Анатомия и физиология на медоносната пчела

Телесна покривка

Вместо вътрешен скелет, който при гръбначните животни е основа; и опора на цялото тяло, медоносната пчела, както всички насекоми, при­тежава здрава външна покривка, която предпазва тялото им от механични повреди и други външни влияния. От вътрешната страна за израстъците на телесната покривка се прикрепват мускулите. По такъв начин телес­ната покривка на медоносната пчела играе ролята на скелет.

При медоносната   пчела телесната   покривка   е   съставена   от два пласта: външен – кутикула   и   вътрешен – хиподерма.   Кутикулата е съставена главно от хитиново вещество и в нея се различават три слоя: епикутикула, мезокутикула и ендокутикула. В мезокутикуларния слой се намират пигментите, на които се дължи   оцветяването на   телесната по­кривка. Съдържанието на меланин обуславя тъмния до черен цвят, а при наличност на кутикулин се получава жълтият цвят. Независимо от твър­достта й кутикулата, поне на известни места,   е проницаема и степента на проницаемост зависи от химичния състав на   кутикуларните   слоеве. Хиподермата е жив слой и се   състои от   един ред клетки с   различна форма. Клетките, от които е съставена хиподермата, са три вида: хитиногенни, жлезисти и чувствителни. От хитиногенните клетки се образува кутикулата. От жлезистите клетки са образувани восъкоотделителните и други жлези. Чувствителните клетки са свързани с   чувствителни нерви и завършват с власинки, които са кухи. По телесната покривка на пче­лата отвън се намират и множество плътни хитинови космици, които са израстъци на самата покривка. Те служат за задържане на цветния пра­шец, за предпазване от прах и други нечистотии, за запазване на топли­ната, за защита и пр. У младите   пчели   космиците са меки и гъсто по­криват цялото тяло. Понеже са сиви, те придават и по-сив цвят на тя­лото. Стават твърди и жилави 4-5 дни след излюпването на пчелата. При остаряване и усилена работа пчелите губят голяма част от власинките и тялото им става черно и блестящо.   Изследванията в последно време   показват, че вследствие на окосмяването на тялото на пчелата по нея се задържа грамадно количество зрънца цветен прашец, което може да достигне до 3 000 000 върху една   пчела. При това най-много прашец е установен   по гръдната част,   където   тялото   е най-силно   окосмено-Количеството на натрупания прашец по тялото на пчелата   естествено зависи   твърде много   и от   вида на   посещаваните растения.

Мускулна система и летеж на пчелите

Както при другите насекоми,   така и   при   пчелата   мускулната си­стема е много добре развита.   Особено   силно са   развити   мускулите в областта на гърдите, с които се привеждат в движение главните двига­телни органи – краката и крилете. Мускули има и в   останалите части на тялото, а именно в главата – за привеждане в движение на устните органи и пипалата, в коремчето – за свиване   и разширяване на корем­чето и при дишането – за управляване   на жилото,   за   изтласкване на нектара от медовото   стомахче в   същинския   стомах, за изхвърляне на нелотребвите вещества от дебелото черво навън и пр.

Мускулите са съставени от мускулни влакна, които не са групи­рани в снопчета, както при гръбначните животни. Всяко мускулно елйкно е съставено от извънредно тънки механични елементи, наречени съкратителни фибрили. Възрастните, пчели имат два вида мускули: мускули за предвижване на крилете и мускули на останалите части на тялото (на телесната покривка, сърцето, стомаха и   пр.).   Крилните   мускули са съставени от по-дебели мускулни влакна, между които има много дихателни тръбици, необходими при снабдяването на мускулите с кислород. За да действуват като двигатели, мускулите са здраво прикрепени към онези органи на тялото, които те привеждат в движение. Към телесната покривка мускулите са прикрепени към вътрешната й повърхност чрез сухожилия. Работата на мускулите се направлява от нервната система, която предизвиква у тях последователни закономерни движения. Почти всички движения се извършват чрез последователно съкращаване в про­тивоположно направление на две групи мускули: свиващи и разпускащи. Някои движения се предизвикват от мускулите само в една посока. Дви­жението в обратна посока в тези случаи зависи от еластичността на те­лесната част, към която са прикрепени мускулите. Чрез съкращаване на силни мускули в областта на гърдите и последващо отслабване на съ­щите се изправят и отпущат крилете.

Без товар пчелата може да лети до 65 км в час, а с товар до 3/4 от собственото й тегло, т. е. около 75 мг, — до 30 км. Други автори смятат, че средната скорост е към 25 км. С остаряването крилете се повреждат от усилената работа и такива пчели не могат да летят добре.

Далечината на полета, който пчелите извършват, е в зависимост от характера на местността. Когато местността е еднообразна, равна и неудобна за ориентиране, пчелите не отиват по-далеч от 5 км от пчелина, а в местности с пресечен терен, с дървета и други предмети, по които пчелите се ориентират по-лесно, те могат да летят и по-надалеч. Полезният радиус на летеж обаче не е по-голям от 1,5-2 км, тъй като при по-далечни полети пчелите изразходват значителна част от събрания нектар за собствени нужди. Колкото медоносните растения са по-близо до пчелина, толкова по-пълно и равномерно се използуват те в границите на радиуса на пчелния полет. Според Комаров при удължаване на радиуса например от 4,4 до 7,7 км пчелите излитат в една посока в използуват по-малък брой растения и в такъв случай и плътността на пчелите в кръга е по-малка.

Според Ю.М. Залеский за нормалните полети на големи разстояния е необходима температура, не по-ниска от 12°С (в началото на пролетта — от 12 до 14°С, а към .края на май — от 16 до 18°С). Над 30°С обаче пчелите намаляват силно летежа. Посоче­ните температурни степени са доста относителни и в зависимост от географската ширина и други условия са различни, например към края на зимата, когато храносмилателната им система е препълнена с остатъци от храната, те могат да излитат за почистване и при температура 4°С.

За нормалния летеж на пчелите има значение и светлината. В ясни вечери пчелите продължават да летят до късно. Вятърът също оказва влияние на летежа. При скорост на вятъра 5 м в секунда пчелите летят слабо, а когато скоростта превишава 7—8 м в секунда, те съвсем не летят. Пчелите престават да летят и тогава, когато трябва да летят срещу вятъра и особено, когато са с товар.

При малки запаси от храна в гнездата те излитат и при по-ниски температури (5°С). Летежът се определя и от условията на пашата. При по-богата паша и благоприятни условия за отделяне на нектара летежът е по-усилен, макар температурата да е по-ниска и времето да не е напълно благоприятно.

При летеж пчелите се движат най-често по права линия и се държат на височина 3-5 м от земята. Това зависи обаче от терена (наличност на различни препятствия, като дървета, височини и пр.) и състоянието на времето. В хубаво тихо време те летят по-високо, а при вятър – ниско или откъм защитената от вятъра страна. При прелетяване над водни източници (големи реки, езера и др.) пчелите преминават направо и при завръщането, ако попаднат във въздушни течения, падат и загиват във водата.

Храносмилателна система и храносмилане

 

Устройство на храносмилателната система. Храносмилателната система на пчелата започва от устата и завършва със задния отвор на коремчето. Тя е една тръба, която се състои от три части: предно, средно и задно черво. Тази тръба е дълга общо 35 мм при работнич­ките, 39 мм при майката и 47 мм при търтеите.

Предното черво се състои от глътка, хранопровод, медово стомахче мускулест стомах. То започва с глътката от устния отвор, около който се намират устните части. Глътката продължава в хранопровод, който в началото е малко разширен, но след това се стеснява и като тънка тръбица преминава през главата и гърдите в коремчето, където се разши­рява в медово стомахче (гушка). Медовото стомахче е постлано отвътре с хитин и има обем средно 14—18 мм3, но може да се разширява до 55—77 мм3. Обемът на медовото стомахче варира при отделните раси. Разширяването му е възможно благодарение на еластичността на сте­ните му. При търтеите и майката медовото стомахче е недоразвито. На задния му край се намира клапа, която се състои от главичка и тръбичка. Главичката е четириделна и е снабдена с добре развити мускули, с които може да се затваря и отваря. В медовото стомахче става първоначалната преработка на нектара в мед. След завръщането си в кошера пчелата връща през устата си меда от медовото стомахче в килийките. При отва­ряне на клапата част от меда преминава в средното черво за нуждите на самата пчела. Чрез клапата цветният прашец, който плува в медовото стомахче, се пропуска в средното черво. С това стомахче пчелите носят и водата. По такъв начин то е резервоар за складиране на нектара (при. събирането и преработването му в мед) и водата. Устроено е така, че храната може да се движи само в една посока – от медовото стомахче в средното черво, без съдържанието на последното да може да премине в медовото стомахче. Вероятно предъвкването на зрънцата цветен пра­шец става в мускулестия стомах, който не се вижда отвън, тъй като е вместен във вътрешността на медовото стомахче.

Смилането и използуването на съдържащите се в прашеца белтъчини и други вещества не е напълно изяснено. Според едни автори бел­тъчините в поленовите зрънца се използуват от пчелите само в ограни­чен размер и само поленовите зрънца, които при събирането и трамбуването в килийките се разрушават от челюстите, могат да се преработят в средното черво, докато останалите преминават непроменени през хра­носмилателната тръба. Други автори смятат обаче, че съдържащите се в прашеца хранителни вещества се използуват напълно, тъй като храносми­лателните ферменти са в състояние да преминат и да въздействуват чрез порестата обвивка на зрънцата, или че смилането се улеснява вслед­ствие на набъбването на поленовите зрънца в резултат на способността им да поглъщат голямо количество вода. Предъвкването в мускулестия стомах, за което става дума по-горе, се отнася за тези зрънца, които са претърпели предварително стриване с челюстите на пчелите.

Средното черво (същинският стомах) е сравнително дебела и дълга тръба, която е разположена дъговидно в коремчето. Тя е по-дълга от самото коремче и храносмилателната й повърхност се увеличава от много напречни гънки. В тази част на храносмилателния канал се извършва ос­новното смилане и усвояването на храната от организма. В стените на средното черво се намира един пласт от епителни жлезисти клетки, които отделят храносмилателни ферменти. От действието на тези ферменти храната се разпада на по-прости съставни части, които през стените на стомаха преминават и се разтварят в кръвта. Чрез последова­телни свивания на мускулите в стените на средното черво храната се придвижва постепенно назад. При това придвижване храната е обвита в така наречената перитрофична мембрана, която се образува от специална материя, отделена от   епителните   клетки в предната   част на   средното черво. Храносмилателните ферменти могат да преминават до храната през тази обвивка. Перитрофичната мембрана предпазва епителните клетки от нараняване от зрънцата прашец и от попадането на паразити в епи­телния слой. Тя постоянно се разрушава и се образува наново.

Задното черво се състои от тънко и дебело черво. Тънкото черво е тясна извита тръбица, през която с помощта на мускули отвън и насочени назад зъбчета по вътрешните стени на червото се придвижват несмлените и неусвоимите части на храната от средното в дебелото черво. Дебелото черво е последният дял на храносмилателната тръба. В него се събират несмлените части от храната, които се изхвърлят навън. В дебелото черво се намират 6 жлези, наречени ректални органи. Те отделят вещества, които не позволяват несмлените остатъци да ферментират и загниват. Количеството на тези остатъци достига до половината от самото тегло на пчелата. Това дава възможност при нормални условия пчелите да не изхвърлят нечистотиите в кошера. При младите нелетящи пчели, а през зимата и при старите пчели остатъците от храната се задържат в дебелото черво. През пролетта вън от кошера пчелите се освобождават от събраните през зимата остатъци при първото облитане. При неблагоприятни за зимуване условия и недоброкачествена храна пчелите заболяват от   диария   поради   препълване   на задното им черво.

Средното черво на личинките е силно развито и съставлява повече от 75% от теглото на личинката. До момента, когато личинките се хра­нят, то е затворена тръбица и в него се събират всички несмлени вещества, т. е. през това време личинките не отделят екскрементите си в килийките.

Слюнчени жлези. Медоносната пчела има четири двойки слюнчени жлези: горночелюстна, глътъчна, теменна и гръдна. Те се откриват в областта на устата и са главно в служба на храносмилането. Всяка жлеза се състои от главен канал, от двете страни на който се откриват малки жлези. Горночелюстните жлези имат луковична форма. Намират се при основата на горните челюсти. Веществото, което се образува в тези жлези, е основата на така нареченото „млечице”, с което пчелите хранят младите личинки. С това се обяснява и силното им развитие у младите лчели-кърмачки. При по-възрастните пчели горночелюстните жлези са до голяма степен атрофирани и са по-малки. Глътъчните жлези са поместени в главата и се откриват в глътката. В тях се образуват веществата, които спомагат за превръщането на нектара в мед и за преработката на пра­шеца. Такива жлези имат само работничките. Някои автори допускат, че тези жлези отделят вещества, които влизат в състава на „млечицето”. Теменните жлези са разположени в задната част на главата. Те имат гроздовидна форма и се състоят от три разклонения, които се съеди­няват в един общ канал; отворът на този канал се намира в основата на езичето. Такива жлези имат и трите форми в пчелното семейство. Те служат за отделяне на секрети и за смазване хитиновите части на хоботчето, а при работничките — и за полиране на килийките при подготовката им за снасяне на яйцата от майката. Гръдните жлези имат също гроздовидна форма и са разположени в областта на гърдите. Те служат за образуване на храносмилателни ферменти и се срещат както при работничките, така и при майката и търтеите.

Храносмилане. Хранителните вещества се усвояват посредством храносмилането. Приетата храна най-напред бива подложена на физични ли химични изменения за превръщането на по-сложните вещества в по-прости и разтворими, които след това се усвояват от организма. Сложните вещества в храната се изменят главно под влияние на храносмила­телни ферменти (ензими), които се образуват от специални клетки на слюнчените жлези и в жлезите на същинския стомах.

Смилането на храната започва от устата, където към храната се прибавят ферментите инвертаза и амилаза за разпадането на тръстената захар и скорбялата. Тези ферменти се образуват в глътъчната и гръдната слюнчена жлеза. Те са установени обаче и в средното и в задното черво. След това храната попада в медовото стомахче, където продължава първоначалната преработка на нектара в мед. В същинския стомах се извършва и основната преработка на пчелната храна. Под въздействието на храносмилателните сокове, които се отделят от жлезистите клетки на тази част на храносмилателната система, се извършва сложният химичен процес, в резултат на който, става подготовката за усвояване на въгле­хидратите, белтъчините и мастните вещества. Гроздовата и плодовата захар от нектара се усвояват направо. Тръстената захар обаче се преработва в гроздова и плодова захар от фермента инвертаза, който се от­деля и в средното черво. От фермента амилаза скорбялата и декстрините, съдържащи се в цветния прашец, се превръщат най-напред в дизахариди (малтоза), а след това от други ферменти (малтаза) в по-прости и усвоими от организма захари (глюкоза). Белтъчините се разпадат на по-прости под въздействието на ферментите пепсин, трипсин и химозин. Те са установени само в средното черво. Мастните вещества в същин­ския стомах от действието на минерални соли се превръщат в дребни капчици (емулсират се), благодарение на което ферментът липаза им въз­действува по-лесно.   Липазата е установена в средното и задното черво.

В задното черво храносмилането е сведено до минимум. То се извършва в незначителна степен в тънкото черво от ферментите, които са преминали тук от същинския стомах. В дебелото черво след това остават само несмилаеми части, като обвивките на прашеца и др.

В същинския стомах храната се превръща в еднородна маса, която при движенията на стомаха и на страните му се размесва и придвижва към задното черво. Частта от храната, годна за усвояване от организма, преминава през повърхностния полупроницаем слой на стомаха и по осмотичен път — в кръвта, а след това се разнася с кръвта до клетките на пчелния организъм.

Скоростта, с която храната преминава през храносмилателната система, е различна и зависи от самата храна, от състоянието на пчелите, т.е. дали са гладни, сити, болни и пр., от температурата на околния въздух и т.н. Всмуканият нектар постъпва в медовото стомахче обик­новено само след 10 секунди. След 15 минути от започване на хране­нето първите порции от приетата храна постъпват в същинския стомах, а след около 24 часа всичката приета храна е преминала вече през него. Един-два часа след поемането на храната пчелите започват да се освобождават от несмлените остатъци.

Липсата на храна за по-дълго време или нарушаването на нормалния ход на храносмилането поради повреди, заболяване, отравяне и пр. причиняват смъртта на пчелите. Поради това, че в тялото на пчелите липсват резервни вещества, те не могат да гладуват дълго време. Храната в ме­довото им стомахче се изразходва до 50% след 4 часа и почти напълно след 8 часа. Пчелите с празно медово стомахче могат да продължат да живеят само до 10—20 мин. Съдържанието на гликоза в кръвта на пче­лата при гладуване се понижава от 2% до 0, а смъртта настъпва от изтощение на организма и отравяне от продукти, получени при разпадането на белтъчините. В умрелите вследствие на гладуване пчели храно­смилателният канал е празен, а епителният слой и перитрофичната мем­брана липсват. Гладуването на пчелите може да бъде от различно есте­ство: жажда – при липса на възможност пчелите да донасят вода и поради това, че в гнездото си те не се запасяват с вода; белтъчно, мастно и солево – при липса на прашец.

След като приетите хранителни вещества бъдат разнесени с кръвта в клетките на пчелния организъм, в тях става обмяната на веществата, с която се възстановяват разрушените клетки, образуват се нови и се отделя необходимата за организма енергия. Тъй като белтъчините, маз­нините и въглехидратите в храната на пчелите се различават от тези на самия пчелен организъм, те трябва да бъдат преобразувани в свойствени за организма белтъчини, въглехидрати и пр. Това преобразуване се извършва именно чрез обмяната на веществата. От белтъчините на храната, разпаднати при храносмилането до аминокиселини, в клетките се обра­зува белтъчната материя на пчелния организъм и се освобождава вода, въглена и пикочна киселина, които се отделят от организма. Белтъчи­ните, които постъпват с храната, се използуват за заменяне на раз­рушените клетки и за образуване на нови клетки при растежа. Те са основата на мускулната, нервната и други тъкани и влизат в състава на секретите, отделяни от някои жлези. Понеже личинките растат, те се нуждаят много повече от белтъчини, отколкото самите пчели. Когато бел­тъчините са в недостиг, а именно липсва прашец, настъпва белтъчен глад, който води до прекратяване храненето на пилото, а след това и до преждевременна смърт на пчелите.

Разпаднатите в същинския стомах мастни вещества най-напред се превръщат в неутрални киселини, а след това с кръвта се разнасят до клетките. При изграждането на мастните вещества в клетките на пчелния организъм се освобождава и енергия. Мастните вещества в личинките се натрупват като запаси в мастното им тяло, а при възрастните пчели те влизат в състава на клетъчната протоплазма. Най-много мастни вещества се изразходват, когато пчелите са най-деятелни и когато се отглеждат личинките.

Въглехидратите от храната могат да преминат от средното черво в кръвта само под формата на прости захари – гроздова и плодова. В клетките на пчелата те се превръщат най-напред в животинска скорбяла (гликоген). При личинките това става в мастните клетки, а при възрастните пчели – в мускулната тъкан. След това, когато организмът има нужда от захари, чрез фермента гликогеназа гликогенът се превръща в гроздова захар.

Дихателна система и дишане

Дихателната система е в служба на дишането. Чрез нея пчелата си набавя необходимия й за окислителните процеси кислород от въздуха и отделя образуваната от това окисляване въглена киселина.

Дишането при пчелата   се извършва   чрез   система от   многобройни въздухоносни тръбици – трахеи, конто пронизват цялото   тяло и   до­стигат до клетките.   По   този на­чин клетките се снабдяват   с ки­слород непосредствено.

Трахейната система започва с дихателни отвори, наречени стигми или д и х а л ц а, които се на­мират от двете страни на гърди­те и коремчето – 3 двойки на гърдите и 6 двойки на коремчето при работничките и 7 двойки при търтеите. Всяка стигма има отвор, който води в дихателна камерка. Стените на камерката са покрити с власинки, за да се попречи на проникването на прах и други не­чистотии в трахеите. Освен това между камерката и началото на трахеята се намира една клапа, която с един мускул може да за­тваря входния отвор на трахеята.

От всяка стигма води началото   си едно трахейно стъбло, което се разклонява в по-тесни трахейни тръбици и трахейни капиляри (трахеоли), а на места се образуват разширения – въздухоносни торбички. Пчелата е насекомо, което лети добре и притежава много въздухоносни торбички, които са локални разширения на трахеите – в главата, в гърдите и особено силно развити в коремната област. Системата от трахейни разширения при пчелата преобладава над трахейните стъбла. Въздухоносните мехурчета намаляват тежестта на пчелата и служат като резервоар за запасен въздух при бързия летеж. Те спомагат и за механична вентилация на трахейната система – напълването и опразването на въздухоносните ме­хурчета довежда до сменяване на въздуха в трахеята на гърдите и ко­ремчето.

Трахеите са тънкостенни тръбици, съставени от два слоя – външен и вътрешен. Вътрешният пласт, който е хитинов и постила трахеите от­вътре, има по повърхността си спирални удебеления. Те придават здра­вина на трахеята и не допускат да се затваря каналчето, през което въздухът преминава свободно. Трахейните мехури за разлика от трахеите нямат спирални удебеления и поради това, когато не са напълнени с въздух, са свити. Без удебеления са и трахейните капиляри.

Смяната на въздуха в по-широките трахеи и въздухоносните мехур­чета се извършва посредством дихателните движения на коремчето: при свиване на коремчето пчелата издишва, а при разширяването му — вдишва.

Постъпването на въздуха в трахеите се регулира от стигмите. При недостиг на кислород или излишък на въглена киселина най-напред се раздразват дихателните центрове на нервната система, които регулират отварянето на стигмите. Въздухът постъпва през стигмите на коремните членчета, а излиза през гръдните, богато пчелата е в покой, стигмите са обикно­вено затворени, а при усилена работа и летеж те са широко отворени. Със стигмите се регулира и съдържанието на вода в пчелния организъм.

Затварянето на стигмите забавя газообмена и предпазва пчелата от много голяма загуба на вода. При разширяване на коремчето въздухът навлиза през отворите в дихателната камера, където се пречиства от праха. По-нататъшното движение на въздуха в тънките трахеи и капи­лярите става чрез дифузия, а не чрез налягане, т.е. чрез бавна вентилация, сменяване и про­никване на газовете едни в други. Дихателните движения се колебаят в широки граници в за­висимост от температурата и състоянието на пчелата — дали се намира в покой или летеж. Дихателната система на личинките е устрое­на подобно на тази при пчелите. Личинките имат 10 двойки стигми на гърдите и коремче­то без последните 2 членчета на него. От вся­ка стигма следва по една трахея, която се раз­клонява по цялото тяло. От всяка страна на тялото трахеите са съединени помежду си с на­длъжно трахейно стъбло.

Кръвоносна система, кръв и кръвообращение

Кръвоносната система на медоносната пчела, както и на останалите насекоми, е отворена, тъй като   кръвта преминава   само   през   известна част от своя път по кръвоносен съд, а извън него изпълва равномерно телесните празнини. Главната служба на кръвоносната система е да раз­нася с кръвта хранителните вещества, получени при храносмилането. Кръвта поема и в нея се съдържат и част от отпадъчните продукти, тя носи отчасти кислород, а има и защитна служба. Кръвта образува вът­решната среда на организма и облива всички негови тъкани. Тя е без­цветна, прозрачна течност и се състои от течна част – кръвна плазма (хемолимфа), в която се съдържат белтъчини и мастни вещества, прости захари (глюкоза), соли и други – и плаващи в течната част без­цветни кръвни клетки – хемоцити. При липса на лимфатична система кръвта при пчелата изпълнява двойна служба – на кръв и на лимфа едновременно – и затова се нарича хемолимфа. Кръвните клетки са три вида и от тях най-застъпени са тези, които са с най-малки размери, но с най-големи ядра и с тясна ивица протоплазма. Тези клетки са способни да се делят и при това деление се получават нови клетки, каквито са големите вретеновилни клетки, наречени левкоцити. Левкоцитите могат да се движат самостоятелно (амебовидно), като изпущат лъжливи крачка.

Кръвните клетки имат голямо значение с изпълняваната от тях защитна (фагоцитарна) служба за пчелния организъм. Тази служба се изпълнява именно от левкоцитите. Те улавят, разтварят и обезвредяват вредните микроорганизми, чуждите формени елементи, изхабените части от соб­ственото им тяло, а по време на превръщането на личинките в какавида кръвните телца разрушават вече ненужните личинкови тъкани.

Кръвта в тялото на пчелата се движи в определена   посока,   което става бавно посредством направляващото действие на   определен кръвоносен съд в горната част на коремната   кухина. Към кръвоносната система освен този съд. се числят и две прегради – гръбна и коремна диафрагма.

Кръвоносният съд е раз­положен гръбно близо до горната страна на тялото ипредставлява дълга тръбица, съставена от две части: задна част, или сърце, и предна част наречена аорта. Сърцето има добре развити мускули, съставено е от 5 отделения, или камери и се намира в коремчето, а аортата преминава като продължение на сърцето през гърдите в главата. Всяка камера на сърцето навлиза с предната си част в задната (по-широка) част на по-пред­ната камера. В мястото на съединяването на една камера с друга се на­мира отвор с клапа, която се открива напред и позволява преминаването на кръвта само в посока отзад напред. Най-задната камера завършва сляпо. Всяка камера има по два странични отвора – остии, през които кръвта постъпва от телесната празнина в сърцето. При личинките сърцето е съставено от 12 камери. Гръбно сърцето е свързано с тръб­ната стена на коремчето посредством съединителнотъканни нишки, а странично – посредством така наречените криловидни мускули с тръб­ната диафрагма. По този начин то се   намира   в устойчиво положение.

Горната, околосърдечната диафрагма е разположена около сърцето и храносмилателния канал и образува околосърдечна празнина, а долната — между нервната верига и храносмилателния канал. Тези прегради разделят общата коремна кухина на три части, но не достигат до стените на тялото. Те са способни да се свиват и на тях се намират отвори, през които кръвта може да преминава от един дял (синус) на коремната кухина в друг.

Кръвообращението при пчелата се извършва главно благодарение на ритмичните свивания и разпущания на сърцето. Сърцето направлява потока от кръв от коремчето в   главата.   При   разширяване   на   камерите кръвта от околосърдечната празнина през страничните отвори на камерата навлиза в сърцето. При последващо свиване   страничните отвори на камерите се затварят и в резултат на това кръвта може да се придвижва само напред, от една камера в друга,   а   след това в главата. Там тя облива мозъка,   слюнчените   жлези и след това   се насочва с обратно движение към гърдите и коремчето. При това въпреки   липсата на кръ­воносни съдове кръвта запазва определена   посока на движение.   За   из­вършване на описаното кръвообращение спомагат и ритмичните движения на двете диафрагми, а също и дихателните движения. С вълнообразното движение на коремната   диафрагма   кръвта   се изтиква от гърдите   към края на коремчето. Едновременно с това   чрез   вертикални   колебателни движения на същата диафрагма става възможно част от кръвта да пре­мине в общата коремна кухина през страничните отвори между диафрагмата и телесната стена. Тук тя облива храносмилателния канал и приема от неговите стени готовите хранителни вещества. Отделителните   органи, които също се намират на пътя на движението на кръвта, поглъщат от нея непотребните течни продукти, получени при обмяната на веществата.. Пречистената по този начин кръв попада в сърцето и аортата, като най-чистата   и   най-богата   на   хранителни   вещества   кръв   обслужва   преди всичко главните органи в главата – мозъка, слюнчените жлези, а след това и останалите   тъкани в гръдната   част.   Пречистената   и   обогатената   с хранителни вещества кръв от коремната кухина под влиянието на рит­мични движения на   тръбната   диафрагма   постъпва   в   околосърдечната кухина.

