите и пчелите-работннчки) е съставено от отделни член­чета, които са групирани в три дяла — глава, гърди и коремче. На главата се намират очите, пипалата и устните органи. Гърдите са съставени от три членчета. Отстрани на второто и третото членче са прикрепени две двойки ципести криле, а към долната странична част на трите гръдни членчета — по една двойка начленени крака. Третият дял на тялото е коремчето. В коремната кухина в областта на последните двекоремни членчета е поместен жилещият апарат. Всички членчета свързани помежду си и последното действува като едно цяло.

Майката има дълго стройно тя­ло, което достига на дължина до 30 мм. Теглото на майката варира при отделните индивиди, а също и в зависимост от това, дали е още неоплодена, или е оплодена. При неоплодените майки то е между 170 и 220 мг, а при оплодените-от 180 до 325 мг.Главата е   здрава хитинизирана   кутийка,   отпред   на която се намира устният отвор. Пипа­лата   са една двойка   и са прикрепени към лицевата част на главата. В основата им се   намират мускули, които те могат   да   се движат   в различни   посоки. Пипалата на   майката   са   съставени   от   12 членчета. По тях   са разположени   множество нежни   сетивни   власинки   и   голям брой чувствителни пори. Те са главните   органи за   осезание и обоняние.

Майката има 3 прости очи, които   са разположени   на челната част на главата, и 2 сложни, разположени отстрани   на главата.

Простите, или единичните очи са устроени на принципа на фотографическата камера и приличат на окото на човека. Всяко просто око е съставено от една хитинова леща, или роговица, обкръжена отстрани с пигментни клетки. Под лещата се намират зрителни чув­ствителни клетки, краищата на които преминават в нервни влакна, свързани с мозъка (надглътъчния ганглий). Светлинните лъчи попадат върху роговицата и чрез нея се предават и възприемат от зрителните клетки.

Сложните очи са съставени от по 5000 фасетки всяко. Всяка фасетка има тясна продълговата форма, по-широка отпред и постепенно стесняваща се назад, ограничена от съседните фасетки с изолиращ пигментен слой. Отпред фасетката е снабдена с леща, след която следва кристаличен конус и кристалична пръчица, наречена рабдом. Кристаличната пръчица е обкръжена с 8-9 дълги зрителни клетки. От всяка зри­телна клетка излиза нерв, който образува нервно влакно. В сложното око всяка фасетка функционира самостоятелно. Понеже фасетките са изолирани една от друга с пигментни клетки, зрителният нерв възприема само лъчите, които попадат в средата на лещата и кристаличния конус, а страничните се задържат. По такъв начин в зрителния стълб попадат само части от образа на предмета, а не цялото изображение; следова­телно в сложното око изображението на целия предмет се образува от наслагването на отделните му части. Такова зрение се нарича   мозаично.

Устните органи, с помощта на които пчелата приема храната, са разположени около глътката, на долния край на главата, и се състоят-от следните четири части: горна устна, горни челюсти (дъвкала), долни, челюсти и долна устна. От тези части горната устна не е свързана тясно с храненето при пчелата. Горните челюсти представляват две здрави, едночленни и къси лопатки, които чрез мускули са съчленени с главата. Те се движат в хоризонтална посока една срещу друга и са най-силно развити при майката. На края им има зъбци, с които майките при излюпването си прегризват отвор на стените на килийките, в които са отгледани. Долните челюсти и долната устна заедно образуват хоботчето,. което у майката е късо и достига на дължина от 3 до 5 мм.

Гърдите са средният дял от тялото и са съставени от 3 същински гръдни членчета: преднегръд, среднегръд и заднегръд. В състава на гърдите при пчелите влиза и първото коремно членче, което служи: като връзка между гърдите и коремчето. Гръдните членчета са плътно свързани едно с друго и трудно се разграничават. Преднегръдът е най-слабо развит и към него са прикрепени една двойка крака. Среднегръдът е най-силно развитата части към него са прикрепени първата двойка криле и втората двойка крака. Към заднегръда са прикрепени втората двойка криле и третата двойка крака. Нокътчетата на последното стъ­пално членче на задните крака на майката я улесняват при снасянето на яйцата; без нокътчетата на двата крака майката изобщо не е в състоя­ние да снася яйца.

Майката, както и останалите форми в пчелното семейство, има че­тири тънки и прозрачни криле. Предните криле са по-големи и в спо­койно състояние припокриват задните. Крилете са осеяни с редки малки космици и са пронизани от хитинови жилки, които излизат от основата на крилото. Жилките придават здравина на крилото и биват надлъжни и напречни, като при пресичането си образуват крилните клетки. При майката крилете видимо   изглеждат   по-малки, тъй като коремчето й е дълго и те не достигат до края му. При остаряване на майките или по други причини те се повреждат — окъсват се или се нащърбват по периферията и пр. По този признак най-често може да съдим за възраст­та на майката и необходимостта да бъде сменена, ако пчелите сами не сторят това.

Коремчето на майката е удължено и има повече или по-малко изразена конусовидна форма. То е съставено от 6 членчета и както при останалите форми е образувано от 2 полупръстенчета (тергит и стернит), които от двете страни са съединени помежду си с тънки хитинени ципици. Освен това отделните членчета се съединяват едно с друго със също такива тънки хитинени ципици така, че всяко предидущо членче припокрива отчасти следващото. Този начин на свързване на тръбната и коремната част на членчетата и на отделните членчета помежду им дава възможност на коремчето да се разширява и удължава. В коремчето се намират по-голямата част от вътрешните органи и системи. Жилото на майката, с което завършва жилещият апарат има форма, подобна на сърп.

Във всяко нормално семейство има само една майка и това правило се спазва много строго, тъй като майките са настроени враждебно една към друга. Само известно време, когато за сменяването на старата майка пчелите в присъствието й сами си отглеждат нова (така наречена „тиха” смяна на майката), в семейството може да има две майки — старата и новата, още неоплодена. Причината за „тихата” смяна се дължи на някои недостатъци на старата майка, намалена плодовитост и пр., забелязани от самите пчели. Наблюдавани са и случаи на мирно съжи­телство на две майки, които даже едновременно снасят яйца, но обик­новено само за кратко време. При наличност на две майки те по пра­вило встъпват в бой помежду си, който завършва със смъртта на едната от тях. При кавказките пчели и изобщо при южните пчели от това правило често се наблюдават изключения.

Многобройните опити, които отделни пчелари са правили за създаване на семей­ства с повече майки, в повечето случаи са завършвали безуспешно или само с временен успех. По-дълговременното съжителство надве или повече майки е било осъществено само през зимния период. Този въпрос е обаче много важен за практиката и е необходимо в селекционната работа да се обръща внимание на това качество и да се намерят начини за преодоляване на враждебността на майките една спрямо друга.

Според Тюлпанова и Хенрих при наличност на 2 майки и бой между тях, ако те са неоплодени, загива нападнатата майка. Боят между оплодени майки обаче не винаги завършва със смъртта на ед­ната от тях. Безрезултатни са схватките най-често при майки на 2—3-годишна възраст. Боят в този случай затихва и ако не им се дава въз­можност те да се унищожат, може да се наблюдава, че в началото те често се нахвърлят една срещу друга, но постепенно интервалите между схватките се увеличават и в края на краищата враждебността се прекра­тява. Това се обяснява с уеднаквяването или приспособяването по ми­ризмата. При младите майки това приспособяване настъпва по-късно, отколкото при старите майки.

Това се вижда и от изследванията на Хенрих, според който от­немането на майката от пчелното семейство се отразява неблагоприятно върху дейността на пчелното семейство вън от кошера и вътре в него, а именно интензивността на летежа намалява със 77,4%, натоварването на медовата гушка – с 62%, броят на завръщащите се с прашец пчели – със 73,2%, теглото на донасяния прашец – с 50%, теглото на семей­ството – с 81,3% и бързината на изграждането на питите – със 73,1% в сравнение с контролните семейства.

Главната функция на майката в пчелното семейство е снасянето на яйца. Без майка то не може да просъществува дълго време, тъй като ако прекъсне снасянето на яйца, семейството загива за късо време. Дори само временното отсъствие на майката внася силно безпокойство в пчелното семейство. Нормалната жизнена дейност на семейството, ко­гато остане без майка, се нарушава, работната енергия на пчелите се понижава и това се отразява отрицателно върху медосбора, изгражда­нето на питите, опазването   на жилището и пр.

При настъпването на главната беритба се допуска отнемане на майката за известно време с цел да се освободят от работа в семейството и включат в беритба повече пчели. Това важи обаче главно за семействата с майки-помощници и се отнася до отнемането на   последните.

Указание, че семейството е без майка, е липсата на яйца и личинки в сезоните, през които нормално трябва да има такива. Залагането на майчини килийки (маточници) извън сезона на роенето може също да послужи като указание, че семейството е останало без майка. Пчелите на осиротелите семейства са недеятелни, престават да работят, пълзят дълго време около входа (прелката), по стените, вътре в кошера и на­страна от питите. Те пускат лесно чужди пчели в своя кошер, а също така често напускат жилището си, като се запасяват с храна. При леко почукване по кошера пчелите на осиротялото семейство издават непро­дължителен и неравномерен шум. При отваряне на кошера те се движат в безпорядък и много от тях са с вдигнати нагоре коремчета. Връщащите се в кошера пчели на такива семейства обикновено не носят прашец, както при нормалните семейства. При търтеевите семейства обаче (когато пчелите-работнички започват да снасят яйца) пчелите но­сят прашец, с който хранят търтеевото пило.

През зимния период пчелното семейство може да оцелее и без майка, но загива през пролетта, ако не му се помогне своевременно, като му се даде   оплодена майка.

Ако поради лошо време или вследствие на недостатъци младата майка няма възможност да се съеши с търтей (в резултат на което не може да стане оплождане или оплождането не е било пълно), както и при изчерпване на запасите от сперматозоиди (при по-старите майки), тя се превръща в търтовка. Разпознаването на търтовките-майки външно е много трудно или невъзможно, но разликата проличава, след като пче­лите започнат да запечатват килийките, в които са отгледани техните ли­чинки. Тъй като от снасяните в търтеевите килийки яйца се развиват само търтей, а работническите килийки, в които са отглеждани личин­ките, са малки за отглеждане на търтей (търтовките – майки снасят яйцата си и в търтееви, и в работнически килийки), пчелите надграждат работническите килийки и ги запечатват с изпъкнали сводести капачета. Такова пило се нарича гърбаво. Получените търтей са дребни и не­годни за оплождане.

През пролетта може да се превърнат в търтовки и младите майки, отгледани през предната година. Причините за това може да бъдат:

  • Повреждане на семеприемника от притискане на майката при невнимателно отна­сяне с нея при прегледите.
  • От силно охлаждане или под влияние на други силни въздействия.
  • Вследствие на сплитане на сперматозоидите в семеприемника, от което каналчето му може да се запуши и майката да снася само неоплодени яйца.   Независимо от   причинататакива майки трябва да се отстранят своевременно и да се подменят с нормални.

По начина на снасянето на яйцата също може да се съди дали в семейството има майка или не. Когато яйцата са снесени в безпорядък и в търтееви, и в работнически килийки (не подред във всяка килийка, а през няколко, по повече яйца в една килийка, и то не винаги по дъното, а по стените на килийките или в килийките с прашец), това показва, че в семейството има търтовка-майка или че то е осиротяло и в него са се появили пчели-търтовки, които снасят само неоплодени яйца. Понякога младите и енергични майки при недостатъчно подготвени непо­чистени за снасяне на яйца килийки снасят и по две-три яйца в килийка, но това обикновено е само на първо време.

Пчелната майка живее 3-4 години, но някои живеят и до 5 години. Те обаче са много продуктивни само през първите две години от живота си. Затова майките трябва да се сменяват редовно, обикновено след като минат две години от излюпването им. Изключение може да се направи при много високопродуктивните майки и при тези, които се оставят за племенна работа.

При внезапно загубване на майката пчелите си отглеждат нова майка, ако в питите има яйца или личинки. При това нова майка те могат да отгледат и от по-стари личинки, т. е. такива, които вече получават по-долнокачествена храна, приготвена от мед и прашец, а не „млечице” от специалните „млечни” жлези на пчелите-кърмачки. Получените в такива случаи майки не са пълноценни – те обикновено са дребни, живеят по-малко време, имат по-малък брой яйчни тръбици за образуване на яй­цата и затова са по-слабо продуктивни. Понякога (когато са заложени върху твърде стари личинки) те имат някои от признаците на пчелите-работнички, а именно восъчни огледалца, кошнички на задните крака за натрупване на цветния прашец и пр,

Във връзка с едностранната си дейност майката през целия си живот напуска своето жилище и пчелното си семейство само в изклю­чителни случаи, когато излита за съешаване, което се извършва във въздуха, за ориентиране преди съешаването и при роенето, когато ста­рата майка (при роевете-първаци) и част от пчелите изоставят старото си гнездо и отиват да се настанят в ново.

Инстинктивно долавят това и се стремят да я запазят и когато например семейството е застрашено от глад, пчелната майка е последният член в него, който умира от глад; от последната жива, но умираща пчела тя получава последната капка мед.

Функцията на пчелната майка не се ограничава само със снасянето на яйцата. Между майката и пчелите – работнички съществува взаимна връзка, която се осъществява чрез отделяне от тялото на майката на специално вещество, наречено “маточно вещество”. За отделянето на това вещество пръв е направил съобщение още в 1910 г. харковският пчелар Г. Л. Кондратенко.

