Пчеларство като хоби и професия

Пчеларството е важен и доходен отрасъл на селското стопанство. Това се дължи както на извънредно ценните продукти, които се полу­чават при отглеждането на пчелите—мед, восък, пчелна отрова, пчелен клей и пчелно млечице, — така и на изключително полезната им роля за повишаване на добивите от близо 50 вида селскостопански растения чрез опрашването им.

Медът е един от най-ценните хранителни и диетични продукти. Той се отличава с незаменими вкусови качества, а освен това притежава и значителни лечебни свойства. Благодарение на съдържащите се в него лесноусвоими захари, ферменти, витамини и други ценни съставни части медът влияе особено благотворно на човешкия организъм и по-спе­циално при децата, болните и отслабналите организми. Медът се усво­ява напълно от организма. Той съдействува за увеличаване на червените кръвни телца, повишава съпротивителната сила, подобрява общото съ­стояние на човешкия организъм и му придава сила и издръжливост. Поради това той е особено полезен за лицата, заети в производства, където се изисква по-тежък физически труд. Като вкусов продукт, ме­дът има значение на възбудител при усвояването на други храни, а в много случаи се използува като естествено лечебно средство против за­болявания на дихателните органи и стомаха, при сърдечна слабост, ле­куване на рани и др.

Вторият по значение продукт е восъкът. Съвременното пчеларство е немислимо без използуването на пчелен восък под формата на восъчни основни пити. Освен това восъкът намира приложение в повече от 40 от­расъла на промишлеността, в медицината, козметиката и пр. Значението му за живота на човека расте непрекъснато.

Не е малко значението и на другите пчелни продукти — пчелната отрова, пчелният клей и пчелното млечице, — които намират приложение в медицината и промишленото производство.

Ползата, която принася медоносната пчела, е била позната много отдавна. Ето защо и пчеларството е било практикувано от човека. от най-древни времена. От рисунки по стените на дворци и храмове в древния Египет е известно например, че пчелата е отглеждана от човека още преди 5000—6000 години. Намерени са рисунки, които показват, че по това време пчелите са отглеждани в кошери от глина, които се раз­личават малко от тези, които и сега се използуват в Египет. Намерени са също рисунки, от които се вижда, че още по онова време пчеларите са усмирявали пчелите, като ги подпушвали с примитивни пушалки. Има и рисунки, които показват изваждането на меда чрез пресуване на пи­тите, и др. При разкопки на развалините от затрупаните от Везувий гра­дове Херкулан и Помпей са намерени бронзови кошери, наподобяващи гърнета, с две дръжки и с 6 реда отвори по тях за излетяване на пче­лите. В Индия отглеждането на пчелите било познато още преди 4000 години.

Преди около 2000 години пчеларството е съществувало и в територия, на СССР. Известно е, че племето на Урарту (прадеди на днешните арменци) се е занимавало с пчеларство; пчелите били отглеж­дани в кошери, изплетени от пръти и измаза ни с глина, които наподо­бявали днешните тръвни кошери. В най-ранните периоди на пчеларството в Русия медът бил добиван главно от пчелните семейства, заселили се в хралупите на дърветата. Благодарение на благоприятните природни, условия пчеларството, макар и примитивно, било твърде силно разпро­странено и твърде доходно през XVI и началото на XVII в.

По-късно, с изменението на икономическите условия, развитието на. захарната промишленост и ограниченията в ползуването на горите усло­вията за пчеларство се влошили. Съществуващото до този период „бортническо” пчеларство и отглеждането на пчелите в примитивни пчелни жилища, наречени „колоди” и „дуплянки”, е трябвало да бъде заменено от нова, по-съвършена пчеларска техника, за да се повиши продуктив­ността на пчелите. Изключителни заслуги затова има украинският пчелар Петър Иванович Прокопович, който през 1814 г. изобретил пър­вия рамков кошер, а през 1828 г. открил и първото пчеларско училище, в което се обучавали много ученици, които разпространили и кошера на Прокопович в различните краища на Русия и в други страни. Значението на откритието на Прокопович е огромно, тъй като рамковият кошер, както и изобретените по-късно восъчни основни пити и центрофугата за изваждане на меда са основата на съвременното рационално пчеларство.

Нашият народ също се е занимавал с пчеларство отдавна, но нямаме точни данни за далечното минало. За това може да се съди от писмените документи на летописеца Йоан Екзарх, в които се съобщава че още в IX в. пчеларството у нас е било значително развито и че по това време ние сме изнасяли мед и восък и на чуждите пазари. По-късно, през време на турското робство, с мед и восък нашият народ е плащал най-разнообразни задължения, глоби и данъци на турската дър­жава Обаче нашето пчеларство е запазило дори досега характера си на любителско занимание на сравнително ограничен кръг от хора без тясна връзка със селското стопанство, което зависи в много голяма степен от често изменящите се природни условия. Ето защо въпреки благоприят­ните условия за развитието на пчеларството у нас средният годишен добив от пчелно семейство е около 5-6 кг мед и 300 г восък — съв­сем недостатъчно за задоволяване нарастващите нужди на нашия народ и. народното стопанство. За да бъде в състояние да отговори на нуж­дите на развиващото се на социалистически основи селско стопанство и за да се внедрят науката и прогресивните методи.на производството, важна задача е нашето пчеларство да промени своя облик и от дреоно, любителско занимание да се превърне в доходен промишлен клон на-селското стопанство.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню