Пчелно гнездо. Восъчни постройки

Медоносната пчела може да живее и да се развива нормално само когато пчелното семейство е подслонено в защитени места и е запазено от влиянието на неблагоприятните външни условия — вятър, дъжд, студ, прекомерно слънчево нагряване — и от различни пчелни врагове. В чисто природна обстановка пчелата намира   подслон най-често   в хралупите на дърветата, скалните пукнатини, пещерите,   по-рядко   в земята и др. и в тях устройва гнездата си. При пчелите, отглеждани от човека пчелните
семейства устройват   гнездата си в   предоставените от   човека жилища-кошери. И в единия, и в другия случай обаче пчелното семейство си изгражда гнездо от восъчни пити по един и   същ начин, а   именно от известен брой отвесни и успоредни помеж­ду си восъчни   пити с голям брой килийки. Изграждането на   свободно, не­ защитено   гнездо по   клоните на   дърветата е възможно, но то е рядко явление и семейството   може да просъществува само известно време   в него. Разположението на питите в гнездото на пчелите, които живеят в „диво” състояние, често бива най-различно – питите не винаги са успоредни помежду си, имат нееднакво разстояние между тях и различни размери.

Пчелите изграждат питите от восък, кой го произвеждат във восъкоотделителните жлези. Восъкът е сложно химично вещество, в състава на което влизат до 15 различни химични съединения.

Восъкоотделителните жлези са разположени в четирите последни коремни членчета. Те са видоизменени хиподермални клетки на телесната обвивка, специално приспособени за образуване на восък. Восъкоотделителните жлези при определена възраст на пчелата се развиват силно. При много младите пчели восъкоотделителните жлези са слабо развити и достигат максимално развитие при пчелите на възраст от 10—12 до 18 дни. В клетките на развитите жлези се образуват празнини, изпълнени с течен восък, който се прецежда през ситните пори на восъчните огле­далца и на въздуха се втвърдява и превръща в бели люспици, най-много восък отделят пчелите-строителки от споменатата възраст. При по-ста­рите пчели восъкоотделителните жлези закърняват и восъкоотделянето първоначално само намалява, а след това въобще спира. Отделяне на восък може да се предизвика и при по-старите пчели, но те изразходват много енергия от запасите в мастното тяло и организмът им се изтощава бързо. За един килограм градеж пчелите отделят около 1 250 000 во­съчни люспици, тъй като 1250 люспици тежат само около 1 грам.

Развитието на восъкоотделителните жлези е във връзка не само с възрастта на пчелата, но зависи и от сезонните изменения и състоянието на пчелното семейство и затова през сезоните, когато има добра беритба (принос на нектар и прашец) и в гнездото се отглежда пило, восъкоотделителните жлези се развиват силно, а през останалото време се раз­виват само в малък брой пчели. Пчелите, при които жлезите не са се развили или са се развили слабо през есента, могат да отделят восък и през пролетта на следната година, макар и да са стари, защото по физиологичното си състояние те се приближават до младите пчели. Пчелите обаче, при които восъкоотделителните жлези през есента са се развили напълно, не са в състояние да отделят восък през пролетта на следната година. През зимата жлезите не функционират.

Ако има беритба, жлезите се развиват и отделят восък, но при пре­кратяването й те престават да се развиват. При добра беритба, дори когато нямат възможност да градят, пчелите отделят восък. Тъй като при липса на беритба пчелите трябва да консумират значително количество мед и прашец, за да отделят восък, те строят неохотно и преди всичко се стремят да използуват запасния восък по рамките, стените на ко­шера и пр.

Във връзка с условията за отделянето на восъка твърде интересни са изследванията на Г. Ф. Таранов и X. Фройденщайн, резултатите от които са били докладвани на Междунарондия конгрес по пчеларство в Рим през 1958 г. И двамата автори изтъкват нуждата от белтъчини (цветен прашец) при храненето на пчелите-строителки и връзката между храненето на пилото и отделянето на восъка. От изследванията на Фройденщайн и Таранов се вижда, че когато пчелите получават от самото си раждане само въглехидратна храна, развитието на восъкоотделителните им жлези е значително по-слабо, отколкото при хранените с белтъчна храна, и колкото по-продължително време пчелите получават цветен прашец, толкова по-дълго време те отделят восък. Опитите на Таранов показват, че получаването на повече восък е тясно свързано с отглеждането на пилото. Когато в условията на опита пчелите са били принудени да отделят само восък или да хранят само пило, не е бил получен нито повече восък, нито е било отгледано повече пило. От тези опити е било установено, че 1 кг пчели, добре запасени с храна, са в състояние през целия си живот да отгледат 2600 личинки и да отделят 500 г восък. Освен това е било опровер­гано досегашното схващане, че за да се произведе 1 кг восък, пчелите трябва да израз­ходват 10 кг или повече мед. Опитите на Таранов показват, че това съотношение е само 3,6:1, т. е. че получаването на повече восък е икономически напълно оправдано.

За строителната дейност на пчелите следователно са необходими следните условия: млади пчели, постъпване на нектар и прашец (когато и пчелите са заети с пренасянето и преработването на същите и с хра­нене на пилото), температура в гнездото около 35°С и свободно място за градеж. Пчелите не строят, ако семейството е осиротяло, а семействата в подготовка за роене строят слабо. В определената възраст и при условия на обилно хранене восък се отделя дори когато няма свободно простран­ство за градеж на пити. В такъв случай восъкът може да се разпилее без полза вътре и вън от кошера. Затова в кошера трябва да има винаги, свободно място за градеж.

Градеж на питите. Пчелите градят винаги в посока отгоре надолу. При градежа на питите те се събират по много заедно и заловени с краката си една зад друга, образуват вериги, или гирлянди, началото на които е мястото, откъдето започва градежът. При такова струпване на пчелите температурата се повишава и това улеснява   отделянето на восъка. Със задните си крака те улавят восъчните пластинки от огледалцата, смесват ги със слюнка и ги размачкват с горните си челюсти на малки късчета, от които лепят питите. Пчелите, които   се намират   по-долу   във   веригата, предават пластинките до   мястото   на градежа   чрез   стоящите по-горе пчели. Понеже при градежа пчелите са във висящо положение, те придават на питата отвесно положение. Строежът е най-усилен през нощта. Има случаи, когато за 24 часа и дори за по-малко време восъчният градеж достига до 200 г. В гирляндите   има пчели, които   са по-млади или по-стари от тези, които отделят восък. Те подпомагат   само пчелите-строителки, като поддържат необходимата температура. Пчелите започват из­граждането   на   питите   едновременно   на няколко   места, като   правят отделни далачета. Отделените   от пчелите восъчни   пластинки са   бели. Такъв цвят имат и прясно   изградените   пити, но по-късно   от примес с мед, пчелен клей и с   отглеждането на пилото   те потъмняват и   придо­биват приятен медов мирис. С течение на времето питите стават кафяви и най-сетне черни. Това   стареене   на питите е   свързано най-вече с продъл­жителното отглеждане на пилото в тях. При   това килийките   се намаляват по обем, питите стават по-тежки (дори до 300 г), а относителното съдържание на восъка в тях   се намалява. По-старите пити са обаче лоши проводници на топли­ната, т.е. те са „по-топли” от прясно изгра­дените пити. Ето защо в зимното гнездо по-добри са по-старите пити, т. е. тези, в   които   са отгледани   до   4 поколе­ния пчели. Стареенето   на магазинните пити е много по-бавно, но и тук с оглед на получаването на повече восък е же­лателно   ежегодно   да се сменят 10 12% от магазинните пити.

Строителната дейност се проявява най-силно при изграждането на гнездо­то от пчелните роеве. В роя цялото мно­жество от пчелите изглежда не се зани­мава с нищо друго освен с градежа на питите и всичките му сили и възможности са устремени към тази цел. Поради това гнездото се изгражда бързо и роят е в състояние при подпомагане от страна на пчеларя (подхранване) да изгради дори до 10 пити за сезона, което се равнява на не по-малко от 2 м2 площ.

Строителната дейност на пчелите е инстинктивна проява, при която сляпо и автоматично се повтаря опитът от миналите поколения. Тя е вродена и при нея липсва елемент на обучение, предаване от по-старите, извършвали тази работа пчели.

Както се отбеляза по-горе, пчелното гнездо се състои от няколко отвесни и успоредни пити. Всяка пита е образувана от два реда килийки, като килийките от едната страна се допират с дъната си до килийките от другата страна. По форма най-много застъпените килийки – работническите и търтеевите представляват шестоъгълни призми, дъното на които се състои от три ромба, а отворите им са насочени встрани и слабо нагоре. Килийките   от двете страни на   питата   не са допрени с дъната си точно една срещу друга, а така, че всеки от ром­бовете на дадена килийка служи като част от дъното на една от трите противоположни килийки. От това питата добива по-голяма здравина. В природата пчелите изграждат питите с дебелина 24—25 мм, което съответствува на дълбочината на ‘килийките от двете страни на питата, а разстоянието между две съседни пити е!2—13 мм.

Ако разстоянието между рамките в кошера бъде увеличено над 12 мм, пчелите изграждат по-дълбоки килийки (до 15—20 мм), но ако това разстояние се увеличи, те изграждат допълнителни пити. При намаляване на разстоянието движението на пчелите се затруднява и това принуждава пчелите да изгризват част от килийките, за да разширят междината.Броят на килийките в една пита с размера на Дадан-Блатова рамка е 8000 — 9000,   всяка   с обем   от около 0,25 см3.

С въпроса за формата на пчелните килийки са се занимавали от много отдавна мнозина учени, които са извършили и много точни измервания на съ­щите.   Твърде   интересни в   това отношение   са проучванията на проф. Karl von Frisch, изводите на когото накратко се свеждат към следното. Стените на пчелната ки­лийка образуват шесто­ъгълник, но пчелите би­ха могли също да си изградят килийки с кръг­ла, триъгълна, четириъгълна или петоъгълна форма. Шестоъгълната форма обаче има оче­видно   предимство. Ако килийките са кръгли (цилиндрични) или петоъгълни, би се изразходвал повече материал, тъй като в случая всяка килийка ще има изцяло или отчасти собствена стена и ще има неизползувано пространство. Това се избягва при изграждането на триъгълни, четириъгълни и петоъгълни килийки, тъй като всяка стена по цялото й протежение ще свързва две съседни килийки и следователно се използува двойно (двустранно). Освен това тук се заема една и съща площ и при еднаква дълбочина на килий­ките в тях ще се побере еднакво количество мед. Въпреки това шесто­ъгълната килийка има предимство, понеже е с най-малък обхват и за изграждането й пчелите изразходват по-малко восък. От друга страна, като се има предвид формата на тялото на пчелата, едва ли може да се приеме, че е целесъобразно пчелите да бъдат отглеждани в триъгълни или четириъгълни килийки. Така според Karl von Frisch пчелите са открили формата, която е най-добра и икономична за тях, но как е станало това, ле е изяснено още.

Разположението на питите спрямо предната страна на кошера е различно. Ако питите се изградени перпендикулярно спрямо предната стена на кошера, то е известно под името „студено разположение”, а ако питите са успоредни на предната стена – „топло разположение”. По-широко разпространение имат пчелните жилища със „студено разпо­ложение”, което е по-удобно за преминаването на пчелите и улеснява дю-добре обмяната на въздуха. От друга Страна обаче, чрез топлото раз­положение на питите в гнездото може да се създаде по-благоприятен температурен режим, което има значение за зимния период в районите с по-студен климат.

Питите служат за отглеждане на пчелите и като място за складиране на меда и прашеца. Във връзка с предназначението им килийките имат различна големина и форма. Стените им са съвсем тънки, но краищата им са удебелени. Вследствие на това пчелите могат свободно да се движат яо питите, без да ги повреждат, дори когато те са .съвсем прясно изгра­дени. Освен това при нужда пчелите могат да използуват восъка от удебелените краища, за да удължават килийките.

Килийките на питите са главно три вида: по-тесни – работнически, по-широки – търтееви и преходни. Най-много са работнически килийки, които служат за отглеждане на пчелите-работнички, но се използуват и за складиране на меда и прашеца. По правило те заемат по-голямата част от площта на питата. Работническите килийки имат хори­зонтален диаметър 5,3—5,7 мм (средно 5,37) и дълбочина до 11,12 мм {за отглеждане на личинките — „инкубаторни”). При използуването на същите килийки за складиране на меда (медови „цистерни”) теса по-дълбоки; питата в такъв случай може да има дебелина 27—37 мм. Килийките за отглеждане на пилото се намират в централната част на питата. На 1 см2 от двете страни на питата има 7—8 работнически килийки. Търтеевите килийки са сравнително малко на брой. Те се из­граждат по-долните части по перипетията или ъглите на питата, но при поставяне на празна рамка за градеж тя се изгражда най-често изцяло с търтееви килийки. Търтеевите килийки служат за отглеждането на търтеите. В тях пчелите складират и мед. Хоризонталният диаметър на търтеевите килийки е около 7 мм, а дълбочината им е между 13 и 16 мм. На 1 см2 от двете страни на питата има 6 търтееви килийки. С изграждането на търтеевите килийки се стимулира отглеждането на търтеи.

Работническите и търтеевите килийки не са хоризонтални, а малко наклонени.(приповдигнати нагоре), което е по-силно изразено при медо­вите (удължените) килийки и улеснява съхранението на меда. След изваж­дането на меда пчелите ги намаляват чрез изгризване до нормалната им дълбочина. При   изграждането   на питите   пчелите не могат да свържат изведнъж малките работнически килийки с по-големите търтееви и на границите им строят така наречените преходни килийки, които имат петоъгълна или неправилна шестоъгълна форма. Килийките, с които започва градежът на питата, се наричат крайни, тъй като това са килийките, с които питата допира до летвичките на рамките; тези килийки имат най-често петоъгълна форма.

За изграждането на една работническа килийка пчелите изразходват 13 мг восък или 50 восъчни люспици, а за една търтеева килийка — 30 мг, или 120 люспици.

По краищата, а понякога и по средата, на питите пчелите градят големи кръгли ки­лийки с форма на жълъд, които винаги са обърнати с върха надолу. Това са майчините килийки, или маточниците. Тех­ните стени са по-дебели и според някои изчисления материалът, необходим за изграж­дането им, се равнява на този за изгражда­нето на 120—150 работнически килийки. Те се строят предимно от стар восък и за­това са по-тъмни. Тези килийки служат за отглеждане на -пчелните майки и се строят, когато пчелите трябва да ги отглеждат; те са временни. Основите на маточниците имат кръгла форма, подобна на чашките на жълъд. След излюпването на майките пчелите ги разрушават до основа. Пчелите градят два вида майчини килийки – роеви и свищеви. Първите се строят по периферията на питите и по времето, когато пчелите се готвят да се роят. Когато пчелното семейство загуби неочак­вано майката и няма заложени маточници, пчелите избират някоя пчелна килийка с личинка, а понякога с яйце, разширяват килийката до разме­рите на маточник и започват да хранят личинката с майчина храна. Тези килийки и майките се наричат „свищеви” (спасителни). Свищевите маточ­ници се намират почти винаги по средата на питата, а не по краищата. Различните раси пчели градят различен брой маточници – по-северните раси по-малко, отколкото по-южните. За запечатването на килийките с мед пчелите употребяват чист восък във форма на плоски капачета, при което се образува една плоскост. За запечатването на пилото те примесват клей и прашец към восъка и поради това капачетата не са така бели, а по-тъмни от медовите; очертанията на килийките са ясни. Капачетата на килийките с търтеево пило са изпъкнали. Ако капачетата над работническите килийки са много изпъкнали, това е признак, че в тези работнически килийки се отглежда търтеево пило.

При ново жилище и плодовита майка пчелите най-напред градят работнически килийки а след като имат достатъчен брой такива, те преминават към изграждането на търтееви килийки. При млада плодовита майка роят почти не гради търтееви килийки през първата година. Обратно, при старата майка пчелите преминават по-скоро към строеж на търтееви килийки. За нормалното развитие на семейството гнездото трябва да се състои от равни, правилно изградени пити.

През пролетта повечето от килийките на питите в средата на гнездото са заети с пило – яйца, личинки и кака види, разположени по питите срещу входа на кошера. Наред с пилото отгоре и отстрани на същото се складира прашецът, а над него и в ъглите на питаха – медът. В крайните пити на гнездото медът се складира в по-голямо количество, отколкото в питите, намиращи се в средата на гнездото. При силна беритба това разположение може да се наруши и за складирането на прашеца пчелите избират празни килийки сред килийките с меда. По време на главната беритба количеството на меда в гнездото постепенно се увеличава. През есента, зимата и рано напролет повечето от питите на гнездото са заети с мед и прашец.

Описаното разположение на питите с пило и мед в гнездото е целесъобразно и има значение за поддържането на благоприятен температурен режим в гнездото и по-специално за пилото. Последното, разпо­ложено централно и обкръжено от венците с медови килийки, е по-добре защитено при понижаване на температурата, тъй като е известно, че медът притежава незначителна топлопроводност. При това разположение на пилото и меда в съответствие с разликата в температурите в отдел­ните райони на гнездото се улеснява и обмяната на въздуха и се регу­лира по-правилно и влагата в него.

Тъй като восъкоотделителната дейност при силни семейства с много млади пчели е голяма, при липса на възможност да строят, т. е. ако не им се освобождава място за строеж на нови пити, голяма част от восъка се губи напразно, а восъкоотделителната склонност се потиска. Затова през сезоните, когато пчелите градят най-усилено, на семействата трябва да се дават рамки с изкуствени восъчни пити за доизграждане. С това може да се получи голямо количество восък и възможност да се подновят старите пити. Прието е питите в гнездото да не се оставят повече от три години, тъй като старите пити са източник на зараза на различни пчелни болести, а от продължителното отглеждане на пчели в килийките последните намаляват по обем и допринасят за издребняване на пчелите и за израждането им.

Пчелен клей. В строителната дейност на пчелата освен восъка зна­чително място заема и пчелният клей — прополис. Пчелният клей е твърдо и жилаво смолисто вещество с жълтокафяв до зеленикав и черен цвят и горчив вкус. Според някои автори осно­вата на пчелния клей се състои от смолисти вещества и етерични масла, които се съдържат в обвивката на прашниковите зрънца. Те приемат, че при храносмилането пчелите отделят навън най-често по летвичките на рамките във вид на малки капчици етерично-смолистата част.

Смолните капчици, отделяни в голямо количество, се втвърдяват и остават като запас, който при нужда пчелите обират и смесват с восък и по такъв начин се образува пчелният клей.

Понастоящем повечето автори считат това твърдение за несъстоятелно и приемат, че пчелният клей има чисто растителен произход и се събира от пчелите по пъпките на различни дървесни видове: бор, смърч, елша, бреза, топола, див кестен и др., в зависимост от това и цветът на прополиса е различен — от жълт до черен.

По състав пчелният клей съдържа главно така наречения прополисен суров восък (разтворима в петролов етер съставна част), който от своя страна съдържа чист прополисен восък и прополисен балсам, а в състава на съшия влиза и прополисна смола (разтворима в 96% алкохол). В пчелния клей се съдържат още неразтворими съставни части, като цветен

прашец и други   примеси,   например пчелен восък и др. Пчелният клей   се топи   при 105—106oC.

С пчелния клей пчелите, полират стените на килийките, замазват цепнатините и дупките на жилищата си, заклейват   рамките стените   на кошера и го използуват   за изолиране и обезвредяване   на попаднали вжилището им мишки и др.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню