Много от вредните за селското стопанство плевелни растения и тези, които се срещат по пустеещите места, покрай пътищата и пр., са добри медоносни растения. С модернизирането на нашето селско стопанство и с прилагането на висока агротехника при отглеждането на културите по брой и видове тези растения постоянно намаляват и вече нямат това значение като пчелна паша, както например в недалечното минало. Все пак те се срещат още у нас и в някои години се развиват така масово, например тръните, че не само допринасят за увеличаване на медосбора, но са решаващи. Поради това необходимо е тези растения да бъдат добре познавани и при възможност да бъдат използувани най-пълно. По-важните медоносни растения от тази група са следните:
През пролетта: георгьовчето (Lamiun purpureum), часовничето (Erodium cicutarium),които се появяват със затопляне на времето.
По-късно се появяват: дивото зеле (Brassica campestris), чер
ният синап (Brassica nigra), белият синап (Sinapis alba),
кафявият синап (Brassica juncea), полският синап (Sinapis arvensis), огненицата (Raphanus raphanistrum), поветицата (Convolvulus arvensis).
В началото на лятото: синята метличина, ралицата, слезът, разните видове глушина, бъзът, бялата брада, гайтаниката, дрипавчето и др.
През есента: полската метличина, пачата трева, пчелинокът – по сухите тревисти и каменливи места.
По нивите след прибирането на житните растения: прешленестият конски босилек — в овеса и ръжта по високите места, чистецът, паламидата, кучето грозде и др.
