В зависимост от района, растителните видове, годината, начина на изваждането, времето на беритбата и др. пчелният мед бива най-разнообразен както по външен вид, така и по химичен състав. Твърде големи са различията в зависимост от растенията или растителните части, от които той е получен – нектарен, листов, манов и смес от нектарен и манов мед.
По химичния си състав пчелният мед е твърде сложно вещество и представлява смес от различни захари, вода, някои органични киселини, минерални соли (главно съединения на фосфора, калция, магнезия, калия, натрия и др.), вещества, подобни на захарите (декстрини и декстриноподобни вещества), багрилни и ароматични вещества, ферменти, малко белтъчини, витамини от комплекса В, витамин С, тичинков прашец и др. Количеството на споменатите съставни части се движи в доста широки граници в зависимост от произхода, сезона, начина на добиването, възрастта (дали е пресен или стар мед), от това, дали медът е течен или кристализирал, и пр.
Главните съставни части на нектарния мед са следните:
- Плодова и гроздова захар. Съдържанието на тези захари е около 75%, при което плодовата захар съставлява около 40%, а гроздовата — 35%.
- Вода около 20%.
- Тръстена захар. Съдържа се в малки количества – около
2%. Присъствието на тръстена захар в нектарния мед се дължи на това, че тя не е могла да бъде инвертирана изцяло от пчелите при преработването на нектара. - Декстрини. Това са вещества, които по химичния си състав заемат средно място между скорбялата и гроздовата захар.
Останалите съставни части на нектарния мед – ацетилхолин, ферменти, органични киселини, витамини, хормони, антибиотици, минерални и други вещества — се съдържат в малки количества.
Мановият мед има по-сложен състав от нектарния мед. Той представлява най-често смес от манов и нектарен мед, а освен това и някои други вещества, част от които не са добре изучени и биват означавани като незахари или декстриноподобни вещества (виж „Пчелна храна“).
Химичен състав на меда
По химичен състав пчелният мед е твърде сложен продукт. Въглехидратите са основният му компонент и съставляват 95-99 % от сухото му вещество. Представени са под формата на прости (глюкоза и фруктоза) и сложни захари. В сравнение с нектарния мед мановият се отличава с по-голямо съдържание на сложни захари. Въглехидратите са подложени с течение на времето на постоянно ензимно разграждане.
Водното съдържание в меда варира от 15 до 23 %.
Медът съдържа следните минерални вещества и микроелементи: калций, натрий, фосфор, желязо, хлор, сяра, йод, манган, силиций, алуминий, телур, кобалт и др.
В него се съдържат и редица ферменти, които се получават главно от слюнчените жлези на пчелите: инвертаза, диастаза, каталаза, глюкооксидаза, фосфатаза и др. Активността на диастазата и инвертазата се използуват при анализите за контролиране на качеството и натуралността на меда.
Белтъчните и азотните вещества (0,3-0,5 %) се съдържат в меда в малки количества, но имат голямо значение, особено за организма на децата. Съдържанието им е в зависимост от количеството на прашеца и другите органични примеси, попаднали в меда по време на медосбора.
В меда са установени малки, но измерими количества на следните витамини (в т.ч. за 100 г мед): В1 (тиамин) – 0,004 – 0,006; В2 (рибофлавин) – 0,02 – 0,06; никотинова киселина – 0,11 – 0,36; В6 (пиридоксин) – 0,008 – 0,32; пантотенова киселина – 0,02 – 0,11; С (аскорбинова киселина) – 2,2 — 2,4.
Наличието на флавоноиди в меда (0,1%) е от голямо значение. Количеството им варира в зависимост от количеството на примесения прашец. Флавоноидите влияят върху процесите на пропускливостта на капилярите и тяхната чупливост, притежават спазмолитично, коронароразширяващо, противовъзпапително и регенеративно действие.
В меда се съдържат също някои органични киселини (ябълкова, млечна, оксалова, лимонена, винена и др.), багрила и етерични масла.
Антибиотичните вещества в меда според някои автори (Ст. Младенов) имат растителен произход – това са т.нар. фитонциди, и зависят от вида на растението, от което е получен медът. Според други автори антибактериалната активност на меда се дължи на натрупването в него на водороден прекис в резултат на окислителното действие на съдържащата се тук глюкооксидаза.
Поради голямото съдържание на въглехидрати медът е високоенергиен продукт (100 г мед дават 1270 J, т.е. 300 — 320 са1). Глюкозата от меда преминава лесно в кръвта и се включва директно в обменните процеси, при което се освобождава значително количество енергия.
Цвят. Цветът на меда бива различен и зависи от багрилните вещества на нектара. Медът може да бъде безцветен или със слабожълт, жълт, жълтокафяв, тъмнокафяв и дори черен (при мановия мед) цвят. По цвят различните видове мед може да бъдат разделени на три качества: светъл, полутъмен и тъмен. Мановият мед независимо от цвета си трябва да бъде причислен към трето качество. Качеството на меда не зависи обаче само от цвета.
Зрелост на меда. Зрял е този мед, който съдържа не повече от 20% вода, има свойствената си гъстота и може да се запазва дълго време, без да се промени. Незрелият, воднист мед бързо ферментира, прокисва и губи ценните си качества. Такъв мед има свойството да се пени, придобива кисел дъх и може да се използува само като се преработи.
Консистенция на меда. В зависимост от съдържанието на вода, химичния състав и бързината на кристализирането медът има различна гъстота. Пресният мед е обикновено сироповиден. След около 1—1 1/2 месеца той започва да потъмнява от образуващите се в него кристали. След пълната кристализация медът губи прозрачността си и преминава в твърдо състояние. Способността на меда да кристализира напълно е указание за неговото добро качество. Според едрината на кристалите медът бива едрозърнест, среднозърнест и дребнозърнест. Едрината на кристалите няма значение за стойността на меда, но обикновено се предпочита мед, който кристализира ситно и има консистенцията на маслото.
Вкус и мирис. По начало медът се отличава от всички други хранителни вещества преди всичко с приятния си вкус и в това отношение той заема челно място в сравнение с останалите хранителни продукти. Има случаи обаче, когато той е с неприятен вкус и аромат; такъв е например кестеновият мед, който има малко възгорчив вкус, или медът, получен от нектара на някои медицински растения.
Ферменти в меда. Съдържанието на ферменти в меда го прави ценен като храна и повишава стойността му. Тъй като обаче ферментите се убиват при по-висока температура, медът (когато е кристализирал) трябва да се загрява при температура около 65°С, но не за дълго време. В практиката и при малки количества най-добре е изобщо да не се прибягва към загряване на меда, защото той губи от вкуса и аромата си и от стойността си като диетично и лекарствено средство.
Чистота на меда. В меда винаги се съдържат естествени примеси, като цветен прашец или някои микроорганизми, които обикновено са в малки количества и не оказват вредно влияние. Цветният прашец не само не е вреден, но е и полезен, тъй като обогатява меда с витамини. Медът обаче може да бъде замърсен с различни други примеси вследствие на небрежност при получаването му — пясък, влакна, прах, късчета восък, умрели пчели и пр. Такива примеси не са желателни и тяхното количество не бива да надминава 0,2%. Медът се почиства при центрофугирането му, като се прецежда със сито или като се остави в съдовете за утаяване. При утаяването на меда по-тежките примеси падат на дъното на съда, а леките изплуват на повърхността. Тогава става и разслояването му в зависимост от съдържанието на вода. По-воднистият мед остава отгоре. Разликата в съдържанието на водата между долните и горните слоеве не бива да бъде по-голяма от 2%.
Съхраняване на меда. За доброкачествеността на меда от голямо значение са начинът на съхраняването му и съдовете, в които той се държи. Медът ч продукт, който издържа на дълго съхранение, без да се промени, ако се държи при температура, не по-висока от 10°С. Той трябва да се съхранява в сухи помещения и без други вещества, които може да му придадат някаква миризма. Когато е в малки количества, медът се съхранява най-добре в бидони от бяла тенекия, стъклени съдове или в дървени бурета от дъб, чинар, липа, които отвътре са намазани с восък, парафин или церезин. Обемът на буретата не бива да бъде по-голям от 100 кг, а материалът, от който са направени, да не съдържа повече от 20% влага.
Производство
За собствени нужди пчеларите отнемат от пчелното семейство голяма част от меда. За да не гладуват пчелите през зимата, те им приготвят захарен сироп (2 — 5 кг захар на 1 кошер), който пчелите превръщат в захарен мед. Той е лишен от ценните биологични съставки, получавани от растенията, а съдържа само тези, които се изработват от самите пчели в процеса на преработка на сиропа (предимно ензими). Съвременният начин за извличане на меда от питите е чрез центрофугиране, след което следва филтруване, утаяване, купажиране, нагряване, разфасоване и съхраняване.
Биологично действие на меда
Медът може да се разглежда като храна и едновременно с това като лекарствено средство. Подобно на всички хранителни продукти той съдържа енергетични и градивни вещества, но и много лечебно действуващи съставки, чрез които подобно на лекарствата влияе на физиологичните и оздравителните процеси в организма. Макар това действие да е по-слабо, то е по-продължително и по-природосъобразно в сравнение със силното, понякога твърде грубо действие на лекарствата. Носители на лечебния ефект на меда са, от една страна, неговите отделни съставки (захари, ферменти, антибиотици, аминокиселини, флавоноиди, витамини и др.), а от друга, тяхното комплексно въздействие върху организма.
Съдържащите се в меда глюкоза и фруктоза като прости захари не се нуждаят от ферментно разграждане, за да се усвоят. Това е било предварително извършено от пчелите, които са превърнали сложните захари на нектара в прости и по такъв начин са облекчили усвояването им от организма на човека. Захарите на меда имат предимство пред фабричната захар, която за да бъде усвоена от организма, се нуждае от разграждане под влияние на смилотелпите ферменти, а това често води до преобременяване на ферментните системи на организма. Тя дразни стомашната лигавица и може да доведе до възпаление. При употреба на големи количества фабричната захар повишава съдържанието на холестерина в кръвта, уврежда коронарните съдове и води до затлъстяване. Захарите, съдържащи се в меда, в комбинация с ферментите, витамините, минералните вещества и органичните киселини правят меда многократно по-ценно за човека енергетично и лечебно средство, отколкото дори лекарствената глюкоза.
Проникнали в кръвта, захарите на меда са основен енергетичен материал за мускулите, респ. за сърцето и нервната система. Известно е, че при снижаване на количеството захар в кръвта спада както умствената, така и физическата работоспособност. Те увеличават количеството на гликогена в черния дроб и с това подпомагат активно обменните процеси в него и детоксикиращата му функция. Тяхното пълно изгаряне освобождава бъбреците от допълнителна дейност и по такъв начин ги щади. Това от своя страна води до подобряване на отделителната функция на бъбреците, което улеснява излъчването на отпадните продукти от организма.
Ферментите, съдържащи се в меда, подпомагат хранителните процеси в организма, като облекчават резорбцията и на другите храни от стомашно-чревния тракт. Освен това те стимулират секреторната дейност, с което се улеснява още повече усвояването на храните. Медът е важен продукт в диетичното хранене, тъй като той е в състояние да подобри усвояването на хранителните вещества.
Те добавят към дозирана храна две различни концентрации мед и с нея хранят опитни и контролни групи плъхове. Определено време след приемането на храната те убиват животните и определят степента на резорбция на хранителните вещества. Установено е, че белтъкът в храната, съдържаща мед, е бил усвоен с 14 % повече от белтъка на храната, несъдържаща мед. Ниската концентрация мед (2 и 8 %) е имала по-добро действие, отколкото високата (10 %). Успоредно с това в опита е било установено, че медът подобрява също усвояемостта на мазнините и въглехидратите в храната. Тези качества на меда дават основание той да бъде използуван при тежко и хронично болни, в периода на възстановяване след боледуване, при деца, които не се хранят и развиват добре, и пр.
Съдържащите се витамини в меда, макар и в малки количества, влияят на междинните процеси на обмяната на веществата и подпомагат функциите на жлезите с вътрешна секреция. По такъв начин медът засилва градивните процеси в организма, подобрява тъканната трофика и отчасти компенсира витаминния дефицит.
Внесените чрез меда минерални вещества водят до алкализиране на вътрешната среда, което спомага организмът да се освободи от отпаданите продукти, имащи кисела реакция.
Съдържащите се в меда етерични и смолисти вещества имат леко възбуждащо действие, особено върху кръвоносната и нервната система, и тонизират организма.
Медът притежава имунологични (защитни) свойства, благодарение на което се повишават резистентните сили на организма. Той увеличава фагоцитарната способност на белите кръвни клетки, нивото на хемоглобина и броя на еритроцитите в кръвта. Тези свойства на меда са потвърдени от народната медицина и от анкети сред хора, които употребяват редовно нектарен или манов мед. Такива хора са по-устойчиви към различни инфекции и към неблагоприятните условия на жизнената среда.
В малки дози пчелният мед притежава антиалергични свойства. Този факт е установен и доказан както клинично — при болни, така и експериментално – при опитни животни. Големите еднократни дози мед обаче водят до алергизиране на опитните животни. Този извод трябва да се има предвид при приложението на меда в медицинската практика.
Антимикробните и противогнилостните свойства на пчелния мед са открити емпирично още от най-дълбока древност. Съвременните експериментални наблюдения установиха, че антимикробните свойства на меда не се дължат на високото му съдържание на захари, а на антибиотични вещества от растителен и животински (от самите пчели) произход. Хипофарингеалните жлези на пчелите отделят ензима глюкооксидаза, с който се осъществява ензимното разграждане на глюкозата. При това се получава глюконова киселина и насцентен водороден прекис. Последният заедно с някои други вещества (недостатъчно проучени) действува инхибиращо на бактериите: Staphilococcus aureus haemolyticus, Streptococcus pyogenes, Streptococcus haemolyticus , Corinebacterium diphtheriae, Esherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas pyocyanea, Bacillus anthracis, Bacillus mesentericun и др.
През 1985 г. японски автори докладват на XXX Международен конгрес в Нагоя, че медът съдържа фактора „вифидус“,, благодарение на който действува благоприятно при чревни бактериални инфекции, като например дизентерия. Успоредно с това той влияе стимулиращо на нормалната чревна флора.
Медът, поставен върху рана, води до прилив на кръв и лимфа благодарение на неговата хигроскопичност и свойството му да дразни тъканите осмотично и химично чрез органичните киселини, които съдържа. Към този ефект на механично почистване на раната трябва да се прибави и неговото подчертано антибактериално действие. Съдържащите се в пчелния мед флавоноиди, внесени от примесения прашец, от своя страна усилват регенеративните способности на подлежащите клетки. Тези свойства на меда поради ниската концентрация, която антибиотиците и флавоноидите достигат в кръвта при вътрешното му приемане, имат значение само когато медът контактува с раневия или гнойния процес (като стомашна язва, рани, ерозио на шийката на матката и др.).
Антибактериалните свойства, различни и специфични за различните видове мед, се променят в зависимост от условията на съхранение. Топлината и светлината (дори неонова) му въздействуват инактивиращо.
Методи на приложение и препарати от пчелен мед
Вътрешно приложение. Основен начин за използуване на чистия нектарен, манов или експресен мед. Известни са и препарати от мед на прах, получени чрез центрофугиране и вакуумно изпаряване на съдържащата се в него вода.
При вътрешно приемане с цел да се повлияе на горните дихателни пътища е необходимо медът да се задържа в устата, за да могат антибиотичните му вещества да контактуват по-продължително време с устната лигавица. Когато се използуват неговите антимикробни свойства при заболяване на стомашно-чревния тракт (ентерити и колити), се препоръчва да се приема вътрешно под формата на гъст воден разтвор с температура съобразно заболяването (вж. Апитерапия при стомашно-чревните заболявания ). При тези страдания някои автори препоръчват неутрализирането на стомашно-дуоденалния сок, който би намалил антибактериалното действие на меда, като предварително се взема 1/2 чаена лъжичка сода за хляб. Когато медът се използува при заболявания на дихателната система (бронхити), той може да се приема, разтворен в топло мляко, гръден чай, в комбинация с прополис и пр. Дневната лечебна доза-варира в зависимост от естеството на заболяването, възрастта и теглото на болния и е дневно средно 100 д, разделена на 3 приема, 1/2— 1 час преди хранене. При деца се препоръчва по 1 д мед на 1 кг тегло. Курсът на лечение е 1 — 2 месеца, като след почивка от 1 месец може да се проведе втори курс.
Външно приложение. Известни са следните начини на местно приложение:
а.Местни апликации в носа. Използува се озахарен мед с големина колкото бобено зърно, което се поставя в двете ноздри при легнало положение на болния и силно обърната назад глава. В случаите, когато медът дразни лигавиците, трябва да се прибави и анестезин. Процедурата се повтаря 3 — 4 пъти дневно.
б.Местни вагинални апликации. Прилагат се тампониране и промивки. Озахарен мед на големина колкото орех се завива в слой марля и се поставя дълбоко във влагалището. Краят на марлята се оставя да стърчи навън така, че болната да може сама след 3-4 часа да изтегли тампона. Вагиналните промивки се правят с 30 % воден разтвор на мед по обичайни те в практиката методи. Ежедневно се прави по една процедура. Курс на лечение — 10 — 15 апликации.
с. Местно външно приложение. Използува се при заболявания и наранявания на кожата. Засегнатите участъци се намазват леко с нектарен мед или с меден мехлем. Препоръчват се също компреси или местни бани с 20 — 40 % разтвор на мед. Народната медицина препоръчва намазване на болния участък с мед и поставяне отгоре на медицинска сяра, листа от тютюн, кестен и др., които се прикрепват с лека превръзка. Процедурата се провежда обикновено вечер.
Физиотерапевтично приложение. Във физиотерапевтичната практика се използува методът за инхалационно внасяне на пчелния мед в тялото. Прилага се при лечение на заболяванията на дихателните пътища и се осъществява по следните 3 начина:
а.Разпрашаване на меда с помощта на компресорен апарат. Използува се за лечение на горните дихателни пътища (ринити, синуити, ларингити, фарингити).
б.Разпрашаване на меда с помощта на ултразвуков апарат. Разпрашените частици са с такава големина, която им позволява да попаднат в долните дихателни пътища (при бронхити, бронхиална астма, бронхиектазии и др.
в. Разпрашаване с помощта на пара. Провежда се обикновено при домашни условия. Инхалациите имат по-слаб терапевтичен ефект, тъй като температурата инактивира някои от ценните съставки на меда.
Необходимо условие при инхалационното лечение с мед е предварително да бъдат изследвани антибиотичните му свойства с цел да се установи дали е подходящ за микрофлората на даденото заболяване.
Електрофореза с мед. Съставките на меда се внасят в тъканите с помощта на галваничен или импулсен ток. Използува се 30% воден разтвор, като внасянето му се осъществява от двата полюса. Прилагат се напречна, надлъжна, директна и индиректна „кухинна“ методика.
Водолечение. Прилага се под формата на медни вани (за една вана са необходими 4 – 6 супени лъжици мед при температура на водата 37°С и времетраене 15 – 20 минути) и местни (частични) бани с мед – извършват се с 30 % разтвор на мед в дестилирана вода при температура на водата 32 -34°С и времетраене 20 – 30 минути (препоръчват се 1 – 2 процедури дневно).
Показания, противопоказания и подбор на меда
В течение на хилядолетия пчелният мед се е използувал като питателна и вкусна храна. В съвременен аспект консумацията му представлява важен елемент на здравословния начин на живот. Както народната, така и съвременната медицина признават профилактичните и лечебните му свойства, въпреки че много от съдържащите се в него биологично активни вещества са в малки количества. Поради възможността медът да бъде приеман продължително време тези негови съставки имат важно значение за профилактиката на здравия организъм и за оздравителните процеси при болния. Успехът на лечението обаче зависи от вида и качеството на използувания мед и от умението да се подбере подходящият сорт мед за съответното страдание. Установено е, че медът придобива лечебните свойства на растенията, от които е получен. Напоследък е открит начин за направляване летежа на пчелите с цел събиране на нектар от желания вид растения, особено от лечебните билки. По такъв начин се добиват специални лечебни видове мед – т.нар. мед по рецепта.
Въз основа на антибиотичното. противовъзпалителното, кардиотоничното, регенеративното, имунологичното и други въздействия на пчелния мед той е показан като главно или като помощно средство при лечението на следните заболявания: стомашно-чревни (стомашна и дуоденална язва, гастрит и запек), дихателни (на горните и долните дихателни пътища) , сърдечно-съдови (миокардиосклероза, хипер- и хипотонии и др.), гинекологични (ерозио на шийката на матката, трихомонално възпаление на влагалището у жената) и др., препоръчва се в диетата на бъбречно и чернодробно болните, при неврози и др., както и за профилактика на различни заболявания
Единственото противопоказание за употребата на меда е рядко срещащата се непоносимост към него. При болни с ограничение на захарите, например за диабетици, употребата на меда представлява относително противопоказание.
Важно условие за резултатно медолечение е провеждането му с подходящо подбран по вид пчелен мед и преди всичко с чист нектарен или манов мед, съхраняван при необходимите условия и приеман по подходящ начин.
При гинекологично болни, и по-специално при трихомоналното възпаление на влагалището, най-подходящи са мащерковият, полският и ливадният мед. При анемично болни се препоръчва мед с по-високо съдържание на микроелементи — манов, боров и др., при хиповитаминозни състояния — ментов, боров, експресен — морковен и др., при неврози и сърдечно-съдови заболявания — мед с по-високо съдържание на етерични масла: лавандулов, планински, валерианов и др., при болести на храносмилателната и отделителната система — кестеновият, ливадният, полският и др.
Понякога може да се попадне на мед, който е със слаби или е без всякакви противомикробни свойства. Ето защо, когато се разчита на противомикробните свойства на меда, той трябва предварително да бъде изпитан спрямо причинителите на съответното заболяване. За потискане на Грам-отрицателните бактерии най-подходящ е кестеновият, липовият и планинският мед, а за Грам-положителните — мащерковият, ригановият, липовият и медът от полски цветя. От различните изследвани видове мед се назначава индивидуално онзи, който при бактериологичното и алергологичното изследване се окаже с най-добър ефект.