Специални изследвания върху този въпрос е пра­вил й английският изследовател С. Бътлер, резултатите от които са докладвани пред Международния конгрес по пчеларство през 1954 г. в Копенхаген. Според изследванията на Бътлер това вещество се отделя от цялата повърхност на тя тото на майката и постоян­но се разпространява в пчелното семейство. Пчелите получават това вещество в доста­тъчно количество от майката, като влизат в контакт с нея било чрез облизване, било чрез докосване с пипалата.

На Международния конгрес по пчеларство в Рим през 1958 г. Бътлер съобщил, че това вещество (от някои автори приемано за ектохормон) се отделя от горночелюстните жлези на майката и се разпространява по тялото й, когато тя се почиства. Отделянето на маточ­ното вещество е във връзка с активността на яйчниците, но отделянето му не е свързано непременно със снасяне на яйца. Той съобщил също, че макар и в незначително количество, то се образува и в жлезите на физиологическите (снасящите яйца) пчели-търтовки и от майчините ли­чинки в маточниците. Според по-старо съобщение на същия автор от 1954 г. маточното вещество, отделяно от неоплодените и оплодените майки, е различно, по което пчелите могат да отличат едните от другите.

Изследванията на Verheijen-Voogd показват, че маточното вещество не се поглъща от пчелите-работнички, а полепва по устните им части и се предава от пчела на пчела. При умрелите майки то играе същата роля дори в продължение на 3 години, след като загинат, ако са били оплодени. Тази роля се изразява в задържане развитието на размножителните органи на пчелите-работнички, когато в семейството има майка и, обратно, те се развиват, когато пчелите не приемат маточно вещество. В един опит това развитие е започнало 5 дни след отстраняването на майката. Яйчниците са се развили и при по-стари пчели (до 35-дневна възраст).

Кондратенко е установил, че без обединителната миризма на маточното вещество съществуването на пчелното семейство е немислимо и на него той отдава най-разнооб­разно значение за живота на семейството. С наличността на маточното вещество Бътлер обяснява способността на пчелите да усещат присъствието на майката в семейството и бързо да реагират при загиването или отнемането й, като.залагат маточници.

Както бе посочено и по-горе, оплодената пчелна майка снася два вида яйца: оплодени и неоплодени. От това правило се наблюдават и изключения. Пчеларят В. К. Горбачев и други пчелари са наблюдавали, макар   и   рядко,   пчелни майки, при които   от снасяните в търтееви килийки   яйца са   се развивали само   пчели-работнички, т. е. че тези майки са снасяли само   оплодени   яйца. Той   смята, че това свойство е вродено и се предава по наследство, но не се унаследява от цялото потомство.

За практиката закрепването на тази особеност ще има голямо зна­чение, което може да се изрази в следното: 1. Ще улесни значително труда на пчеларя в борбата с търтеите; 2. Ще се намали процентът на бракуваните пити; 3. Ще стане възможно използуването на восъчни ос­нови с по-големи килийки, респективно произвеждането на по-едри и по-продуктивни пчели. Характерното в този случай е това, че при запечатването на търтеевите килийки с работнически личинки капачето е било плоско, както   капачетата   на   работническите   килийки с работнически личинки.

Търтеи. Търтеите са мъжките полови форми на медоносната пчела. Главата им е силно закръглена. Пипалата на търтеите са съста­вени от 13 членчета. От устните органи горните им челюсти са най-слабо развити в сравнение с тези на майката и пчелите-работнички. С тях при излюпването си те разкъсват капачетата, с които са запечатани килийките им. При търтеите най-добре развити са сложните очи, всяко от които е съставено от 6000-8000 фасетки. Членчетата на коремчето са 7. На дължина търтеите достигат до 17 мм и тежат   средно 250 мг.

Търтеите имат важна функция в предаването на наследствените качества и поради това, когато се допуска отглеждане на търтеи, това трябва да става само във високопродуктивните и с други ценни сто­пански качества пчелни семейства.

В нормалните пчелни семейства търтеите се срещат само по време на размножителния период — пролетта и лятото. Докато има беритба, те са желани и получават храна от пчелите (според Orosi Ра1 само мед, но не и пчелно млечице) или сами вземат мед от още незапечатаните килийки. С приключване на този период и с намаляване на беритбата броят им започва силно да намалява, а след това те съвсем из­чезват. Пчелите престават да се грижат за тях и ги изпъждат вън от жилището си. В осиротелите семейства и когато се подготвя самосменяване на майката, търтеите се запазват и през есента и зимата. В райони с топъл климат и благоприятни условия за пчеларството тър­теите са постоянни обитатели в кошера. Така например на о. Мадагас­кар търтеите се запазват през цялата година и пчелите ги хранят добре.

Търтеите имат строго определена функция в пчелното семейство – да оплождат пчелните майки. Търтеите, произлезли от яйца на пчели-търтовки, не са способни да оплождат майките, тъй като не достигат до нормална полова зрелост. Това се дължи на лошото хранене на личин­ките и на самите тях в семействата с пчели-търтовки. Като изключение в литературата се посочват и обратни случаи. Търтеите живеят средно 55 дни След като се излюпят, търтеите остават известно време вътре в кошера, а първите полети вън от него извършват 4-15 дни, или средно 7-8 дни след излюпването си. Установено е, че сперматозоидите преми­нават от семенниците в семенните мехурчета към 7-8-дневна възраст на търтея, но това не означава още, че търтеят е достигнал полова зрезиологично узряване, което улеснява бързото свиване на коремчето, из­хвърляне на съвъкупителния орган и на сперматозоидите и слизестата маса. Половата зрелост на търтеите настъпва обикновено към 12-ия ден. За настъпването на половото узряване и пригодността на търтеите за съешаване голямо значение имат облитанията. Редовните облитания уско­ряват узряването и повишават половата им активност. При такива условия половата зрелост може да настъпи с няколко дни по-рано – от 8 до 12-дневна възраст.

В едно пчелно семейство има средно 400-500 търтея, т. е. около 1% от пчелите в семейството, но този брой варира в известна степен в зависимост от възрастта на майката, от качеството на питите и от расата.

Значителният брой търтеи през размножителния период може да се обясни с необходимостта да се осигури оплождането на майките, което се извършва във въздуха, където майките са изложени на по-го­лям или по-малък риск. В семейства с по-стари майки търтеите са ви­наги повече. При степната пчела, разпространена в областта на Люнебург в Германия, през време на размножителния период може да се на-броят по няколко хиляди търтея. Неограниченото размножаване на тър­теите в семейството има за следствие намаляването на добивите на мед. Установено е, противно на някои твърдения, че присъствието на търтеите не се отразява благоприятно върху медосбора и затова не е необходимо да има търтеи във всяко семейство. Смята се, че е достатъчно в пче­лин с около 40 семейства да има само 1—2 пчелни семейства, в които размножаването на търтеите да не се ограничава. Трябва да се има предвид обаче, че в случая най-добре е да се спазва правилото по-малко, на по-добре отгледани търтеи, тъй като 3000 недохранени търтея в кошера са по-малко ценни от 300 добре развити и силни.

Търтеите са безпомощни и напълно зависят от пчелите. Те пре­карват по-голямата част от времето в пчелното жилище и излизат вън от него през по-топлите часове на деня, например между 14 и 16 часа, когато и относителната влажност на въздуха е ниска. С приключване на беритбата и застудяване на времето пчелите ги изтикват по крайните пити, в ъглите и дъното на кошера, далеч от хранителните запаси и пи­лото, където умират от глад, а излезлите вън от кошера не се допускат да влязат обратно или пчелите ги убиват. Много често пчелите сами ги изпъждат извън, и то с голямо ожесточение. Присъствието на търтеи в кошера през късна есен и ранна пролет е най-често признак за осиротяване на семейството. Наблюдавано е, че презимувалите търтеи са в състояние да осеменяват майките на следната пролет, за което се вади заключение по това, че сперматозоидите им се запазват жизнеспособни. При полетите, които извършват търтеите, не винаги се завръщат в своя кошер, а често влизат в съседните кошери. Те могат да прелетят и в други пчелини, които се намират понякога на значително разстояние. Общо взето обаче, те са привързани към кошера, в който са били отгледани.

Между пчеларите твърде разпространено е твърдението, че освен за оплождане на майките търтеите в пчелното семейство са полезни и в друго отношение, например за топлене на пилото. Напоследък въз основа на изследванията на немските учени д-р Гьосвалд и Клофт бе разпространено мнението, че търтеите участвуват и в преработката на нектара в мед. От опитите, които горните учени са извършили с радио-фосфорен изотоп, е било установено предаване или обмяна на храната между пчелите-работнички и търтеите, от което се идва до извода, че щом търтеите участвуват в предаването на храната, имат дял и в преработката на нектара в мед. Това твърдение обаче е лишено от здрава основа, тъй като преработването на нектара в мед става под действието на секретите на глътъчната жлеза, а такава жлеза имат само пчелите – работнички, не и търтеите.

Колкото за топлене на пилото, не е изключено търтеите да имат някакво участие, но техният дял в тази работа сигурно е нищожен, тъй като по времето, когато търтеите се появяват в пчелните семейства, въпросът за топлината в гнездото не играе толкова голяма роля, както в ранна пролет. Времето тогава е доста постоянно, а освен това броят на търтеите в пчелното семейство е толкова малък, че те не могат да окажат забележимо въздействие.

Пчели-работнички. Пчелите-работнички са недоразвити в полово отношение женски пчели, но са най-многобройният и постоянен елемент в пчелното семейство.

Работничките са   по-дребни   от майката   и търтеите и на дължина достигат до 12—14 мм. Отделната пчела тежи около 100 мг при празна медова гушка, или 10 000   пчели   без товар тежат около 1 кг.

Главата на пчелите-работнички има триъгълна форма. Пипалата са съставени от 12 членчета с по 6000 чувствителни пори и множество нежни сетивни власинки на всяко пипало.

С устните си   органи пчелата приема както твърда (цветен прашец), така и течна (нектар и други сладки течности) храна. С устните си органи пчелата изгражда и во­съчните пити. Горните им   челюсти са добре развити и с тях те прегризват капачетата на килийките при излюпването си и изтъняват отвън майчините килийки, за да улеснят из­лизането   на   майките   от тях. С горните челюсти   пчелите изгризват питите, когато това се налага,   стриват храната   (цветния прашец), оформят   килийките с восъчните пластинки, изхвърлят сметта, улавят и изнасят умрелите пчели навън, защищават   гнездото от врагове и др. Долните челюсти предста­вляват две начленени, гъвкави и меки пла­стинки, саблевидно разширени в горната си част,   със слабо   развити челюстни пипала. Долната устна е съставена от няколко член­чета, от   които   най-силно развито е езичето. Езичето представлява   дълъг гъвкав израстък, който е покрит с много власинки и завършва с кръгла разширена част, наречена лъжичка. В ос-новатаТна езичето, от горната му страна, се намира тясно и продълговато жлебче, а зад жлебчето — 22 до 27 вкусови органа. От двете страни на езичето се намират двете долноустни пипала.

Долните челюсти и долната устна са свързани помежду си и дей­ствуват като едно цяло по такъв начин, че външните пластинки на дол­ните челюсти и долноустните пипала образуват една тръбичка, по която нектарът се отвежда-до глътката. Когато пчелата мушне изпънатото си хоботче в цвета, ако нектарът е в по-голя­мо количество, хоботчето се потапя в теч­ността, а след това с бързи движения на езичето назад и на­пред течността навли­за в тръбичката и о ттам пчелата я всмук­ва така, както ние смучим течности с помощта на сламка. При всмукването на нектара взема уча­стие и самата глътка, която действува като помпа. Ако нектарът е малко, той се об­лизва с края на ези­чето, а течността по силата на капилярността се придвижва нагоре по каналчето на езичето и след то­ва се всмуква от глът­ката. Когато храната е   твърда (например

при подхранване със захар или кърмова маса – питки, приготвени от захар на пудра и мед), най-напред пчелите я разтварят със слюнка и вода и след това я изсмукват с хоботчето си. Зиме и твърде рано напролет кърмовата маса се приема, като се разтваря само със слюнка.

При работничките хоботчето е по-дълго, отколкото при майката н търтеите, които не събират нектар. Дължината на хоботчето при работ­ничките е между 6 и 7 мм. Събирателната способност на медоносната пчела зависи до голяма степен от дължината на хоботчето и затова пчели с по-дълъг хобот са по-продуктивни.

Сложните очи на работничките са съставени от по 4000-5000 фасетки    и имат същото устройство, както очите на пчелната майка.

Краката на пчелите-работнички освен за опора на тялото и за дви­жение служат и като органи за събиране на прашец. С тях тя си помага при строежа на гнездото и при почистване на тялото.

Всеки крак се състои от следните части: бедрена главичка, бедрено пръстенче, бедро, пищял и стъпало; последното от своя страна е съставено от 5 членчета. Като органи за опора, краката придават устойчивост на тялото. Те са насочени напред, настрани и назад, а не са изправени. При движение пчелата повдига едновременно три от краката си, а с останалите три се опира до повърхността, по която се движи, като с това създава устойчива опора на тялото. На последното стъпално членче се намират 2 нокътчета, а меж­ду тях – лепкава възглавничка, което дава възможност на пчелата да се дви­жи и по съвършено гладки и вертикал­ни повърхности. Когато пчелата каца на грапава или власеста повърхност, нокътчетата се забиват и тя не може
да се освободи, започва да се движи на разни страни, за да се освободи, издава шум и привлича други пчели. В такъв случай ужилванията са по-чести.

Като органи за събиране на цве­тен прашец краката имат много голямо значение. При прелитането от цвят на цвят прашецът от цветовете се полепва и набива навсякъде между космиците по тялото, по пипалата и по очите. Пчелата прибира този прашец именно с помощта на краката си, които имат специални приспособления за тази цел.

Предните крака са по-къси, но по-подвижни от останалите. На първото стъпално членче на тези крака се намират къси и здрави космици, които образуват четчица за почистване на прашеца, полепнал по очите. На пищя­ла на същите крака по външния край се намират разклонени космици, с кои­то се събира прашецът от предните части на тялото. Те служат и за почи­стване на устните органи. На първото стъпално членче има полукръгла изрез­ка с четинки, която е припокрита с един израстък на пищяла по такъв на­чин, че се образува кръгъл отвор. В този отвор пчелата вмъква пипа­лото и с движение на крака го почиства. Събраният цветен прашец с по­мощта на предните крака се предава и се натрупва в така наречените кошнички на задните крака.

На края на пищяла на средните крака се намира игловиден израстък (шпора), с помощта на който прашецът, натрупан по задните крака, се разтоварва в килийките. Предполага се, че освен това той служи за опора при движението и за почистване на крилете, тъй като се среща и у майката, и у търтеите, които не събират прашец.

Задните крака са по-сложно устроени и имат редица приспособления за пренасяне на събрания прашец от цветовете в кошера. Такива приспособления имат само работничките. Най-важно от тях е така наречената кошничка, която представлява вдлъбнатина на външната страна на пищяла, заобиколена от къси космици. В тази вдлъбнатина цветния прашец се натрупва във форма­та на малки клъбца. На вътреш­ната част на първото стъпално членче,   така   наречената   пета, което е   силно   разширено,   се намират няколко   реда   твърди четинки,   образуващи   четчица, с която пчелата почиства тяло­то   си   от   полепналия прашец. Когато четчицата на единия крак се напълни   с прашец,   пчелата го слага в кошничката   на дру­гия крак (от левия в десния и   обратно). Самите клъбца от пра­шец се формират с така нарече­ното гребенче, което се намира на мястото на съчленяването на пищяла   с   петата   на   задните крака; то е съставено от група твърди и къси четинки. На задните стъпала се намират   гъсти космици, с които, пчелата поема восъчните   пластинки   от   восъкоотделителните   жлези,   респективно   от восъчните огледалца на коремчето, при градежа на питите.

Крилете на пчелите-работнички са устроени също както и на останалите форми. Когато пчелата е в спокойно   състояние, крилете   са при­брани плътно   по   дължината на тялото й. Това позволява на пчелата да в.лиза в килийките на питите. При летене крилете се изправят, като   предните   и задните се съединяват   в   една хоризонтална плоскост. Сцеплението на крилете
става възможно чрез   една гънка – на задния край на предните криле и един ред   кукички по предния край   на   задните криле. Гънката на предните криле е обърната на­долу,   а   кукичките –   нагоре   и това позволява крилете да се свържат в една плоскост. Крилете са без   мускули и   се движат от мускулите на гърдите, които   задвижват крилете във вертикална посока нагоре и надолу. Движенията на крилете при полет достигат до 260 в секунда.

Коремчето на пчелите-работнички е съставено от 6 членчета и
има овална, яйцевидна форма.                                                       Коремчето се свързва с гръдния дял на тялото с тънко стълбче, което е образувано от срастването на първото и второто коремно членче. Това, както и еластичното свързване на отделните части на всяко членче и на членчетата помежду им, осигурява голяма подвижност на пчелата. В коремната кухина на пчелата се намират изцяло или по-голямата част от храносмилателната, кръвонос­ната, дихателната, нервната, половата и други системи, мастното тяло, а също и восъкоотделителните жлези, жилещият апарат и мирисната жлеза.

Вследствие на недоразвитата им полова система пчелите-работнички не вземат участие в запазването и поддържането на вида.

При осиротяване на семейството и при липса на млади личинки за отглеждане на нова майка обаче някои от пчелите-работнички консумират сами „млечицето”, което те произвеждали при нормални условия с него отхранват личинките и започват да снасят яйца. От тези яйца, които са положени обикновено по стените на килийките по няколко и са неравномерно разпилени по питата, както бе вече изтъкнато, се отглеждат и излюпват само търтеи. Броят на тези пчели се колебае твърде много, като може да достигне дори до 85% от броя на пчелите в семейството. През живота си една пчела-търтовка снася до 32 яйца. В литературата е възприето пчелите-търтовки, в които са образувани вече яйца, но още не снасят яйца, да се наричат анатомически търтовки, а същите, след като започнат да снасят яйца, — физиологически търтовки.

За първи път това е било установено през 1905 г. от руския учен Кожевников, който е доказал, че при загубване на майката и при -отсъствието й за по-дълго време в пчелното семейство се появяват пчели-търтовки с развити яйчни тръбици. През 1925 и 1926 г. в Тулската опитна пчеларска станция Перепелова е установила, че анатомическите търтовки се появяват във всички роещи се и готвещи се за роене семей­ства, а през 1956 г. Коптев в Кемеровската опитна пчеларска станция е отбелязал, че пчелите-търтовки се срещат в голям процент във всички семейства с неоплодени майки и с майки, които снасят малко яйца както през време на роевия период, така и в края на главната беритба. Установено е, че и в нормални семейства не само в роевия период, а и до края на главната беритба (когато в пчелина няма роещи се семейства) се срещат пчели-търтовки. Най-много пчели-търтовки (45%) са били наме­рени в края на главната беритба в едно нормално семейство с 4,5 кг тегло, от което е бил изваден и най-много мед. В същото семейство пчелите-търтовки са намалели към 25 август, а именно до 4%. Резулта­тите показват, че в отделни роеве има голям брой търтовки, но за рое­нето присъствието на анатомически търтовки в семейството не е задъл­жително условие. Пчелите-търтовки се появяват най-много в семействата със слабоснасящи и с неоплодени майки.

Работничките са не само най-многобройният елемент в пчелното семейство, но и този, от който най-вече зависи съществуването на цялото семейство. Те изграждат пчелното гнездо, събират нектар и прашец, като преработват нектара в мед, а с прашеца и меда хранят себе си и личинките, произвеждат „млечицето”, с което хранят младите личинки и майката. Те снабдяват пчелното семейство с вода и извършват всички работят, за които майката и търтеите не са способни, почистват килийките за снасянето на яйца, пазят гнездото от враговете и пр. По такъв начин стойността на едно пчелно семейство се определя в най-голяма степен от броя на пчелите-работнички. Колкото повече работнички има в семейството и колкото по-активни и работоспособни са те, толкова по-голяма ще бъде и стойността на семейството. Работнички в пчелното семейство има през цялата година.

В едно средно по сила семейство през май, юни и юли има до 30 000—40 000 пчели-работнички, но при силните семейства броят им може да бъде два пъти повече. В края на зимата и в ранна пролет те нама­ляват значително, като остават обикновено към 15 000—20 000.

През най-усиленото работно време на годината работничките живеят не повече от 6 седмици. Тези от тях, които остават да презимуват, живеят значително по-дълго време — от 6 до 9 месеца. Те обаче умират скоро след презимуването и от тях до края на април не остава обикновено нито една. Продължителността на живота на пчелите-работнички зависи от условията, при които е протекло развитието им, и от интензивността на работата. Така например в силните пчелни семейства с повече храна и при по-добри грижи пчелите живеят по-дълго време в сравнение с тези в слабите семейства. Последните са с по-малко живо тегло и са слабо продуктивни. Когато работят усилено (през периода на главната беритба), те се изтощават по-бързо и живеят по-кратко време.

Продължителността на работния ден на пчелите зависи също от много условия: състоянието на семейството (т. е. дали е силно или слабо), времето, пашата и условията за отделяне на нектар и пр. Летежът на пчелите по правило започва редовно, когато температурата на въздуха е към 14—15°С. Като най-продължителен работен ден на пчелите за външна работа в литературата се посочва 17—18 часа, а именно от 4 часа сутринта до 9 часа вечерта, но в отделни случаи се отбелязва летеж на пчелите и принос на нектар или мана и нощно време, но от близко разстояние. Пчелите започват да излитат сутрин по-рано, ако предната стена на кошера е обърната на изток и се огрява с изгряването на слънцето. Пчелите работят през целия ден, ако условията за беритба са добри и отделянето на нектара е продължително. Ако отделянето на нектара е обаче само в определени часове, то и работата на пчелите се ограничава в този срок. Работата на пчелите вътре в кошера обаче не спира и през нощта, стига температурата през това време да не е много ниска.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню