Восък

Пчелният восък е сложно химично вещество, което досега не е получено по изкуствен начин. Той представлява смес от много химични съединения: сложни етери, свободни мастни киселини и наситени въглеводороди.

В пчелния восък се съдържат в значителни количества ароматични и багрилни вещества, които попадат в него след отделянето му. При разтапяне на восъка във вода част от багрилните вещества се измиват, а под въздействието на слънчевите лъчи и въздуха, както и от някои окис­лителни вещества восъкът побелява. Температурата на топене на восъч­ните пластинки, отделяни през восъчните огледалца, е 72°С, а тези на восъка от изградените вече восъчни пити — 63 до 67°С. По отношение на твърдостта съществува разлика при отделните восъци, но по-доброкачествен е восъкът с по-голяма твърдост. В доброкачествения восък влажността трябва да бъде незначителна. Восъчните листове, които съдържат вода, не са здрави и при гравирането им на валци се повреждат Това трябва да се има предвид при приготвянето на изкуствените восъчни пити и за други цели.

В зависимост от произхода и начина на добиването му восъкът бива твърде различен. Европейските восъци са сходни помежду си, но се различават от азиатските по-специално от индийските восъци. Европейските восъци са най-често жълти по цвят, но има и оранжеви или зеленикави, а азиатските са най-често тъмни до черни.

Химичен състав на пчелния восък

В съвременната апитерапия восъкът е най-слабо проучен и се прилага значително по-ограничено в сравнение с останалите пчелни продукти.

Восъкът има бледожълт до кафяв цвят и силна приятна миризма. Той е особено пластичен на температура, по-висока от стайната. Има отно­сителна плътност 0,956 – 0,969 и се топи при температура 62 – 72°С

През последните години с помощта на хроматографски методи се изясни до голяма степен комплексният състав и количеството на отдел­ните компоненти на восъка. Установи се, че той представлява смес от голям брой химични съединения от мастния ред. Състои се главно от естери на висшите мастни киселини и висшите мастни алкохоли (70 — 75 %). В по-малки количества в него се намират ненаситени и наситени въглеводороди (11 – 17 %), свободни мастни киселини (12 – 15 %) и свободни алкохоли, минерални съединения, багрила, ароматни вещества и пр. Процентът на съединенията, от които е съставен восъкът, се колебае в зависимост от неговия произход, расата на пчелите и др.

Пчелният восък е висококалоричен продукт. При изгарянето на 1 кг восък се отделят 41 860 000 ^ топлина.

Във восъка се съдържат различни витамини, като особено характерно е наличието на витамин А. В 100 г чист восък се съдържат 4096 МЕ вита­мин А, докато в 100 г говеждо месо те са само 60 МЕ. Установено е също наличие на мелитинова киселина, прополис, пчелен прашец и др.

При неколкократна употреба на питите чистият восък намалява с времето за сметка на други вещества: прашец, прополис, пашкули и др.

Восъкът е неразтворим във вода, а се разтваря в спирт, етер, бен­зол, хлороформ и др. При висока температура се прегрява, при което се променят свойствата му. Получаване и съхранение на пчелния восък

Восъкът се получава от восъчните пити след центрофугиране на меда. Обикновено питите се стопяват във вода и восъкът изплува на повърх­ността. След това следва ново разтопяване с цел разфасовка.

Восъкът се съхранява в сухи и проветриви помещения, където не трябва да се съхраняват отровни и отделящи миризми вещества. Той за­пазва качествата си за неопределено дълго време. Известно е, че късове восък, намерени в египетските гробници, и досега притежават сравнително добра пластичност.

Восъкът се добива от вощината, която представлява восъчни отпадъци по дъната на кошерите, изрезки от, питите, восъчен градеж по летвите на рамките по преградните дъски, по стените на кошера, а също така и самите восъчни пити.

Във вощината се съдържат восък и невосъчни вещества и добиването на восъка от вощината се състои именно в отделянето на невосъчните вещества.

Восък се добива от вощината по различен начин. Най-доброкачествен и най-голямо количество восък се добива от светлата вощина, а по-малко и по-недоброкачествен — от тъмната. Затова самата вощина преди извличането на восъка се разпределя по качество, като за мярка при сортирането служи главно нейният цвят. При събирането на вощината тя трябва да се съхранява до обработването й в сухо и проветриво помещение, за да не мухляса, а също така, за да се запази от повреди от восъчен молец, мишки и др. Най-добре е обаче вощината да се предава колкото е възможно по-бързо за преработване.

Добиване на восък чрез топене. Този начин се практикува, когато вощината е малко. За целта тя предварително се надробява на малки късчета и се кисне 1—2 часа в мека вода, а след това се топи в обикновена пещ. Вощината се разстила на тънък пласт върху телено сито и се топи при температура между 65 и 80°С. Стопеният восък се събира в съд с вода, поставен под ситото. Полученият по този начин восък е доброкачествен и обикновено не се нуждае от по-нататъшно пречистване, стига топенето му да не е станало при по-висока от 80°С температура. Този начин не дава възможност за извличане на всичкия восък от вощината и голяма част от него остава в нея.

Добиване на восък чрез слънчева восъкотопка. При използуването на слънчевата восъкотопка вощината се изкисва предварително по­ловин ден в мека вода, за да омекне. Слънчевата восъкотопка е просто устроен, но много необходим уред за всеки пчелин. Тя служи за доби­ване на чист восък от сухите восъчни отпадъци чрез нагряването им до температура, по-висока от тази на топенето на восъка. Използуването на слънчевата восъкотопка се основава на познатото свойство на стъклото да пропуска свободно светлите слънчеви лъчи и, обратно, да задържа тъмните топлинни лъчи, образувани от нагрятата вътрешна повърхност на восъкотопката. В резултат на това температурата вътре се покачва до 70—75°С и повече.

Слънчевата восъкотопка представлява дървено сандъче, направено от 2,5 см дебели дъски. То има дължина 65 см и ширина 50 см. Предната му стена е висока 10 см, а задната – 35 см. Отгоре е покрито с рамка с двойно стъкло при разстояние между двете стъкла 10-12 мм л капак за покриване, когато уредът не работи. На дъното на восъкотопката се намира наклонена напред бяла калайдисана ламарина. Пред­ният й ръб е наведен над тясното тенекиено коритце, което опира до вътрешната страна на предната стена на сандъчето. Над ламарината се поставя телена мрежа, в рамката на която се поставят восъчните отпадъци. При топенето на тези отпадъци от тях се отделя приблизително 50% от съдържащия се восък. Стопеният восък изтича през мрежата и по ламарината се влива в коритцето, в което има вода, и там се втвърдява. Восъкотопката се поставя на тихо и слънчево място, добре огрявано от слън­цето. Тя може да се постави върху въртя­що се кръстовище, за да може винаги да се обръща към посоката на слънцето. С помощ­та на восъкотопката се получава първокачествен восък. С нея не може да се получи восък от стари и черни пити.

Добиване на восък при загряване с пара. За тази цел се използуват специални восъкотопилни, в които вощината се подлага на действието на пара, получавана чрез за­гряване на вода в самата восъкотопилня.

Добиване на восък чрез пресуване. От вощината се добива восък най-често чрез пресуването й с ръчни или механични восъкопреси. Преработването на вощината по този начин дава възможност да се получи повече восък. Преди самото пресуване вощината се надробява на ситни късчета, които се киснат в дървен съд с мека и загрята до около 40°С вода в продължение на 1-2 дни. При накисването съдът се покрива отгоре, за да се запази по-дълго време температурата на водата. След накисването вощината се разварява в продължение на 1-2 часа в мека вода. Така подготвена, тя се изстисква по следния начин.

Поставя се в торба от рядко зебло, която се завързва добре и се поставя в калайдисан или емайлиран съд върху дървени пръчки, за да не опира до дъното на съда. Отгоре се притиска с тежест (плосък камък) и съдът се напълва с мека вода, след което се поставя на огън и водата се нагрява до възвиране. Варенето продължава 1-1 1/2 часа. От варенето и тежестта восъкът се отделя от вощината, излиза от торбата и изплува над водата в съда.

Полученият по този начин восък представлява приблизително половината от съдържащия се восък във вощината.

По-съвършено е изстискването на восъка с восъкоизстисквачки и восъкопреси. Най-примитивна е домашно приготвената восъкоизстисквачка от две дървени дъски с форма на бухалка, които са свързани в горния си край на панти. Възварената до състояние на каша и още го­реща вощина се поставя в торба между двете дъски и се пресува над дървен съд с вода. От време на време положението на торбата между дъските се мени и вощината се залива с още кипяща вода. Пресуването продължава, докато от торбата заедно с водата изтича и восък.

Восъкът се извлича най-добре с помощта на специални восъкопреси.

Чрез екстрахиране восъкът се добива, като на вощината се действува с разтворители, най-често с бензин. Този начин се практикува пре­димно при извличане на восък от восъковарината, т. е. остатъка, който се получава при извличането на восък от вощината по един от споме­натите по-горе начини.

Пречистване на восъка. Восъкът, който се добива от вощината, съдържа винаги чужди примеси, което налага пречистването му. За да стане по-лесно отделянето на другите примеси, необходимо е след изстискването на вощината съдът с водата, в който се съдържа разтопеният восък, да се остави на топло. Така восъкът се втвърдява бавно, а разтопената маса се втвърдява в два слоя: горен – чист и долен – с примеси. На повторно пречистване се подлага обикновено само долният слой, но ако в горния слой има чужди примеси, налага се и той да бъде пречистен. Восъкът се пречиства чрез разтапяне в калайдисан или емайлиран съд с мека вода в количество, три-четири пъти по-голямо от това на самия восък. Предварително надробеният на малки късчета восък се поставя в съда и след това се залива с вода. Съдът се поставя на огън и се загрява бавно и постепенно при непрекъснато бъркане до кипване. При кипването съдът се сваля от огъня и се оставя да изстине бавно. След втвърдяване на восъчната маса чуждите примеси, утаени под во­съка, се отделят, като се изстъргват с нож. В известни случаи се налага и избелване на восъка. За нуждите на пчеларството това се практи­кува по-рядко и в малък размер. За тази цел е достатъчно восъкът да се изложи на действието на слънчевите лъчи за по-продължително време, като се разстеле на тънък слой.

Фалшифициране на восъка. Често пъти восъкът бива фалшифициран с други, по-евтини вещества, които изменят неговите качества и го правят или съвсем негоден, или по-малко пригоден за целите, за които се употребява, особено в пчеларството. Фалшифицирането на восъка се установява чрез определяне на неговите физични и химични свойства. Това обаче е възможно в специални лаборатории. В практиката поради сложността на изследването на восъка най-често се прибягва към пре­ценка за чистотата на восъка без апарати и химикали, а само по външни признаци така, както последните могат да се долавят със сетивата. По-важните от тези признаци са следните.

По цвят естественият и неизбелен пчелен восък е светло – до тъмножълт в еднакъв тон, мирисът му е медов или изобщо е без мирис. Сдъвкан в устата, чистият восък е почти без вкус и не лепне по зъбите. При пипане не е мазен, а при смачкване става пластичен, без да лепне по пръстите. При ниска температура е крехък и се чупи с грапав дребнозърнест лом. Върху нагорещена плоча изгаря напълно, без да издава неприятна миризма и без пращене. Чистият восък в рафиниран петрол при загряване на водна баня до 80—90°С не дава утайка, докато подправеният с брашно, пясък, цимент или когато съдържа повече цветен прашец, при същите условия образува мътилка.

 

Биологично действие на пчелния восък

От химична гледна точка восъците са близки до животинските и растителните масла. Употребяемите от човека мазнини са естери на тривалентните алкохоли (глицерини), докато восъците са естери на някои едновалентни алкохоли. За разграждането на мазнините в животинския организъм са необходими подходящи ферментни системи, благодарение на които става оползотворяването им, т.е. служат за храна. Единствено восъчният молец и малката африканска птичка, наречена индикатор или указвач на мед, имат способността да разграждат восъците ида ги усвояват. В храно­смилателния тракт на тези животни се намират специализирани симбиотични микроорганизми, които произвеждат необходимите за смилането на восъците ферменти.

При загряване восъкът поема известно количество топлина. Поставен върху болния участък, той постепенно я отдава на съответните под­лежащи тъкани. При това се получава дълбока местна хиперемия с всич­ките произхождащи от това благоприятни промени: подобряване на хра­ненето на тъканите, разнасяне на отпадните възпалителни продукти и пр.

Счита се, че част от активните вещества на восъка са в състояние да се резорбират от кожата. От друга страна, счита се, че той притежава известно адсорбционно действие, т.е. извлича през кожата разпадни продук­ти, токсини и др. от тъканите. Тези негови свойства подлежат в бъдеще на основни проучвания.

Под действието на восъка еластичността на кожата се подобрява и тя придобива свеж и гладък вид.

Приложение на пчелния восък в медицината

Външно. Восъкът служи за основа на много козметични и фармацевтични препарати – лечебни унгвенти, пластири, свещички, кремове и др. На­родната медицина препоръчва направата на мехлеми от леко затоплен во­сък и слънчогледово масло (1:1; 1:2) за лечение на рагади на гръдните жлези, напукани пети и др.

Вътрешно. Употребява се за приготовляване на специални дъвки и восъчно-медови витаминизирани бонбони. Чрез тях се укрепват венците, почистват се зъбите, усилва се отделянето на слюнка и стомашен сок, които активизират двигателната функция на стомаха. В народната медицина със същата цел се препоръчват „запечатките” от килийките, които съдържат освен восък също мед, прашец, прополис и пр. и имат добър противовъзпалителен и укрепващ ефект.

Инхалации (топло-сухи). При загряване на водна баня восъкът се изпарява. Продължителността на процедурата е 15 – 20 минути. Провежда се обикновено вечер. По-добър ефект се получава, когато към восъка се добави прополис.

Топлолечение. При загряване на водна баня восъкът поема топлина, която впоследствие отделя. Топлината предизвиква в подложените на въздействие тъкани благоприятни оздравителни промени: дълбока мастна хиперемия, усилено кръвообращение и пр. Освен на този благоприятен ефект лечебното действие на топлолечебните процедури с восък се дължи и на неговите съставки и на свойството му да адсорбира от тъканите възпалителните, отпадните и други продукти. Използуват се топли восъчни питки или компреси, поставени за 15 – 30 минути при поликлинични или до­машни условия. Използуват се също така леко затоплени восъчни пласти­ри, въздействуващи в продължение на 12 – 24 часа (вж. Физиотерапевтични методи …).

Топлолечението с восък се прилага при простудни и възпалителни заболявания на мускули, сухожилия и нерви: лумбаго, тендовагинити, неврити (леко затоплени пластири), при дегенеративни и травматични заболявания на ставния апарат и др. При бронхити, особено у децата, се поставят на гърдите леко затоплени пластири от восък за цяла нощ.

Топлолечението с восък и с восък и 10 % прополис бе прилагано ши­роко в нашата ежедневна лечебна практика. Обикновено болните се обу­чават за изпълняване на процедурата при домашни условия. Восъкът е използуван в далечното минало за балсамиране на трупове, тъй като са били познати неговите консервиращи свойства. В Академията на науките на СССР е запазен, консервиран във восък анатомичен препа­рат още от времето на Петър I.

Восъкът се образува във восъчните жлези, разположени на коремче­то на пчелите работнички – „строителки на пити”. Той покрива тялото на пчелите и го предпазва от влага, служи и за строеж на пити.

Развитието на восъчните жлези у пчелите става постепенно и достига максимум между 12-ия — 18-ия ден от излюпването им. В жлезите восъкът е в течно състояние, но при съприкосновението си с въздуха той се втвър­дява във вид на пластинки. Пчелата ги снема ловко със задните си крачка и след предварителна преработка с челюстите си ги слепва и оформя сте­ните на килийките.

Върху четирите членчета с двойка восъчни жлези се образуват едновременно 8 полупрозрачни восъчни люспици, всяка от които тежи по 0,25 mg. Един килограм восък се получава от 4 млн. восъчни пластинки.

Нормално за един сезон от един кошер се получава от 0,8 — 1,2 кг восък. Пчелите могат да бъдат стимулирани към по-голямо восъкоотде­ляне, което се осъществява чрез внасянето на строителни рамки в коше­ра. Пчелите не понасят „празни пространства”, т.е. големи промеждутъ­ци сред питите, и вземат мерки да ги запълнят, застроявайки килийки вър­ху рамките. Освен това внасянето на изкуствени восъчни пити за градеж в кошера стимулира восъкоотделянето и строителната дейност на пчели­те. При подобни благоприятни условия пчелите строителки могат само за една нощ в един кошер да отделят 150 — 250 д восък.

Восъчните жлези у пчелите функционират активно само при изобил­на естествена паша (беритба). При ниски температури (под 15°С), дъж­довно време или хранене със захарен сироп пчелите не отделят восък или отделят съвсем малки количества.

Прясната току-що построена от пчелите пита има бял цвят и се съ­стои от 100 % чист восък. С течение на времето при неколкократна упо­треба в пчеларството восъкът започва да пожълтява, дори става тъмно­кафяв. Промяната в цвета му се дължи на прибавените отвън цветни примеси (прополис, пчелен прашец, личинки и пр.), на съприкосновение­то му с метали, на прегряване при наличие на пчелен мед и пр.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню