Пчелен прашец

Пчелният прашец е пряк продукт на цветния прашец (мъжките полови клетки на растенията, заключени в техните мъжки полови органи – тичинките). Пчелите събират цветния прашец, кацайки от цвят на цвят, като едновременно с това осъществяват опрашването на растенията. Прашецът се полепва по тялото и крачката на пчелите, които, овалвайки го в мед и нектар, правят топчета (с тегло 5 – 6 mg, съдържащи 100 000 поленови зърна)   и после ги поставят в „кошничките“, намиращи се на задните им крачка. Пристигнали в кошера, пчелите поставят поленовите топчета във восъчните килийки, където други пчели ги притискат надолу с главите си и ги обогатяват с нови количества мед и слюнчени секрети. Когато 2/3 от вместимостта на килийките се запълни с прашец пчелите ги заливат отгоре с мед В така складирания прашец протича млечнокисела ферментация, в резултат на което се получава млечна киселина. От друга страна, под дей­ствие на глюкозооксидазата от слюнчените секрети се образува водороден прекис   който заедно с млечната киселина предпазва прашеца от развитие­то на микроорганизми и плесени, т.е. тя го консервира. По такъв начин цветният   прашец се превръща в добре съхранен „пчелен хляб”, т.нар. перга.

Пчелният прашец има първостепенно значение за живота и развитие­то на пчелното семейство. Освен от въглехидрати, получавани от меда, пче­лите се нуждаят от белтъчини, масти, витамини и минерални вещества като градивни елементи за своето тяло и това на потомството си. При не­достиг на прашец пчелите кърмачки престават да секретират млечице, с което се спира размножаването и обновяването на семейството. През есента прашецът служи да попълва резервите от белтъци в т.нар. мастно тяло на пчелите.   Този запас е абсолютно необходим за отглеждане на пилото, което започва още от края на зимата, преди да са цъфнали първите растения.

Пчелите от един силен кошер събират годишно 25 – 30 kg прашец, от който могат да се изземват без вреда на семействата 10 – 30 %. Производство и съхранение на пчелния прашец

Най-голямо количество цветен прашец (полен) пчелите събират през месеците април, май и юни, когато той е необходим за отглеждане на личинките (пилото). Въпреки това умереното изземване на прашец през този период не се отразява неблагоприятно на средносилните и силните пчел­ни семейства. При слаба паша, лошо време и пр. прашецът трябва да се изземва само от силните семейства. При още по-неблагоприятни условия се налага дори и силните семейства да се подхранват със захарен сироп, за да не се прекъсва яйцеснасянето на майката и за да не изостават пче­лите в развитието си.

Събирането на пчелния прашец става със специални прашецоуловители. Те имат различна конструкция и представляват обикновено продъл­говата дървена кутия, чийто долен отвор е покрит с гъста телена мрежа с отвори 3 — 3,5 mm. Под мрежата се поставя съд за събиране на праше­ца. На предната част на прашецоуловителя се намира вертикално разполо­жена пластмасова пластинка с много кръгли или звездовидни отвори с диаметър 4 — 5 mm. Използуват се също прашецоуловители с две пласт­масови пластинки, отстоящи една от друга на разстояние 5 mm. Този тип прашецоуловители се поставят на предвходната дъска на кошера. Изпол­зуват се също и вътрешни прашецоуловители, които се поставят на дъно­то на кошера. Размерите на отворите са подходящо подбрани в съответ­ствие с големината на пчелите, за да не се нараняват при преминаването им през тях, като при това се отронва максимално количество прашец. Прашецоуловителят се снема от кошера между 11,00 и 14,00 часа, когато излизат търтеите и младите пчели. Търтеите не могат да преминат през тези отвори, а младите пчели са все още твърде неопитни и лесно се на­раняват.

Свежият прашец съдържа 25 – 30 % вода и лесно подлежи на разваляне (плесенясване). Ако не се изсуши своевременно, той става негоден за употреба. Ето защо е необходимо бързо да се намали съдържанието на влага в него до 8 %. Това се осъществява в домашни условия по следния начин: малки количества прашец (след предварително претегляне с цел определяне степента на последващото изсушаване) се разстилат на сянка върху бели листове хартия. Не се препоръчва разстилането да става на вестникарска хартия, защото прашецът приема миризмата на печатар­ското мастило, а също така може и да посивее. Помещението трябва да е с температура 20 – 25°С. Първият ден прашецът остава открит, но след това се покрива с бяла хартия, за да не се праши. Разбърква се с дървена лъжица всеки 2 – 3 часа. В продължение на 2 – 4 дни влажността му нама­лява до 8 – 10 %, което се установява с повторното му претегляне. Не­обходимо е теглото на прашеца да се намали с 20 – 30 %. Изсушаването може да стане и със сешоар.

Изсушаването на големи количества прашец се извършва в специални сушилни шкафове. Тук обработването на количества от порядъка на хиляда килограма става за 10 – 12 часа. Използуват се калорифери или източници на инфрачервени лъчи, които поддържат постоянна температура от 37 – 42°С. Изсушаването става при отсъствие на слънчева светлина.

След равномерно и правилно изсушаване прашецът се поставя в херметически затворени съдове или пластмасови вакуумирани пликчета и се съхранява при 0°С. Разфасоването може да стане в среда с въгле­роден двуокис, след което прашецът може да се съхранява и при стайна температура. Свежият, прясно събран прашец съдържа максимално коли­чество биологично активни вещества. Доказано е, че с течение на времето дори при стриктно спазване на всички препоръки за съхранение, след 4-6 месеца прашецът губи 20 — 30 % от лечебните си свойства, след една го­дина – 40 – 50 % от тях, а след две години съхранение не представлява каквато и да било ценност.

При съхраняване на изсушен прашец при стайна температура и достъп на кислород количественото съдържание на аминокиселините в него се снижава: лизинът и аргининът намаляват с40-50%, хистидинът, метеонинът и фенилаланинът — с 33 %. Скоростта на разрушаването зависи от околните условия: температура, влажност и достъп на кислород и светли­на. От другите групи съединения, съдържащи се в прашеца, най-лабилни се оказват каротиноидите и хлорогеновите киселини, а сред флавоноидите – левкоантоцианите и флавонолите.

Степента на загуба на биологично активните вещества зависи от вида на растенията, от които е събран прашецът (например за 9-месечно съхранение съдържанието на аскорбинова киселина се намалява от 10 % (прашец от вишна) до 62 % (прашец от ябълка). Прашецът от елдата и от някои други видове растения е с висока степен на устойчивост на флавоните.

Интерес представлява начинът за консервиране на прашеца с мед, както това става в кошера. 150 д мед се разтваря   в 0,25 l топла вода (40°С) при непрекъснато бъркане. Постепенно се добавя 1 kg сух пчелен прашец и се бърка до получаване на еднородна маса. Смес­та се поставя в стъклен съд, който отгоре се притиска с пластмасова или дървена пластинка. След това се залива със смес (1:3) от восък и парафин.

Химичен състав на пчелния прашец

Цветният прашец произхожда от онези части на растението, които имат особено голямо значение за развитието на растителния вид. Поради това съдържа вещества с висока биологична стойност. Съставът му до голяма степен варира в зависимост от растенията, от които е събран. Свежият прашец съдържа следните съставки:

• Белтъчни вещества (22 — 40 %), в това число аминокиселините – валии, триптофан, фенилаланин, лизин, метионин, левцин, изолевцин, треонин, хистидин, аргинин, глутаминова, аспарагинова киселина и пр.
• Захари под формата на нектарни въглехидрати (30-60 %).
• Витамини. Пчелният прашец   е особено богат на витамини, които се усвояват от организма на пчелите. Установени са витамин В₁, В₂, В₃, В₆ В_­7, В₈, В₉, В₁₂, С, провитамин А (превръщащ се в организма във витамин А), витамин Д и др. Рутинът (витамин Р) достига до 60 mg на 100 д прашец. Той е от особено важно значение за човешкия организъм, тъй като повишава капилярната устойчивост.

4. Ферменти. Произхождат както от растенията, така и от слюнче­ните жлези и медовото стомахче на пчелите. Установени са амилаза, инвертаза, каталаза, фосфатаза и др., които канализират различните химични процеси в организма,
5. Антибиотични вещества. Произхождат както от растенията, така и от пчелите. Задържгт развитието на бактериите в червата. Особено актив­ни са срещу Грам-отрицателните бактерии, катоEscherichia coli, Salmonella ehteritidis Proteus и vulgaris,   които са причинители на стомашно-чревни заболявания и на инфекции на пикочните пътища.

• Минерални вещества. В най-голямо количество са калият, калцият, фосфорът и магнезият. В малки количества е установено наличието на манган, цинк, кобалт, барий, сребро, злато, ванадий, волфрам, иридий, живак, молибден, хром, кадмий, стронций, паладий, платина и титан. Количест­вото на минералните соли е по-голямо в прашеца, отколкото в меда. За пчелите той   представлява основният източник на минерални вещества, играещи огромна роля за живота на живите същества.
• Липиди, ароматни и пигментни вещества.

8. Биологично   активни   вещества.  Пчелният   прашец съдържа от 0,60 до 4,87 % нуклеинови киселини, като рибонуклеиновите киселини са повече от дезоксирибонуклеиновите. Установено е присъствието на биологично активни съставки, които притежават хормоноподобно действие. От прашеца са изолирани две ускоряващи и едно потискащо растежа веще­ства. Освен това той съдържа флавоноиди, каротиноиди, хлорогенови и тритерпенови киселини, които също представляват биологично активни вещества.

Пчелният прашец е богат на важните за живота аминокиселини, които многократно превъзхождат аминокиселините, съдържащи се в говеждото месо, яйцата и сиренето. Ако не би имало други източници за храна, съдържащи аминокиселини, прашецът би могъл да осигури на човеш­кия организъм минималната потребност от тях чрез средната доза от 15 g дневно.

От една страна, прашецът притежава висока хранителна стойност — на него не може да съперничи нито един друг естествен продукт, но едновременно с това той е и пълноценна храна благодарение на разнообразните си съставки. Прашецът трябва да се разглежда и като естествен „медикамент-концентрат“, въз основа на съдържащите се в него в голямо ко­личество ферменти, витамини, антибиотични вещества, микроелементи, флавоноиди и пр. — всички от естествен произход и в благоприятно съотношение помежду си.

Биологично действие на пчелния прашец

Биологичната ценност на прашеца зависи от вида на ра­стението, от което е събран. Така например прашецът на семейството Върбови съдържа голямо количество аскорбинова киселина, а на мака, вишната и крушата — бета-каротин — един от най-важните показатели за био­логична активност. За крушата, люцерната и върбата е характерно високо­то съдържание на флавони, които притежават антисклеротично, спазмолитично и радиопротективно действие. Те понижават нивото на холестерола в кръвта, затова прашецът на тези растения е полезен за лечението на ате­росклерозата и състоянията, свързани със спазми на гладката мускулатура на червата, стомаха и съдовете. В цветния прашец на синчеца е установено високо съдържание на левкоантоциани, на които е свойствено капиляроукрепващо, противовъзпалително и радиопротективно действие. В цвет­ния прашец на върбата и вишната се съдържат хлорогенови киселини, кои­то имат капиляроукрепващо и противовъзпалително действие и влияят на синтезата на жлъчните киселини, както и на работата на бъбреците. Те имат регулиращо влияние върху щитовидната жлеза на ниво хипофиза.

Цветният прашец на много видове растения, между които и малината, е богат на тритерпенови киселини. Противовъзпалителното кардиотоничното и антисклеротичното действие на пчелния прашец от някои ви­дове медоносни растения може да се обясни с наличието на урсолова и други тритерпенови киселини в него.

Съдържанието на биологично активните вещества в цветния прашец зависи от видовите особености на растението. Следователно за насоченото използуване на прашеца с лечебна цел или в диетологията според най-новите схващания в съвременната апитерапия е необходимо да се отчита съставът на прашеца според биохимичните му характеристики. Затова в някои страни, като например Франция, се прави предварителна сортировка с цел да се получи монофлорен или почти монофлорен прашец. Подоб­на сортировка правят и самите пчели. В периода на масово цъфтене на големи масиви медоносни растения в близост до пчелина по-голямата част от прашеца е събиран от един и същ вид растения. Този факт свидетелству­ва за предпочитанието и естествената склонност на пчелите към монофлорно събиране на прашец.

Пчелният прашец има добре изразен анаболен (градивен) ефект. Той е източник на белтъчна храна. Прави впечатление, че личинките на пчелите работнички, които от 4-ия ден започват да се хранят с прашец, за много кратко време (10 — 12 дни) нарастват 1200 — 1500 пъти. Счита се, че освен хранителните съставки прашецът съдържа недостатъчно проучен фактор, който стимулира растежа. При експериментални условия включва в храната на опитни животни прашец. В резултат на наблюденията си той установява по-бързо развитие и увеличение на тег­лото и ръста на животните, ускорено полово развитие и по-голяма продуктивност, изразена в различна степен в зависимост от вида на прашеца. Същият автор не е установил както клинични, така и патологоанатомични изменения в опитните животни по време на експеримента и след завърш­ването му. Според него анаболният ефект е резултат не само на високата калоричност на прашеца, но се дължи и на комплекс от ценни биологични вещества, „ускорители на растежа“. Ускореното полово съзряване, както и по-голямата продуктивност говорят, че прашецът като полова клетка, макар и растителна, оказва известно влияние върху ендокринните жлези на животните.

8-месечен експеримент за хранене на мишки само с прашец. За началните 5 месеца опитните животни имали по-интензивен ра­стеж в сравнение с контролните, но след това започнали да изостават в развитието си, което говори, че единствено прашецът не може да служи за храна. Той съдържа всички хранителни съставки, необходими и под­ходящи за организма на пчелите, обаче те са небалансирани напълно за дру­гите организми.

Пчелният прашец повишава достоверно броя на червените кръвни клетки и стойностите на хематокрита в кръвта с 10 — 15 %, без да се променя съотношението на фор­мените елементи. При животните, получавали прашец от питите, този про­цент е бил по-висок. При хората това биостимулиращо действие върху кръвообразуването е особено добре изразено при децата.

Полските автори E. Gwizdek, H. Caluska, E. Drozdt докладват по вре­ме на Международния симпозиум по апитерапия, състоял се в Краков през 1985 г., за своите проучвания върху качествата на пчелния прашец като хранителен продукт, предназначен за деца в училищна възраст (8 – 12 г.). Наблюдавани са 15 деца, получаващи 20 д прашец дневно и 12, неполучаващи прашец (контролна група). И двете групи са поставени при еднакви условия за живот. В резултат са установени следните благоприятни проме­ни в параклиничните показатели на децата от опитната група. Увеличени са броят на червените кръвни клетки, количеството на хемоглобина, стойността на хематокрита. Нивото на медта в серума се повишава с 32 %, а на серумното желязо — намалява, успоредно с повишаване на съдържа­нието му в хемоглобина. Увеличава се броят и на лимфоцитите. Подобря­ва се общото физиологично състояние и съпротивляемост на организма, което се установява по честотата на простудните заболявания. По време на опита и след него не са наблюдавани алергични реакции и други стра­нични явления.

Пчелният прашец има регулиращо действие върху стомашно-чревния тракт. Съдържащите се в него ферменти (амилаза, каталаза и др.) стимулират стомашната секреция и способствуват за нормализирането на пери-сталтиката на червата, с което се осъществява ефикасен хранителен транс­порт. Освен това установеният антибиотик в пра­шеца има значителна активност към чревната патогенна флора, като същевременно стимулира непатогенната — много важен момент при лечението на чревната дисбактериоза.

Биостимулиращите свойства на прашеца са дали основание да се включи заедно с екстракт от Carduus nutans   в препарат за възстановяване на черния дроб — препарати от същата билка са известни под названия­та Salimarin и Legalon (ФРГ).   През 1976 г.   румънски автори изслед­ват действието на съчетанието на Carduus nutans   и   пчелен прашец върху токсично   (с тетрахлорметан)   и травматично увреден черен дроб. Хепатопротективното и хепаторегенеративното действие на прашеца в комбина­ция с билката е било по-добре изразено, отколкото на Salimarin и поот­делно на билката и прашеца.

1. M. Jalomiteanu (1976) е установил, че черният дроб се влияе по-добре (преценявано по количеството на свободните аминокиселини в серума и хистологичните промени в черния дроб) при употребата на прашец от пити.

Полски автори от Института по фармакология и токсикология в Краков представят на Международния симпозиум по апитерапия, състоял се през 1985 г. в Краков (ПНР), резултатите от експерименталните и клиничните си наблюдения върху опитни животни. Те установяват, че праше­цът намалява смущенията в метаболизма на липидите при хиперлипидна диета. Успоредно прашецът има защитно действие при модел на увреден черен дроб, получен с помощта на карбонтетрахлорид, етионин, галактозамин и алилалкохол. В клиничен аспект авторите установяват също, че под действието на прашеца се намалява нивото на серумните триглице-риди. Съществува също тенденция към намаление на агрегацията на тромбоцитите. Авторите препоръчват прашеца при профилактиката и лечение­то на атеросклерозата, както и при лечението на възпалителните и дегене­ративните заболявания на черния дроб.

Благодарение на значителното съдържание на витамини, аминокиселини и др. пчелният прашец действува тонизиращо и общостчмулиращо на организма. Върху нервната система той има нормализиращо въз­действие.

Интерес представляват експерименталните изследвания на полските автори Е. Гроховски, Д. Станкевич, Е. Гвижек и X. Галушка от Медицинската академия в Краков, представени на XXX Международен конгрес по апитерапия, състоял се в Нагоя (Япония) през 1985 г., за въздействието на пчелния прашец върху левкемията тип Л 1210 у мишки. Опитните жи­вотни са хранени със стандартна храна с добавка на 10 % пчелен прашец. Наблюдавани са две групи опитни животни и една контролна. В едната опитна група са наблюдавани бременни мишки и такива в период на лак­тация. Пчелният прашец е внасян интраперитонеално. В резултат на напра­вените наблюдения се установява, че броят на левкоцитите в опитните животни както по време на опита, така и след това е умерено повишен, докато в контролните той се повишава рязко към 6 — 8 ден на опита.

Методи на приложение на пчелния прашец

Необходимо е пчелният прашец да се съхранява в добре затворени съдове и на сухо място, тъй като влагата води до плесенясването му и, без да проличи, прашецът може да стане вреден. Приема се само вътрешно. Лечебната доза на прашеца, приет в натурален вид, за възрастни хора е 30 — 40 g дневно, взети на 3 пъти 1 – 2 часа преди ядене. За профилактика или под­държащо лечение се приемат дневно 15 – 20 g. При деца от 6 до 12 г. се препоръчва 10 — 15 g дневно, а при деца от 3 до 5 г. – 5 — 10 g дневно.

Пчелният прашец трябва да се приема редовно. Най-подходящо е провеждането на два тримесечни курса годишно: първият — от началото на зимата до началото на пролетта, а вторият — от началото на лятото до есента. При необходимост могат да се добавят допълнително изолирани курсове на лечение, нос продължителност не по-малко от 1 1/2 — 2 месеца.

При приемането прашецът трябва да се сдъвква добре или да бъде предварително смлян. Приема се с малко количество вода. Прашецът мо­же да се взема и в комбинация с пчелен мед в съотношение 1:1 или 1:2. Приема се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене.

К а й я с препоръчва следната рецепта: 50 g пчелен мед, 40 g пчелен прашец и 100 д краве масло да се разбъркат добре в стъклен или емайлиран съд. Приема се по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно преди ядене.

Пчеларската промишленост в различни страни произвежда под различни наименования пчелен прашец под формата на капсули, таблетки и пр. Основен момент за резултатното лечение с пчелен прашец е той да бъде добре съхраняван, но в продължение най-много на 6 — 12 месеца от датата на производството му.

Показания и противопоказания за поленотерапия

За първи път през 1956 – 1957 г. пчелният прашец е бил използуван в една парижка клиника от Lenormand и Chauvin болни с хронични чрев­ни заболявания. По-късно диапазонът на неговото лечебно приложение се разширява значително въз основа на неговия богат и разнообразен състав, съдържащ всички необходими за растежа и развитието на организма хранителни вещества — белтъци, липиди, въглехидрати, витамини, минерални соли, ензими, хормони и др.

Пчелният прашец се използува при стомашно-чревните заболявания, астениите и състоянията на психическа и физическа преумора, появили се в резултат на различни заболявания, пренатоварвания, изтощение (възрастово и невротично) и пр. Той се прилага при липса на апетит у децата, забавен растеж и забавено никнене на зъбите; влиза в комплексната тералия на сърдечно-съдовите заболявания, при профилактиката и лечението на атеросклерозата, при чернодробни заболявания, климактерични смуще­ния и др.

Противопоказания за лечение с пчелен прашец са алегрията към него и тежките увреждания на бъбречния паренхим.

Приложената поленотерапия довела до благоприятни резултати в изследваните показатели. Болните увеличили теглото си за сметка на мускулна­та тъкан.

Прашецът е бил прилаган в комбинация с пчелно млечице и мед. Дневната доза прашец е била 35 g,   приета   на 3 приема преди ядене.

Счита се, че прашецът е напълно безвреден за организма. Провеждани са токсикологични проучвания върху опитни животи, биохимичните и хистологичните изследвания не са показали увреждане на организма след приемането му в дози, превишаващи десетки пъти количествата, в които той обикновено се използува. Въпреки това трябва да се има предвид, че белтъците и другите високомолекулни вещества в прашеца могат да бъдат носители на антигенни и алергизиращи свойства. Макар че някои автори отричат тази възможност, необходимо е хората, страдащи от сенна хрема и чувствителни към някои храни, да имат това предвид, когато прилагат поленотерапия.

Употребата на пчелния прашец не води до странични реакции и явления на предозиране. Съставът му обаче не е напълно балансиран по отношение на потребностите на човешкия организъм и затова не е целесъоб­разно да се приема в дози по-големи от 50 — 100   д дневно.