Пулсацийте на сърцето при пчелата зависят от състоянието на са­мата пчела, (дали е в почивка, или извършва усилена   работа), а   също-така от условията на   средата и   преди   всичко от   температурата.   При по-усилена работа и при по-висока температура те са повече и достигат докъм 120 в минута.

Отделителни органи

Отделителните органи отделят вън от организма или правят без­вредни продуктите, които се получават в тялото при разпадането на сложните вещества в резултат на обменните процеси и не могат да се-използуват по-нататък от организма. Задържането и натрупването на тези отпадъчни продукти в организма се отразява вредно и след по-кратко или по-дълго време би причинило смъртта му. Част от тези непотребни и вредни продукти се отделят чрез дихателните органи (въглена киселина и вода), а друга част се отделя чрез храносмилателната тръба (твърдите-вещества) и пр.

Специални отделителни органи при медоносната пчела са малпигиевите съдове. Те представляват много на брой (до 180) тънки и дълги тръбици, които са разположени в коремната кухина. Предният им край е затворен, а задният – отворен и навлиза в храносмилателната тръба на границата между същинския стомах и тънкото черво. Те събират от кръвта и отделят в задното черво и оттам навън разтворимите във во­дата вещества, като пикочна киселина и солите й, оксалова киселина и др.

При личинките малпигиевите съдове са устроени почти както при възрастните пчели, но са по-малко на брой – само четири.

При медоносната пчела отделителна служба има и мастното тяло, в клетките на което се натрупват главно мастни вещества и гликоген.. Между клетките на същото тяло се намират и   специални   отделителни жлези, наречени е н о ц и т и. Те са по-едри от обикновените мастни клетки и са разположени в задната част на тялото. Еноцитите отнемат от кръвта и съхраняват в себе си вредните за организма вещества. Ма­стно тяло имат и възрастните пчели, но то е развито главно при личин­ките, при които достига до 65% от собственото им тегло. В предкакавидния период отделителните клетки достигат максимални размери. По това време при метаморфозата малпигиевите съдове се разрушават и тези клетки единствено изпълняват отделителната функция до момента на образуването на малпигиевите съдове при възрастната пчела.

По цвета на еноцитите до голяма степен може да се съди за възрастта на пчелите-работнички и на майката. При по-старите пчели те са .по-жълти и по-тъмни.

Размножителни   органи

В съответствие с основната функция, която изпълняват майките и търтеите, и размножителните им органи са значително развити и заемат голяма част от коремната кухина.

Мъжките размножителни органи се състоят от два семенника, два семепровода, които се разширяват в семенни мехурчета, две придатъчни жлези, общ семеизпразнителен канал и съвъкупителен орган (penis).

Семенниците имат бобовидна форма и са съставени от около 200 семенни   тръбички   (тестиоли),   в които   се   образуват мъжките полови клетки – сперматозоидите, и са   покрити с обща обвивка. Семенниците са най-силно развити през време на какавидния   стадий (с 5—6 мм дължина), но няколко дни след   излюпването на търтея, те намаляват по размер, след кое­то наново се увеличават и достигат нормалния си размер.

Мъжките полови клетки (сперматозоидите) имат нишковидна форма, с дължина 0,275 мм и дебелина 0,005 мм. Те се образу­ват в крайната най-тънка част на семенните тръбички чрез деление­то на съединителнотъканните клет­ки на същите. На всеки спермато­зоид може да се различи раз­ширена част с продълговата фор­ма (главичка на сперматозоида) и тънка дълга опашчица. С нея сперматозоидът извършва активно бързи движения. В семенниците на търтея се образуват грамаден брой спер­матозоиди, които достигат до няколко милиона. Зрелите сперматозоиди от семенниците преминават по семепроводите в придатъчните жлези, където се съхраняват до съешаването на търтея с майката.

Женските размножителни органи са устроени сравнително по-про­сто от тези на търтея. Те се състоят от два яйчника, два яйцепровода нечифтен яйцепровод, влагалище и семеприемник.

Яйчниците са значително големи и достигат до 9 мм дължина и 6 мм ширина. Те имат бял цвят и   крушовидна   форма.   Всеки   яйчник се състои от голям брой яйчни тръбички (фоликули) (160-180 и повече), в които се образуват женските полови клетки – яйцата. Броят и размерите на яйчните тръбички в яйчниците може да ва­рира в зависимост от наследстве­ните особености на майките. Уста­новено е от много проучвания, че в това отношение голямо значение имат условията на храненето и от­глеждането на майките. Влиянието на тези фактори започва още през време на личинковото развитие на майките и продължава и през вре­мето на техния живот като поло­во развити индивиди. За полу­чаването на доброкачествени майки с голям брой       яйчни тръбички и висока носливост трябва да се по­лагат големи грижи както при; племенната работа, така и в семей­ствата, в които те са били дадени след това.

Началната част на яйчните тръбички е тясна и конусовидна, но назад, където узряват яйцата, те се разширяват. Яйцепроводите, кои­то излизат от яйчниците, се сливат в един нечифтен яйцепровод, а послед­ният се разширява във влагалище. Семеприемникът представлява резервоар, в който при съешаването на търтея с майката постъпват и се съхраняват за дълго време (до 4-5 години) сперматозоидите. Той е кръгло мехурче с размери около 1,6 мм и е свързан с нечифтния яйцепровод посред­ством късо каналче. Свързването става малко по-надолу от мястото, къ­дето двата яйцепровода се сливат в едно, именно в предния дял на вла­галището. На семеприемника се намира придатъчна жлеза. Каналчето на семеприемника, което води към влагалището, е снабдено с мускулен ре­гулатор. По нервен път и чрез мускулатурата се регулира преминаването на сперматозоидите от семеприемника във влагалището. Влагалището за­вършва с половия отвор, който отвън е незабележим, тъй като е покрит от последното (осмо) коремно полупръстенче (етернит).

Образуващите се в яйчните тръбици женски полови клетки – яйцата – имат белезникав цвят, тясна продълговата форма и дължина до 1,5 мм. Предният край на яйцето е по-широк, а задният – по-тесен. От едната страна яйцето е слабо издуто, а от другата – вдлъбнато. От­към издутата част на яйцето лежи коремната страна на развиващия се зародиш. Яйчната обвивка е с дребноклетъчна структура. На предния по-широк край на яйцето се намира отвор, така нареченият микропил, през който проникват сперматозоидите при преминаването на яйцата покрай отвора на семеприемника. Вътре в яйцето се намира жълтъчна обвивка, ядро и протоплазма, в която се развива хранителният жълтък. Размножителните органи на пчелата-работничка са сходни по устрой­ство с тези на майката, но са недоразвити. Техните яйчници са съста­вени само от 2 до 24 тръбички. В резултат на недоразвитата им полова система пчелите-работнички не могат да се съешават с търтеите. Поради това пчелите-работнички, които са способни да снасят яйца (пчелите-търтовки), снасят само неоплодени яйца. Това става обикновено 25—30 дни след загиване на майката.

Нервна система, сетивни органи и нервна дейност

Нервната система е една от най-важните системи, от която зависи правилното направляване на всички функции и поведението на организма. Посредством нервната система организмът е в състояние да възприема различните дразнения от външната среда, както и онези, които имат своя произход в самото тяло, и да реагира на тях. По такъв начин нервната система управлява и контролира дейността   на   останалите   органи.

Основа на нервната система са нервните клетки, които образуват особено чувствителната нервна тъкан. Нервната система е сложно устроена и се състои от нервни възли и водещи от тях нерви, които проникват във всички части на тялото. Нервните клетки при насекомите за разлика от тези при другите животни са концентрирани на известни места в групи, наречени възли – ганглии, които са съединени помежду си с нервни връзки, или вериги. Нервите, които възприемат дразненията, се наричат чувствителни, а тези, които ги предават, двигателни. Механиз­мът за възприемане на дразненията и предаването им се разглежда при „Нервна дейност”.

Различаваме централна,   периферна   и   вегетативна   нервна система.

Централната .нервна система се състои от нервни възли и коремна нервна верига. Най-сложно развити са нервните възли в главата: един голям надглътъчен и един по-мълък подглътъчен ганглий. Те са съединени   помежду си и от тях излизат нерви към очите и пипалата, горната устна, устната кухина, челюстите и долната устна. До известна степен нервните възли в главата съответствуват на мозъка при гръбначните животни. От трите форми в пчелното семейство най-силно развити нервни ганглии в главата имат работничките, което е във връзка с тяхната многостранна дейност.

Коремната нервна верига е свързана с ганглиите в главата и се простира по долната страна на цялото тяло. Тя се състои от два успоредни реда нервни възли, съединени надлъжно и напречно помежду си. При пчелите в гръдния дял има два възела, първият от които изпраща нерви към предните крака, а вторият – към крилете, средните и задните крака, гръдните мускули и първото коремно членче. В коремчето се намират пет възела, които изпращат нерви към съответните му сегменти.

Периферната система представлява сбор от нервните елементи, които влизат в състава на сетивните органи, разположени на повърхността на тялото.

Вегетативната нервна система започва с челния нервен възел, който е свързан с надглътъчния ганглий. Тази част инервира предната и средната част на храносмилателната система и сърцето. Останалата част на вегетатив­ната нервна система е свързана с корем­ната нервна верига и инервира дихател­ната система, половите органи, третия дял на храносмилателната система (задното черво).

Чрез сетивните органи нервната си­стема възприема дразненията, получава­ни от външната среда, а възбудите в ре­зултат на физиологичните процеси, кои­то се извършват в организма, се възприе­мат от централната нервна система по­средством вегетативната нервна система.

Сетивни органи. Сигурността, с която пчелите извършват работата си вътре в кошера, способността им да намират лес­но храната си и увереността, с която те следват своя път при излизането и връ­щането, показват тяхната способност да се ориентират. Тази способност се дължи на силно развитите им сетива — зрение, мирис, осезание, вкус и пр.

Зрение. За пчелата то има значение при ориентирането й в пространството, за запомняне положението на кошера, разположението на предметите при излитането и при връщането в кошера. То се осъществява главно чрез сложните очи, докато простите очи съгласно новите схващания служат само за увеличаване на общата светлочувствителност на пчелата.

Със сложните очи пчелата различава добре движещите се предмети. При движението си пчелата определя пътя, най-вероятно по взаимното разположение на околните предмети и поради това тя дълго време не е в състояние да намери входа, когато кошерът е преместен, макар и на близко разстояние. При летене пчелата се ориентира добре със сложните си очи, тъй като с тях тя обхваща голямо пространство. Пчелите са способни да различават и цветовете; това ги улеснява твърде много при намирането на храната. Установено е, че в някои отношения зрението на пчелите е по-съвършено от това на човека, тъй като те могат да схващат ултравиолетовите лъчи като особен цвят, който е непознат на човешкото око. Според Халифман (1952) това дава основание да се приеме, че пчелите са в състояние да виждат през листата на растенията, през венечните листенца така, както ние виждаме например през стъклото или целофана. От друга страна, пчелите могат да различават добре само белия, синия и жълтия цвят, а смесват червения с черния и тъмно­синия, зеления със синия и жълтия. Те възприемат оранжевия цвят като бледожълт, а пурпурния — като син. Според последни изследвания на К. Баитег1 може да се смята за доказано, че пчелите са в състояние да различат шест цвята: жълт, синьозелен, син, ултравиолетов, пурпурен и виолетов. По отношение на формите на телата пчелите различават само тези от тях, които са чести и обикновени в техния живот, каквито са например формите на цветовете, които те посещават, а не геометричните фигури – кръг, квадрат, триъгълник и пр. Пчелите не срещат затруднения и никак не се бавят при бързото им излитане или връщане в кошера, от тъмно на светло и обратно.

Обоняние. При пчелите то е силно развито и има значение за намиране на храната. Те запомнят добре миризмата на цветовете, от които събират нектар и прашец. По миризмата те разпознават своите от чуждите пчели, своята от чуждата майка и пр.

Способността на пчелите да „запаметяват” познатата им миризма сред големия брой други миризми има голямо значение. Това дава възможност за известно време да ги приучваме към определени миризми и чрез „дресировка” да регулираме и усилваме тяхната събирателна дейност от определени растения.

Осезание. Пчелите са в състояние да възприемат дразненията в резултат на допир, т. е. те притежават усета осезание. У тях осезанието е силно развито и това ги подпомага твърде много в жизнената им дейност вън и вътре в кошера – при събиране на храната по цветовете на растенията, при жиленето, при отглеждането на пилото, градежа на пи­тите и пр. Твърде вероятно е, че работата на тъмно вътре в кошера се улеснява твърде много преди всичко чрез осезанието.

Осезателните органи на пчелата се намират главно по телесната по­кривка на пипалата и краката. Те представляват чувствителни власинки и конусчета, които са плътни, но в основата им се намират група – осезателни клетки, свързани с нервната система.

Вкус. Вкусът при пчелите е силно развит. Органите на вкуса са дребни хитинови пластинки, разположени в основата на езика, службата на които е да изпитват пригодността на храната. Усещанията за сладко, солено, горчиво, кисело и пр. за пчелата не винаги имат това значение, както при човека. Те различават, както и човек, киселото и соленото, но от захарина се отказват. Напротив, към някои много горчиви за човека вещества пчелите не са чувствителни, какъвто е случаят с химикала октозан или пък с хинина; лютивият червен пипер изглежда съвсем да не е такъв за пчелите и т. н. Колкото обаче концентрацията на захарта в нектара е по-голяма, толкова по-охотно пчелите събират такъв нектар, стига тази концентрация да не надминава известна граница. Доказано е, че органи на вкуса има не само в устата, но и по пипалата и краката.

Слух. Въпросът за възприемането на звуковите дразнения при пче­лите не е напълно уяснен. Както много други насекоми, и пчелите изда­ват звукове, които се произвеждат при движението на въздуха през дихателните отвори и трахеите. От това може да се извади заключението, че пчелите вероятно притежават и слух, още повече, че напоследък к при тях по краката и пипалата са установени така наречените хордотонални (струнни) слухови органи. Доказателство, че пчелите притежават слух, е например „пеенето” на майките, резките звукове, които пчелите издават понякога (при притискане на пчелата, при почукване върху кошера и пр.), и с това мобилизират останалите пчели за една или друга дейност. Реагирането на пчелната майка на звукови трептения е било установена-експериментално от А. Напзоп (1946) с помощта на произвеждани зву­кове, подобни на тези, които издават майките („пеене” на майките). Много автори обаче приемат, че макар пчелите да реагират на звуко­вете, тази реакция може да бъде обяснена като резултат на осезателни, възприятия на въздушните колебания.

Усет за времето и температурата. Пчелите притежават и усет за времето, благодарение на което посещават растенията най-много по това време на деня, когато цветовете им отделят и най-много нектар. Така те се приспособяват към периодичното отделяне на нектара у различните растения и го използуват най-изгодно за себе си. Те също са твърде чувствителни и на незначителни колебания на температурата. Нервна дейност. С помощта на сложно устроената си нервна си­стема медоносната пчела извършва действия, чрез които реагира на драз­ненията, предизвикани от факторите на външната среда, или на онези, които се дължат на физиологичното състояние и особеностите на нейния организъм. Така тя поддържа своето съществувание, като задоволява своите потребности и си създава необходимите условия за живот измежду най-разнообразните условия тя подбира тези, които й са нужни, размно­жава се, отбранява се от враговете си и се приспособява към постоянно изменящите се условия на околната среда.

Способността на пчелата да реагира на дразненията се осъществява в резултат на няколко вида нервна дейност – прости (безусловни) рефлекси, инстинкти и условни рефлекси.

Най-простите реакции, чрез които се проявява дразнимостта, предиз­викана например от светлината, топлината и пр., се наричат таксиси или тропизми.

Рефлексите са по-висша форма на нервната дейност и са развити при по-високо организираните животни, при които има вече обособяване на нервни клетки с чувствителни и двигателни израстъци и сетивни органи-Рефлексите представляват реакции на организма на дразненията, получени отвън и протичащи при участието на два нервни проводника и на мозъ­чен (нервен) център. Това може да бъде илюстрирано със следния при­мер. Ако докоснем крака на намираща се в покой пчела, тя може да отговори на това дразнене с повдигане на крака. Механизмът за преда­ване на дразнението в случая е следният. Нервните окончания по крака. на пчелата получават дразнението, което се предава по чувствителния нерв в нервните клетки на коремната нервна верига. Тук дразнението се преработва, отразява се и се предава по-нататък по двигателния нерв към мускулите на същия крак; мускулите отговарят със свиване и кракът се повдига. Самото движение на крака е рефлекторно движение, а предизви­каният в случая рефлекс е прост, тъй като за проявяването му вземат участие нервните възли на коремната нервна верига, които се приемат за низш отдел на централната нервна система.

Ако обаче на дразнението отвън пчелата отговори по-сложно, напри­мер, ако тя отлети от мястото или ужили, рефлексът бива сложен, тъй като в случая вземат участие висшите отдели на централната нервна система (мозъкът), които осъществяват съгласуваност в работата на много органи.

Простите рефлекси са биологично целесъобразни, но същевременно автоматични. Те са трайни и вродени – постоянни и в еднакъв размер присъщи на всички индивиди от един и същ вид. С тях животното се ражда.

Инстинктите са по-сложен вид нервна дейност и имат много голямо значение за запазването на индивида и вида. Те са насочени към задо­воляване потребностите на индивида, към създаване необходимите му условия за живот. При пчелата основните инстинкти са във връзка с храненето, размножаването и отбраната. Освен това у нея е развит инстинктът за храненето на пилото, изграждането на питите в гнездото и пр. Изобщо у пчелата инстинктите са силно развити и повечето от тях се отличават с голяма сложност. Така например инстинктът за восъкотделянето и изграждането на питите се проявява най-добре само при въздействието на 5 фактора: наличност на оплодена майка, свободно място за градеж, достатъчен брой млади пчели, много храна и съответна тем­пература. Инстинктите са изработени в продължение на хиляди години и поради това са наследствено обусловени целесъобразни актове. Те обаче далеч не са били така съвършени, както сега. От гледището на диалектическия материализъм целесъобразността на инстинкта не е нито проявление на „висшия разум”, нито сляпа случайност, а възниква закономерно, когато се появят съответните условия. Инстинктите се проявяват посредством рефлекси, но тук последните са по-многообразни, взаимно по-тясно свързани помежду си и се проявяват последователно, във форма на верига, в която резултатът от предшествуващия рефлекс е фактор за появяване на нов рефлекс, т. е. в случая има верига от последователни рефлекси.

Така например инстинктът за размножаването на пчелите, роенето, се проявява при обилие на пчели в семейството (преди всичко млади, невключени в работа пчели), тясно и задушно гнездо и когато има беритба. При проявяването   на този   инстинкт   последователността се   изразява в това, че най-напред се увеличава количеството на търтеевото пило, след това се започва изграждането на основите на майчините килийки, същите биват засеменявани, майчините   личинки   получават   храна,   паралелно с това се доизграждат маточниците и се   запечатват, излиза   първият рой, след него — вторият и т. н. Ако през този период се изменят условията на външната среда, например, ако се прекрати беритбата,   тази верига от инстинктивни явления се прекъсва, а ако беритбата се възобнови, цялата верига започва отначало. Според Бей-Биенко1 инстинктите видимо са така целесъобразни,.че първоначално създават впечатления на разумни действия, основани на опита. Това впечатление е обаче съвсем външно и при опитна   проверка веднага се разсейва. Че това е така, потвърждава се от следния   пример, приведен от този автор. Храненето на личинките в нормално пчелно семейство е целесъобразно, но този инстинкт губи характер на   целесъобразност и привидно разумно действие, когато семейството е загубило   майката и в него са се появили пчели-търтовки. Макар в този случай семейството да е обречено на гибел, по силата на инстинкта пчелите продължават да хранят търтеевите личинки.Пчелите, както и някои други насекоми, са способни и на по-висша нервна дейност, в резултат на която те извършват действия,   близки   до разумните   постъпки   на   високоорганизованите същества.   Основата на тази   нервна дейност са   условните   рефлекси.   Такава дейност е възможна   само   с   обособяването   на   един   център на по-висша нервна дейност, именно мозъкът, чиито функции при пчелите изпълнява надглътъчният ганглий. На   този   център   е   подчинена дейността   на   другите нервни клетки. При условния рефлекс разпространението на дадено дразление преминава   следния път:   възприемане – предаване по   коремната нервна верига на мозъка – преработка на възприятието в мозъка – обратно движение към съответните органи. Условните   рефлекси се   изработват   през   индивидуалния живот на пчелата. Такива са например ориентирането на пчелата в околната среда и установяването на връзка между източника на храна и неговата окраска и форма. -Условният рефлекс е основан на способността за свързване едно с друго на различните дразнения- от външната среда с помощта на паметта и поради това, както опитът е показал, медоносната пчела е способна на приучване и дресиране. Условните рефлекси не възникват независимо от инстинктите, а въз основа на тях. Те спомагат за образуването на нови инстинкти, нови привички и много подпомагат организмите в приспособяването към окол-лата, променяща се постоянно среда. Инстинктът кара пчелата да търси храна, но при това тя се натъква на едни или други условия, които предизвикват и съответни дразнения и навици. Като посещава различ­ните растения, за да търси храна, пчелата добива съответни впечатле­ния за цвета и миризмата на цъфтящите растения във връзка с налич­ността или липсата на храна в тях и по този начин тя се приучва да подбира по-богатите с храна растения по техния цвят и миризма. На основата на хранителните безусловни рефлекси се изработва условният рефлекс, т. е. временната връзка между организма и факто­рите на средата.

която уточнява пркспсссбяванмо на организма имевно към дадените конкретни условия. В живота на пчелното семейство ние можеи да видим много примери, как пчелата в своя индивидуален живот сбразува постоянно нови временни връзки със средата.

Условните рефлекси са непостоянни. Те могат да се усилват толкова повече, колкото повече пъти външният дразнител се подкрепя от наличността на храна в посещаваните цветове. Ако изработеният условен рефлекс не бива подкрепван по-нататък, той угасва и изчезва. Условните рефлекси съответстват на това, което обикновено е прието да наричаме привички или навици.

В пчелите може да се изработи условен рефлекс навик да посеща­ват цветовете на определени растения и по изкуствен начин, като се-подхранват със захарен сироп, ароматизиран с цветовете на същите растения. В това се състои така наречената дресировка на пчелите, разработе­на от съветския учен проф. А. Ф. Губин. За да посещават продължително време дадено ра­стение, пчелите трябва да се подхранват с арома­тизиран сироп през цялото време на цъфтежа на същото растение, тъй като условните рефлекси, макар че се придобиват бързо, скоро изчезват, ако не бъдат поддържани.

Освен с ароматични вещества дресировката на пчелите може да се извърши и със зрителни условни дразнители — плоскости, боядисани с боя, която пчелите различават добре, например в жълто. Такъв метод е предложен от друг съвет­ски учен — М. Е. Лобашов.

Въпреки силното развитие на нервната си­стема и целесъобразните им действия пчелите не са разумни и съзнателни същества.

Жилещ апарат, ужилване и пчелна отрова

Жилещият апарат на медоносната пчела е твърде сложно устроен орган, който тя използува за   индивидуална защита или за защита на гнездото   срещу   врагове,     когато   съществува опасност от ограбване на запасите мед. Той про­изхожда от яйцеполагалото, което е характерно за женските индивиди на много други насекоми, и представлява видоизменено яйце полагало. Жило имат   само   пчелите-работнички   и   майката. Когато пчелата е спокойна, то е прибрано   в последното коремно членче.

Жилото е съставено от   неподвижни   хитинови части,   образуващи: един жлеб, началната част на който е разширена, и от две движещи се в   жлеба   тънки пробиващи иглици – стилетки. Всяка от тези иглици има   на върха по 9-10 обърнати назад кукички. Иглиците се движат благодарение на движението   на свързавите   с тях посредством силни мускули хитинови пластинки: триъгълна, квадратна и продълговата. Послед-иата от тях завършва на края с меки   израстъци – пипалца, покрити с чувствителни космици.

Жилото на пчелата-майка е извито и има сърповидна форма, а на стилетките му се намират само 2-3 кукички.

При ужилването пчелата подгъва края на коремчето си надолу, за да приближи жилото до мястото на ужилването, а след това от дей­ствието на мускулите жилещият апарат се показва от края на корем­чето и стилетките се забиват в кожата. Същевременно в раната се влива пчелната отрова.

Жилото на пчелата е свързано с две отровни жлези – едната голяма, в която се изработва отровната течност (с кисела реакция), и другата малка, от която се отделя секрет с алкална реакция, който съдействува за активиране на секрета на голямата жлеза. Освен това жилото е съединено със смазочни жлези, които са разположени около квадратната пластинка. Те служат за смазване на пробиващите стилетки. При ужилването жилото не може да се измъкне поради заплита­нето на кукичките в еластичните влакна в долния слой на кожата. Обър­натите назад кукички при опита на пчелата да измъкне жилото спомагат лри движение на иглиците жилото да се вмъкне дълбоко в образуваната раничка. В резултат на това жилото се откъсва и вътрешните ор­гани на пчелата и нервната система се повреждат, вследствие на което, а също и поради загуба на кръв пчелата умира скоро след ужилването. Благодарение на автономно действуващите мускули на жилото то и след откъсването продължава още известно време да работи. При ужил­ването на друга пчела или други насекоми пчелата не умира, тъй като при ужилване по крехката им хитинена покривка се образуват големи цепнатия ки за издърпване на жилото.

Майката използува жилото   си главно   в   борбата   с друга   майка. Устройството на   стилетките   с по-малко кукички   позволява много по-лесното издърпване на жилото без каквато и да е повреда.

При пчелното ужилване образуваната раничка е много малка и поради това предизвиканата палеща болка се дължи не на нараняването, а на излятата в раната пчелна отрова.

Пчелната отрова е прозрачна течност с кисела реакция, горчив вкус и специфичен мирис. Съставът й не е установен точно, но е известно, че в нея влизат много съединения — вода, отровни белтъчни вещества, солна, ортофосфорна, минимално количество мравчена киселина, летливи масла, магнезий, мед, сяра, хистамин и др. Пчелната отрова е много устой­чива и не се разрушава от високите и ниските температури, основи и киселини. Тя се инактивира и отслабва под въздействието на някои ферменти (диастаза, пепсин, панкреатин, химозин). Въздействието на пчелната отрова е различно по отношение на човека и отделните животни.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню