Неразбориите кошери са най-близки до естествените жилища на пчелите. Най-същественият им белег е неподвижността на гнездото, питите от които, е съставено гнездото. Те са неподвижни, здраво закрепени за самото жилище и не могат да се изваждат от него, освен ако се отрежат. Най-примитивни кошери са били използувани в Индия, Стара Гърция, в древния Рим, а по-късно и дори до днес за същата цел слушкат издълбаните дебели стъбла на дърветата или направените от дъски, изплетените от пръчки, слама или друг подобен материал кошери,, в които са заселвани пчелните роеве.
Тези пчелни жилища се приготвят лесно, евтини са и имат тази добра страна, че задържат добре топлината в гнездото. Като жилище на пчелите те са удобни, в тях те могат да събират меда и благополучно да понасят ниските температури през зимата и пролетта, дори в най-северните райони. Грижите по отглеждането на пчелите в тези кошери са малки. От друга страна обаче, те не дават възможност за активна намеса в живота на пчелното семейство, необходима при условията на съвременното пчеларство, и животът на пчелното семейство в тях протича почти напълно самостоятелно. Мястото за развитието на пчелното семейство в тях е ограничено и добивите от отглежданите в тях пчели са малки. Те нямат отделно помещение за складиране на меда и поради неподвижността на рамките (питите получаваният мед не може да се центрофугира, обикновено той не е на пълно чист, а самото му изваждане е свързано най-често с избиване на пчелите.
У нас неразбориите кошери са застъпени с така наречените тръвни — конусовидни кошчета с различен обем, изплетени от лескови, лозови или върбови пръчки, от повет или по-рядко от слама и намазани отвън със смес от глина, говежди извержения и дървесна пепел. У нас те се срещат все още в значителен брой в някои райони на страната, но поради споменатите недостатъци те все повече и повече се изместват от модерните, рамковите кошери.
