Роене при медоносната пчела

Естественото роене се извършва обикновено през май – юни при бързото увеличаване на броя на пчелите в семейството. Със засилване на снасянето на яйца броят на излюпващите се пчели се увеличава непрекъснато и семейството бързо расте, но от това броят на пчелните се­мейства не се увеличава. Роенето се състои в разделяне на семейството, в отделяне на част от пчелите с майката на основното семейство и образуване   на ново семейство в ново семейство в ново жилище. В живота на пчелното семейство роенето играе голяма роля, защото се явява като средство и ценно приспособление за поддържа­не на вида и за повишаване жизнеността на семейството като цяло. Из­вестно е, че продължителното обита­ване при едни и същи условия, в случая в едно и също гнездо, довежда, да неизбежно по-рано или по-късно до отслабване или затихване на жиз­нената дейност. Убедително доказа­телство за обновяващото влияние на промяната на условията за живот представлява поведението на така наречените   залитащи роеве, които в но­тите условия живеят по няколко години, без да се роят. Пренесените от едно място на друго пчелни се­мейства дават при новите условия по-високи добиви. Доказателство за влиянието на промяната е и обстоятелството, че именно с роя излита и старата майка с останалите пчели в гнездото остава нова, млада майка.

Увеличаването на броя на пчелите е свързано с голямо напрежение от страна на пчелната майка. Това напрежение може да бъде поддържано обаче само две, максимум три години, а след това то бързо спада. С това и нуждата от замяна на старата майка с друга, млада майка става наложителна. Замяната на старата майка може да стане и по всяко време на годината чрез тиха смяна на същата, но естествено това става предимно през май и юни при роенето на семействата.

Роенето при пчелите е твърде сложно явление, което протича в няколко последователни фази. Фазата на самото роене (излизането на роя) представлява краят на този процес. За да се рои едно семейство, преди всичко е необходимо в него да се отгледат търтеи и нови (роеви) майки.

Най-напред в семейството се отглеждат известен брой търтеи, а обикновено две седмици след засеменяването на търтеевите килийни по дол­ната част и отстрани на питите, където има повече свободно място пчелите изграждат 20—30 основи на маточници. Появата на търтеи и изграждането маточните основи съвсем не означава, че семейството непременно ще се рои. Подготовката за” роене” започва, след като майката снесе яйца в основите на маточниците. Пчелите изпадат в силно възбудено състояние и започват да поставят в основите на маточниците пчелно млечице. След като започне храненето на личинките, възбуждението у пчелите изчезва. Почти едновременно с това майката намалява снасянето на яйца. Тя бива хранена вече по-слабо, коремчето й намалява по обем, става по-лека и придобива способността да лети. В семейство, което се подготвя да се рои, пчелите започват да работят слабо, отглеждат малко пило, събират по-малко нектар и прашец и почти престават да градят нови пити. Изобщо дейността на такова пчелно семейство видимо силно затихва. В това състояние (роево състояние) семейството се намира в продължение на 7-10 дни до излитането, на първия рой, а понякога още 10-15 дни през периода на излизането на втория и следващите роеве и завършва с унищожаването на всички маточници. Рано сутринта в деня, непосредствено преди излизането на роя, в него се преустановява всякаква работа. Излитането на пчели от кошера почти спира. Скоро след това обаче в кошера настъпва особено оживление. Пчелите стават силно възбудени, запълват гушките си с много мед и 5-10 минути след това близо половината от тях със старата майка излетяват от кошера Те напускат старото жилище и се отправят да търсят ново. Това е първият рой, или първакът. Първият рой излита обикновено през топлите часове на деня, между 10 и 14 часа, най-вече в първите три дена след запечатването на първия маточник. Ако обаче настъпи неблаго­приятно време например ако се появи силен вятър, завали дъжд или настъпи захлаждане, излизането на роя може да се забави с още няколко дни. Ако майката е стара, по-тежка или с повредени криле, не може да излети с роевите пчели и падне пред кошера, тя може да загине. Когато пчелите забележат, че майката липсва, те се прибират обратно в кошера. Те обаче могат да се роят повторно с първата млада майка, която се излюпи от маточниците в кошера.

Преди да напуснат жилището си, пчелите се насмукват и запасяват с мед и след това се отправят към някое подходящо и намиращо се наблизо дърво или храст, на клоните на което се струпват във форма на грозд. Известно време след това те се отправят към новото си жилище, което предварително е открито от така наречените пчели-разузнавачки на роя. По-рано се   приемаше, че   тези   пчели се   появяват скоро след образуването на роевия грозд, но по-нови изследвания са показали, че тези пчели се оформят още в майчиното, семейство   из­вестно време преди излизането на роя. Окончателният избор на мястото за ново жилище се определя по време на образуването на роевия грозд. С помощта на продължителни танци, неправилни зигзагообразни дви­жения, вибриращи движения на коремчето и издаване на звукове посред­ством трептене на крилете – пчелите-разузнавачки указват мястото на новото жилище и роевите пчели се-насочват към него. Същата сигнали­зация се извършва и в самото жилище, непосредствено преди излизането на роя, с   което   се съдействува за излизането на   роещите се пчели, а също и за   отлитането на пчелите от роевия грозд в новото жилище за по-кратко време. Напълно допустимо е пчелите-разузнавачки да открият няколко жилища, но въпреки това роевите пчели се отправят и заселват само в едно от тях. Според Упйаиег окончателният избор на новото жи­лище се   определя от пчелите-разузнавачки, които извършват сигнализа­цията с по-буен   темп.   По   какви   признаци обаче пчелите-разузнавачки правят преценката   на новото   жилище, остава неизяснено.

Роевите пчели са предимно млади, но в роя има и пчели от друга възраст (до 25 и повече дни); което прави роя по-жизнеспособен, отколкото ако е съставен само от едновъзрастни пчели.

Изследванията за разпределението на работата между пчелите в роя показват, че той е добре организирана единица. Във вътрешността на роевия грозд, която е по-плътно заета от пчели във формата на верига, възрастта на пчелите е до 19 дни, периферните пчели са на 19 до 25 дни, а по-старите са летящи и осигуряват връзката с околната среда.

Твърде интересен е въпросът, защо в случая, когато роят бъде уловен и заселен в жилище близо до старото жилище на пчелите, те не се завръщат в него, т. е. веднага „забравят” старото си жилище и място. От една страна, това се обяснява с обстоятелството, че в състава на роя влизат предимно млади пчели, които са свързани повече с майката, а не с работата в гнездото на основното семейство. От друга страна, с опити Г. Ф. Таранов1 идва до извода, че в случая поведението при роевите пчели се определя от това, че при напускане на старото жилище те напълват гушките си с много мед за първите дни. С пълна медова гушка пчелите остават майката на новото място, а с празни гушки те веднага се връщат в гнездото на майчиното семейство. Този факт трябва да се­йма предвид при изкуственото отделяне на роеви пчели от едно семейство и поселването им на ново място в самостоятелно семейство. Това може   да   се постигне чрез   продължително,   подпушване на основното семейство, поставяне на медови рамки или напръскване с медов сироп.

При заселването си в новото място роевите пчели проявяват голяма активност, наречена роева енергия. Тя се проявява преди всичко в уси­лено изграждане на новото гнездо; не са редки случаите, когато едно семейство (рой) е в състояние за една нощ, да изгради по 4—5 пити. Това се обяснява преди всичко с факта, че в роя има много млади пчели, които известно време не са извършили никаква работа или са били за­държани в най-началните етапи на тяхната работа и са с по-големи запаси хранителни вещества в мастното тяло, докато по-старите пчели в обикновените семейства (близо 50% °т всички пчели) не са в състоя­ние нито да отделят восък, нито да хранят личинките.

Твърде интересно е съобщението на пчеларя С. М а л ь ц е в2, според което един рой с тегло 2,5 кг е прелетял през юни 90 км път в продължение на 3 дни, през което време е намалил теглото си с 350 г. През лятото този рой е изградил 9 пити на восъчни основи и е дал 22 кг мед. Пчелите са работили енергично и майката е снасяла редовно яйца.

В семейството, от което е излязъл първият рой, се намират май­чините килийки. При излизането на роя в семейството няма още излязла нито една майка, защото при излитането на първия   рой   най-старата от майките в маточниците е едва в какавиден стадий, поради което може да се очаква, че тя ще се излюпи 6-7 дни след излизането на първия рой. В едни случаи след излизането на първия рой, роевото състояние на пчелното семейство преминава. Това зависи както от наследственото предразположение, така и от състоянието на времето. В този случай най-рано излюпената млада майка унищожава останалите майки, които   се намират още запечатаните майчини килийки. Ако на следния ден пчеларят намери труповете на унищожените майки пред кошера или на предвходната дъска, това означава, че не бива да се очаква повторно роене. Младата майка при благоприятно време бива оплодена в кратко време и започва да снася яйца след десетина дни. Понякога снасянето на яйцата може да се забави повече.

В други случаи обаче пчелите не допускат разрушаването на маточниците. При това положение и намесата на пчеларя, т.е. унищожаването на маточниците от него с цел да се предотврати роенето, не дава ре­зултат. В последния случай младата майка изпада в силно възбуждение и непрекъснато се движи от пита на пита, ляга върху тях, като повдига коремчето си и издава тонове, които звучат като „тю-тю”. На този звук готвещите се да излязат майки издават по-остри звукове: „ква-ква”. Това „пеене” на майките указание, че най-вероятно на следния ден ще се отдели втори рой. Вторият рой излиза обикновено на деветия ден след излизането на първия с младата, неоплодена майка. Този рой е обикновено по-малък. Характерно за този рой е силното възбуждение, в което се намира. Събирането на пчелите в роевия грозд и търсенето на ново жилище се извършват набързо и без предварително откриване на жилището от пчелите-разузнавачки. Не е сигурно също в кои часове на деня може да се очаква излизането на роя. Вторият рой излита на високо и далеч и трудно се улавя. В случай, че времето се влоши значително, излизането на роя може да се задържи и в това време в гнез­дото може да се излюпят останалите майки, поради което в този рой може едновременно да има повече майки.

Понякога започналото естествено роене продължава с излизането на трети (след един-два дена) и четвърти (след още един ден) рой и може да приеме стихиен характер, познат с името роева треска. Роевата треска се характеризира с преждевременно излизане на роевете, понякойа и без майка, налитане на роевете в съседни семейства и пр. Роевете, които излизат едновременно, могат да се смесят въобще и да се събе­рат на едно място в голям „сборен” рой. При продължително роене основното семейство силно отслабва, а роевете (втораци, третаци) не са в състояние да се засилят до зимата и да съберат нужните им запаси. При благоприятна година и продължителна беритба обаче рое­вете бързо се засилват и понякога роевете-първаци могат също да се роят.

Когато старата майка по някаква причина умре преди излизането на първия рой, с него излиза една от младите майки. Тъй като в кошера тя е издавала звуковете „тю-тю”, този рой се нарича пеещ. Прежде­временните роеве, които излизат през април или началото на май, са обикновено „пеещи” роеве.

Има и гладни роеве, т. е. такива, които   напускат   семейството по принуждение.

Причини за роенето. Роенето на пчелите е основна биологична особеност на пчелното семейство, свързана с размножаването. Поради това то трябва да се приеме като напълно естествено и необходимо явление в живота на пчелното семейство, достигнало до известна степен на зрелост.

За запазване на   вида при   обществено   живеещите насекоми,   при които разделението на труда е отишло така напред, няма никаква друга възможност за постигането на горната цел, тъй като отделният индивид сам не може да допринесе с нищо за запазването на вида. Едно пчелно семейство независимо от това, дали   е   настанено в сандък,   тръвна,   в хралупа на дърво, в скална пукнатина и пр.,   не   може   да   има   вечен живот. Питите остаряват, болести, неприятели, природни бедствия и т. н. застрашават съществуванието му. Както изтъква Muhme1,   пчелите   биха изчезнали най-много за 100 години, ако   чрез   роенето видът не би бил запазван. Дори грижите на човека в това отношение малко биха   помог­нали. Ако се вгледаме в природата и вникнем в живота на други обществени насекоми, като земните пчели, осите, стършелите и др., при които разделението на труда не е така развито, ще   видим,   че една   оплодена женска пчела (майката) след презимуването е   достатъчна, за да   развие наново свое семейство,   като   първоначално съвсем   самостоятелно   извършва всички работи. Това обаче при пчелната   майка   не е възможно. В сравнение с осите например тя е загубила всички способности, прите­жавани от осата-майка, дори способността сама да се храни. За подмладя­ването на семейството и продължаването на вида следователно не е до­статъчно майката да напусне семейството   и да   създаде ново.   За   тази цел е необходимо тя да бъде придружена от пчели работнички. Този момент е тясно свързан с периода, в който пчелите започват   да трупат   запаси. Според Стекольщиков2 роенето   е   един от   сложните   вродени инстинкти у медоносната пчела. То е възникнало, когато пчелата   е пре­минала към обществения начин на живот и въз основа на естествения подбор се е усъвършенствувало и закрепвало в продължение на хилядолетията. В резултат на това, този инстинкт е станал устойчив, поради което се контролира от човека трудно. Проявяването на този инстинкт не е ед­накво при различните раси пчели, а дори и при отделните   семейства от една и съща раса, което същият автор обяснява с   условията на живот в историческото развитие. Когато   развитието на пчелните   семейства е протичало при по-благоприятни условия, при немного сурови зими и   по-голямата част от семействата при   слабо   проявление на роенето са   се запазвали, този инстинкт се е развивал и по-слабо.   Обратното   е в слу­чаите при развитие в сурови   условия. В   този   случай   потомството   е могло да се запази при тези семейства, в които този инстинкт се е силно проявявал. Така роенето се е развивало   като   полезна   приспособителна реакция към суровите условия на живот, под влиянието на които са за­гивали по-голямата част както от основните семейства, така и от роевете. Проявяването на този инстинкт в настоящо време обаче в една или друга степен зависи много от   външните условия и състоянието на   се­мейството: качеството   на   майката,   качеството на пчелите,   размерите

Comments are closed.

BizStudio by Sketch Themes
Меню