Размножаване на медоносната пчела

Размножаването на медоносната пчела се осъществява по два на­чина: размножаване с яйца, при което се увеличава броят на индивидите вътре в пчелното семейство, т. е. нарастване на същото и размножаване на самите семейства   чрез роене,   с което   се увеличава броят на семейството.

При размножаването с яйца (вътресемейно размножаване) медоносната пчела се характеризира главно с това, че по правило пчелната майка след съешаването си с търтея снася два вида яйца: оплодени и неоплодени.При това от оплодените яйца се развиват майките и пчелите-работнички, а от неоплодените мъжките индивиди, търтеите, т.е. при медоносната пчела е застъпено едновременно и партеногенетичното (девственото)   размножаване.

Партеногенетичното размножаване представлява изменена форма на половото (гамогенетичното) размножаване и е произлязло вероятно от него. Партеногенезисът при медоносната пчела е открит в 1845 г. от Д з и р з о н, един век след като това явление е било въобще установено от Б о н и е при растителните въшки.

Заедно с това обаче има и случаи на развитие на женски индивиди (майки и пчели-работнички) и от неоплодени яйца, което е   свойствено повече за някои разновидности на африканските пчели, но е възможно и при европейските пчелни раси.

Майката снася оплодени яйца само след като се съеши с полово зрял търтей и след като самата тя е достигнала полова зрелост. При излюпването на търтея в половите му органи има   вече сперматозоиди, но узряването на сперматозоидитезавършва 8 до 12 дни по-късно. По същото време секретът на придатъчната жлеза изпълва цялата й празнина, което предизвиква безусловен рефлекс у търтея да излети за съешаване с май­ката. Така че от деня на снасянето на яйцето до момента, когато търтеят е готов за съешаване, минават не по-малко от 32 дни.

Половата зрелост на майката настъпва обикновено на 5-ия до 10-ия ден след излюпването, т.е. на 21-ия до 26-ия ден от снасянето на яйцето, от което тя се е развила. По това време обикновено завършва развитието на половите органи на майките.

В никакъв случай майката не може да излети и да се оплоди по-рано от 3 дни след излюпването и тъй като половото възбуждение у нея започва да се проявява едва след този срок.

Току-що излюпената майка е значително едра и се движи бавно по питите. След 3-4 дни тя става по-дребна много по-подвижна и извършва своя първи полет, при който опознава околната обстановка. Няколко дни след това майката излита на среща с търтея във въздуха.

Летежът на майките за ориентиране продължава 9-10 мин, а за оплождането — до 20 мин. Той се извършва обикновено по обедните часове докъм 16-17 часа, когато времето е топло и температурата е над 23oС, няма вятър или вятърът е слаб (до 4 м/сек) и небето е ясно или слабо облачно. По това време настъпват и температурните максимуми, а относителната влажност е ниска, което благоприятствува и летежа на търтеите. Съешаването е възможно и между 16 и 21 часа, но при условие, че температурата е по-висока. В дъждовни или мрачни, облачни и хладни дни нито майките, нито търтеите излитат за оплождане. При летежа за оплождане майката лети със скорост до 30 км. Нормално, майката лети в радиус от 2 км. Наблюдаван е бил един случай, когато една майка при брачен полет е излетяла на 13 км разстояние, а  според

Р е е r търтеите могат да оплодят майки от пчелини, отдалечени на 16,8 км.

Преди съешаването майката привлича много търтей, които я заобикалят, но един от тях, обикновено най-силният успява да се съеши с нея. На Международния пчеларски конгрес в Рим през 1958 г. П. Ж а н – П р о с т съобщил свое наблюдение, според което около майката е имало много търтей, събрани във форма на опашка на комета, а съешаването станало, когато групата стигнала до земята.

Съвукупителният апарат на търтея се съединява така здраво с влагалището на майката, че след съешаването той се откъсва заедно със семеизпразнителнйя канал й остава във влагалището. След това търтеят загива, а майката обикновено се завръща с остатъка от половите части на търтея на края на коремчето си, с така наречения „оплоден знак” или „шлейф”.

Според Т р я с к о шлейфът не е луковичната част на съвукупителния орган на търтея, а само производно от нея. Той представлява отслоили се от луковичната част хитинови пластинки, празнината между които е запълнена с мускус Заедно с хитиновите пластинки от луковицата се отслоява неголям участък от прозрачната й стена.

При съешаването сперматозоидите от търтея постъпват в яйцепровода на майката, а едновременно с това от придатъчните жлези на поло­вия апарат на търтея се отделя секрет, който засъхва във влагалището и образува своеобразна запушалка, която не позволява да изтича спермата. След около 6 до 16 часа сперматозоидите се придвижват от яйцепровода към семеприемника, а освободените от сперматозоидите части на съвъку­пителния апарат на търтея се отделят от влагалището от самата майка или с помощта на пчелите.

Съешаването на майката с търтея може да стане само вън от кошера във въздуха вследствие на това, че изхвърлянето на съвукупителния орган на търтея-е възможно, ако върху него се окаже силно налягане от въздухоносните торбички в коремчето му. А това е възможно само при напълване на торбичките, което става при полет. Ако на една млада неоплодена майка бъдат подрязани или повредени крилете, тя не е в съ­стояние да излети за съешаване и остава неоплодена.

В противоположност на съществуващото схващане, че майката се съе-шава само веднъж с търтей, редица наблюдения и опити показват точно обратното, а именно, че по правило съешаването се извършва многократно и повторно, т.е. че полово зрелите майкипри едно излитане могат да се съешат с няколко търтея (многократно съешаване), а майката може да извърши полети в няколко последователни дни (повторно съешаване).

Още Франсоа Хубер е установил, че в някои случаи еднократното съешаване на майките е недостатъчно. В по-ново време В. Нолан и В. Робертс (1944) също са установили повторно съешаване на май­ките. Значителни заслуги по този въпрос има В. В. Тряско1, която на голям брой майки, връщащи се от съешаване с „шлейф”, е установила, че двойката яйцепроводи (респ. семеприемникът) на много от тях са почти празни или само частично запълнени със сперма, а при други има голямо количество – с колебание от 0,86 до 5,20 мг. Във връзка с това Тряско допуска, че рефлексът за брачното излитане при майката се затормозва само в тези случаи, когато двойката яйцепроводи бъдат запълнени със сперма до някакъв определен обем. Ценни изследвания по този въпрос са извършени в Полша от И. Войке2 (1955). Той е установил преди всичко (подобно на Тряско), че наведнъж от един търтей може да се отдели 1,5—3 мм3 сперма, докато в яйцепроводите на оплодените майки е установено от 6 до 20 мм3 сперма. Според Войке при недостиг (3,9 млн сперматозоиди) се наблюдава повторно съешаване до натрупване на 6,2 до 7,9 млн сперматозоиди.

Освен това този автор е на мнение, че механизмът на съешаванетс е по-друг от описвания досега, а именно, че не винаги съешаването на търтея с майката е свързано с откъсване на част от съвъкупителния апарат на търтея и че при многократно съешаване жилоносната камера, в която навлиза съвукупителният апарат, се свива и луковицата се откъсва само при съешаването с последния търтей. При това положение очевидно не е правило по време на брачния полет майката да бъде освобождавана от „шлейфа”, което и мъчно може да се възприеме за възможно. От друга страна, в известно противоречие с В о й к е, нов подкрепа на многократното съешаване В. В. Тряско привежда пример със завръ­щането от съешаване на 3 майки, всяка от които е била с по два „шлейфа”.

Най-богат доказателствен материал за повторното и многократното съешаване на пчелите-майки е получен от Dr.Rutter (Австрия) в сътрудничество с М. А. Alber при извършените от тях обширни опити през 1954 г. на Средиземноморския остров Вулкано, близу до остров Сицилия.

Въз основа на получените досега данни по съешаването на майките с търтей може да се направи изводът, че многократното и повторно съешаване, т. е. не с един, а с 6 до 10 търтея, се явява като правило и е необходимо за запасяването на майката с голям запас от сперматозоиди за през нейния живот. Във всички случаи, когато майката скоро след оплождането си прояви слаба плодовитост, респ. снасяне само на неоплодени яйца, т6ва би могло на първо място да се обясни с еднократно оплождане   на   същата. Заедно с това трябва да се приеме, че многократното   оплождане при пчелната майка има голямо биологично значение, тъй като с това се осигурява избирателно­то оплождане и повишаване на жизнеността.

Многократното оплождане продължава   дотогава,   докато майката   не започне   да   снася яйца. След снасянето на яйцата     мембраната, която разделя яйчниците се разкъсва. Преди     съешаването     и оплождането майките се наричат неоплодени. Такива майки могат да снасят яйца, но от тях се развиват само търтей. След съешаването и оплождането майките се наричат оплодени. Оплодените майки понякога в началото снасят яйцата не много редовно – в безпорядък, по няколко яйца в килийка, но обикновено скоро след това започват да снасят редовно. Поради недостатъци на самата майка, при лошо време, липса на търтей и пр. възможно   е майката да не може да излезе и да   извърши своя полет в първите дни след излюпването си или по-късно. Ако по една или друга причина май­ката не може да се оплоди в продължение на 2—3 седмици след излюпването си, тя може изобщо да остане завинаги неоплодена, макар да са наблюдавани   случаи на   съешаване   до 32 дни след излюпването   на майката.

Както бе посочено по-преди, пчелната майка снася оплодени яйца само в работническите, и майчините килийки, а неоплодени – в търтеевите. Този факт може да ни наведе на мисълта, че майката вероятно знае, че за да се развие пчела-работничка, майка или търтей, яйцето трябва да бъде съответно оплодено или не. Не е ясно естествено и това, откъде майката „знае”, че в търтеевите килийки именно трябва да бъдат поло­жени, неоплодени, а в другите килийки — оплодени яйца. Поясненията, които се дават във връзка с този въпрос, са различни, но най-приемливо се смята следното.1

Установено е, че яйцето се опложда във влагалището при преминаването му покрай отвора на каналчето на семеприемника. Чрезмускулно приспособление (помпа) се предизвиква изтичане от семеприемника на необходимото количество сперматозоиди за оплождането на яйцето. Преди да положи яйцето, майката опипва с пипалата си килийките и до­пускането, че различните по големина отвори на килийките (работни­чески и търтееви) могат да предизвикат различни дразнения, а с това и различни реакции, става приемливо. При това съответното дразнение вероятно се предава от пипалата до помпата и тя се привежда в действие, когато е предадено възприятие от по-малките отвори на работническата килийка. Когато майката снася яйца в работническите килийки на част от площта на питата и след това преминава върху площ с търтееви килийки, посо­ченият по-горе механизъм претърпява незначително забавяне в смисъл, че в първите търтееви килийки, които следват след работническите, по­падат още оплодени яйца и едва след кратко време в тях се полагат вече само неоплодени яйца. С тази особеност може да се обясни до из­вестна степен снасянето на оплодени яйца в големите майчини килийки, а именно, че по техните ръбове и страни има и работнически килийки, което също предизвиква забавяне на механизма при преминаването от ра­ботнически в майчини килийки. Всичко това, разбира се, е само една хи­потеза, с която съвсем не се разрешава въпросът, но евентуално тя може да помогне при по-нататъшните изследвания.

Пчелната майка снася яйца продължително време – от края на зимата до есента. Първоначално броят на снесените за един ден е сравнително малък – само няколко десетки, но след това със затопляне на времето и увеличаване приноса на нектар и прашец този брой се уве­личава и може да достигне до стотици. През най-усиления яйценосен пе­риод (примерно от средата на май до средата на юни) една доброкаче­ствена майка снася средно по 1500 яйца на денонощие, но има и такива майки, които снасят и повече яйца. Яйценосните майки снасят 150000- 200000 и повече яйца годишно.

При сравнение на майките по плодовитост най-правилно е това да става въз основа на броя на яйцата, снесени през целия им живот. Носливостта на майките зависи от степента на развитие на размножителните й органи, от интензивността на обмяната на веществата, от наличността на свободни и добре изградени пити в гнездото, от   количеството на запасната храна и от приноса на нектар и прашец, от   броя   на   младите пчели-кърмачки, от температурните условия и пр. Едрите майки, с по-голям брой, яйцеви тръбички и с по-дълги яйчници, снасят по правило повече яйца.

През усиления яйценосен период майката снася денонощно и през цялото време се движи непрекъснато по питите, като търси празни килийки, почистени от пчелите. След като снася 20—30 минути, майката прекъсва снасянето за кратко време през което си почива и приема храна. Майката започва да снася яйцата най-напред по питите, които са разположени в средата на гнездото, и от средата на питите, където температурата е най-благоприятна, а след това преминавай върху по-крайните пити. При снасянето тя се придвижва от едната на другата страна на питата и засеменените площи от двете страни на питата образуват почти правилни кръгове. При благоприятни условия и правилно изградени пити високопродуктивните майки засеменяват питите изцяло и от двете страни.

Със засилването на беритбата снасянето на яйца намалява, главно защото няма много място за снасяне на яйца, тъй като по-голямата част от килийките на питите се запълва с мед. През есента снасянето зависи много от това, дали майките са млади и продуктивни и дали има беритба или не. През време на снасянето на яйцата майката е обкръжена от група пчели-кърмачки („свита”), които я хранят усилено и почистват килийките. От броя на тези пчели в семейството, от хранителните запаси (респ. при­носа на нектар и прашец) и от подготвените от пчелите килийки за снасяне зависи най-вече и броят на снасяните яйца.

Пчелите, които влизат в състава на „свитата”, са на различна възраст, те не са едни и същи и често се сменяват, но майката хранят само тези, които са по-млади от 12 дни. По изследванията на Allen, когато майката е в почивка, тя е обкръжена от 10, при снасянето на яйцата от 8, а когато само се движи по питите от 7 пчели-работнички. При намаляване на снасянето броят на тези пчели намалява и при прекратяването му „свитата” пчели напуска майката и тя започва сама да се храни с мед от килийките по питите.

При снасянето майката залепва яйцата за дъното на килийките. Най-вероятно това става благодарение на лепливостта на яйчната обвивка на току-що снесеното яйце.

На Международния конгрес по пчеларство в Рим през 1958 г. О. Ван-Лере и Ван ден Б р а н д е1 са докладвали своите наблюдения върху диапаузата при пчелната майка, т. е. периода, в който майката не снася яйца. Според тях при пчелната майка, както и при други ципестокрили насекоми се наблюдава диапауза, която се изразява в това, че макар в майката да се образуват яйца, като достигнат зрелост, те се разсейват, т. е. съдържанието им се всмуква и те се разрушават. Главните причини, които предизвикват диапаузата, са фотопериодичността., температурата а храненето. Според същите автори диапаузата може да бъде прекратена чрез повишаване на зимната температура в кошера при едновременно под­хранване със захар, разреден мед, мляко, прашец, в които е възможно присъствието на вещество или вещества, аналогични на тези, които се съдържат в пресния нектар или пресния прашец.

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню