Необходимост от топлина

Известно е, че всеки животински организъм има определени изисквания към температурата, които при отделните видове се колебаят в различни граници. По отношение на изискванията им към температурата животинските организми биват студенокръвни (поикилотермни – с променлива температура) и топлокръвни (хомоитермни – с постоянна температура). Типични представители от първата група са например рибите и земноводните, при които телесната температура се повишава и снижава в съответствие с температурата на околната среда. Към тази група се числят и насекомите. Топлокръвните животни, например бозайниците, са способни независимо от външната температура да поддържат телесната си температура продължително време на определена степен.

Подобно на останалите насекоми телесната температура на отделната пчела зависи от температурата на околната среда – когато е в спокойно състояние температурата на пчелния организъм е само с 0,5 до 1o С по-висока от температурата на околния въздух, а при движение с 4-5 o С по-висока от същата, като се колебае в широки граници, а именно от 13 до 44°С.

Телесната температура е резултат на мускулната дейност и на обмяната на хранителните вещества (въглехидрати и мастни вещества). Произведената по този начин собствена топлина не е незначителна, но същевременно тя се излъчва във външната среда, тъй като в сравнение с малкия обем на пчелното тяло и недостатъчните приспособления за запазване на топлината излъчването е значително.

Регулирането на телесната температура е в съответствие с температурата на околната среда е свързано и с отделянето на вода от пчелния организъм в този смисъл, че при повишаването на температурата на околната среда обмяната на веществата се понижава, а отделянето на водата се увеличава и обратно. По този начин температурата на тялото на отделната пчела се поддържа в посочените граници. Терморегулацията се нарушава при покачване на температурата в кошера над 40°С, при което пчелите напускат гнездото и се събират на „брада” по някоя от стените на същия отвън.

Образуването на „бради” е резултат на нарушаване на равновесието в пчелното семейство и средство за защита. Това явление се наблюдава при висока температура, незначителна беритба или изобщо липса на вся­каква беритба и незначителни   запаси от храна в   гнездото. При висока температура в гнездото обмяната на веществата се ускорява, а с това се повишава и консумацията на храна. За да се намали разходът на хра­ната, пчелите се придвижват към по-студени участъци, като най-често обра­зуват “брадата” на входа, с което обмяната на веществата се намалява. При настъпване отново на възможности за събиране на храна „брадите” изчезват и с това наново се възстановява вътрешното равновесие.

Линдауер (1954)1 е установил, че приносът на вода в кошера е
свързан с наличността на открито пило и прегряването на гнездото. При външна температура 25-30°С в кошера се пренася усилено вода, за сметка на изпаряването, на която температурата в кошера се понижава. При 33,5°С (на сянка) в кошера, намиращ се на слънце, 90% от всички летящи пчели са носили вода, а при кошерите на сянка те са възлизали само на 30 до 50%.

Във връзка с отнасянията на пчелите към ниските температури много ценни са изследванията на Калабухов (1933, 1934), на Keller (1935)2 и други автори. От тези проучвания е установено, че отделната пчела при +9до + 7°С изпада в неподвижно състояние само при допир проявява слаби движения на краката и крилете. При +6 до +4°С тя се намира в състояние, при което може да преживее само около 1 и 1/2 дни. Вкочанясването на пчелите в групи от по 15-20 пчели настъпва по-бавно, но загиването им във вкочанено състояние на­стъпва два пъти по-бързо,” отколкото при единичните пчели. Причината за загиването на пчелите при посочените положителни температури се дължи на обстоятелството, че те нямат в тялото си хранителни резерви и, че съдържащите се в тялото им белтъчини при”тези условия не могат да се окислят. Устояването на ниски температури при пчелата зависи от съдържанието на плодова захар в тялото им. При + 8°С плодовата захар може да премине от стомаха в кръвта и оттам в телес­ната кухина, но при + 3°С вече това не е възможно. Така че пчелите загиват от липса плодова захар в тъканите си. Когато пчелите са в група по 15-20, те са по-активни изразходват в началото на вкочаня­ването по-бързо плодовата захар в сравнение с единичните пчели и затова умират по-бързо от тях, ако няма приток на плодова захар в тъканите. Много по-интересно и от голямо значение за живота на пчелното семейство е регулирането на температурата в пчелното гнездо като цяло, в което тя се колебае в граници между 14 и 35°С. През времето, ко­гато в гнездото се отглежда пилото, температурата се поддържа почти на едно постоянно равнище (както при топлокръвните животни) от 35°С.

При липса на пило подобно на   животните с променлива температура, в пчелното гнездо температурата на пчелите събрани в кълбо се колебае   обикновено между 20 и 25 оС при услоние, че температурата на околната среда не пада под -7°С. Падне ли температурата на околната среда (в кошера вън от гнездото) значително под – 7°С, температурата в зимното кълбо се повишава до + 320С, което е възможно само благодарение на усилено окисление при консумирането на храната. През зимата   температурата е най-висока в средата на пчелното кълбо и поради това пчелите, които се намират по повърхността на кълбото имат най-ниска температура. Колкото пчелите са по-спокойни през зимата и имат достатъчно и доброкачествена храна, която да е леснодостъпна за тях, тол­кова по-добре те поддържат необходимата температура в кълбото.

От казаното следва да се направи извод, че пчелите в пчелното семейство като цяло не могат да бъдат причислени нито към студенокръвните, нито към топлокръвните животни, а заемат средно положение, т. е. че те са хетеротермни организми. Тяхната температура е подложена действително на значителни колебания, но същевременно те са способни да регулират топлината, при което собствената им температура според условията и нуждата може да достигне различна степен.

Личинките също произвеждат топлина, но тя е незначителна, от което топлинният режим на цялото семейство не може да се повлияе съществено.

Температурата на околната среда има голямо значение и е във връзка с летежа на пчелите. Нормално пчелите излитат вън от кошера при температура на въздуха от 12 до 35°С, като се смята, че най-благоприятни са температурите между 20 и 25°С. При температура под 8°С пчелите нормално не излитат вън от кошера, както и когато температурата е по-висока от 40-45°С.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню