Храна за пчелите

Храната на пчелите съдържа същите съставни части, които са необходими за другите животински организми – въглехидрати, белтъчини, мазнини, минерални вещества, витамини и др. Въглехидратите са главните енергетични източници,от които се добива мускулната сила и топлината. За същата цел служат и мазнините. За изграждането на тя­лото на пчелата, за замяна на изхабените клетки и тъкани и за произвеждане на жизнено важните за организма вещества, като секретите на
различните видове жлези, восъка, ферментите, яйцата и сперматозоидите и пр., се използуват главно белтъчините, водата, минералните вещества и други.

Обмяната на веществата през зимата се свежда почти единствено до произвеждането на топлина и поради това през този период пчелите могат да преживеят само с въглехидратна храна. През пролетта и изобщо през активния период на пчелите (със започване отглеж­дането на личинките, функционирането на жлезите и отделянето на во­сък) се извършва и усилена обмяна на белтъчините.

Своите нужди от храна медоносната пчела покрива пряко или ко­свено от растителния свят.

Въглехидрати. Въглехидратите пчелите си набавят главно от меда който в химично отношение представлява главно преситен захарен разтвор, съдържащ до 80%различни захари. Готов “мед” обаче в природата няма, а пчелите го приготвят от нектара на растенията.

Нектарът е ароматична сладка течност, която се отделя от нектарниците, намиращи се главно в цветовете на голям брой растения. По съдържание на вода нектарът на различните растения се различава по­някога твърде много — водата в него се движи в широки граници (30—98%). По съдържание на захари той се различава също твърде много, но в него се съдържат главно прости захари – гроздова захар (гликоза, декстроза) и плодова захар (фруктоза, левул6за), които се намират във форма на инвертна захар, а в по-малко количество и тръстена захар.

Медена роса и мана. Често при липса на нектар,пчелите приготвят мед от така наречената медена роса и от мана. Медената роса има чисто растителен произход и представлява сладък сок, излъчван от листата или други нежни части на растенията. Медът, който пчелите приготвят от тези сокове, е близък по състав с нектарвия мед. Такова излъчване обикновено се наблюдава при резки температурни колебания — горещи дни и студени нощи.

В други случаи пчелите събират по листата на различни широколистни и иглолистни растения — дъб, липа, клен, бряст, върба, топола, овощни дървета, ела, бор и други — сладките течности от някои насекоми, които смучат сокове от листата и другите им части. Такива насе­коми са главно листните и щитоносните въшки, а отделяната от тях сладка течност не е нищо друго освен техните извержения. В горещи лета пчелите събират тези отлъчвания понякога в големи количества и приготвят от тях мед, който се отличава от нектарния мед с по-тъмния си цвят (кафяв или тъмнозелен), а също и с по-голяма гъстота. В съветската пчеларска литература този мед е известен под името падов мед, а у нас той най-често се нарича манов мед. Мановият мед съдържа по­вече несмилаеми съставни части и е особено непригоден, като зимна храна за пчелите. В мановия мед се съдържат в голямо количество минерални вещества, тръстена захар, декстрини, галактоза, азотисти вещества, мели­цитоза, манит и други захари. Когато пчелите зимуват на такъв мед, те заболяват от диария, получават отравяния и може да измрат, масово. Напоследък е установено, че мановият мед, макар и в по-слаба степен, е вреден за пчелите и през лятото.

Белтъчини и мазнини. Тях пчелите си набавя от цветния прашец, който събират от цветовете на различните растения. При някои растения прашецът представлява едноклетъчни зрънца, но при друга зрънцата са събрани по повече заедно (2,1 до 64) или са в обща маса. Отвън зрънцата са обвити несмилаема. целулозна обвивка. По цвят прашецът е различен – светлосив при брезата, светложълт при лесната, лимоненожълт при репицата и синапа, червеникав при кру­шата, зелен при кленовете, син при фацелията, цинобърночервен при конския кестен, черен при мака и пр. Поленовите зрънца при отделните растения се различават също по големина, форма и структура и от по­падналите в меда поленови зрънца може да се съди за произхода на меда. При насекомоопрашваните растения поленовите зрънца са най-често с шипчета, брадавички и други образувания и са лепливи. По големина поленовите зрънца на различните растения варират от 0,0025 до 0,24 мм.

Освен белтъчини и мазнини; цветният прашец съдържа още вода, въглехидрати, минерални вещества, восъкоподобни вещества, смоли, вита­мини и др. По съдържание на изброените вещества цветният прашец на различните растения се различава твърде много и затова хранителната му стойност не е еднаква.

Според Kocher прашецът е богат на витамин В1 (аневрин). Прашецът на слънчогледа съдържа 46 у, а върбите и царевицата — 770 у витамин В1.

Според нови изследвания на редица автори в цветния прашец се съдържат следните по-важни вещества. От групата на белтъчините-много аминокиселини (аргинин, хистидин, лейцин, метионин, триптофан, треонин и валин), от витамините – бета биотин, пантотенова киселина, тиамин, рибофлавйн, пиридоксин (В6), амидът на никотино­вата киселина, фолиева киселина, холинхлорид, Т1 карнитин, витамин А, С, О и Е, рутин и др. От минералните вещества в достатъчно количество се съдържат фосфор, калций и желязо. В прашеца е намерен един антибиотики един хормон. От казаното се вижда, че цветният прашец е извънредно висококачествено хранително вещество.

Пчелите се нуждаят от цветен прашец главно през периода на отглеждане на личинките, тъй като той съдържа необходимите за растящия организъм вещества, а също за изграждането на питите. Изчислено е, че за отглеждането на 2 личинки е необходимо да се изразходва прашецът, складиран в една килийка. При недостатъчно прашец пчелите хранят личинките лошо и отделят по-малко восък. Затова, ако през пролетта при усиления растеж на семейството и градежа на питите няма достатъчно прашец, пчелното семейство изостава.

Пчелно “млечице”. Прашецът има голямо значение за образуването на пчелното млечице, с което пчелите според нуждите хранят личинките и майката. Според Planta и други изследователи пчелното млечице е богато на белтъчини, мазнини и захари, а именно:

Белтъчини – средно 45,14% (за майчините личинки), 43,71% (за търтеевите личинки), 40,62 (за работническите личинки).

Мазнини – средно 13,55% (за майчините личинки), 43,79%(за търтеевите личинки) и 6,03(за работническите личинки).

Захари – средно 20,39% (за майчините личинки), 24,03% (за търтеевите личинки), 31,51% (за работническите личинки).

Ролята на пчелното “млечице” като храна за пчелите е изтъкната от холандския естествоизпитател С в а м е р д а м още преди около 300 г. Към края на XVIII в. Франсоа Хубер нарекъл пчелното млечице “желе роял”, т. е. царска храна, и под това име то е познато в много страни и сега.

На вид пчелното “млечице” е желеподобна (пихтиеста) маса с белезникав цвят и сладникав, отчасти възкисел вкус. Жлезите, в които се произвежда то, известни като фарингеални, са развити най-силно у младите пчели на възраст от една до две седмици, а след това те постепенно закърняват. При майката тези жлези са закърнели, а търтеите въобще пълно установен. От голямо значение в състава на пчелното млечице са белтъчините, които са представени с около 20 аминокиселини, в това число и така наречените .незаменими аминокиселини, които не се произвеждат в самия органи­зъм, а са абсолютно необходими (аргинин, хистидин, валин, лейцин, метионин, изолейцин, лизин, треонин, триптофан, фенилаланин) и за да не се спъва нормалната дейност на орга­низма, трябва да постъпват редовно отвън, с храната. Пчелното млечице е също особено богато на витамини, от които са установени следните от групата В—В1 (наречен още тиамин или аневрин), В2— рибофлавин, или лактофлавин, В3 — пантотенова киселина, В5—РР никотинова киселина, В6 — пиридоксин, Вс — фолиева киселина; витамин С (малко коли­чество аскорбинова киселина), Н, или биотин, и Е (витамин на плодовитостта). В него се съдържат още хормони и минерални вещества, включително и микроелементи.

Съставът на пчелното “млечице” варира в зависимост от възрастта на личинките, които го получават от сезона, от расата на пчелите, а дори и от индивидуалните каче­ства на отделните семейства.

Основната материя, от която се произвежда пчелното млечице е цветният прашец, но витамйнният му състав е: различен; някои витамини в него са в по-голямо количество, отколкото в_прашеца, което се дължи на обогатяващата дейност на фарингеалните жлези.

Действието и високата физиологична активност на пчелното млечице се проявяват преди всичко в това, че на първо място определя полиморфизма при медоносната пчела, а именно от това, какво количество млечице получава една личинка (касае се за личинки от оплодени яйца), зависи тя да се оформи в пчела-работничка в пчелна майка. Установено е, че докато работническите личинки получават общо към 2 мг, а търтеевите — към 10 мг, майчините личинки получават 350 мг пчелно млечице. На действието на пчелното млечице сигурно се дължи и разликата в продължител­ността на периода на развитие на работничката и майката — 21 срещу 16 дни. С приемането на голямо количество млечице от майчините личинки и от самата майка може да се обясни същсо голямата продължителност на живота на майката в сравнение с този на ра­ботничките, нейната плодовитост, т.е. спосбността да снася на ден по 1500, 2000 или по­вече яйца, и пр.  От белтъчини се нуждаят, макар и в по-малко количество, и самите пчели и при ли­пса на цветен прашец, който те са в състояние да приемат и използуват пряко (което се вижда от опитите на Маурицио, посочени по-горе), те се изтощават преждевременно и умират по-скоро. През есента цветният прашец служи за попълване на резервите от бел­тъчини и мазнини в така нареченото мастно тяло на самите пчели.

Мастното тяло е специална тъкан, която изпълва тялото на пчелата и има разнообразна функция. Като изпълва празнините между органите във вътрешността на тялото, то изпълнява механична функция. Главно то служи за резервоар за хранителни, вещества, които те използуват по време на зимуването.

Едно семейство събира и се нуждае от 20-кг прашец. Най-голямо количество от него пчелите събират през май-юни, когато дневният принос на прашеца може да достигне до 400 г. Понеже съставът на цветния прашец в отделните растения е различен, колкото по-разнообразен е съставът на растенията в района на пчелина, толкова и събираният прашец е по-ценен — смесването на прашеца увеличава неговата хранителност. Пчелите от едно семейство събират едновременно прашец от 7—8 вида растения. При липса на цветен прашец пчелите често събират различни,подобни по външен вид вещества – брашно, дървесни стърготини, червен пипер и др., повечето от които обаче нямат никакво хранително значение за тях.

Преди да използуват цветния прашец, пчелите го подлагат на из­вестна преработка. Събраният при посещениетона цветовете прашец обикновено най-напред се смесва с нектара от самите цветове или с нектара от медовото стомахче на пчелата При връщането си в кошера пче­лата складира навлажнения прашец в килийките, отново го навлажнява с нектар, притъпква го с глава и след това го залива отгоре с мед. Пра­шецът се запазва при нормални условия дълго време в килийките по­неже претърпява химически промени от действието на ферментите и за­харта, която се съдържа в прибавения към прашеца мед. Под влиянието на млечнокисели бактерии последната се превръща в млечна киселина, която има консервиращи свойства. Така прашецът се превръща в пче­лен хляб. По съдържание той вече се различава значително от цвет­ния   прашец, събиран от растенията.

Вода. Водата е нужна на пчелите преди всичко във връзка с това че тяхното тяло съдържа значително количество вода; в кръвта тя съставлява повече от 80%, а в мускулите —от 75 до 80%. Водата е нужна на пчелите като питие за попълване на отделенията с продуктите, полу­чели при обмяната на веществата, а също и като средство за понижаване на температурата и повишаване влажността на въздуха в пчелното гнездо при горещо време. Водата е нужна и при различните, реакции които се извършват в оргавизма на пчелата,като хидролизиращ,   йонизиращ и пр. елемент.

Водата е много необходима за разреждане на меда при приготвянето на кашицата, с която биват хранени личинките, а същои при произвеждане на млечицето. Пчелите се нуждаят толкова повече от вода, колкото повече личинки се отглеждат в семейството и колкото приносът на нектар е по-малък. Особено голяма е нуждата от вода в ранна пролет, когато приносът на нектар е малък или когато времето е лошо и пчелите не могат да летят за вода. При такива условия те често се принуждават да
летят и при ниски температури, силен вятър и на далечни разстояния, което става причина за загиване на голям брой летящи пчели и силно отслабване на пчелните семейства. При липса на вода не са редки случаите пчелите да изоставят по-нататъшното отглеждане на личинките да ги изхвърлят, вън от килийките. По-големи количества вода пчелите изразходват през пролет, когато в гнездото има стар запечатан и кристализирал мед.

Според Комаров2 на едно пчелно семейство е необходима около 300 г вода на едно денонощие, а според Рiске1 едно пчелно семейство е изразходвало за времето от 16 април до 28 май 5,31 л вода, а друго — 7,64 л. Други автори приемат дневната нужда от вода на семейство към 200 г.

Във всеки случай, за да задоволяват нуждата от такива количества вода пчелите трябва да извършат хиляди полети. За да не губят напразно много време и сили и за да не се дават излишни жертви, в пче­лина трябва да се устройват общи поилки, а в ранна пролет на пчелите да се дава редовно вода във вътрешни поилки.

Минерални вещества. Минералните вещества влизат в състава на растящия пчелен организъм и се изразходват и по време на жизнената дейност на възрастните вече пчели. Това налага в състава на храната за пчелите да има и минерални вещества.

В ежедневната храна на пчелите и преди всичко в цветния прашец се съдържат обикновено в достатъчно количество минерални вещества, но когато същите липсват, те са принудени да ги търсят от различни източници, като помийни и други ями, нечисти води и пр.

Събиране на храната и ориентиране на пчелите. По отношение на храната медоносната пчела е твърде специализирана и както   е   из­вестно, задоволява нуждите си от въглехидрати, белтъчини, мазнини   и други вещества главно   от цветовете   на   растенията,   от   които   събира нектар и прашец Като събирачка   пчелата се проявява нормално, след като изминат около 3 седмици от излюпването и, през което време у нея се развива инстинктът за откриване и пренасяне на храната. За намира­нето на хранителните източници голяма роля играят пчелите-разузнавачки, крито след това уведомяват и останалите пчели-събирачки за количеството, качеството и местоположението на храната. Известно е, че в събирането и донасянето на храната участвуват отделни групи пчели, при което пчелите   от   една група се характеризират с това, че посещават цветовете на един и същ вид растение, докато от тях се отделя нектар, а именно това растение, което е било открито от пчелйте-разузнавачки на същата група в самото начало, т. е. че пчелите притежават така нареченото „цветопострянство”. Установено е също, че пчелите се насочват и събират храната си предимпно от тези растения, които са в по-голям брой, на по-големи площи, както и растенията в участъка, който е бил посетен най-напред.

Особено интересен при пчелите е начинът, по който те се разбират с останалите пчели, за да им съобщят (сигнализират) за намерения от тях нектар или прашец. Това те правят с особени кръгови движения,наречени „танци” на пчелите. С помощта на тези движения пчелите, които са открили добър източник на храна, увличат и мобилизират и останалите пчели за направеното откритие.

Когато пчелите са намерили добра паша, при завръщането си раз­виват значителна скорост, която може да достигне максимум до 8 м на секунда. Бързината на летежа е толкова поголяма, колкото по-богат е откритият източник на храна и следователно привличащата му сила е по-голяма.

Количеството на пращеца, необходимо за нуждите на едно пчелно семейство за една година, както това бе посочено и по-рано, е голямо (20— 25 кг). Само за отглеждането на пилото за тази цел трябва да бъдат напълнени с прашец около 75000 килийки, което съответствува на 1 350000 товара.Освен това, немалко прашец е нужен и на самите пчели. Поради тази причина инстинктът за събиране на прашец е много силно развит и ако липсва естествен прашец, пчелите задоволяват нуждите си с донасянето и на съвсем неподходящи вещества: дървесни стърготини, сажди, ситен пясък и др. Интересно е да се отбележи, както изтъква проф.Meyerhoff1, че по отношение на събирането на прашеца пчелите-съби-рачки не се придържат строго към цветовете на един и същ вид растение, а у тях се наблюдава и флоромиграция. Това се установява лесно при анализ на поленовите зрънца в кошничкйте. Обяснение за това явление може да се намери в обстоятелството, че в случая вероятно се касае до млади пчели, при които инстинктът към цветопостоянство не е още напълно развит.

Според Hocking дневната улотреба., на силно пчелно семейство в периода на му развитие възлиза на 2 кг мед, който може да се приготви от около 6 кг нектар. Фактически пчелите могат да донесат на ден и по-голямо количество нектар, тъй като освен за непосредстве­ните си нужди те донасят нектар и за запасяване. По-късно с намаляване на пашата приносът   намалява   значително. Общо   годишно едно пчелно   семейство употребява за собствени нужди към 80—90 кг мед.

И в единия, и в другия случаи обаче събира­нето на такива големи количества нектар и преработката му в мед изискват големи усилия от страна на пчелите-събирачки, а също и от не-летящите млади пчели в кошера, които преработват нектара в мед, тъй като за да се получи 1кг мед при добра паша трябва да се донесат десетки хиляди товари (по 50 мм3 нектар в медова гушка).

При летежа си за намирането на храна и при завръщането си в кошера пчелите си служат главно със зрението и обонянието си, като използуват добре видими от тях земни ориентири: храсти, дървета, по­стройки, окрайнина на гората, бряг на езеро, шосета, самия пчелин, кошерите и преди всичко взаимното им разположение. От опити на проф. Карл фон Фиш и Линдауер е било установено, че когато се касае до ориентиране на големи разстояния, много по-голямо значение от земните ориентири има местоположението на слънцето на небосвода, което им служи като компас. По него пчелите ориентират сами себе си, а могат да насочват и останалите пчели за посоката на пашата, както бе изтък­нато и преди. Пчелите са в състояние много по-добре от нас да уста­новят положението на слънцето при затруднени условия (зад сгради, планински възвишения, под хоризонта, при облачност и пр.), което се обяснява с голямата чувствителност на пчелите към ултравиолетовите лъчи и долавянето на поляризираната светлина, стига небосводът, или поне част от него, да е ясен.

Много интересни проучвания са били направени от Левченко
във връзка със завръщането на пчелите в гнездото им. Тази способност на пчелите определя в голяма степен и възможността те да бъдат използувани, както и другите селскостопански животни. Този въпрос има го­лямо практическо значение и е бил изучаван от редица видни учени, но в подробности той не е бил напълно изяснен, например за възрастта на завръщащите се пчели, разстоянието, от което могат да се завърнат и пр. От проучванията на Левченко става ясно, че процентът на завръщащите се пчели е различен и зависи поели всичко от възрастта на пчелите и разстоянието.

От долните данни се вижда, че колкото по-стари са пчелите, толкова от по-голямо разстояние и в по-голямо количество те се завръщат в жилището.

Когато обаче опитът е бил видоизменен така, че кошерът с опитните пчели бил пренесен от старото му място на ново, което се намира на 4 км от старото, нито една пчела на възраст 36 дни (преди да е облетяла новото място) не се завърнала в последното, дори при отдале­чение от 100 м. Това показва, че фактически способността на пчелата да намира пътя си до гнездото зависи не толкова от възрастта, а преди всичко от степента на опознаването на мястото. Този факт е бил по­твърден и с други опити на същия автор, които са му дали основание да счита, че много важно условие за намирането на пътя и завръщането в гнездото играе запомнянето на местността.

От получените резултати може да се направят следните по-важни изводи:

  1. При подвижното   пчеларство и при пренасянето на кошерите за опрашване на растенията   трябва да се даде възможност на пчелите да облетят новото място.

2.Разстоянието, на което може да се преместят кошерите от старото място, не бива да се определя шаблонно, например до 4-5 км, а в зависимост от ориентирите.по пътя на пчелата и наличността на медоносна растителност. При еднообразна и без медоносна растителност местност пчелите може да се преместват дори само на 2 км. Когато местността е такава, че пчелите се ориентират по-лесно и има медоносна растителност, за да не се завърнат на старото си място, ще бъде необ­ходимо да се преместват на по-голямо разстояние, например на повече от 5-6 км.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню